Държавната наука. # 40). Морална дилема
The state science. # 40). Moral dilemma
проф. дбн Иван Канев
17.12.2007 г.
Моралът в българската наука и образование се цени и отстоява по начин, който е принципно различен от този в науката и образованието в Европа и Америка.
*
В науката и образованието на Европа и САЩ
моралът се цени по-високо от парите и от Нобеловите награди дори. Типичен пример в това отношение е начинът, по който бе решен един проблем от морален характер в известната Cold Spring Harbor Laboratory (CSHL) в САЩ. Този проблем се появява през октомври 2007 година и е причинен от директора и президента на CSHL знаменития Джеймс Уотсън. Той е световно известен учен още от 1962 година, когато заедно с Френсис Крик и Морис Уилкинс получава Нобелова награда за разгадаване тайната на двойната спирала на ДНК молекулата. Щедро финансиран, той работи и публикува активно. На 18 октомври 2007 година в Лондон е организирана промоция на излязлата от печат поредна негова монография. По този повод той дава интервю за вестник “The Sunday Times”. В интервюто той описва умствените и интелектуалните възможности на жителите на Африка с думи и изрази, които се считат в Англия и САЩ за неетични, расистски, преминали отвъд границите на допустимото и нарушили традициите на академичния дух и толерантност. Това предизвиква скандал, с чието публично обсъждане се заемат учени от Европа и САЩ.
В Европа първа реагира директорката на Royal Institution Сюзън Гриинфилд, между многото отличия на която са Орденът на Почетния Легион и титлата "баронеса". В САЩ изявление за пресата дава директорът на Celera Genomics Крейг Вентър, който картира генома на човека, използвайки за модел собствените си гени. Те и други видни учени се разграничават от Уотсън.
По същото време в управляваната от Уотсън CSH лаборатория заседават контролните и надзорните органи и търсят бързо и компетентно решение на скандала. Бордът на регентите изисква Уотсън да се завърне незабавно от Лондон в Ню Йорк. Комисията по етика прави разследване и го намира виновен в недопустими нарушения на морала. С решение на Борда на регентите носителят на Нобелова награда Уотсън е отстранен от ръководните си постове в CSHL още на третия ден след злополучното си интервю.
* *
В науката и образованието на България
моралът се цени далеч по-малко от парите и материалните придобивки. По тази причина у нас науката и образованието страдат от липсата на морални принципи, което поражда сериозни проблеми. Типичен пример в това отношение е този проблем, който възниква в БАН в края на ноември и началото на декември 2007 година. Поводът за този проблем бе едно искане за поправка на член 52 ал. 5 от Устава на БАН. Целта на тази поправка е “почетните членове” на БАН, сред които е и сегашният председател на Академията да бъдат признати за по-надарени и по-способни от останалите учени в страната и на тази основа да получат ръководни постове в БАН без ограничения. Това неетично и неморално искане предизвика скандал, който протече така:
За скандала знаеха и шушукаха по коридорите мнозина в БАН, но само един учен изрази мнението си открито. Всички останали служители в БАН, в Съюза на научните работници, във ВАК, в НФНИ и в университетите се скриха. Неадекватно реагираха и онези началници в Общото събрание (ОС) на БАН, които държат в ръцете си контролната власт и би трябвало да разследват скандала и да го решат бързо и ефикасно.
В БАН обаче разследване и решение няма. У нас вместо да разследват скандала контролните и надзорните органи в БАН се държат раболепно и покорно като подчинени на ръководството на академията и скриват и покриват скандалните им искания и мераци за власт. Раболепието достига до там, че председателят на ОС на БАН професор Здравко Стойнов отказва да прочете дори и единственото протестно писмо, което е било изпратено официално до членовете на ОС на БАН по повод на скандала.
Тази аномалия с раболепието и подчиненото положение на законодателния и контролния орган в БАН пред изпълнителната власт в академията не е нито от днес, нито от вчера. Тя е от 1996 година, когато новоизбраните председател на БАН и председател на ОС на БАН се съюзиха и създадоха организирана авторитарна власт и авторитарен режим в науката. Като доказателство за тяхното съвместно авторитарно управление могат да се представят редица данни и факти. Например:
* * *
Когато бях директор на Института по експериментална патология и паразитология (ИЕПП) получих от ръководството и Управителния съвет на БАН четири заповеди и нареждания с изходящи номера в БАН # 33-53-8 от 6.4.1995, # 33-53-12 от 25-4.1995, # I-280 от 20.4.1995, и # 761 от 28.11.1995 г. Всичките тези заповеди и нареждания са направени незаконосъобразно и във вреда на института (ИЕПП). Незаконосъобразността им бе проверена и доказана от юристи и специалисти по Кодекса на труда в Софийската градска инспекция по труда (СГИТ). В официално решение на СГИТ с номер Ж225 от 5.XII.1995 е посочено, че ръководството и Управителният съвет на БАН са издали четирите заповеди и нареждания в нарушение на Кодекса на труда. Въз основа на тези и други документи поисках среща с проф. З. Стойнов, когато той стана председател на ОС на БАН и обеща истинска демокрация и край на шуробаджанаците и хитреците в науката.
На определената дата проф. Стойнов ме прие и, докато аз подреждах документите на една от големите заседателни маси в БАН, той говореше пак за демокрация и ме уверяваше, че провинилите се пред закона ще бъдат санкционирани и наказани в БАН съразмерно на вината им. Когато свърших с подреждането и показах на проф Стойнов, че под незаконосъобразните заповеди стоят подписите не на дребни началници, а на председател, заместник-председател и главен научен секретар на БАН, той се извъртя на 180 градуса и подхвана нова теза. С нея той ме ласкаеше, че съм учен с характер и международна известност и започна да ме агитира да напусна БАН, да замина за чужбина и да си гледам рахата там. Според него, ръководството на БАН е добро и не трябва да се критикува и разследва, от когото и да било в науката и извън нея. Такова разследване щяло да навреди на БАН и на демокрацията.
* * * *
Описаните случаи показват каква е истинската задача на този председател на ОС на БАН, който специално бе "селекциониран" за този ужким независим пост лично от председателя на БАН. Всъщност да прикрива закононарушенията и бакиите на ръководството на БАН. Това непристойно и несъвместимо с научния морал поведение на председателите на БАН и на ОС на БАН са подобни на тези описани от Джон Риид под заглавие “The authoritarian personality in leaders and followers”. В САЩ случаите, описани от Д. Риид, са разследвани и решени. В БАН разследване и решение няма и няма да има докато на власт са авторитарните режими на сегашните председатели на БАН и на ОС на БАН. Дотогава БАН няма да има и пари, защото даването на големи пари за научна дейност е също и въпрос на извоювани и доказани морален престиж и доверие, а сегашното ръководство на БАН няма такива нито пред правителството на България, нито пред комисарите за наука в Европейския съюз, нито пред експертите на Световната банка.
Сподели с приятели: |