Духовната красота на лирическия герой в стихотворението „На прощаване



Дата21.01.2018
Размер40.22 Kb.
#51066
Духовната красота на лирическия герой в стихотворението „На прощаване”

УВОД:

Единно и монолитно творчеството на Христо Ботев представя поета като един от малцината творци в българската литература, в чиито произведения е налице пълно сливане и припокриване на духовните светове на поета и неговия лирически герой. Колебанията и смелите решения, разочарованията и красивите пориви на националния поет са досущ присъщи и на юнака от неговите стихове. Затова и днес така, както се прекланяме пред величието и подвига на патриота Ботев, загинал за свободата на отечеството си, така се прекланяме и пред духовната красота на неговия лирически герой, четейки завещаните ни от него стихове.

Не можем да подминем факта, че и в поемата „На прощаване” същността на лирическия герой е неделима от личността на самия Ботев. Художествената и жи­тейската правда в тази творба са тясно преп­летени. Затова и духовната красота на лирическия герой не може да бъде възприета като изкуствена поза, а като същностна характеристика на юнака, който изповядва своите съкровени мисли, пориви, желания и страхове пред своята майка.
ТЕЗА:

Духовната красота на лирическия герой Ботев предава чрез всички онези качества, които обуславят житейския избор на героя: да не се примирява с робството, да се бори за свободата на отечеството и близките си, макар и с риска в тази борба да принесе живота си в жертва на високия идеал – свободата. Героят на Ботев е духовно красив, защото са красиви поривите му, защото е красива чистата му любов към отечеството, защото е красива неговата непоколебима вяра, че поробеният човек не може да бъде щастлив, защото притежава духовната сила да загърби личното си щастие в името на щастието от свободата на цял един народ.


АРГУМЕНТАЦИЯ:

Стихотворението „На прощаване” е драматична изповед-послание на сина към майката в един от най-съдбоносните моменти от неговия живот, когато се готви да премине Дунав с въоръжена чета, за да се бори и загине за свободата на България. С тази си изповед героят се стреми да проибщи своята майка към духовните си ценности, да я превърне в „майка юнашка”, която да разбере величието на идеала за свобода, да приеме с гордост са­можертвата му за народ и родина и да му даде своята прошка и благословия за из­брания път. Именно в целта на неговата изповед е заложена и духовната му красота.

Ботевият лирически герой изпитва изключителна любов към отечеството си, защото никой, който не притежава подобна обич, не би дарил живота си в служба на своята родина. А това е всъщност голямата саможертва, която героят прави. За него е невъзможно повече да „гледа турчин, че бесней” над неговото бащино огнище, с което визира родината си. „Бащиното огнище” е духовната опора за героя, която му дава сила и го мотивира за предстоя­щата борба и възможната смърт. Робството е несъвместимо със свободата на неговия дух, с красотата на поривите и надеждите му. Героят не може да приеме, че българинът може да бъде щастлив в робство. Той много добре осъзнава, че нито майчината обич обаче, нито сълзите и клетвите й могат да защитят дома, близките и родното прост­ранство от безчестието и насилието. И този факт обуславя и неговия избор, в който духовната му красота е наистина красноречиво подчертана. Непримиримостта му към робството го подтиква да избере изгнанието, борбата за свобода и ранната гибел.

Принуден от обстоятелствата да на­пусне родния си дом и родната земя, ли­рическият герой се скита с братя по съдба — „немили, клети, недраги” - в света на чуж­дото. Този чужд свят никога не би могъл да бъде за изгнаниците нещо повече от принудително и вре­менно използвано убежище от робския произвол. И дори непоносимата болка от раздялата с близки, с отечество не може да промени красивите намерения на юнака – да извоюва свободата или да умре за нея. Това е мечта, достойна за уважение и поклон. Това е модел на поведение, който заслужава почит заради високите етични и морални стойности, които утвърждава.

Решил да посвети своята младост, своя живот в служба на отечеството, лирическият герой се лишава от възможността да преживее съкровени за всеки човек събития – той никога няма да създаде свой дом, никога повече няма да се радва безгрижно на любовта на либето си, никога повече няма да е близо до своите близки, до своята майка. Пред него е само избраният път на лишения и несгоди в чуждата земя, пред него е евентуалната смърт, които обаче не плашат и не разколебават решението на Ботевия лирически герой, защото те са единственият начин, по който героят може да следва мечтата си – свободата на родината си.

Привързаността на героя към неговата майка е безспорна. Той знае мъката и, досеща се за страховете и именно неговата духовна висота го задължава да обоснове решението си пред нея, да я приобщи към своя идеал, да направи така, че и тя да сподели мечтата му. Има нещо наистина трогателно в желанието на героя да бъде разбран от неговата майка. Този негов порив показва, че сърцето му е способно не само да мрази, а и силно да обича. Любовта му е истинска и неподправена, чиста и поразителна със силата на емоцията, заложена в нея. Но тази обич не заслепява героя. Той е непоколебим в разбирането си, че единственият изход за всеки българин от робството е борбата. И затова поема този път.

Преминаването на Ду­нава е съдбоносна стъпка за него, граница между родното и чуждото, между робст­вото и свободата, което го изпълва с въз­торг и нетърпение:
Ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!


Това въодушевление сочи истинската красота на героя – красотата на неговия духовен свят, в който единствено свободата на родината е от значение.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Христо Ботев е прекрасният пример за герой, който поколенията помнят именно заради красотата на идеала за свобода и заради саможертвата му за родината. И както националния ни герой, така и лирическият герой от стихотворението „На прощаване” е достоен за уважението на поколенията именно заради красотата на своя духовен свят, именно заради високите стойности на етичните и моралните разбирания, които заявява чрез своите дела. Защото няма нищо по-ценно от свободата – свободата, на която ние днес се радваме.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница