Духът на пророчеството Грехопадението

Господ създаде хората по Своя образ, за да може да общува с тях в пълнота, лице с лице. Общуването се осъществяваше безпрепятствено от създаването им до падането им в грях. След като хората съзнателно избраха непослушанието, привилегията да общуват лично с Бога, в Неговото видимо присъствие, им бе отнета (Исая 59:2). Но тогава влезе в действие подготвения от векове план за спасението на падналите в грях. Целта му е да възстанови загубената връзка и хармония с Божеството.

Спасителният план е съвкупност от различни действия и процедури на Бога, подтикнати от Неговата любов и целящи да възстановят единството на Бога с човека. Част от тези наредени от Бога възстановителни мерки са и жертвената система и пророческата служба.

Бог Сам даде пример, как да се извършва жертвената служба (Бит. 3:15,21), който пример бе следван от верните патриарси (Бит. 12:8; 13:18; 31:54; Йов 1:5). Тази служба се състоеше в принасянето на чисто животно без недостатък на олтар направен от камъни. Животното символизираше Исус Христос, Заместникът за греховете на човечеството. Свещенодействащото лице бе главата на семейството, патриарха (Йов 1:5). Само той принасяше жертвите и се явяваше застъпник пред Бога за собствените си и за греховете на дома си.

Ако потомците на Авраам бяха внимателни върху жертвоприношенията и разсъждаваха върху тях, щяха да получат великолепно познание за спасителния план и да бъдат издигнати както духовно, така и в земния живот. Но не го направиха, в следствие на което започнаха да губят представата и знанието за Бога и истината.

При освобождението на израилтяните от Египет се наложи Бог да даде отново жертвената система, но не просто да я припомни, а я даде значително усложнена, за да могат многото й подробности да обучават отслабналия интелект и дух на евреите и да се възстанови връзката им с Бога (Изх. 25:8,40; 26-30 гл., кн. Левит). Мисълта към Христос отново се насочваше чрез жертвеното животно и чрез други символи.

Свещенодействащите лица се наричаха свещеници, които биваха избирани само от потомците на Аарон. Тяхната функция бе да принасят жертвите и да извършват другите подробности на обредния закон. Така те служеха като посредници и застъпници на грешния човек пред Бога. Те също бяха образи символизиращи Христос в жертвената система, т.е. и двата главни образа в жертвената система - жертвата и свещеникът символизираха Месия, Който щеше да даде живота Си за умилостивение на греховете (жертвата) и да се застъпи пред Бога за грешника въз основа заслугата на тази жертва (свещеника).

Новият завет докладва за изпълнението на символичните образи в лицето на Исус Христос. Въпреки, че Той не бе потомък на Аарон, а от Юдовото племе, можем да сме сигурни, че точно Той е очакваният Месия, защото сложните особености на Неговата Личност - идващ от вечността и съчетаващ в Себе Си службите и на свещеник, и на цар, не можеха да се изразят чрез характеристиките просто на един потомък на Аарон. Затова авторът на Посланието към евреите посочва Мелхиседек като по-точен символ на Христос, Исус служи по неговия чин (Бит. 14:18-20; Евр. 5:7-10; 6:20; 7:1-17).

• 
  Чрез природата;
  
• 
  Чрез говор;
  
• 
  Нагледно - изпращането на Божия Син, символи, старозаветните обреди;
  
• 
  Светия Дух говори на сърцето - съвестта;
  
• 
  Чрез ангели;
  
• 
  Чрез пророци.
  

Пророкът е говорител на Бога - човек, който предава вестите от Бога към хората. Пророкът е Божия уста - “пророк” - /евр./ “наби”; /гр./ “профетос” - “говорител”, “вестител”.

Грехът раздели човека от Бога (Исая 59:2), човек съдействаше за възстановяването на връзката чрез жертвената служба, но бе необходимо и Бог да говори и да се разкрива на хората. Това Той прави чрез пророка (Изх. 6:29-7:2).

Пророците:

• 
  Изявяват Божията воля;
  
• 
  Насърчават хората, подкрепят ги;
  
• 
  Открито изобличават хората;
  
• 
  Участват в ръководенето на църквата;
  
• 
  Поучават.
  

• 
  Вестите му са в хармония с Божието слово - Исая 8:20;
  
• 
  Винаги издига Исус и Го поставя в центъра на цялото си служене - 1 Йоан 4:1-3;
  
• 
  Службата му е свързана със закона - пояснява го и изобличава за нарушението му - Исая 42:21; Осия 4:6;
  
• 
  Пророчествата му (вестите отнасящи се до бъдещи събития) се сбъдват винаги Втор. 18:20,21; Ерем. 28:9;
  
• 
  Принася добри плодове в личния си живот и в служението си като цяло - Матей 7:15-20.
  

• 
  Състоянието на пророка по време на видение - отворени очи, няма пулс, не диша, вдига тежки неща без проблем;
  
• 
  Значението на вестта - конкретност, практичност - да съдържа надежда, висока духовност на вестта, твърдост на вестта, да не се практикува вестта като доказателство, да не се изтъква самия пророк напред, да е признат от църквата.
  

Прилики:

• 
  Учеха израилтяните на Божията воля;
  
• 
  Бяха духовните водачи на народа;
  
• 
  Службата им бе свята - бяха отделени от обикновените дейности в страната по време на служението си.
  

• 
  Свещеникът ставаше задължително такъв поради принадлежността си към Левиевото племе, а пророкът биваше призован лично от Бога независимо от това, от кое племе беше;
  
• 
  Свещениците бяха само мъже, а пророци можеха да бъдат и жени - Мариам, Олда, Девора, Ана, четирите дъщери на Филип;
  
• 
  Свещениците служеха в светилището и във връзка с жертвената система, а пророците бяха независими в територията си на служене и от обредите.
  

Има свидетелства за пророчески дар, но няма изявени големи пророци.

Почти не се намира. Дарбата не е отнета, но огромното беззаконие спира действието й. Проявява се може би в просветление и в защита на пазителите на истината.

Дарът на пророчеството се проявява задължително в разделните периоди от историята на Божия народ, какъвто е Реформацията. Тук го откриваме, може би, в служенето на Мартин Лутер (някои автори твърдят, че е имал и видения) и на другите реформатори.

Това е време, в което протестантизмът е оставил вече служенето на реформаторите и е изпаднал в сън, т.е. състояние, за което е необходимо пророческа вест, за да се разбуди.

Протестантизмът и ортодоксалното християнство в Европа, Латинска Америка и по света са разтърсени от вестта за скорошното идване на Исус. Особено голямо пробуждане става в САЩ от движението на Уйлям Милър (Милеризма). Очакванията са Исус да се завърне в 1844 г.

• 
  Призоваването на Уйлям Фой
  

• 
  Призоваването на Хейзън Фос
  

• 
  Призоваването на Елена Хармън
  

Елена е била прилежна ученичка, която бързо е изпреварвала другите ученици, поради което са я оставяли да чете сама на учениците. Обичала е много учението. През 1837 г. е преживяла тежък инцидент, който дава отражение до края на живота й - ударена е с камък по носа, с което се предизвиква голям кръвоизлив и изпада в кома за 3 седмици. Почти всички са я чакали да умре, но тя оживява. Поради травмата прекъсва образованието си и се съсредоточава в домакинската работа.

Елена приема адвентната вест заедно с цялото си семейство през март 1840 г., когато слушат проповедите на У. Милър в Портланд (Мейн).

През лятото на 1842 г. на едно лагерно събрание Елена се кръщава. Около това време тя получава първите знаци, че ще има специално място в спасителния план на Бога - два забележителни съня.

През 22.10.1844 г. преживява Голямото разочарование с другите адвентисти, но остава с тази група, която ревностно моли Бога да открие грешката им и която разбира истината за светилището.

През декември 1844 г. получава първото си видение, което я изкарва напред като пророкът на последното време.

6.3. трудностите през ранните години на службата й

• 
  Фанатизъм
  

• 
  Влошено здраве
  

• 
  Трудности в пътуването
  

През 1845 г. тя се запознава с младия и много даровит адвентен проповедник Джеймс Спрингер Вайт, който я придружава в няколко нейни пътувания и работи по уреждането на помещения, където тя да разказва вестите си. На 30.08.1846 г. те се оженват в Портланд. Имат четири деца, две от които умират малки:

Хенри-Никълс Вайт (26.08.1847 г. - 08.12.1863 г.);

Джеймс-Едсън Вайт (28.04.1849 г. - 30.05.1928 г.);

Уйлям-Кларънс Вайт (29.08.1854 г. - 01.09.1937 г.);

Джон-Хърбърт Вайт (20.09.1860 г. - 14.12.1860 г.).

В началото семейство Вайт се сблъсква с много трудности, бедност и болести. Въпреки това те успяват да запазят своята финансова независимост, а в по-късните години се стабилизират и имат възможност сами да си купят имоти. Животът им е свързан с постоянни обиколки из страната - от град на град и се е налагало понякога да оставят децата си у техни приятели.
7. Служенето на Джеймс Вайт.

7.1. детство

Джеймс Спрингер Вайт (04.08.1821 г. - 06.08.1881 г.) произхожда от стар род от основателите на Нова Англия. Като малък е боледувал много, бил е слаб физически и със слабо зрение, поради което не е ходил на редовно училище. На 19 години оздравява и учейки по 18 часа на ден взима диплома за 12 седмици, с което е можел да преподава във всички класове на общите училища в САЩ. След още 18 седмици учене е бил готов да влезе в колеж, но прекъснал образованието си, за да разгласява адвентната вест, с която се срещнал.

На 15 години се кръщава в Съединената християнска църква. През 1842 г. става проповедник в Милеровото движение в щата Мейн, където извършил голяма работа. След Голямото разочарование той бил сред малкото адвентисти, които приели учението за светилището.

С голяма ревност той продължил службата си за Господа и след разочарованието от 1844 г. Открил важните вести към света, които адвентистите трябвало да предадат и посветил живота си на това служене.

През 1846 г. се оженва за Елена Гулд Хармън, като в края на същата година започват да спазват и съботата.

На конференцията в Роки Хил (Кънектикът) през април 1848 г. бил ръкоположен.

На конференцията в Дорчестър (Масачузец) през ноември 1848 г. с. Вайт видяла във видение, че мъжът й трябва да издава вестник, в който да се изнесе настоящата истина, което става през юни 1849 г. като Джеймс свързва живота си с издателското дело. Вестникът, който създаде тогава е “Настоящата истина” (предишната версия на вестника “Ривю енд Херълд”).

През 1850 г. той започва да работи сред адвентистите за създаване на организация, като усилията му се увенчават с успех през 1863 г., когато се създава и регистрира Църквата на адвентистите от седмия ден.

През 1871 г. издига западналото списание “Здравен реформатор”. През юни 1874 г. в Оукланд (Калифорния) основава списанието “Знамения на времето”, а през 1875 г. - издателството “Пасифик прес”.

Неколкократно е бил председател на Генералната конференция на Адвентистите от седмия ден.

През 1881 г. се разболява от посещението на едно лагерно събрание и на 06.08.1881 г. в Батъл Крийк той почива.
8. Служенето на Джеймс-Едсън Вайт.

Вторият син на сем. Вайт - Джеймс-Едсън Вайт (1849-1928) започва от малък работата в делото, като заема различни длъжности в него по-нататък. През 1864 г. започва работа в “Ревю енд Херълд”, а през април 1877 г. бил назначен в “Пасифик прес”. През есента на 1888 г. е избран за председател на Съботно-училищната организация.

През 1885 г. започва издаването на сп. “Съботно-училищен работник”. Издава нотни песнарки.

През 1880 г. основава издателската фабрика “Джеймс-Едсън Вайт” в Батъл Крийк.

За известно време е в Чикаго, където охладнява за истината, но през 1893 г. се пробужда и построява кораб, с който да проповядва на цветнокожите по р. Мисисипи (1894 г.). Работата имала голям успех, поради което увеличилите се самостоятелни работници се обединили и организирали в “Южно мисионско дружество”, със седалище Язоусити (Мисисипи).

Той издава различни книги и списания за работа сред цветнокожите. От 1917 г. до деня на смъртта си работи като печатар.

Третият син на сем. Вайт - Уйлям-Кларънс Вайт (1854-1937) израства в обстановка на служене. Кръщава се на 12 г. в Батъл Крийк, а на 20 г. започва работа в сп. “Знамения на времето”, на което станал председател през 1876 г. като го ръководел много добре.

Трябвало е да замине със съпругата си за Европа, за да подпомогне Джон Андрюз, но бил ангажиран в ръководството на колежа в Батъл Крийк, в издателският отдел на Батъл Крийк, а също и бил директор на здравния институт “Батъл Крийк”, поради което отиването му в Европа се провалило.

През 1882 г. е председател на “Съботно-училищната организация” и основава колежа “Хилсбург”. През 1883 г. е ръкоположен и избран за член на съвета на ГК.

От 1885 до 1887 г. е в Европа с майка си, за да организира издателството там. В края на 1890 г. заминава с майка си в Австралия, а през 1894 г. оглавява Австралийския съюз - до 1897 г.

През 1894 г. организира училището Авондейл в Австралия. Определен е за един от петте мъже, които трябвало да се погрижат за съчиненията на Елена Вайт. Работи в делото до деня на смъртта си - 01.09.1937 г.

Елена Вайт е поканена от ГК да подпомогне делото в Европа със сина си Уили. Поради възрастта си тя не е много съгласна, но приема решението на ГК.

През 1885 г. отиват до Саутхямптън (Англия), а от там - на континента. Посещава Швейцария, Дания, Швеция, Норвегия, Италия, Франция.

През 1887 г. се връща в САЩ и се установява в Калифорния.