Думите на клиента и мислите на терапевта факти, измислици или преживявания?



Дата21.01.2018
Размер96.48 Kb.
ДУМИТЕ НА КЛИЕНТА И МИСЛИТЕ НА ТЕРАПЕВТА - ФАКТИ, ИЗМИСЛИЦИ ИЛИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ?
Елка Божкова

д-р Владимир Бостанджиев


Разговорът е единственият инструмент на психотерапевта. Думите се използват едновременно за диагностика и успокояване, за поощряване и интервенция, за шокиране и съпричастност. Думите могат да лекуват и да разболяват. Описанието на една болест може да бъде част от нея, оплакването може да предизвиква влошаване. Прецизното използване на езика, играта със значенията, чувствителното отношение към думите са характерни за съвременните направления в психотерапията.

Във фокусираната към решения терапия (ФРТ) използваните съждения се разделят на три големи групи – факти, измислици и преживявания. Докато води разговора, терапевтът автоматично класифицира всички твърдения в тези три групи, за да може да избере правилния начин за реакция във всеки от случаите.



  1. ФАКТИ.

Фактите отговарят на въпросите: какво?, как?, кога?, къде? и т.н. Към тях не бива да се добавят тълкувания и допълнителни значения. Според един от създателите на ФРТ, американския философ Стив де Шейзър, противоположни на тях са “не-фактите”, които включват “фантазии, надежди, измислици, планове, желания и др.”1 Фактите са описани на т.нар. видеоезик (сензорно-базирани описания) – това, което може да се види на видеофилм, например: “чета книга”, “пия кафе”, “правя скандал”. В конкретен случай от практиката2“Да изпера нещо дребно, да измия чинии, или да дам на котката или на кучето да ядат”, а също и “взимам книга, отварям я, прочитам страница-две”*.

Пример за твърдения, които не са на видеоезик, са: “изнервен съм”, “той не ми обръща внимание”, “имам страхова невроза”.

С фактите работим – опитваме се да ги изясним, търсим измежду тях:


  • целта на клиента;

  • първата стъпка, която ще направи за подобряване на състоянието си;

  • критерия, че терапията “върви” успешно;

  • “домашната задача”, която ще възложим на клиента.

Обикновено първите отговори, които получава психотерапевта, не са на видеоезик и се налага да настояваме за пояснение:

“Т: Какво като прави Антон, Вие ще сте спокойна?

М: Като никога повече не се сеща за дрогата.

Т: Какво като прави Антон, Вие ще знаете, че той не се сеща повече за дрогата?



М: Като работи, като излизат с Катя – такива неща.”3

2. ИЗМИСЛИЦИ.

Измислиците отговарят на въпроса “Защо?” и представляват обяснения на фактите от една или друга гледна точка. В някои от случаите можем да ги игнорираме, но много по-често се налага да бъдат опровергавани, “разчупвани”, погледнати от друг ъгъл. При всички случаи те не бива да се вземат насериозно. Основният аргумент за това е, че те не са доказани и могат да не са верни. Освен да обясняват, могат и да изопачават фактите, както най-често се получава на практика. Американският психотерапевт Бил О’Ханлън препоръчва: “Предизвиквайте и въвеждайте съмнения към стари убеждения, които не помагат.”4 Измислиците са най-различни видове:



  • Четене на мисли, чувства, цели, намерения.

Много често човек страда не от събитията, които му се случват, а от интерпретацията, която им дава или от предположението си за мислите на околните. В тези случаи е подходящо да се намери ново тълкуване на фактите:

-…Казва ми дори понякога, че нали за хората все пак трябва да се отделя по-голямо внимание-е-е.

- Така ли? Как по-голямо внимание, от кого?

- Може би от нас, от близките.

- Така ли го има пред вид? Да не би да си се объркала нещо?



- Може би така си го мисля понякога.

- Да не би да си се объркала? Той може да каже например по-голямо-о-о, отколкото обръщаме обикновено?



- Да.

- Но не е казал по-голямо внимание, отколкото за вас.



- Може би така съм си го тълкувала.

- Въпрос на тълкуване.”*

В този случай младата жена “чете мислите“ на съпруга си за това, че за него другите хора са по-важни от нея и детето. Оборването на това убеждение има решаващо значение за успеха на терапията в този случай.


  • Причини, следствия и причинни връзки.

Такива съждения са например:

“…смятам, че тука се лекувам все пак и трябва всичко да кажа.”*

щом има любов, все става нещо опасно.”*

Може би съм егоист, защото досега не съм правила нищо друго, освен да чета”*


Естествен е стремежът на всеки интелигентен човек да намира причинно-следствените връзки. За разлика и от най-трудните задачи и тестове, в областта на човешката душевност тези връзки са непостижимо сложни и търсенето им много често може повече да навреди, отколкото да помогне.

Ако наистина имаше логика, размяната на причината и следствието не би изглеждала толкова правдоподобна в следния диалог:

“…мислите ли, че депресията ми се дължи на преумората, че наистина не съм болна?

-… може да си се уморила от самата депресия”*

Една от пациентките на Милтън Ериксон “… за нищо на света не би отишла в дрогерия, защото там продават тютюн, и Господ ще я убие на място, ако тя влезе там, където продават тютюн.“ В хода на “лечението” се провежда следният разговор:

“ - Мисля, че Вие оздравяхте достатъчно, за да глътнете малко уиски.

- Бог навярно ще ме порази смъртно.

- Много се съмнявам в това. Той не Ви уби, когато отидохте на кино, или когато изпушихте цигара. Дайте да видим, ще Ви убие ли ако глътнете уиски.”5

Макар стилът на Ериксон да е далече от всякакви правила и схеми, той също не оставя клиентката да вярва в ограничаващите я причинно-следствени връзки.

Своеобразен метод за дискредитиране на подобни обяснения прилагат финландските представители на ФРТ. Терапевтът задава многократно въпроса “защо”, докато доведе разбиранията на клиента за причините на проблема до пълен абсурд.6


  • Предсказания и догадки.

Те също са измислени и могат да причинят страдания:

“- Аз знам, че имам едно слабо място, което при рецидив може да ме парализира и тогава да я довърша, нея!

- Да довършиш дъщерята?

- Да. И да й разваля семейството и всичко с тия непрекъснати мои дивотии.”*

Мисля, че никога няма да оздравея.”*

Как терапевтът да приеме насериозно тези думи, когато самата клиентка ги опровергава при последните срещи:

Виждам, че това, че помагам на дъщеря ми, много я облекчава. Виждам, че действително я облекчава, че действително я освежава, че живна, че не е толкова уморена… Ето всички тези неща са важни за мен и като се съберат на куп, Слава Богу, се получава как съм се подобрила!”*

В случая на д-р Огнян Никитов от Велико Търново7 пациентка с дисоциативно разстройство на моториката казва за починалия си съпруг:

Мисля си, че ще дойде да ме вземе при него на небето…”

Терапевтът успешно опровергава сковаващото очакване за болест и смърт:

“Т.: Какво би казал той, ако знаеше, че очакваш той да дойде от небето и да те прибере при него?

Пт.: Щеше да каже, че иска да сме заедно, но трябва да отгледам нашия син.

Т.: О, значи той няма да те вземе, не се кани да прави това?”



  • Етикетиране, охарактеризиране.

Една клиентка казва за себе си:

Нямам идеи и се подозирам, че не мога, защото съм със слаба воля или нещо от този род.”*

Аз съм неинициативен човек. Аз съм много изпълнителен човек. Аз не съм човек на идеята. Аз изпълнявам стриктно това, което ми се каже.”*

Етикетирането обикновено не е основателно, но приковава хората към някакво определено поведение и ограничава възможностите им за справяне. Стив де Шейзър описва вредата от него за една своя клиентка: “Тя приема за себе си етикета ‘инвалид’ и се държи като инвалид … и по този начин предизвиква у другите отношение като към инвалид”.8

Ето още един откъс от терапевтичен разговор:

“…и аз като съм с по-слаба психика и някои работи не мога да ги издържам...

- Ти със “слаба психика”?

- Да - смее се. - Със по-слаба психика и така някои по трудни-и...

- Интересно, какво разбираш под “слаба психика”?Да не издържаш някои работи?



- Ами, сега може да ви бъде малко-о, а-а - смее се и прикрива уста, като си хваща носа. - Последно на практиките бяхме в операционната и-и понеже исках за първи път да гледам операция просто исках да видя дали ще издържа в този момент и да ви кажа, съвсем нормално. Имаше мои колежки, които след това-а...

- Издържала си?



- Да, съвсем нормално, даже останах до края на операцията.”*

Правилният избор на терапевта е “справяне” с етикетирането.



  • Обобщения.

Те са много разпространени и много малко верни:

Това да пазарувам, да готвя е изключено. Това аз не го правя въобще.”* Същата клиентка малко по-късно казва: “Излизам със страшно отвращение и купувам примерно сирене и домати или кисело мляко, хляб да хапна все пак. Да има мляко, да има плод, да има някякъв зеленчук.” Още малко примери от нейния речник: “Не, не. Нищо, нищо. Тотална липса на интерес към всичко”, “…винаги съм била наясно с всичко, каквото става, с политика и така нататък ”, “Нямам нито един момент, в който да ми е било добре.”*

Подходящият начин за оборване е чрез търсене на изключения:

Това, че трябва да се облека ме натоварва до степен ужасна... Най-елементарните действия са проблем. Всяко нещо е проблем.

- Днес как успя да се облечеш?”*

В отговор на оплакванията “нямам сили за нищо” и “не мога да си наложа да не се ядосвам”, терапевтът предлага своето оригинално опровержение: “ти имаш сили да се ядосваш, когато има основание.” По-нататък следва: “имаш сили да се притесняваш, имаш сили да се чувстваш зле дори. Имаш много сили! Така, имаш много сили, които те карат да мислиш за бъдещето и за това как да вземаш мерки да не си в тежест на другите.”*



  • Х=У. Съпоставки и сравнения.

За фактите трябва да е в сила формулата Х=Х, т.е. да не добавяме към казаното от клиента свое тълкувание. И тъй като това не може да се избегне на 100 %, то поне не бива да настояваме на своя вариант. В книгата “Езикът, който лекува”9 е описан следния диалог:

Калина: Той беше зает със събрания, конференции…

Вл.Б: Може би ти липсваше вниманието му?



Калина: Не, внимание съм имала. Но не е имало открити разговори.”

Тук терапевтът се опитва да добави значение към думите на клиентката. Важно е да чуем несъгласието и да се съобразим с него. По-нататък следва: “…родителите ти са се грижели много за теб…обръщали са ти много внимание, но не сте били достатъчно близки.” Последният цитат вече удовлетворява формулата Х=Х.



  • Оценки.

Още едно “постоянно присъствие” в речника на българина:

Нямам никакво желание да си видя внучето например. Това е ужасно.”*

Мойта къща блестеше, сега е кочина.”*

Страх ме е от старостта, ненавиждам я. Това е просто смешно.”*

“…само леглото ме тегли. Знам колко е гибелно това”*

Подходящата реакция на тях е същата както при обобщенията и етикетирането.



3. ПРЕЖИВЯВАНИЯ.

Те описват чувства, усещания, фантазии и най-често са на т.нар. “психосоматичен език”:

Всичко ме отвращава страшно и се чувствам зле и физически.”*

Отрицателната емоция е тази, която ме владее непрекъснато, че аз не се чувствам нормално и се чувствам зле.”*

Аз изстивам от ужас, като си помисля, че може да съм лошо болна.”*

И отвътре някаква лудост чувствам. Тука имам един пояс – показва с две ръце гърдите си, - който, който е напрегнат и трепери, не спира, освен вечер, когато си лягам.”*

слънчевият ми сплит трепери.”*

По отношение на преживяванията, терапевтът не бива да се впуска в “лекуване” на изтръпване, сковаване, прималяване, “кръвно” и т.н. При успешна терапия клиентите сами се отказват от този вид оплаквания. В някои случаи помага буквалното приемане на думите:



- “Аз се чувствам инвалид. И до скоро, до миналата година се чувствах инвалид физически, а сега, с тая депресия и психически.

- Ти не си инвалидизирана заради операцията, или…?



- Моля?

- Не са те инвалидизирали заради тази операция на дискова херния?



- Не са.*

Друга клиентка пита:

Страхът от секс не причинява ли болести?

- Какви болести? Глаукома, апендицит или тумор на мозъка?”*



Естествено е в началото на разговора измислиците и преживяванията да са повече от фактите. Критерий за добре проведена психотерапия (или отделна сесия) е достигането до обратното съотношение. Езикът на фактите е добра основа за намиране на нови идеи и решения за постигане на поставените цели.

Има случаи в практиката, когато самото преминаване към езика на фактите (и от двамата разговарящи) е достатъчно, за да “свърши работа“. При всички случаи това е необходим и важен елемент от успешната терапия и детайлното му разглеждане e полезно за обучението.


Фокусираната към решения терапия не се базира на моментните хрумвания или фантазиите на терапевта. Този вид разговор, който понякога изглежда много лесен, друг път странен или със случаен характер, всъщност има строги правила, част от които се описани в настоящата статия. Усвояването на тези правила е трудна задача, която изисква умело боравене с езика, много опит и развито логическо мислене.



1 De Shazer S. Words Were Originally Magic. New YorkLondon: W.W. Norton & Company, Inc., 1994; 66

2 Всички цитати, означени със * са от предадената за печат книга “Психотерапия на игра и наистина” на д-р Вл. Бостанджиев.


3 Стаменов Д., Атанасов Г., Младенов Т. Кратки разговори. Психотерапия в страната на решенията. (под печат)

4 О’Ханлън Б., Бидъл С. Пътеводител из страната на възможностите. София: ПИК-Б.С., 1999; 48


5 Эриксон М. Мой голос останется с вами. Петербург: ХХI век, 1995; 113-114

6 Ахола Т., Фурман Б. Краткосрочная позитивная психотерапия. Санкт-Петербург: Речь, 2000; 82-109

7 Бюлетин БПА, 1/2000; 46-52

8 de Shazer S. Patterns of Brief Family Therapy. New York: Guilford, 1982


9 Бостанджиев Вл. Езикът, който лекува. София: Кибеа, 1998; 144


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница