Дванадесета: пазарни дефекти и икономическата роля на държавата структура на



Дата01.02.2018
Размер147.45 Kb.
#52714
ТипГлава
Глава Дванадесета:

ПАЗАРНИ ДЕФЕКТИ И ИКОНОМИЧЕСКАТА РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА

Структура на темата

Необходимост от държавна намеса. Пазарни дефекти. Видове пазарни дефекти. Принципи и насоки на държавната намеса на пазарите. Публичен избор.

Външни ефекти: критерии и видове. Интернализиране на външните ефекти.

Публични блага: критерии и видове. Ефективно доставяне на публични блага – равновесен модел.

Разпределение на доходите и неравенство. Измерване на доходното неравенство. Инструменти на преразпределение. Граница на преразпределението.

Резюме

В икономическата теория – от първите систематизирани икономически учения до съвременността, се поставя въпросът за ролята на държавата в стопанството по простата причина, че самото полагане на стопанските отношения в институционалните рамки на държавността въвежда принципи на разпределение на благата и ресурсите, които са качествено различни от пазарните механизми.

В добавка към това условията, при които функционират пазарите, невинаги и не автоматично водят до спонтанен ред – разбирано най-елементарно като установяване на ефективно частично или общо пазарно равновесие. В този смисъл самият пазарен ред води до формиране на дисбаланс между интересите на предприемачите и този на обществото (или на големи социални групи), който дисбаланс е определен в теорията като “провали на пазара” или “пазарни дефекти”.

От казаното става ясно, че “по дефиниция” държавата вменява определени икономически функции. Във връзка с това се поставя въпросът как да се изведат и агрегират на общностно равнище, индивидуалните предпочитания относно икономическите функции на държавата и механизмите за реализацията им. Последното по същество съставлява смисълът на понятието “публичен избор”, който се разкрива в анализ на пазарните дефекти в измеренията на неравенството в разпределението на доходите и произтичащите проблеми с явления от порядъка на бедността.



Основни понятия

а). Вторичен ефект;

б). Пазарен дефект;

в). Външни (странични) ефекти;

г). Интернализация на външен ефект;

д). Функционален пазарен дефект;

е). Социализиран (социален) пазарен дефект;

ж). Публичен избор;

з). Бюрокрация;

и). Публични блага;

й). Разпределение на доходите;

к). Бедност;

л). Система на социални трансфери;

м). Граница на относителната бедност;

н). Граница на абсолютната бедност;

Посочете най-подходящото определение за всяко от изброените по-горе понятия:

1. Блага, които се характеризират с ограничена или никаква възможност за изключване в потреблението и които са неконкурентни в потреблението.

2. Вторичен ефект, изразяващ се в загуба на обществено благосъстояние.

3. Вторичен ефект, отразяващ състояние, при което икономическата дейност на определен субект се отразява върху благосъстоянието на друг стопански субект, без съответната транзакция да получи пазарна оценка. Биват позитивни и негативни.

4. Събирателен израз за чиновниците и държавните служители от публичната администрация; както и за процедурния ред, обхванат в механизмите на публичните институции.

5. Пазарен дефект, породен от самия механизъм на функциониране на отделните пазари.

6. Пазарен дефект, изразяващ се в невъзможността или отсъствието на пазарна мотивация да се произведат и доставят чрез частно-пазарните механизми определени блага с обществено значение или не могат да се осигурят доход и приемливи жизнени условия за определени групи.

7. Система, представляваща механизъм за преразпределение на доходите (в пари или натура) към целеви групи, нормативно признати като нуждаещи се от тях.

8. Механизъм, посредством който външният (за причинителя) ефект се превръща във вътрешен (за причинителя) ефект, резултиращ в ефективно равнище на производството и пазарната цена.

9. Причинно обвързано следствие от непосредствено причинен резултат.

10. Фактически резултат, представляващ структурата на доходите, която произтича от участието на различни производствени фактори в производството (функционален аспект), или представлява структурата на доходите според източниците или собствениците (персонален аспект).

11. Състояние, при което липсват възможности за задоволяване на жизненоважни потребности на приемливо (от физиологична и социална гледна точка) равнище.

12. Механизъм за съгласуване на индивидуалните воли (предпочитания). Освен този процедурен аспект на понятието същото може да се интерпретира и като резултат.

13. Граница, определена като минимума от средства, необходими за съществуване (екзистенц-минимум).

14. Граница, определена като отношение на определено равнище на дохода към средния за страната.

Тестови въпроси

1. Ако реализацията на определена частна стопанска инициатива води до генериране на вторични ефекти, то:

а). те задължително са негативни и се определят като „пазарни дефекти”;

б). не е задължително да водят до негативни изменения в стопанската среда, нито до възникване на пазарни дефекти;

в). вторичните ефекти възникват само във връзка с дейността на държавата като стопански субект;

г). верни са отговори б и в;

д). тя следва да се реализира тъй като, ако се калкулират и вторичните ефекти от нея, нормата на възвръщаемост ще нарасте.


2. Ако на определен пазар се идентифицира наличие на пазарен дефект, то:

а). пределните обществени разходи (MSC) не са изравнени с пределните обществени ползи (MSB), което е индикатор за постигнат оптимум по Парето;

б). (MSC) са по-големи от (MSB), което е индикатор за отсъствие на оптимум по Парето;

в). (MSC) са по-малки от (MSB), което е индикатор за отсъствие на оптимум по Парето;

г). (MSC) са изравнени с (MSB), но това не е индикатор за оптимум по Парето;

д). това е явление, което е характерно за пазарите на частни, а не на публични блага и в този смисъл определянето на равновесието по маржиналното правило, не се реферира с изискването за оптимум по Парето;



3. Според теоретичната постановка в класическата политическа икономия, държавата:

а). има само регулаторни функции, като е изключено да се намесва в стопанските отношения, т.е. тя не трябва да има качеството „стопански субект”;

б). освен регулативни функции тя трябва да провежда активна икономическа политика, насочена към ефективна реализация на регулаторните функции;

в). допуска се умерена намеса на държавата и провеждането на т.нар. неутрална данъчна политика, т.е. такава, която не променя статуквото, установено от „невидимата ръка” на пазара;

г). верни са отговори а и в;

д). освен посоченото с отговор б), в парадигмата на класическата политическа икономия, държавата трябва задължително да регулира пазара на труда, за да се постигне ефективно разпределение на ресурсите.



4. Съвременната икономическа теория допуска държавна намеса на пазарите въз основа на следните принципи:

а). Държавата се намесва тогава, когато пазарните механизми не работят ефективно, а появилите се пазарни дефекти застрашават конкурентния ред и водят до загуба на благосъстояние;

б). Държавата се намесва винаги, когато е наличен пазарен дефект, независимо че той не води до загуба на благосъстояние;

в). не се допуска държавната намеса в икономиката да води до преразпределение на доходите;

г). верни са отговори а и в;

д). верни са едновременно твърденията в отговори а), б) и в).



5. Държавната намеса в икономиката има проявление чрез следните функции (на микроравнище):

а). нормативна (правнорегулаторна);

б). алокативна;

в). разпределителна;

г). всичко изброено;

д). само посоченото в отговори б) и в).



6. Алокативната функция на държавата се изразява във:

а). дефиниране и защита на правата на собственост, спазване на договорите и задълженията между стопанските субекти;

б). допълване и подпомагане на пазарния механизъм така, че ограничените ресурси да се разположат ефективно; регулиране на пазарите; коригиране на пазарните дефекти, производство и разпределение на публични блага;

в). осигуряване на такова разпределение и преразпределение на дохода, което отговаря на обществената представа за социална справедливост;

г). всичко изброено;

д). само посоченото в отговори б) и в).



7. Държавата разполага със следния инструментариум за намеса в икономиката:

а). данъци;

б). държавни разходи;

в). регулативни мерки;

г). всичко изброено;

д). само посоченото в отговори а) и б).



8. Според теоремата за невъзможността на Кенет Ероу:

а). не съществува правило за публичен избор, което да удовлетворява всички индивидуални предпочитания, освен ако правото на избор не се предостави на един субект, който да взема решения от името на всички и да го налага на всички;

б). в условия на транзитивност на избора е възможно да не се стигне до рационален избор, освен ако не се приложи правилото на диктатора;

в). изискването (възможността) за транзитивност на избора е ирелевантно спрямо възможността за рационален избор;

г). верни са отговори а и б;

д). всичко изброено;



9. Ако е налице негативен външен ефект, това води до разминаване (несъвпадане) между кривите на:

а). пазарното търсене и пределната обществена полза;

б). пазарното предлагане и пределната обществена полза;

в).пазарното предлагане и пределните обществени разходи;

г). пазарното търсене и пределните обществени разходи;

д). в зависимост от конкретната пазарна характеристика (съвършен или несъвършен), могат да бъдат верни поотделно, но никога заедно, всички варианти изброени с отговори от а) до г);



10. Ако е налице позитивен външен ефект, това води до разминаване (несъвпадане) между кривите на:

а). пазарното търсене и пределната обществена полза;

б). пазарното предлагане и пределната обществена полза;

в). пазарното предлагане и пределните обществени разходи;

г). пазарното търсене и пределните обществени разходи;

д). в зависимост от конкретната пазарна характеристика (съвършен или несъвършен), могат да бъдат верни поотделно, но никога заедно, всички варианти изброени с отговори от а) до г);



11. Външните ефекти могат да се интернализират посредством:

а). коригиращ данък;

б). коригираща субсидия;

в). пигувиански данък;

г). всичко изброено;

д). само посоченото с отговори а) и б), тъй като няма нещо, което се определя като “пигувиански” данък;



12. Блага от „смесен” тип са:

а). публични блага, за които са изпълнени едновременно (кумулативно) условията неконкурентност и неизключеност в потреблението;

б). публични блага, за които е изпълнено само едно (алтернативно) от условията за неконкурентност или неизключеност в потреблението;

в). частни блага, за които са изпълнени едновременно (кумулативно) условията неконкурентност и неизключеност в потреблението;

г). частни блага, за които е изпълнено само едно (алтернативно) от условията за неконкурентност или неизключеност в потреблението;

д). тези блага, които се потребяват едновременно и в публичния, и в частния сектор;



13. Кривата на Лоренц:

а). показва действителното разпределение на доходите (по групи) преди данъчно облагане;

б). показва действителното разпределение на доходите (по групи) след данъчно облагане;

в). може да се конструира и за разпределението на доходите и след данъчно облагане, но тогава ще е показателна за поляризацията на населението по доход;

г). верни отговори са а и б;

д). интерпретира графично динамиката на коефициента на Джини;



14. Ако се констатира наличие на позитивен външен ефект, това води до състояние, при което:

а). пределната обществена полза превишава пределната частна полза;

б). пределната частна полза превишава пределната обществена полза;

в). не може да се определи равновесна пазарна цена;

г). не може да се определи равновесно количество;

д). трябва да се въведе “коригиращ” данък в съответствие със стойността на коефициента на Джини;



15. Ако се констатира наличие на негативен външен ефект, това води до състояние, при което:

а). фактическият обем на производството надвишава ефективното му равнище, а пазарната цена е по-ниска от ефективната, поради което възниква загуба на благосъстояние;

б). пазарната цена е по-ниска от ефективната, но фактическият обем на производството надвишава ефективното му равнище, поради което не възниква загуба на благосъстояние;

в). фактическият обем на производството е по-ниско от ефективното му равнище, а пазарната цена надвишава ефективната, поради което възниква загуба на благосъстояние;

г). пазарната цена надвишава ефективната, но фактическия обем на производството е по-ниско от ефективното му равнище, поради което не възниква загуба на благосъстояние;

д). трябва да се въведе “коригиращ” данък – типа на таксите, в съответствие със стойността на коефициента на Джини;



16. Коефициентът на Джини показва:

а). степента на монополизация на пазара;

б). степента на достъп (бариери) до пазара;

в). степента на поляризация на обществото;

г). степента на неравенство в разпределението на доходите;

д). се интерпретира графично с кривата на Лоренц;



17. Възприемането на отношението на определено равнище на дохода към средния за страната, позволяваща определена обществено необходима степен на социализация освен гарантирането на екзистенц-минимума, се определя като граница на:

а). абсолютната бедност;

б). социалната бедност;

в). обществена бедност;

г). относителна бедност;

д). крайна бедност;



18. Пазарната крива търсене на публични блага се извежда чрез:

а). инструментариума на ординалната теория за полезността;

б). чрез процедура на „хоризонтално” сумиране на индивидуалните криви на търсене на публичното благо;

в). чрез процедура на „вертикално” сумиране на индивидуалните криви на търсене на публичното благо;

г). отговор а) и в);

д). отговор а) и б);



19. Индивидуалното търсене на публично благо:

а). зависи от готовността за заплащане на съответната данъчна цена, според общовалидния закон за търсенето (изведен за търсенето на частни блага);

б). не противостои на общовалидния закон за търсенето (изведен за търсенето на частни блага) и не зависи от готовността за заплащане на съответната данъчна цена, тъй като данъците към определен момент са винаги фиксирани;

в). противостои на общовалидния закон за търсенето (изведен за търсенето на частни блага), независейки от готовността за заплащане на съответната данъчна цена, тъй като данъците към определен момент са винаги фиксирани;

г). не е в съответствие с общовалидния закон за търсенето (изведен за търсенето на частни блага), въпреки че зависи от готовността за заплащане на съответната данъчна цена, независимо от факта, че данъците към определен момент са винаги фиксирани;

д). няма посочен верен отговор;



20. Ако е известно, че отделните стопански субекти имат различна оценка за цената на доставка на даден обем публично благо, този феномен се описва с термина:

а). персонализирани цени;

б). цени на Линдал;

в). неперсонализирани цени;

г). верни са отговори а) и б);

д). верни са отговори б) и в);


Посочете верни или неверни са следните твърдения

1. „Вторичният ефект” смислово е синонимна понятието „пазарен дефект”.

2. Вторичните ефекти винаги водят до негативни изменения в стопанската среда, т.е. те винаги продуцират само “отрицателните” изменения в стопанството.

3. Вторичните ефекти възникват само във връзка с дейността на държавата като стопански субект?

4. Теоремата за невъзможността на Кенет Ероу подобно на краткосрочната крива на Олбън Филипс, е емпирично изведена.

5. Според Теоремата на Коус ако правата на собственост са установени и ако договарянето е с нулеви транзакционни разходи, външният ефект ще бъде интернализиран.

6. Чистите частни блага притежават едновременно свойствата „изключеност” и „конкурентност” в потреблението, докато чистите публични блага притежават едновременно свойствата „неизключеност” и „неконкурентност” в потреблението.

7. Пазарната крива на търсене на частни блага се извежда чрез процедура на „хоризонтално сумиране” на индивидуалните криви на ординарно търсене, както и пазарната крива на търсене на публични блага.




Задачи

Задача 1. Дайте графична интерпретация (поотделно) на позитивен и негативен външен ефект.

Задача 2. Ако пределните външни разходи са 80 лв., а равновесната пазарна цена е 150 лв., определете пределните социални разходи. Каква е нетната загуба на благосъстояние, ако равновесното количество е 600 единици, а при интернализиране на външния ефект равновесие би се постигнало при цена от 200 лв. и равновесно количество от 450 единици?

Задача 3. Ако пределните външни ползи са 30 лв., а равновесната пазарна цена е 35 лв., определете пределната социална изгода. Каква е нетната прибавка на благосъстояние, ако равновесното количество е 100 единици, а при интернализиране на външния ефект равновесие би се постигнало при цена от 50 лв. и равновесно количество от 140 единици?

Казуси и въпроси за дискусия:

1. Коментирайте закона на Паркинсън, според който „чиновникът се стреми да увеличи своите подчинени, а не своите конкуренти, като при това чиновниците взаимно си създават работа (заетост)”.

2. Представете своите аргументи „за” и „против” твърдението на Уйлям Нисканен, че „бюрократът се стреми към максимизиране на собствената функция на полезност, като увеличава размера на организацията, в която работи”.

3. Обяснете защо кривата на пазарно търсене на публични блага се определя като „квазипазарна”? Какво представляват т.нар. „цени на Линдал”?

4. Посочете поне пет причини, определяни като предпоставки за наличие на неравенство в доходите и приведете аргументи „за” и „против” всяка от тях.

5. Защо кривата на Лоренц се конструира за разпределението на доходите преди данъчно облагане? Може ли да се конструира и за доходите след данъчно облагане и за какво ще е показателна тогава? Какво представлява „коефициентът на Джини”? Как се конструира показателят „поляризация на населението по доход”?

6. Какво представлява „парадокс на непромененото неравенство”? Корелира ли той с хипотезата на Артър Оукън, според която преразпределението чрез прогресивно данъчно облагане на дохода най-вероятно ще намали реалното производство поради редукция на стимулите за труд и спестяване?
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ И ЗАДАЧИТЕ ОТ ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА:
Основни понятия:

1

2

3

4

5

6

7

и

б

в

з

д

е

л




8

9

10

11

12

13

14

г

а

й

к

ж

н

м

Тестови въпроси:

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

б

б

в

а

г

б

г

г

в

а




11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

г

б

г

а

а

г

г

г

а

г



1 – б. Основната заблуда, която може да резултира в неправилен отговор, е евентуалното неразбиране на разликата между вторичен и външен ефект и в по-малка степен – пазарен дефект. Ясно е, че всяко икономическо действие има вторични ефекти (основен принцип в икономикса), но по никакъв начин и от нищо (при равни други условия) не следва възможността вторичният ефект да резултира във външен ефект или пазарен дефект.

2 – б. По дефиниция при наличие на негативен външен ефект:

(MSC) = (MРC) + (MЕC), докато пазарното равновесие е определено от пресичането на (MРC) с (MSB). В този смисъл пресичането на (MSC) с (MSB) ще определи ефективното равновесно състояние, което ще е със стойност (на цена), по-голяма от установената на пазара. Така всъщност (MSC) не са изравнени с (MSB), което означава отсъствие на оптимум по Парето.
Посочете верни или неверни са следните твърдения:

Верни твърдения – 5, 6.



Неверни твърдения – 1, 2, 3, 4, 7.

1. Използвайте най-подходящата графична зависимост представена в съответната глава от учебника.

2. 80 лв.; 600 лв.

3. 30 лв.; 600 лв.




Каталог: ibeev -> files -> 2013
2013 -> Програма учебна дисциплина: Конституционна основа на стопанския ред
2013 -> Програма учебна дисциплина: конституционна икономика
2013 -> Микроикономика икономическата теория като съвременна научна система от принципи изследва
2013 -> Икономически цикъл структура на
2013 -> Въведение в теорията на данъчното облагане учебни
2013 -> Икономика и общество Структура на
2013 -> Единадесета: общо пазарно равновесие и благосъстояние структура на
2013 -> Фискална децентрализация учебни цели след усвояване на материала в тази глава Вие ще можете


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница