Дванайсетте тайнствата на христос

Текат в единство и хармония категориите време и пространство, текат с тях епохи, периоди и култури, в които се срещат непрекъснато двете основни субстанции на движението - енергия и материя. Срещат се навсякъде - в цветето и пеперудата, в риса и сърната. Срещат се категорично и безкомпромисно обаче само в човека. Чрез сблъсък, чрез драстични конфликти или умиротворени и хармонизирани, удовлетворяват стремежите на душите и надеждите на боговете. Те са утеха за отрудените сетива на пратениците, следящи от Тънкия свят или участващи в живота резултатите от безмълвната си сеитба. Вървят Времената, мени се Пространството, а с тях и Човекът. Небесният и Земният. Единният, в когото двамата срещат Себе Си и където отработват подобието, заложено в сътворението.

Динамичната енергия на Небесния човек, ограничен и дисциплиниран от материята, приема форма, започваща като затвор, но завършваща като венец. Ето как решетките на страстите могат да станат ластари за жива корона. Бавно, мъчително и с железен прът в колелото на еволюцията, неуморно поставян от Тъмната ложа. Труден път. Осветяван непрекъснато и видимо, от Души, преминали по него в по-ранни времена или изпратени от различни Йерархии да помагат на земното човечество. Винаги е ставало въпрос само за него - за земното човечество, което започва с едно почти програмирано грехопадение и завършва с Голгота. Път на множество човешки и небесни синове на духа. Само един от тях обаче носи в себе си едновременността на времената, на пространството и на Духа, който може да ги осмисли. Без него, без Духа, времето и пространството са илюзия, а еволюцията - безсмислена. Защото еволюция без духовно осмисляне на битието е просто живеене и смърт. Първото го правят животните с отлично развитите си инстинкти, а второто не зависи от никого и нищо, което е във властта на хората и материята. Разликата започва, когато инстинктите достигнат нивото на интуицията, но не спират там, а подпомогнати от ума, развиват съзнание, чиито качества черпят знание директно от Висшия ум. Затова е нужно познанието. Без него инстинктът има само ярките бликове на ясноосъзнаването, но не и интуитивното знание на обучените умове. В това се състои същността на разширеното съзнание - в единството между знание, съзнание и духовност. И змията го каза ясно и категорично на Ева. На Живота. Тя каза на Живота, че да се живее без знание и развит интелект, не е божествено, а животинско битуване. Боговете са знаещи. Боговете не са интуитивни животни. Колкото вярна и висша да е интуитивността на инстинктите, те не са единство от знания и духовност. Двете правят интуицията. Но не като ясновидско предусещане, давано най-често от служителите на тъмната ложа на обсебени и себелюбиви души, а като умение да се схваща по детайла същността на програмата. Тук е тайната на знака на посветените от Козирог, децата на Еднорога и Сатурн().

Малкият детайл от битието (а - алфата), който дава на посветения знание за програмата на еволюцията на душата (α ).

Знак на посветените учители, на третото рогато животно в Зодиака, което обединява в себе си огъня на Овена (небесният огън) и силата на Земята (Телеца). Телеца е дом на отварянето на Третото око, небесното, у човека. В знака Козирог ученик и учител са в едно тяло, с един дух, с един извървян път на развитието. Подчертаваме - еволюция без интелект не е възможна, както и опитността без духовност става сатанизъм. Това накара Отеца да изгони Адам и Ева - страхът, че нееволюиралите, инстинктивно - интуитивни хора, могат да ядат и от плода на безсмъртието.

Безсмъртието не е плод на изначална даденост, а на отработено в материалните светове качество. Присъщо на Духа и плод на дългата еволюция на Душата, то е качествено състояние на енергията, принципно и трайно непроменяща се от влиянието на средата, в която постоянно или временно пребивава.

Обсъждането на среди от типа космични е невъобразимо сложен и недостижим за съзнанието ни въпрос. Подобен анализ, дори идея за такава среда, е абсолютно недостижим за нашите представи и понятия. Затова ще се спрем само на идеята: Духът в Материята.

Говорим за еволюиралия до Божественост Дух, който по една или друга причина се намира в материята. Тази среда е сравнително ясна за съвременната наука и хората.

Временно пребиваващият в материята Дух (защото не е възможно да бъде постоянно, освен ако самият той не е пожелал "пропадането" да стане вечно) отработва своето еволюционно, тоест опитно, изграждане на критерии, чрез които ще работи в чисто енергийното си състояние. В аспекта на казаното става ясно, че Духът използва материята като средство за собственото си обучение, циклично и неотменно подпомаган от пратениците на Божествената Йерархия.

Те неотменно, закономерно и безкомпромисно попадат в основния антагонизъм на материалните светове - борбата между Дух и Материя. Битката между енергия и форма не е нищо друго, освен специфична категоризация на поведението, известна като Добро и Зло. Тези души водят нескончаеми битки с присъстващите в живота представители на тъмната ложа, както и с обсебените от тях души, които в сегашната епоха са около 60% от населението на Земята.

Така се отработва еволюцията на Човека. За земните хора тя започва отдолу - нагоре. За слезлите да помагат Голготата, да преминат през материалната форма е функция на три нива -надолу (в материята), Път на Посветена душа и нагоре - към първоизточника си.

Един от извървелите този ПЪТ - на Човек (от долу - нагоре) и на Божи Син (слязъл в материята Висш Дух) е Господ Иисус Христос.

Иисус Христос извършва множество необичайни неща през годините на своята дейност на Земята. Всички те са предизвиквали моментална реакция сред хората, изразявана чрез покръстване и признаване на неговата божествена същност. От друга страна са предизвиквали и реакцията на фарисеите, която в последна сметка го довежда до кръста. Самата Му смърт обаче става също арена на редица тайнства, които и до днес не намират обективно и компетентно разшифроване, за да се разбере от непосветените хора същността на неговото дело и постъпки. Светите отци, разработвали почти всички идеи от неговото учение, канонизирали и обяснили всички деяния, пряко произтичащи от учението Му, не са дали и най-малък намек за разкриване същността на редица постъпки. Едно от тях, например, е убиването на смокинята, която няма плод. Странно действие и доста противоречиво за основната характеристика на Неговия характер - добротата и милосърдието, което завещава като есенция¹ на своето учение. От това необяснимо Негово действие, до още по-необяснимото поведение на апостол Тома, когато поисква да бръкне в раните Му, цари пълна неяснота и мълчание. Ако си позволяваме днес, две хиляди години след Него, да открехнем завесата на някои от тях, то е защото епохата Риби изтича и идващата епоха Водолей ще донесе дълбока и цялостна яснота по повдигнатите въпроси.

Епохата Риби е епоха на циклично настъпващото време за кармични приключвания. В нея съдбата внася крайни, но наложителни постановки на хората, за да могат да приключат своя етап от прераждания с максимално очистена карма² - отношения с други души, които не са приключили и не са опростени приживе от потърпевшите. Нарича се Риби, защото процесът се ръководи от тази зодиакална структура, която балансира преражданията. Намира се на така наречения Подвижен кръст (близнак, дева, стрелец и риби). Знакът Риба, под прякото ръководство на Йерархията, отговаряща за причинно-следствените връзки във всичко и навсякъде във Вселената ни, ръководи процесите на приключването. Христос затова има същия знак на съдбата Си, независимо, че е Козирог по рождение. За да покаже на своите ученици, че епохата на приключването, с която завършва Желязната епоха на мрака (Кали юга) е настъпила, Христос извършва редица тайнства, които нагледно показват възможността, човечеството наистина да завърши по-леко този цикъл и благодарение на проявеното милосърдие, да получи шанс за отделяне на духовния си потенциал от земните нива. Успелите получават правото да продължат под Личното Му ръководство духовното си развитие извън гравитационните полета на Земята. Това е Царството Небесно. Там е Отеца на хората с космичен произход, а не тук, на Земята, където друг Отец има властта и правата. Но това е друга тайна и тя не е предмет на този труд.

Обучението на учениците на Христос протича по изключително специфичен начин, който не можем да опишем по две причини. Първо Методологията е Негова лична система и второ - има редица процедури, осигуряващи чистотата на мисленето, за да могат да се проследят идеите и действията, които ги илюстрират. Надяваме се читателят да е разбрал, че тайнствата затова се дават само на посветени хора, защото иначе злоупотребата би била жестока и неоправдана. Сам Христос казва на учениците си, че дори ясната притча е тайна, на която те ще схванат същността, а другите само ще разберат преките връзки, свързани с препоръките Му за поведение.

" А Той им отговори и им рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено." (Матей: гл. 13/11).

В такава посока ще насочим нашето изложение, което има здравата основа на хилядолетната тайна на кодовете, притежавана от наследниците на Първия и Единствен Бог Танг-Ра. Като Негов Син, по право притежаващ най-високия ранг на синовността, Иисус е имал в пълнота нивото Бал-Гури (българин) и е предал ключовото слово на своите ученици, за да могат те да тълкуват и изграждат след Него. Ширещата се днес "истина" на определено заинтересовани хора, че учениците Му са изкривили учението, ако не приемем като нагла измислица, то трябва да кажем, че не е друго, освен лично користно пристрастие. Намериха се дори такива, които под прикритието на някаква тайна и недостъпност, измайсториха тайно евангелие на Йоан, където методично и хитричко нанасят десетки удари върху Християнската църква. Самозвани масони като Х. Бенитес има и ще има още много. Но те неминуемо ще стигнат само до непросветените хора, защото посветените пратеници знаят да четат не само правите текстове. За да може определен човек да извърши навлизане в сакралните части на текстовете, не е нужно само да е запознат с тях и да има добро въображение - нужни са система от вътрешни връзки, които са кодирани. Изисква се семантика. Техният прочит е възможен само от души, преминали вече поне Първо Слънчево посвещение. Такова космично ниво на посвещение, но в много по-ниска степен от тази на Христос преди неговата поява на земята, са постигнали пет души от еврейската религиозна система. Ние дори бихме казали, че само пет Космични души са успели да слязат в техни тела и да дадат знание от по-висш порядък.

Разбира се, това слово са знаели добре четиримата евангелисти. Иначе те не биха могли да структурират своите четири системи на словото, по вибрационната същност на които се формират Физическото, Етерното, Виталното и Умственото тела на християнина. Четирите евангелия са четирите системни същности на Словото, което е Едно и Цялостно.

Четирите евангелия отразяват в свой порядък тайнствата, които ще разгледаме, като всяко от тях отделя повече или по-малко внимание на някой от тях. Всеки евангелист има своя лична семантична и вибрационна система, в която вплита кодовете на тайната. Ето едно предизвикателство към всички самолюбиво претендиращи да са не само продължители на делото на Христос, а имат и дързостта да се представят за самия Христос. Въпреки Неговото изрично обяснение, как и кога ще дойде. Да пишат томове със свободни лични интерпретации върху евангелието и да претендират за посветеност е едно, а да имат ключа към Словото и да го впишат правилно в текстовете си, е съвсем друго нещо. Ние определено твърдим, че до този момент не е известно нито едно име, нито едно съчинение, нито един текст, в който да са вписани кодовете на СЛОВОТО³, изречено от Христос, с Неговата ключова система. Тъга и жалост будят претенции като написването на Трети (последен) завет и т.н. Колко много печал и нищета лъха от подобни лични вдъхновения, които при подобаваща скромност и смирение, ако бяха насочени в анализи на Евангелието, биха дали чудесни плодове, за чест на своите създатели.

Като се надяваме читателят да прояви нужното внимание при прочита на този анализ, пристъпваме към същността на повдигнатия въпрос.