Две трети от планетата ни са покрити с морета и океани. Ако ги управляваме по отговорен начин, като същевременно опазим екосистемите за бъдещите поколения, те могат да ни осигуряват храна, лекарства и енергия

Брюксел, 8 май 2014 г.

Две трети от планетата ни са покрити с морета и океани. Ако ги управляваме по отговорен начин, като същевременно опазим екосистемите за бъдещите поколения, те могат да ни осигуряват храна, лекарства и енергия. Това обаче е постижимо само ако задълбочим познанията си за моретата и океаните. В тази насока е представеният днес от Комисията план за действие за иновации в областта на „синята икономика“, целящ подпомагане на използването на океанските ресурси по устойчив начин и насърчаване на растежа и заетостта в Европа.

Европейският комисар по въпросите на морското дело и рибарството Мария Даманаки заяви: „Днешните ни действия ще осигурят на утрешните европейци знанието и уменията да управляват по-добре моретата ни и да се възползват пълноценно от техните ресурси, като същевременно съблюдават равновесието между морските екосистеми. Инициативата ни за създаване на цифрова карта на цялото морско дъно на европейските води ще направи бизнес инвестициите по-предсказуеми, като намали разходите и насърчи по-нататъшните иновации за устойчив „син“ растеж.

Комисията посочва редица пречки за отстраняване: все още познаваме слабо моретата и държавите членки не съгласуват научните си изследвания в тази област, а за в бъдеще Европа ще се нуждае от повече инженери и научни работници, които да прилагат нови технологии в морска среда.

Г-жа Мойра Гейгън-Куин, европейски комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите, посочи: „Вероятно знаем повече за повърхността на Луната и дори за тази на Марс, отколкото за океанското дъно. Иновациите в областта на морската среда имат огромен потенциал за нашата икономика и ще ни помогнат да посрещнем предизвикателства като изменението на климата и продоволствената сигурност. Ето защо „синият растеж“ е приоритетна област за „Хоризонт 2020“ — нашата нова програма за научни изследвания и иновации“.

В представения днес план за действие Комисията предлага:

• 
  Изработване на цифрова карта на морското дъно на европейските води до 2020 г.
  
• 
  Създаване до края на 2015 г. на информационна интернет платформа за проекти за морски изследвания в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ и за финансирани на национално равнище морски изследвания, където да се споделят резултатите от завършени проекти.
  
• 
  Създаване на предприемачески и научен форум в областта на „синята“ икономика с участието на частния сектор, учени и НПО, в рамките на който да се доразработи концепцията на „синята“ икономика на бъдещето и да се споделят идеи и резултати. Първото заседание ще се проведе през 2015 г. по време на инициативата „Ден на морето“ в Пирея, Гърция.
  
• 
  Насърчаване на представителите на научните среди, бизнеса и образованието до 2016 г. да набележат утрешните нужди на работещите в морския сектор и уменията, които ще са им необходими.
  
• 
  Разглеждане на възможността някои основни участници от областта на научноизследователската дейност, бизнеса и образованието да създадат общност на знание и иновации (ОЗИ) за „синята“ икономика след 2020 г.. Като част от Европейския институт за иновации и технологии, общностите на знание и иновации (ОЗИ) могат да стимулират иновациите по различни начини, например чрез подпомагане на пазарната реализация на научните изследвания и създаване на иновативни проекти и бизнес инкубатори.
  

Икономиката на ЕС в областта на морското дело, или т.нар. „синя“ икономика, е обширен сектор, в който са заети над 5 милиона души в разнообразни области като рибарството, транспорта, морските биотехнологии и морските източници на възобновяема енергия.

Ежегодно в периода 2007—2013 г. Европейската комисия е финансирала по седмата рамкова програма средно с 350 милиона евро различни мореплавателски и морски изследвания. Значителна част от сумата за морски научни изследвания се покрива от програмите на държавите членки (около 300 млн. евро годишно във Франция и Германия например). „Синият“ растеж е приоритетна област в новата програма „Хоризонт 2020“, с отделен бюджет от 145 милиона евро само за периода 2014—2015 г. и допълнителни възможности в цялата програма.

Около 30 % от морското дъно около Европа е все още неизследвано, като този процент варира от 5 % в Бискайския залив и Иберийското крайбрежие до над 40 % в Северно море, Йонийско море и централната част на Средиземно море. По-доброто разбиране на подводните процеси ще осигури по-добро познаване на океанските ресурси и на начините те да бъдат използвани по устойчив начин.

В сектора на вятърната енергия вече ясно се усеща недостигът на умения. През 2012 г. този офшорен сектор представляваше 10 % от годишния капацитет на вятърните генератори и в него бяха заети пряко или косвено 58 000 души в цяла Европа. Предвижда се към 2020 г. делът на вятърната енергия в морето да достигне 30 % от годишния капацитет на вятърните генератори. Това означава 191 000 работни места до 2020 г., които да нараснат на 318 000 до 2030 г. Възможен е обаче и недостиг на специалисти в този сектор — в еквивалент от 7 000 до 14 000 работни места на пълно работно време, ако бъдещите работници не са подготвени адекватно в областта на поддръжката и производството.

За повече информация:

• 
  Иновациите в „синята“ икономика: Реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж:
  

• 
  MEMO/14/336:: Въпроси и отговори относно иновациите в „синята“ икономика
  
• 
  MEMO/14/337: Иновации в „синята“ икономика: примери за морски изследвания
  
• 
  Брошура за изследователски проекти на ЕС „Океани на бъдещето“ (във формат PDF) http://ec.europa.eu/research/bioeconomy/pdf/ocean-of-tomorrow-2014_en.pdf
  
• 
  „Хоризонт 2020“: http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/
  
• 
  “Синият растеж“ в ЕС — набор от изследвания:
  
  https://webgate.ec.europa.eu/maritimeforum/en/community/msexperts/articles/blue-growth-eu-set-studies
  

IP/14/536