Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи



Дата22.07.2016
Размер215.5 Kb.
#299



















Източник: Георги Георгиев, 2002



Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт

е учредена на 28 април 2009 г.
Корабостроителни и кораборемонтни заводи:

Булярд - Корабостроителна индустрия” ЕАД



е най–голямото корабостроително предприятие в България, занимаващо се както с корабостроене, така и с кораборемонт. Продуктовото портфолио на компанията обхваща: танкери (100 000 т DWT) и химикаловози, продуктовози (29 900 т DWT), кораби за насипни товари (6000 – 42600 т DWT), контейнеровози, многоцелеви/общо-товарни плавателни съдове (5 000 – 17 000 т DWT), въглевози (10 000 – 38 000 тона DWT). Предприятието има мощности за конструирането, строителството и ремон-тирането на кораби до 100 000 т DWT;

ККЗ ”МТГ - Делфин” АД

е първата частна кораборемонтна компания в Република България, основана през 1991 г. Сега компанията е кораборемонтен и корабо-строителен завод, в който са внедрени съвременни технологии, и технологични мощности и съоръжения. От 2004 г. компанията открива център за обучение към корабо-строителницата, в който досега са обучени над сто млади специалисти, а от 2007 г. е създадено и проектантско звено. Тя разполага и оперира с най–големия плаващ док в България, позволяващ докуването на кораби до 50 000 т DWT;

ТЕРЕМ - КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД



съществува от 1897 г. Има продуктова програма в две основни направления - корабостроене и кораборемонт. Специализиран е в ремонт както на специална продукция (ремонт на кораби, брегови обекти и техника, въоръжение, други - в т.ч. електроника, ЗИП и АСИ), така и на гражданска (ремонт на кораби и услуги на граждани). Заводът предлага строителство на малотонажни многоцелеви и специализирани кораби: противопожарно-спасителни, буксири-тласкачи, катери, водолазни кораби, кораби за откриване на торпеда, мини и др. Заводът има голям опит и в преоборудването на кораби от речен клас в морски;

КРЗ „Одесос” АД

е най-големия добре съоръжен завод в България, подходящ за ремонт и докуване на кораби до 35 000 т DWT и ремонти на вода на кораби до 150 000 т DWT. Основен и гарантиен ремонт на турбонагнетатели, възстановяване на корпуси, лагери и маслени помпи, балансиране на ротори са някои от извършваните дейности. През декември 1996 г. е открита оторизирана ремонтна станция за гребни винтове. Съоръженията на завода включват един сух док и един плаващ док и обща дължина на кейовите стени от 1200 м. До края на 2009 г. предстои да бъде въведен в експлоатация и нов плаващ док, който ще направи възможно докуване на кораби от тип “Panamax” до 65 000 т DWT;

Бургаски корабостроителници” АД



е най-голямото корабостроително предприятие, намиращо се на южното крайбрежие. Компанията разполага с мощности, както да ремонтира, така и да строи нови кораби до 25 000 т DWT;

Корабостроителница Русе” ЕАД



има над 120 годишен опит в корабостроителната и кораборемонтната дейност. През 1879 г. при създаването на българския военен флот, в Русе е открита и корабна ремонтна работилница, известна още като Флотски арсенал и Русенски портови завод, където са произведени първите наши съдове. Продуктовото портфолио на компанията обхваща: танкери за морско и речно плаване с DWT до 5 870 т, танкери с DWT до 3 500 т, сухотоварни кораби с DWT до 5 000 т, контейнеровози, многоцелеви кораби, баржи, тласкачи, влекачи и др. Компанията извършва и кораборемонтна дейност.

Заводи за корабно машиностроене и други предприятия:


  • Корабно машиностроене” АД;




  • Варна Меритайм” ООД;




  • Варна Про” АД;




  • Ула” ООД;




  • ЮТА – ДИК” АД.


Класификационни и проектантски организации и научни институти:


  • Асоциация „Малки кораби и оборудване”;




  • Български корабен регистър” АД;




  • Германише лойд България” ЕООД;




  • Институт по хидро- и аеродинамика – БАН


създаден през 1966 г., той е постоянно научно звено към сектор "Инженерни науки" на БАН от 2004 г. Мисията на ИХА е да извършва приложни изследвания, да обучава студенти и докторанти в областта на корабната хидродинамика, аеродинамиката, океанското и брегово инженерство, опазването на околната среда, водния транспорт, отбраната и др. От 1976 г. разполага и с експериментално-лабораторната база. Институтът работи в следните научно-приложни области: хидродинамика на кораба, маневреност на кораба; океанско инженерство - маневреност на плаващи морски технически съоръжения, статистика и прогнозиране на вълнения, течения и вятър, технологии за преобразуване на океанската енергия; информационни и числени технологии - компютърно моделиране на процеси в хидро- и аеродинамиката, информационни и управляващи бордови системи, морски и речни тренажорни системи; аеродинамика на кораби, транспортни средства, летателни апарати, инженерни съоръжения, градски микрорайони, селища, промишлени сгради, устройства за измерване параметрите на въздушни течения; хидродинамика на бреговата зона - разпространение на ветрово вълнение и вълнови течения в бреговата зона, вълново въздействие върху брега и брегови инженерни съоръжения, динамика на наноси, изменение на дънния релеф и бреговата линия; технологии за опазване и устойчиво развитие на околната среда при инженерна намеса в бреговата зона, при замърсяване на крайбрежните води и наносите в резултат на индустриални дейности, последствия от аварии и катастрофи; технологии на водния транспорт и транспортна телематика; специални технологии за нуждите на отбраната; технологии за изработване на модели, измервателни методи и средства, автоматизация на научния експеримент;


  • Вартсила ИХБ корабно проектиране България” АД;




  • Корабен инженеринг, проектиране и изследвания” ООД;




  • Лавразия” ЕООД – Варна;




  • Морско проектиране” ЕООД;




  • Териториална организация на научно - техническите съюзи – Варна.







Еднодръвката, намерена във Варненското с. Тополи, сега е изложена в Археологическия музей - Варна.


Еднодръвка в Македонския национален музей.





Кораб от времето на хан Омуртаг.


На 4 ноември през 1882 г. /според някои версии 1881 г./ в Русе е завършен първия български метален плавателен съд, несамоходен шлеп - корабът "Бот-1", с което се поставя началото на българското желязно корабостроене. Началник на кораборемонтната работилница е инженер-механик Петър Кузмински. Най-вероятно материалът, от който е изработен корпусът на "Бот-1" е желязо, а не стомана. За характеристиките на съда също има различни версии, поради ограничеността на информацията за
Тактико-техническите данни на шлеп „Бот-1”:

Водоизместимост: 17 т / 20 т / 60 т
Размери:
дължина – 16 м /максимална/
широчина – 3 м


Газене: 0,3 м / н.д.

Първият български метален плавателен съд има „пионерно значение... и е първото по-сложно изделие на българската метална индустрия”. (Алексиев, И. 2006)




Първият пос­т­ро­ен в Бъл­га­рия са­мо­хо­ден пла­ва­те­лен съд
През 1890 г. е дадено нареждане на началника на Дунавската флотилия да се построи със собствени сили катер, подобен на подарения „Борис”. Построяването му е дело на Константин Божков, началник на кораборемонтната работилница към Флотилията и Морската част в Русе по това време. Специално за него русенските корабостроители произвеждат и първата българска парна машина и котел.

Катерът е завършен през 1891 г. в Арсенала в Русе с неговите технически възможности. Корпусът е изработен от дърво. Чертежите и техническата доументация са изготвени също в Арсенала.




Тактико - технически данни на катер „Амалия”:

Водоизместване:
стандартно - 17 т
Размери:
дължина – 14,7 м / максимална/
широчина – 3,4 м
газене – 1,2 м
Енергетична установка:
1 парна машина - 12 к. с.
Скорост : 6 възла
Екипаж : 6 човека
През 1891 г. „Амалия” е зачислена в списъците на флотилията. Същата година катерът е прехвърлен в база Варна. Първоначално е използван като яхта на княза. Той но­си име­то на сес­т­ра­та на цар Фер­ди­нанд I - Ама­лия (1848-1894 г.). В последствие служи за транспортни нужди и като пилотен катер на флота. Поради интензивното използване, двигателят на „Амалия” се износва и в началото на Първата световна война не е в движение. Въпреки това нуждата от поставянето на отбранително минно заграждение налага да се използва и „Амалия”. Заедно с парния катер „Войвода” е изграден самоходен понтон, действащ като катамаран, който е използван за поставянето на мините. По време на една от минните постановки понтонът е отнесен към устието на река Камчия, но успява да се върне на собствен ход. В края на Първата световна война катерът е оценен като негоден за използване и заличен от списъците на флота и е продаден на частен собственик.

Амалия” е първият кораб, построен в Русе, за да плава в Черно море.


Източник: http://www.shipsbg.info






Първият пос­т­ро­ен в Бъл­га­рия 100 000-тонен танкер






Танкерът „Хан Аспарух” е един от най-оспорваните от изследователите на морската ни история кораб. Мненията са диаметрално противоположни: от „звезден миг в историята на българското корабостроене” до „паметник на лекомислието и безотговорността”.
Той е първия построен в КЗ „Г. Димитров” - Варна 100 000-тонен танкер. Въпреки, че е планирано да бъдат построени 40 такива кораба през периода 1976 - 1990 г., пионерът "Хан Аспарух" остава единствен. Строежът му отнема три години - от 2 ноември 1974 г. до 3 ноември 1977 г.

През м. май 2003 г. Съветът на директорите в Параходство БМФ приема решение за извеждането от експлоатация на танкера „Хан Аспарух”. Основният аргумент е предстоящото влизане в сила на изискването за двойни бордове на танкерите, което оставя кораба без перспектива за по-нататъшно използване.


Основни характеристики на кораба:
Дедуейт: 96 795 мт
Дължина (максимална): 244,50 м
Широчина: 39,00 м
Максимално газене: 15,50 м
Главен двигател:
8RND-90 SULZER CEGIELSKI (Полша), 23 200 к.с.
Скорост: 11,3 възла (при пълен товар)

Източник: Тремол Иванов, 1996, 1998

Георги Георгиев, 2002











Първият и единствен български ветроход клас „А", построен изцяло в българска корабостроителница
Проектът е дело на колектив, ръководен от инж. Николай Трантулов от катедра "Корабостроене" в Техническия университет, Варна. Строителството започва на 21 април 2008 г. в корабостроителната компания "МТГ-Делфин" и е пуснат на вода на 31 август 2009 г. В него участват 50 майстори с технически ръководител инж. Николай Иванов. Монтажът на ветрилата й с площ 1 000 кв. м и въжетата с дължина над 10 км е дело отново на варненска фирма - “ЮТА - ДИК” ООД.
Основни характеристики на кораба:
Дължина (максимална с бушприта): 54,40 м
Широчина: 8,20 м
Общ брой ветрила: 16

Височина на мачти (максимална): 32 м

Главен двигател: “Волво Пента” 450 к.с.,

с 3 агрегата “Катерпилар” - по 55 кВт мощност всеки

Скорост: с двигател - 11 възла, под ветрила18 възла

Ветрилното стъкмяване включва: на грот мачтата – гафелно ветрило и топсейл, на фок мачтата – пет прави ветрила, на бизан мачтата – бермудско ветрило. За достигане на максимална скорост и в двата варианта е достатъчен основният екипаж на кораба, наброяващ едва 9 души. Ветроходът е изграден със специален винт с променлива крачка за оказване на минимално съпротивление при плаване под ветрила. Побира 91 пасажери. Вътрешното му разпределение включва десет каюти, всички с индивидуални бани и климатик, голям салон, бар, кухня, учебна зала и разкошна каюткомпания. Корабът е малко по-голям и значително по-модерен от досегашния ни единствен ветроход „Калиакра”.

В носа на съда е вградена изящна бронзова статуя, изобразяваща жена, която носи венец в ръцете си, дело на скулптора Благовест Апостолов. Ветроходът е с перфектни скоростни и маневрени качества. Корабособственик е компанията "Топ Сейл", менажирана от кап. Иво Лазаров. На борда й ще обучават наши и чуждестранни ветроходци.

С неговото построяване „МТГ - Делфин” АД се нарежда сред едва 7 завода в света, които строят ветроходи от този клас.

Източник: сп. „Морски форум”, бр. 1/2009












Технически данни:


Дължина: 198.56 м до 201,56 м

Дължина между перпендикулярите: 187,70 м

Широчина: 27,80 м

Височина на борда: 15,60 м

Товароподемност: 38511 т /"Адалберт Антонов"/ до 40107 т дедуейт /”Петимата от РМС”/

Бруто тонаж: 23363 т до 23779 т

Нето тонаж: 11299 т до 14104 т

Газене: 11,19 м

7 товарни хамбара, хидравлични палубни кранове, др.

Скорост: 12-13 възла

"Александър Димитров"
Построен през юли 1985 г. в КЗ "Г. Димитров", Варна. Носи името на едноименния политик и министър. Корабът е на Параходство БМФ. Извършва трампови плавания като превозва насипни товари, но плава под Малтийски флаг.

В края на 2005 г. по време на преход в Атлантическия океан, на борда избухва пожар, причинен от теч на гориво върху нагорещена повърхност в двигателния отсек на кораба, но пламъците са загасени бързо. През септември 2007 г. спасява бедстваща белгийска яхта с едночленен екипаж в района на островите Зелени нос в Атлантическия океан.

"Георги Григоров"
Построен през 1986 г. в КЗ "Г. Димитров", Варна. Носи името на политически деец. Корабът е на Параходство БМФ. Извършва трампови плавания като превозва насипни товари и плава под Малтийски флаг.
"Адалберт Антонов"
Построен през 1979 г. в КЗ "Г. Димитров", Варна и плава за БМФ. Носи името на секретар на рмс и извършва трампови плавания - превози на насипни товари. На 29 декември 1998 г. в бразилското пристанище Виктория е наводнен един от хамбарите с товара, изтекла е и 100 тона баластна вода и екипажа открива малка пробойна, която запушва своевременно на място. На 24 юни 2008 г. сутринта бункеровчик “Агамемнон” зарежда кораба с гориво на 1-во корабно място в КЗ „Булярд”, Варна, но в последствие изтичат 300 литра мазут във водата през отдушника на горивния танк на кораба. Причината се оказва запушена мерителна тръба. За няколко дни акваторията е почистена от замърсяването.
Йорданка Николова”
Построен през 1979 г. в КЗ "Г. Димитров", Варна. Влиза в състава на БМФ на 14 юни 1979 г. Носи името на партизанка - член на РМС, по-късно убита. Извършва трампови плавания и превозва различни видове насипни товари. На 16 април 2009 г. е продаден в Индия за нарязване.

"Лиляна Димитрова"
Построен през 1982 г. в КЗ "Г. Димитров", Варна. Носи името на член на РМС, по-късно убита. Корабът извършва трампови плавания към БМФ и превозва насипни товари. През лятото на 1996 г. е нападнат от пирати покрай Сомалия, при което е ранен втория механик, но корабът избягва похитителите с ход - гемията на пиратите се оказва по-бавна.

На 6.12.2005 г. в германското пристанище Браке в МКО избухва взрив от горивна смес, съхранявана в спомагателен котел, в резултат на което са ранени двама наши механици и единия по-късно загива.
Петимата от РМС”




Построен през 1978 г в КЗ "Г. Димитров", Варна и е първия от серията 38 000-тонни кораби за насипни товари. Влиза в състава на БМФ на 15 януари 1979 г. Носи името на петимата ръководители на Работническия младежки съюз, загинали по време на антифашистката съпротива през годините на Втората световна вайна. Извършва трампови плавания и превозва различни видове насипни товари.

На 9 юли 2004 г. засяда в плитчина на протока Големия Белт в Дания без сериозни щети. Този кораб вече не плава. Продаден е за скрап в Индия на 6 февруари 2009 г.

Свилен Русев”
Построен е през 1982 г в КЗ "Г. Димитров", Варна. Носи името на член на РМС. Първоначално е бил строен за кораб за генерални товари и за двойно по-голям екипаж и поради тази причина сега някои кабини са неизползваеми. Впоследствие се използва за превоз на насипни товари, плавайки до Западноевропейските пристанища и до Южна Америка. На 27 октомври 1983 г. заобикаля успешно нос Хорн. Корабът изминава 53 000 мили, посещава 15 пристанища, 4 пъти пресича Екватора и 3 пъти линията на смяна на датите /1800-овия меридиан/, пътувайки по маршрут Аржентина-Китай-Канада-Русия /Находка/-Япония–Аржентина-нос Хорн и до България.

На 26 феврурари 2002 г. край Латвия бедства на дрейф в силен вятър с 40 м/сек. и вълнение, но след снемане на котва и излизане в открито море сам се справя с тежката обстановка, само едни моряк е леко ранен. Днес все още плава към БМФ, наеман от фирми.

"Йордан Лютибродски"
Построен е през декември 1986 г. в КЗ "Г. Димитров", Варна. Носи името на политически деец и извършва

трампови плавания към БМФ. Превозва насипни товари.

Източник: http://www.shipsbg.info

Построени са през 1943 г. в Държавната корабостроителница в гр. Кавала на Егейско море (тогава в територията, управлявана от българска администрация). Проектирането и строителството на катерите се извършва под непосредственото ръководство на капитан-I ранг Протасий Пампулов.

Корпусите са дървени, изработени от тасоски бор. Имат водоизместване 23,5 тона. Снабдени са с дизелови двигатели с мощнаст 80 к.с., които осигуряват скорост от 8 възла.

Въоражение: лек контактен трал MPG и картечница МG 34. При напускането на Егейското крайбрежие от българския Беломорски флот през есента на 1944 г., четирите катера остават в ръцете на гръцките власти, поради отказа на Турция да ги пропусне през Проливите. Корабните им флагове днес са експонати във Военноморския музей във Варна.


Първият от тринадесетте катери е зачислен в Черноморския флот на 17 март 1941 г. под наименованието “Миночистачна лодка № 1”. Конструктивните планове са разработени от капитан-II ранг Протасий Пампулов.

Технически данни:

Дължина на корпуса: 17 м

Широчина: 3 м

Водоизместване: 18,7 т

Максимално газене: 1,1 м

Енергетична установка: Дизелови двигатели, с мощност 100 к.с.

Катерите са едновинтови

Скорост: 9-10 възла


Въоръжението им е лек контактен трал MGP и картечница MG 34.

До септември 1944 г. във Флотски арсенал във Варна са построени 6 броя, а след това - още 7 .

Катерите участват активно във всички операции по прочистването от мини на българското и румънското Черноморско крайбрежие до началото на 50-те години на XX в.

От състава на ВМС са изведени поетапно през 70-те години. Някои от тях са предадени на морски клубове в страната, а отделни катери все още са в експлоатация. Във Военноморския музей - Варна е запазен като експонат оригинален миночистачен катер проект “Пампулов”.

Проектирани са от български конструктори. Прототип са малките преследвачи на подводници проект 201М. Построени са два такива кораба в Русенската корабостроителница: ‘’Капитан I ранг Кирил Халачев’’ (1976 г.) и ‘’Генерал Владимир Заимов ‘’ (1979 г.). Включени са в дивизионните кораби със спомагателно назначение в базите съответно във Варна и Бургас.
Тактико - технически данни на щабен кораб проект 589:

Водоизместване: 244,8 т /празен/
Размери: Дължина: 47,3 м /максимална/ Широчина: 7 м
Газене: 1,9 м
Енергетична установка: 3 дизелови двигатели /7500 к. с./, 3 винта
Район на действие: 1 100 м. мили при 13 възела
Скорост: 28 възла Екипаж: 14 човека
Въоръжение: артилерийско оръдие – 1х2х23 мм тип ЗИ-23

След бракуването им през 1989 г. официално се числят в състава на ВМФ като кораби за хидрографски изследвания. В периода 1988 - 1992 г. "Капитан I ранг Кирил Халачев" е използван за радио-техническо разузнаване край Босфора, а по спомените на бившия началник на Разузнавателното отделение на Генералния щаб - и в Средиземно море. След операция по време на турското морско учение "Deniskurdu" ("Морски вълк") е заповядано плаванията с него да бъдат преустановени. Двата кораба преминават в резерв в края на 1992 г. и постепенно са разграбени. Бракувани са и продадени за нарязване през 1994 г.

Стойко Пеев”


Построен е във Варненска корабостроителница през 1985 г. Това е поредният кораб-контейнеровоз, построен за БУЛКОН към БМФ. Кръстен е на едноименния актьор. Извършва плавания до Англия, Средиземно море, Скандинавски и други държави от Западна Европа. През юни 2005 г. в Средиземно море, на път за Валенсия, спасява бедстващ екипаж и попада в 6 бала вятър в силен щорм, но се спасява.
Технически данни:

Тип: кораб контейнеровоз, корпус тип BR 100 A 5

Товароподемност: 11047 т

Вместимост: 9549 т

Нето тона: 4095 т

Размери: дължина - 149 м, широчина - 21 м,

височина на борда - 10 м

Корабът притежава 12 люка, 6 трюмови хамбари,

вертикално разполагане на контейнерите, макс 400 TEU, всеки хамбар по 8 колони контейнера 2 х 10 фута или 1 х 40

Надпалубни помещения: климатизирана надстройка капитански мостик, 2 салета столова и салон за почивка, санитарнии и др. помещения

Пълна съвременна противопожарна система, сателитна комуникационна система - SAT C

Двигател: тип 6 DKRN 42/140 4 7502 kw

Скорост: 18 възла

Електроенергийна уредба: 3 х 544 kw дизел генератори и 1 х 119 kw авариен генератор

Екипаж: 21 души

Персенк”



На 27 май 1998 г. на Параходство БМФ е предаден построеният във Варненска корабостроителница кораб за насипни товари „Персенк”. Той я четвъртият след „Ком”, „Богдан” и „Перелик” от серията 13 900-тонни съдове, които корабостроителницата строи по поръчка на Параходството. Корабът е класифициран от „Германски Лойд” и има неограничен район на плаване.


Кораб за насипни товари - 42 600 т дедуейт




Дължина - 186,43м

Ширина - 30,00м

Газене - 16,2м

Товароподемност - 42 600 т

Кораб за насипни товари - 21 200 т дедуейт



Дължина - 168,56 м

Ширина - 25,00 м

Газене - 11,5 м

Товароподемност - 21 200 т


Многоцелеви кораб - 9 800 т дедуейт

Дължина - 126,08 м Ширина - 20,00 м

Газене - 10,4 м Товароподемност - 9 800 т
Източник: http://www.bulyard.com


Проект 1947 г.

Построен през 1947 г. като риболовен плавателен съд в Корабостроителницата на гр. Царево. Корпусът му е дървен. Завършен е през 1952 г. и предаден за експлоатация на ВМС, където служи като кораб за размагнитване и унищожаване на боеприпаси, и като ходрографски кораб. През 1976 г. е предаден на Института по океанология към БАН и е използван под името „Изследовател” до 1993 г. По-късно корпусът му е преустроен като ресторант в ТК ”Златни пясъци”.

Технически данни: Водоизместване: 94,5 т Дължина: 29,60 м

Широчина: 6,50 м Газене: 2,60 (като „Изследовател” - 3,20) м.

Главния му двигател е „Бурмайстер и Вайн” с мощност 280 к.с. Максимална скорост – 12 възла. Разполага с още два дизелгенератора ”Перкинс” - 12 възла и с бига (товарно устройство) с товароподемност до 1,5 т (по-късно - до 3 т).


Строителството на кораба започва през 1943 г. в корабостроителницата на Странджанския кооперативен съюз в гр. Царево и е завършен през 1947 г. Построен е като товарен моторен ветроход със стъкмяване на тримачтова гафелна шхуна. Първото му име е ‘’Горянин”.

Технически данни:

Водоизместване: 370 т

Дължина с бушприта: 44 м

Широчина: 8,5 м

Газене: 2,81 м.

Корабът е едновинтов, с дървен корпус. През 1951 г. е монтиран дизелов двигател ‘’Бурмайстер и Вайн” с мощност 240 к.с., с който развива скорост 7,5 възла. През 1958 г. е поставен дизелов двигател ‘’Шкода” с мощност 240 к.с. и заменен впоследствие с ‘’Букау-Волф”. Корабът има екипаж от 15 души и може да приема до 45 души – практиканти.

През 1949 до 1950 г. е в състава на Параходство БМФ. През 1951 г. става учебен кораб на ВВМУ ‘’Н. Й. Вапцаров” и приема името на патрона на училището. През 1958-1959 г. е направено основно преустройство. Корабът става моторен, надстройките и вътрешните помещения са променени. От 1982 г. е предаден на Организацията за съдействие на отбраната под ново име – ‘’Патриот”. Последната му функция е кораб-ресторант, нает от частна фирма. Потъва при силен щорм през октомври 1993 г. пред буна 101 във Варненския залив.

Корабът е построен във Варненската корабостроителница през 1969 г. за Параходство БМФ като пътнически под името ‘’Димитър Благоев”. През 1997 г. е преустроен за учебен кораб на ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров”.

Има два дизелови двигателя с мощност по 300 к.с. и два дизелови генератора; развива скорост до 13 възла. Дължината на плаване – 2 000 мили при скорост 10 възла. Екипажът е от 21 души с възможност за приемане на 100 курсанти и студенти – стажанти.

Технически данни:


Водоизместване: 1125 т Газене: 3,2 м.

Дължина: 68,1 м Широчина: 10 м


Източник: http://www.bulyard.com
На 17 януари 1973 г. Във Варна тържествено е вдигнат флагът над новопостроения 23 000-тонен кораб за насипни товари „Генерал Владимир Заимов”. Командването му е поверено на к.д.п. Богомил Дюлгеров и гл. мех. Илия Алексиев.



На 14 юли 1975 г. във Варна тържествено се вдига държавното знаме над първенеца от серията 25 000-тонни кораби за насипни товари на Параходство БМФ. Кръстницата Зоя Димитрова му дава името „Балкан”.



На 19 юни 2008 г. „Булярд Корабостроителна индустрия” АД, дъщерно дружество на „Индустриален холдинг България” АД, извърши официалното предаването на кораба "Хемус”, поръчан от Параходство Български морски флот. Той е 43 000-тонен плавателен съд за насипни товари. Това е трети подобен съд пуснат на вода след 42 000-тонният “Стара планина” и “Пирин” – с тонаж 21 хил. т /2007 г./.

Източник: http://www.shipsbg.info

"Калиакра"

Калиакра“ е единственият действащ (към лятото на 2007) български ветроходен кораб, баркентина. Всяка година участва в международни регати. През 2007 той участва и в регатата "The Tall Ships" Races 2007 Mediterranea, след традиционното си представяне в регатата „Кати Сарк”.



Плавателният съд е учебен кораб на Висшето военно-морско училищеНикола Йонков Вапцаров“ във Варна. През него са минали хиляди момчета, които са направи своето първо морско плаване и са добили умения за бъдещата си професия. „Калиакра“ е една от бързите баркентини в света, макар че, от друга страна, е твърде къса за кораби от най-големия клас.

Ветроходът е снабден с най-модерната радио-навигационна техника и разполага с два радара. Собственост е на Български морски флот и през зимата може да се види на варненското пристанище, където домува.

Спускане на платната






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница