Е. В. Бугаева Встъпление

Е. В. Бугаева

Встъпление

Тази история, за която искам да ви разкажа, започнала на 12 май 1989 година.

Живял млад, красив и пълен с надежда за бъдещето човек. И той бил много радостен, защото всичко било пред него.

Но в един майски ден му поставили диагноза – рак. Лекарите предложили лечение и започнали месеци на борба, проточващи се като години, години на борба за живот! В съзнанието не се побирала мисълта, че всички надежди и животът могат да се прекъснат, ей така, просто, в самото начало. Човекът не можел даже да си представи, че слънцето ще изгрява, ще има земя, море, звезди – всичко, а него няма да го има!

Последвала лъчетерапия. След пет дни – изгаряне на хранопровода, бронхите, слюнните жлези. Трудно било да се диша, говори и даже да се пие вода, а най-главното – постоянното повдигане, от което било невъзможно да се избави. След десет дни започнали да опадат косите и разкошната къдрава, буйна коса бързо изчезнала от главата. Състоянието стремително се влошавало – изгаряния на черния дроб, далака, постлъчева пневмония /изгаряния на белите дробове/, на тънките черва и репродуктивните органи… Лекарите прибавили химиотерапия. Анализът на кръвта по скоро напомнял вода, отколкото на това, което давало живот на организма.

И човекът се “пречупил”. Той престанал да става, да усеща света, да се радва на слънцето … на всичко. В залата, където лежал, постоянно горели бактерицидни лампи, освен лекарите, никого не пускали там и чувството за безизходност и самота, което буквално “изтръгвало от ръцете надеждата”, било ужасяващо. Когато започнало кръвотечение, стената срещу неговия креват се покрила с алени струйки кръв, шуртяща от гърлото. Усмихвайки се на себе си, той си помислил: “Като в Петродворец. Самсон, разкъсващ лъвската паст”. Съзнанието се замъглило и тялото започнало да го изоставя, не било в състояние да се бори. Лекарите, някак спрели кръвта, побързали да го изпишат в къщи. “В къщи”! - звучало в главата на човека - “по скоро в къщи”! Предавайки го в ръцете на майка му, лекарите, гледайки в земята, казали: “Дръжте се. Не повече от три седмици”.

В къщи, където така се стремял да се върне човекът, поставили кревата му така, че да може да вижда, кой идва в дома, сили нямал да се повдигне както преди, но надеждата се върнала, въпреки, че да му помогне в бедата вече никой няма да може. Идвали приятели, идвали роднини и той знаел, че това са прощални визити. Вярата и надеждата живеели само в него и в неговата стара майка-инвалид, която по-скъп от него никого си нямала. Страхът да не преживее собственото си дете и давал сили да се бори заедно с него. След няколко дни, той видял свои роднини от Прибалтика, които пристигнали в траурно облекло и с венци – те пристигнали да го погребват!

Преди това обаче, буквално един час, му докарали от летището неголеми бурканчета с билкови капсули, които му изпратили негови приятели от САЩ, тъй като човекът не би преживял прелитане през океана.

Видял, роднините били объркани, казал си, “Конфузия! Рано са дошли”, и стиснал цялата си воля в юмруци, започнал да приема предадените му заветни, билкови капсулки. Приемал в такива количества, каквито му подсказвало изгореното, но борещо се сърце. И започнал да чака. Първа крачка, първа разходка по улицата, “Сам! Със собствените си крака! Боже, колко е хубаво!”, първо стъпало на стълбите – всички “върхове са покорени”.

Когато изминал определения от лекарите срок, човекът отишъл в болницата за контролни изследвания. И какво било удивлението на лекарите, когато го видели, та нали той бил четиридесет и първият. Четиридесет свои другари, свои приятели, той изпратил за времето на пребиваването си в болницата, по дългия и безкраен път. Той ги помнел всичките по имена и лица. Най-възрастният от тях бил на тридесет и три години, а най-младият – на шестнадесет години.

Нали той през цялото време е споделял с тях частите от надежда и стремеж към живота. Нали той ги е съпровождал по дългия коридор на болницата на желязната дрънчаща количка един по един. Нали той се е спускал в обърканите лабиринти долу с тях за поредната доза облъчване. Нали той, колкото са му били силите, ги е водил в близкото кино на нощна прожекция. Нали с тях, преди да се “прекърши”, защото имал предчувствие, устроил такава вечеринка – събрал всички в една зала!
“Син, син скреж

Легнал на жиците,

В небето тъмно-синьо

Синя звезда…“

Нали с тях за два месеца идвали да се развеждат мъже и жени. Нали техните майки викали по коридора: “Боже, вземи мене, вместо детето ми!”, когато лекарите в залата се опитвали, в последния миг да “върнат” живота им…

Спомените за тези хора живеели в него. Те оставили него вместо себе си.

Човекът оживял и се върнал тук, където вече е бил, за да предотврати, за да пресрещне, да не даде възможност да се случи катастрофата…

Преди дванадесет години този човек бях аз, а бурканчетата, които ми изпратиха от Америка, бяха капсули от кора на мравчено дърво /Pau D’Arco/ на фирмата “RBC Int.”.

РАКЪТ – ЕДНА НЕОБИЧАЙНА БОЛЕСТ
Хората автоматично пренасят страха от смъртта върху тази болест. Ракът отнема по-малко животи, отколкото инфарктът и сърдечно-съдовите заболявания, но от него се боят повече. Той се отъждествява с обреченост, а нали това е диагноза, а не присъда.

Какво, всъщност, представлява злокачественият тумор /рак/ и обоснован ли е толкова разпространеният страх пред него?

Злокачественият тумор /рак/ - е тежко, бързопрогресиращо заболяване, в основата, на което е безконтролното размножаване на видоизменени злокачествени клетки.

Отдавна е известно, че растежът на нови образувания е присъщ на всички видове и класове животни в света.

Туморите се подразделят на доброкачествени и злокачествени. Преди всичко ги назовават с термини завършващи на -ом : карцином, сарком и др.

Клетките на доброкачественият тумор се различават от нормалните клетки само по усиления си, но не безпределен растеж. Доброкачествените тумори често са покрити с капсула от съединителна тъкан, те не прорастват в съседните органи, окръжаващите тъкани, лимфните възли. Доброкачествените тумори могат да достигат огромни размери – тяхната маса може да достига 10 – 20 кг. Счита се, че доброкачествените тумори имат ограничен растеж и независимо от размера им, те не се разпространяват в организма. Сами по себе си, те не представляват опасност за организма, но могат да предизвикат в него определени нарушения, в зависимост от размерите и разположението си.

Доброкачествените тумори могат да изместват и даже механически да повреждат съседните тъкани и органи, да нарушават кръвообращението в тях и да предизвикват болка, свивайки кръвоносните съдове, да създават двигателни, сензитивни, функционални нарушения, притискайки нервите.

Доброкачествените тумори понякога се израждат в злокачествени и в тези случаи те стават опасни за организма. Израждането може да бъде следствие на травми, от продължително дразнение или други причини. За предотвратяване израждането на доброкачествените тумори в злокачествени, се препоръчва хирургична намеса - отделянето на туморите след тяхното откриване.

Всеки злокачествен тумор започва от една единствена клетка.

Превръщането на нормалните клетки в злокачествени почти винаги е процес с много стадии, представляващ верига от генетични увреждания, завършващ с това, че клетката престава да отговаря на обичайните ограничения на растежа, от страна на организма.

Развитието на много на брой клетки от една клетка, се нарича клониране, а нейното клетъчно потомство – клонинг. И така, всеки злокачествен тумор е клонинг, т.е. клетъчно потомство на една единствена клетка.

Но откъде се взема в организма тази първа клетка на бъдещия тумор?

Доказано е, че първата клетка на злокачествения тумор в организма, е една от неговите собствени нормални клетки, изменяща се, израждаща се в туморна. Всяка от тези клетки, която може да се окаже пораждаща ракова катастрофа в организма, придобива сама и предава на своето потомство две особено застрашаващи свойства: способност за неудържимо, агресивно разпространение /инвазивност/ и способност за проникване в окръжаващите тъкани и органи /инфилтрация/. Ако не бъде избавен организмът от клетките на злокачествения тумор, то те ще го доведат до гибел.

Възникването на единични злокачествени клетки е възможно и доста често явление, проявяващо се всеки ден, но продължаването на растежа им се случва рядко. Потискащото въздействие, организирано от защитните сили на организма, протича на всички нива.

Може да се каже така, че ракът – това е проявление, което се дължи на дългото негативно въздействие на окръжаващата среда върху организма като цяло. Най-важните фактори причиняващи онкогенезата /образуването на злокачествени тумори/ са:

• 
  физически;
  
• 
  химически;
  
• 
  живи агенти /онкогенни вируси/
  
• 
  чужди тела;
  
• 
  редки-хронични възпаления;
  

• 
  наследствен фактор;
  
• 
  пороци на растежа;
  
• 
  хормонални изменения;
  
• 
  отслабване на имунната защита;
  

Да разгледаме тези фактори.

И така:

Външни канцерогенни фактори
Физически

Разглеждането на физическите канцерогени ще започнем с канцерогенното действие на високата температура.

Сред пастирите на високопланинските пасбища на Индия е много разпространен ракът на устната, гръкляна и хранопровода. Учените виждат причината за това в местните привички: за да се спасят от студа, пастирите много често пият горещ чай.

Източникът на живот във всичко живо – слънчевата светлина – също може да се окаже опасна. Канцерогенното действие на преките ултравиолетови лъчи се проявява например, при туморите на кожата, развиващи се по откритите части на тялото у представителите на такива професии, като моряци и земеделци. Съгласно статистическите данни, това преди всичко се случва на хора, имащи по-светла кожа. Ултравиолетовите лъчи, предизвикващи рак на кожата и долната устна, се наричат универсален физически канцероген.

Изключително важен физически фактор на канцерогенезата в наши дни е йонизиращото излъчване.

В първите години, по време на изследванията на радиоактивността и използването на рентгеновите лъчи, учените, лекарите и обслужващият персонал на практика не съблюдавали никакви предпазни мерки. В резултат на това се появявали язви, които дълго време не зараствали, изгаряния, а в много случаи, загивали от облъчването.

В парка на една болница в Хамбург има паметник, на който са написани имената на лекари, учени-физици и обслужващ персонал, станали жертва на облъчване. В 1902 година се появило съобщение за първия случай на рак на кожата, възникнал у човек в резултат на рентгеново облъчване. В 1911 година са регистрирани вече доста много случаи на възникване на левкоза и рак на базата на рентгеново облъчване.

Американските учени провели наблюдения върху млади работници от фабрики за часовници. За производството на светещи в тъмното циферблати се използвали луминесцентни бои. При нанасянето на тези бои, работниците поставяли четките в устата си, за да заострят с устни влакната им. Луминесцентните бои са радиоактивни. В период на няколко години от това облъчване се получавали остеогенни саркоми на долната челюст.

Общоизвестни са резултатите от продължителните изследвания на подложените на лъчево въздействие след взрива на атомните бомби в Хирошима и Нагазаки: облъчването предизвиква рак и миелоидни левкози.