Е. В. Бугаева,2003 Превод от руски език



страница1/3
Дата06.06.2017
Размер410.43 Kb.
#22973
  1   2   3
14 дни, които променят живота ви

Е.В.Бугаева,2003

Превод от руски език


От авторите




Информацията, представена в тази книга, се базира на широките изследвания на авторите и трябва да бъде използвана само като общообразователно ръководство.

Книгата е призвана да предостави на читателя точна и заслужаваща доверие информация за въпросите засегнати в нея.

Не е предвидено поставяне на диагнози, предписване на препарати или лечение на каквито и да било състояния. Необходимо е читателят да се консултира с квалифицирани специалисти, преди да предприеме какъвто и да е метод на лечение, за който става въпрос в книгата.

В случай, че представената в книгата информация се използва без консултация от опитен специалист, това се смята за самодиагностика и самолечение. Само специалист може да определи индивидуалната потребност от лечение.

Винаги сме се съмнявали в това, че абсолютно всички витамини, които поглъщаме реално, правят нещо друго освен да увеличават натоварването на бъбреците, които трябва да ги изхвърлят навън. Ако всички изяждани от нас продукти са действително необходими, защо ние все пак чувстваме умора и хващаме простуди? Вие се обърквате от разнообразието на рецепти за подобряване на здравето? Защо ние така рано започваме да се чувстваме стари? Да-да, едва достигнали само до средна възраст, изглеждаме вече като старци. Не трябва да е така. Ние можем да не стареем! Трябва да съществува начин да се върне времето обратно.

Вие, разбира се, сте слушали за хора, които на петдесет-шестдесет години изглеждат и се чувстват като тридесетгодишни. Това доказва, че солидната възраст още не означава, че сте длъжни да бъдете стари. Много зависи от съзнателния избор – да бъдеш стар или млад – това е вашият избор.

С една дума, времето само по себе си не е нито токсично, нито е източник на процеси на дегенерация и болести.

Важно е да се осъзнае тази истина. В противен случай няма смисъл да се обсъжда този арсенал от захранване, който може да спре, да забави или даже да върне назад някои симптоми и изменения, които ние приписваме на стареенето.

Разглеждайки тялото като екосистема, заключена в обвивката на вашата кожа, тази книга дава информация, как вие да спрете замърсяването на своята “персонална планета” и да започнете да я “култивирате”. Ние сме уверени – съзнанието контролира процесите на стареене. То може не само да ви убеди в това, че сте млади, но и да ви помогне да предпазите тялото от “терористите”, които могат да го “минират” и да предизвикат болест. В книгата не се отделя много внимание на това, което вече е описано, например за витамините, антиоксидантите, адаптогените и т.н. Ние просто даваме обща картина, която вие сами можете да допълните с недостигащите фрагменти там, където това е необходимо.



Митове

Все едно от нещо ще умрете” – мит №1.


Това е любимото оправдание за хората, които не се грижат за своето здраве.

Пушачите, любителите на алкохола, мързеливците, мразещите плодове… - всички те твърдят: не е важно, какво правят със себе си, нали във всички случаи все едно ще умрат…Да, но какво е качеството на живота, докато живееш!



“Вие сте това, което ядете” – мит №2



Естествено, яденето на хамбургери няма да ви превърне в хамбургер, но популярните сега способи за приготвяне на храна могат определено да се отразят на състоянието на нашия организъм. Препаратите, подпомагащи храносмилането, слабителните, успокоителните, лекарствата, тонизиращите напитки – това далеч не е пълният списък от средства за лечение на травми, които ние сами нанасяме на организма с нашите навици в храненето, стилът на живот и манталитет. Има връзка между това, което е вътре в нас и нашата външност. Колкото повече ние занемаряваме вътрешността си, толкова по зле изглеждаме и се чувстваме. Една от тайните как да изглеждаме млади – това е да разберем защо стареем.

Всичко е в умереността” – мит №3


Ако това беше така, то ние без вреда бихме приемали по малко арсен или отрова за мишки. Отдавна, още преди пестицидите, замърсяванията на околната среда и генномодифицираните продукти това би могло да е вредно. Но сега отровите се натрупват в нас, ускорявайки процеса на стареене и възникването на старчески болести. Някои неща можем да приемаме умерено и даже в изобилие, но някои продукти трябва да избягваме като чума. Вие просто сте длъжни да научите, кои от тях са опасни.

Някои добавки, които следва да се избягват:



Смола от акация:

Може да предизвика пристъп на астма с различна сила. Съдържа се в сладоледа, дъвката, меките и твърдите бонбони и безалкохолните напитки.



Бензоати:

Могат да предизвикат стомашно-чревни болки, пристъпи на астма, обрив, сърбеж, смъдене в очите. Съдържат се в бирата, безалкохолните напитки, пиците и някои сурови продукти. Бензойната киселина провокира тежка реакция общо при 27 от 34 деца, които са хиперактивни.



ВНА и ВНТ:

Смята се, че тези добавки водят до повишаване нивото на холестерина, алергични реакции, увреждане на бъбреците и черния дроб, безплодие, стерилност и отслабване на имунната система. ВНА е по-малко токсична, но двете добавки са потенциални канцерогени. Съдържат се в маслата, зърнените каши, картофения чипс и други продукти.



MSG:

Ароматизатор. Може да е обозначен на етикета като натриев моноглутанат. Може да предизвика световъртеж, слабост, главоболие, сърбеж, обрив и други алергични реакции. Използва се в много продукти: супи, сосове, болшинството ресторантски ястия и готови продукти за употреба.


Нитрий или натриев нитрат:

Използва се като консервант /който може да доведе до ботулизъм/ и като агент, способстващ съхраняването свежия цвят на месото. Съдържа се в солените месни продукти /бекон, шунка/ и пушена риба. Нитритите могат да образуват канцерогенни съединения в храносмилателния тракт. По оценка, дадена в доклада на Министъра на здравеопазването на САЩ по храненето и здравето за 1988 година, 100 000 смъртни случаи годишно могат да бъдат предизвикани от химически добавки в продуктите.


Средствата за масова информация никога не лъжат” – мит №4


Рекламата и средствата за масова информация могат да ни промиват мозъка: да ни внушават, че химикалите са безвредни, лекарствата не могат да бъдат в ущърб на здравето, лошите продукти са полезни и евтини, препаратите могат да бъдат чудодейни. На нас ни е трудно да отсъдим, къде е истината. Спомняте ли си, когато маргаринът беше “пазител на сърцето”? Сега в неговия състав са открити вредните трансмазнини. От днешната информация имаме само неприятности. Най-добре е да направим собствени изследвания и сами да достигнем до истината. В противен случай тези съвети ще ни заведат далеч от истината!

Е, какво? Да се доберем ли до истината?


Истини
Истина №1: Вие сте толкова млади, колкото си мислите.

Разумът влияе на всичко. Той избира, кога да гуляе, да люби, да спори, да спи или да вземе вана.

Щастието – това е избор, както и доброто здраве. Вие можете да бъдете неповратлив, тъп и унил офицер в оставка или водещ състезател по уиндсърфинг. Ако вашите възгледи и мисли са младежки, в голяма степен – това е вашият собствен избор! Помнете, трябва да бъдете внимателни със своите мечти – те могат да се сбъднат!
Истина №2: доброто здраве – това е избор.

Когато вие прочетете тази книга, ще получите представа за това, кое поддържа имунната система и кое я разрушава. Знаейки това, вие може съзнателно да избирате: да храните или да замърсите своя организъм. Здравословният избор няма да промени статистиката за изминалите от вашето раждане години, но той ще накара вашите стари другари от училище да се удивляват: кой е този младок дошъл на тяхната среща! Ако вие решите, образно казано “да зариете глава в пясъка”, то ще се окажете на края на пропастта.


Биология на клетката, или как работи нашият организъм

В тази глава няма да има сух преразказ за основите на биохимията или уводен курс в биологията, които ще причинят побелели коси, разочаровано мръщене на вежди или ще ви въведат в още по-силен стрес, спрямо този, в който вече може да се намирате. Да опитаме просто и достъпно да разкажем, как да запазим младостта на духа и тялото.

Ако съществуваше средство за остаряване, то сигурно щеше да се намира в яденето. Храната – това е един от тези компоненти, които нашият организъм получава отвън в големи количества, затова си заслужава да се спрем на нея по-подробно.

Нашият организъм – това е сложен биохимичен механизъм, който изисква специално хранително снабдяване. За да притежаваме добро здраве, на нас са ни съвършено необходими белтъчини, въглехидрати, мазнини, вода и четиридесет и пет различни витамини, минерали, аминокиселини, и незаменимите мастни киселини. Дефицитът на което и да е хранително вещество може да бъде причина за всякакви нарушения: от леко неразположение до летален изход.

Дефицитът на отделен елемент се случва рядко, обаче недостигът наведнъж на няколко хранителни елемента – това е разпространено явление.

Не трябва да забравяме въздуха, водата и други субстанции, които ние поглъщаме. Чистият въздух и чистата вода са необходими, но техният метаболизъм е по-прост от този на храната. Независимо от това замърсен или чист въздух дишаме, от него през белите дробове постъпва смес от газове и ние не можем, поради социалните условия, да ходим по улицата с респиратор или противогаз.

Водата - във всички случаи - лоша или добра е необходима за организма.

Поглъщането на храната – това е много сложен процес.

Съществуват четири основни фактора определящи хранителността:


  • качеството на храната, която ние ядем;

  • количеството на храната;

  • ефективността на използването на храната от организма;

  • индивидуалните биохимични ответни реакции.

Постъпващата в организма храна трябва да бъде смляна – раздробена на много малки съставляващи и усвоена – прекарана през червата в кръвта и усвоена – погълната посредством кръвта от клетките. Всеки от тези етапи е необходим, и ако погълнатите вещества пропуснат един от тях, организмът не ги усвоява.

Храната – това е сложна субстанция – смес от мазнини, белтъчини, въглехидрати, витамини. Редом с тях, един от главните елементи в процеса на храносмилане - това са ферментите.

Всички тези елементи са необходими, отсъствието или наличието само на един от тях определя границата между живота и смъртта, между младостта и старостта, между здравето и болестта. Един пример, голямото количество антиоксиданти, без ферменти в нужното количество, няма да окаже очаквания положителен резултат върху организма. За да разберем по-лесно за какво става дума, хайде да извършим пътешествие, което започва своето начало в устата, с момента на попадането на храната в нея и завършва в клетките на организма. Най-важното, което става в организма – метаболизмът, изхвърлянето на шлаките в кръвта, произвеждането на енергия и усвояването на всички хранителни вещества, се осъществява именно в клетките. И така, да се отправим в нашето пътешествие.
Устата
Започваме с дъвченето? Не, защото отначало вие усещате миризма или си мислите за ядене. Това заставя вашия организъм да се подготви за процеса на храносмилане. Вие сте взели някакъв продукт и сте го сложили в устата си. Ако това е сурова храна, раздъвквайки я вие разрушавате клетъчните мембрани и освобождавате ферментите, които започват процеса на храносмилането. При дъвкането храната се смесва със слюнката, която се отделя от слюнните жлези на устната кухина. Слюнката размеква храната и облекчава преглъщането, започва да разлага скорбялата до декстрин. Ако съдържащите много скорбяла продукти /белия хляб, ориза, картофите/ не се сдъвкват внимателно, ферментите не успяват да разложат скорбялата и храната постъпва в стомаха цяла. Това не толкова обърква нормалната работа на стомаха, колкото често води към застой на храната, до начало на ферментация и предизвикване на метеоризъм. Плодовете, съдържащи целулоза, също така е необходимо внимателно да се сдъвкват. В противен случай възниква ферментация и струпване на газове.

Ако храната е била приготвена /обработена термично/, то процесът на дъвчене служи само за разрушаване на клетките, за да облекчи работата на стомаха. Храната, изядена сурова, създава по-малко работа на организма, тъй като голямата част от процеса на храносмилане се извършва от съдържащите се в нея ферменти.

Ферментите загиват при температура по-висока от 48°С, поради което цялата работа по храносмилането на приготвената термично храна организмът се налага да извърши сам.

Много важно е щателно да се дъвче храната, тъй като в слюнката се съдържа лизоцин, а това е първата преграда по пътя на проникване на инфекциите в организма.

Ще отбележим също, че ако вие не предъвквате храната, то ферментите, съдържащи се в слюнката няма да се отделят и да преработват въглехидратите.

Много е важно да се дъвче храната така внимателно, както това правят тревоядните животни. Само месоядните животни ядат бързо и малко дъвчат.

Следващият етап – това е поглъщането на храната.
Хранопровода
Хранопроводът е тънка двадесет и пет сантиметрова мускулеста тръба, пробутваща храната към стомаха с вълнообразни движения – перисталтика.

Перисталтичните движения се осъществяват в целия храносмилателен тракт и се контролират от автономната нервна система. Работата на нервната система не се контролира от човека осъзнато, обаче на нея и влияе настроението, емоционалното състояние и стреса. Затова е важно да се приема храната бавно и в спокойна атмосфера, тъй като настроението влияе на секрецията на ферментите в червата. Напрежението, гнева, безпокойството, възбудата предизвикват сърцебиене, липса на смилане, метеоризъм и спазми или болки в стомаха.

Преминала хранопровода, размекната от слюнката, сдъвканата храна попада в …
Стомаха
Стомахът представлява леко извита мускулеста торбичка, където храната под действието на мощната смес от сярна киселина и ферменти се превръща в кашичка, наречена химус. Под въздействието на солната киселина протича разграждането на протеините.

Храната в неголеми порции попада в дванадесетопръстника, където под въздействието на ферментите и жлъчната киселина продължава смилането на белтъчините, мазнините и въглехидратите. Природните растителни ферменти, съдържащи се в храната, продължават смилането на мазнините, белтъчините, въглехидратите, но ферментите, съдържащи се в слюнката, прекратяват своята работа чак тогава, когато храната попадне в тънките черва, където средата е алкална.


Тънките черва
Тънките черва достигат дължина 6 метра. Те са разположени от изхода на стомаха до началото на дебелото черво. Червото на дванадесетопръстника е първият участък на тънките черва. Именно в тънките черва се екстрахира и всмуква в кръвотока основната част на хранителните вещества.

Преминавайки през стените на тънките черва могат да проникват в кръвта само неголемите молекули. Белтъчините, мазнините и въглехидратите сами по себе си представляват огромни молекули. Те трябва да бъдат разцепени на по-малки части, за да бъдат лесно усвоени от организма. Например, белтъчините –те са най-големите и сложни молекули – се разграждат на аминокиселини, които вече леко проникват в кръвта през стените на червата. Попадайки от кръвта в клетките, аминокиселините се използват за синтеза на всички необходими белтъчини.


Слабо черво – втората част на тънките черва
За всмукване на храната в червата спомагат “приятелските” бактерии /флората/ и съвсем малките продълговати хълмчета /в действителност тънки чревни власинки, вили/, разположени успоредно на стените на червата: по този начин се повишава площта на всмукващата повърхност. Според придвижването на храната, под въздействието на перисталтиката, хранителните вещества се усвояват от червата. Много е важно бактериалната флора да бъде поддържана в здравословно работещо състояние. “Приятелските” бактерии са съвършено необходими за здравето. За съжаление, всички видове бактерии се унищожават от антибиотиците. Затова, ако вие не можете да минете без антибиотици по сериозни причини, флората на червата може да се възстанови с добавки, съдържащи целия спектър на “приятелските” за нас бактерии.

Два пътя очакват храната, която не се е разложила в достатъчна степен.

Първият: преминавайки през червата , тя ще нахрани “лошите” бактерии и дрожди, попаднали в организма. Те се намират във всеки човек, но в нормално състояние тяхното количество е минимално. Това подхранване предизвиква разстройство на червата и може да провокира рязък растеж на числото на бактериите и дрождите, които повреждат червата и се просмукват в кръвта, където имунната система трябва да се бори с тях.

Вторият: Недостатъчно разложената храна може да бъде погълната. В кръвта продуктите от такова непълно разлагане на храната ще бъдат възприети от имунната система като вражески агресори, което ще я принуди да ги атакува. Това може да доведе до депресия или превъзбуждане на имунната система, състояние наречено алергия.



Дебелото черво
Храносмилателният процес завършва в дебелото черво. Дебелото черво получава това, което е останало след храносмилането и го подготвя за отделяне от организма.

Процесът включва в себе си поглъщане на вода от течната маса, в резултат на което тя става плътна и се извежда навън. Масите съдържат несмлените части от храната: целулоза, неорганичните вещества, токсичните вещества, умрели бактерии, утайки на храносмилателната секреция. Причина за неприятните газове и миризма обикновено биват неусвоените гниещи белтъчини.

Обогатената с целулоза храна и здравата флора на червата ускоряват процеса на храносмилане и предотвратяват появяването на лоша миризма.

Малко интересна информация.

Средното време за преминаване храната от една типична порция е от 65 до 100 часа. При това в дебелото черво може да се съдържат наведнъж 8 порции не смляна храна и отпадъци.

Средното време за преминаване на храната, богата на целулоза е – от 20 до 45 часа. При това, може да се задържат до 3 порции не смляна храна и отпадъци едновременно.

Целулозата, плодовете и зеленчуците играят централна роля във всяка специална програма за хранене, разчетена за предотвратяване на рака.
Всеки човек притежава не само уникални отпечатъци на пръстите, глас и образ, но също и различна потребност от хранителни вещества и способност за тяхното усвояване. Затова един може да бъде здрав, друг – болен, обаче при това те могат да се хранят еднакво.

Като пример, с възрастта постепенно се влошава отделянето на храносмилателните сокове и усвояването на храната в червата. Даже при обезпечаване с максимално качествени продукти е нужно ефективно да се усвояват влизащите в тях подхранващи компоненти. На някои хора са им необходими допълнителни хранителни вещества, които да компенсират слабото храносмилане.



Потребността от определено хранене е обусловена от няколко фактора, като сред тях:

  • ниво на активност;

  • възраст;

  • пол;

  • стрес;

  • генетика;

  • болестно състояние;

  • други фактори;


Ниво на активност
Потребността от съответстващо хранене у хората водещи активен живот, е по- голяма от тази на хората, чиито начин на живот е заседнал. Ниската активност има свои последствия: внася принос във влошаването на кръвообращението, което намалява осигуряването ефективността на храненето на клетките. Физическите натоварвания повишават потребността от пълноценно хранене и подобряват обмена на веществата.
Възраст
За децата, които растат е необходима друга, различна от тази на възрастните, структура на храненето. В периода на растежа се изискват повече течни киселини, отколкото при възрастните, когато нормата се определя според теглото. За юношата на прага на половия живот е нужно значително по-голямо количество цинк, отколкото на млад човек на 20 години. В процеса на стареенето се променя и потребността от определени вещества. На процеса на усвояването на храната влияят и лекарствените препарати. Много възрастни хора не са в състояние да усвоят необходимите им хранителни вещества от храната.


Пол
Потребностите на мъжете и жените, девойките и младежите са различни. За жените, например, необходимостта от определени хранителни компоненти се определя от различни периоди в живота: менструален цикъл, бременност, кърмене, менопауза.
Стрес
Физиологичният цикъл или емоционалния стрес може съществено да повлияе на апетита, избора на продукти и потребността от храни. Стресът повишава потребността от витамини от група В и такива минерали, като цинк и магнезий. Недостига на магнезий обикновено е причина за влечение към шоколад. В суматохата на нашия начин на живот и натрупване на “малки стресове” е важно да осигурим организма с допълнителни хранителни вещества, тъй като тези външни фактори съществено повишават потребността от пълноценно хранене.
Генетика
Различията в потребностите от хранителни вещества /по-големи или по-малки от нормалните/ в известна степен са обусловени от наследствеността.
Болестни състояния
Определени болести съществено повишават нивото на хранителните вещества, необходими на организма за възстановяването му
Други фактори
Много от постоянните навици влияят на потребността от определено хранене. Алкохолът повишава потребността от цинк, магнезий, витамини В и С; пушенето – от витамин С, В6 и цинк. Любителите на кафе и чай се нуждаят от повече желязо, витамин В и цинк, доколкото тези напитки влошават усвояването на желязото и цинка, а също и усвояването на тианина. С тези вредни привички са свързани заболяванията на белите дробове, задстомашната жлеза, черния дроб и храносмилателния тракт; те пречат на усвояването на витамините, минералите другите хранителни вещества от организма. Рецептурните и патентовани лекарства – слабителни, антиациди, обезболяващи, и орални контрацептиви – често изтощават организма, тъй като те блокират, потискат и спират пълноценното усвояване на храната от организма.

Ако нашият организъм не изпитва болка и дискомфорт, това свидетелства за добро здраве. За лошо здраве обикновено сигнализират редица симптоми, даже ако ние сме решили да ги пренебрегнем.


Избавяне от шлаките – първата крачка към подмладяването
Основните фактори способстващи стареенето и деградацията са непосредствено свързани с нашия начин на живот и навици. Ние сме се родили с абсолютно чисти вътрешни органи. Ако бихме могли да ги запазим в тяхното първоначално състояние, през целия си живот щяхме да имаме толкова нежна кожа, колкото имат децата и нямаше да възникват старчески болести. За съжаление, от самия момент на раждане започват да ни атакуват бактерии, паразити и разни токсини, които съвършено изтощават имунната система. Ако мислехме за своето тяло като за екосистема, ние щяхме да избягваме неговото замърсяване и бихме поддържали природния баланс на организма.

Много от нас повече се грижат за автомобила си, отколкото за самите себе си. Ние знаем, че ако налеем вода в резервоара, двигателят няма да работи. Същото ще се случи с нашия организъм , ако ние приемем отрова. Но ако ние налеем в бензина малко вода, моторът, макар и лошо пак ще работи. Това показва, какво ние постоянно извършваме със себе си, пълнейки организма с мръсен въздух и нечиста вода, токсични химически продукти и прекалено обработените, претоварени с ненужни пълнители храни.

Ние не можем да избегнем замърсената окръжаваща среда и все едно ядем това, което си искаме, даже когато знаем, че това е вредно. Затова е необходимо да използваме програма за очистване на натрупващите се отпадъци от своята “персонална планета”.

За начало е нужно да се разбере самия механизъм на детоксикация. Нашият общ храносмилателен тракт /от устата до ануса/ има дължина около 10 метра. Когато ние ядем обработена храна, тази “тръба” с времето се покрива с “ръжда”. Този налеп по стените на органите на храносмилателната система пречи на кръвта да поглъща от храната хранителните вещества.

Процесът на стареене се възпрепятства от жлезите произвеждащи хормони и органите очистващи организма от токсини. Учените считат, че ако намалее количеството на хормоните или те загубят своята сила, организмът започва да старее.

Джордж Фахи от лабораторията Джером Холанд на Американския Червен Кръст в Роквил, щат Мериленд, със своите изследвания доказал, че ако се набавят отсъстващите хормони, процесите на стареене може да се обърнат обратно. Да се запознаем отблизо със системата на жлезите на нашия организъм




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница