|
EC / БЪЛГАРИЯ CMECEH КOHCУЛTATИBEH КOMИTEТ
EU / BULGARIA JOINT CONSULTATIVE COMMITTEE
GEMISCHTER BERATENDER AUSSCHUSS EU / BULGARIEN
COMITE CONSULTATIF MIXTE UE / BULGARIE
|
"КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ
НА БЪЛГАРИЯ"
д-р Божидар Данев,
Българска стопанска камара
(Август 2004 г.)
1. Въведение
1.1. Реформите и засягащата всички области на обществения живот трансформация в страните от Централна и Източна Европа са насочени към повишаване на международната конкурентоспособност на съответните икономики.
1.2. Нарастващото значение на конкурентоспособността е обусловено от:
-
Глобализацията на икономическите дейности;
-
Нарастващото значение и важност на международните корпорации (транснационалните корпорации);
-
Развитието на процесите на регионална икономическа и политическа интеграция (ЕС, NAFTA и др.).
1.3. Националната конкурентоспособност може да се определи като възможност да се създават, произвеждат, разпространяват и/или обслужват продукти в международната търговия като се получават нарастващи приходи от използваните ресурси. Конкурентоспособността се определя от производителността, ефективността и доходността. Но тъй като тези елементи се променят с времето, то поддържането им е от изключителна важност за отстояването на конкурентните позиции на макро и микро ниво.
Умерената позиция на България в класацията на Световния икономически форум в Давос за глобалната конкурентоспособност от 64 място е един от многокритериалните индикатори за конкурентността на българската икономика. Паралелно с това трябва да подчертаем, че страната разполага с иновационен и кадрови потенциал за развитие и висок растеж на икономиката и благосъстоянието на нацията.
2. Икономическо и социално развитие
(индикатори, статистически данни)
2.1. Общоизползваните индикатори за измерване на конкурентоспособността и съответно позициониране на страните са БВП на човек от населението в номинален израз и като паритетна покупателна способност, производителността, магическият четириъгълник от индикатори - ръст на БВП, изменение на потребителските цени, безработица (т.2.5.) и баланс на текущата сметка, международната конкурентоспособност (на нацията, сектора или фирмата), измерена чрез международните индикатори за участие в световната търговия и др. (Приложение 1).
Основни макроикономически показатели, статистически данни и прогнози1
|
Ръст на БВП, %
|
Изменение на потребителските цени
|
Баланс на текущата сметка (% от БВП)
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
САЩ
|
2,2
|
3,1
|
4,6
|
3,9
|
1,6
|
2,3
|
2,3
|
2,2
|
-4,6
|
+4,9
|
-4,2
|
-4,1
|
Япония
|
-0,3
|
2,7
|
3,4
|
1,9
|
-0,9
|
-0,2
|
-0,4
|
-0,1
|
2,8
|
3,2
|
3,1
|
3,2
|
Евро-зона
|
0,9
|
0,4
|
1,7
|
2,3
|
2,3
|
2,1
|
1,7
|
1,6
|
1,2
|
0,6
|
0,7
|
0,8
|
Словения
|
2,9
|
2,3
|
3,5
|
4,1
|
7,5
|
5,6
|
3,7
|
3,4
|
1,4
|
0,1
|
-0,6
|
-1,0
|
Унгария
|
3,5
|
2,9
|
3,2
|
3,4
|
5,3
|
4,7
|
7,1
|
4,4
|
-4,1
|
-5,5
|
-5,3
|
-4,3
|
Чехия
|
2,0
|
2,9
|
3,0
|
3,4
|
1,8
|
0,1
|
3,5
|
3,0
|
-6,1
|
-6,5
|
-5,4
|
-4,8
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
България
|
4,9
|
4,3
|
5,0
|
5,3
|
5,8
|
2,4
|
6,3
|
3,6
|
-5,6
|
-8,5
|
-7,8
|
-7,6
|
Румъния
|
5,0
|
4,9
|
5,0
|
5,0
|
22,5
|
15,3
|
12,0
|
7,2
|
-3,4
|
-5,9
|
-5,2
|
-5,2
|
Българската икономика, според класацията на Световният икономически форум в Давос за глобалната конкурентоспособност, намалява ранга си с шест позиции през 2003 г. спрямо 2002 г. - от 58 на 64 място. Редуцирането с шест единици показва намаление на капацитета на националната икономика в световен план за постигане на икономически растеж в средносрочния и дългосрочен времеви хоризонт като отразява скептицизма на бизнеса по отношение на административната среда, регулирането и размера на неформалната икономика.
2.2. Шест поредни години2 реалният растеж на БВП на България е с положителни стойности. Стабилният средногодишен ръст на БВП от над 4%, както и овладяната инфлация гарантират рамката за постигане на балансирано икономическо развитие. (Приложение 1)
2.3. Нарастващата конкурентоспособност косвено се отчита и чрез положителното изменение на кредитния рейтинг на България в местна и чуждестранна валута. След активното управление от правителството на държавно гарантирания дълг, отразявайки ежегодно нарастващия БВП, както и икономическите и социални условия в България три от четирите признати международни рейтингови агенции (с изключение на Moody's, очаква се да се извърши през октомври 2004 г. и да потвърди положителната тенденция) повишиха кредитния рейтинг на страната, поставяйки я в групата страни с инвестиционен кредитен рейтинг. Това позволява държавното заемане на средства от международни източници при по-изгодни условия и лихвени равнища, тъй като страната е оценена като изряден платец и длъжник.
Кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута на България по агенции3
|
Чуждестранна валута
|
Местна валута
|
|
Дългосрочни ЦК
|
Дългосрочни депозити
|
Перспектива4
|
Дългосрочни ЦК
|
|
|
Moody's
06.6.2003
|
Ва2
|
Ва3
|
Стабилна
|
Ва2
|
|
|
|
Дългосрочен
|
Краткосрочен
|
Перспектива
|
Дългосрочен
|
|
|
Fitch
04.8.2004
(24.7.2003)
|
ВВВ-
(ВВ+)
|
F3
(В)
|
Стабилна
(Положителна)
|
ВВВ
(ВВВ-)
|
|
|
|
Дългосрочен
|
|
Перспектива
|
Дългосрочен
|
|
Перспектива
|
Japan Credit Rating Agency
11.8.2004
(02.7.2003)
|
ВВВ-
(ВВВ-)
|
|
Положителна
(Стабилна)
|
ВВВ
(ВВВ)
|
|
Положителна
(Стабилна)
|
|
Дългосрочен
|
Краткосрочен
|
Перспектива
|
Дългосрочен
|
Краткосрочен
|
Перспектива
|
Standard &Poor's 24.6.2004
(22.5.2003)
|
ВВВ-
(ВВ+)
|
А-3
(В)
|
Стабилна
(Стабилна)
|
ВВВ
(ВВВ-)
|
А-3
(А-3)
|
Стабилна
(Стабилна)
|
2.4. До голяма степен е променена структурата на собствеността на активите в българската икономика с преобладаващ дял на частната собственост (почти 3/4 от активите са в частни ръце), произвеждаща 74% от БВП. Поставен е фундаментът за поддържане на устойчив дългосрочен икономически растеж на основата на развитие на отворена икономика. Обемът на търговията като процент от БВП е един от основните индикатори, измерващи отвореността на икономиката или с други думи степента на интегриране в глобалната икономика.
Търговия със стоки като % от БВП
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Австрия
|
63
|
65
|
73
|
77
|
77
|
..
|
Белгия
|
140
|
145
|
169
|
172
|
177
|
..
|
България
|
73
|
73
|
90
|
91
|
88
|
..
|
Европейски валутен съюз
|
52
|
49
|
56
|
..
|
..
|
..
|
Унгария
|
104
|
110
|
129
|
124
|
109
|
..
|
Ирландия
|
124
|
123
|
135
|
130
|
114
|
..
|
Румъния
|
48
|
53
|
63
|
67
|
69
|
..
|
Турция
|
37
|
37
|
41
|
50
|
46
|
..
|
За слаба и неукрепнала пазарна икономика, като българската, отвореността на икономическата система крие рискове за стабилността на реформите поради податливостта на външни кризи и фактори, каквито са международните цени на петрола, международните финансови кризи, забавеният ръст в Европейския съюз и др.
Основните партньори във външната търговия и като инвеститори в българската икономика са определящи при формирането и на оценката за конкурентоспособност.
10 те най-големи български партньори във външната търговия
Страни
|
Износ, %
|
Внос, %
|
Преки чуждестранни инвестиции, %
|
Позиция по конкуренто-способност Форум Давос 2003 г., България - 64 позиция
|
Иновационен капацитет за 2002 г., България - 50 позиция
|
Италия
|
14,90
|
10,10
|
8,92
|
41
|
22
|
Германия
|
9,50
|
14,80
|
9,95
|
13
|
3
|
Турция
|
9,30
|
4,10
|
1,98
|
65
|
44
|
Гърция
|
8,70
|
5,70
|
14,70
|
35
|
42
|
Франция
|
5,30
|
5,70
|
2,02
|
26
|
9
|
Белгия
|
5,30
|
1,40
|
7,53
|
27
|
15
|
Сърбия и Черна гора
|
4,90
|
0,30
|
0,00
|
77
|
|
САЩ
|
4,70
|
2,90
|
5,08
|
2
|
1
|
Испания
|
2,90
|
1,80
|
1,70
|
23
|
21
|
Великобритания
|
2,70
|
2,50
|
4,08
|
15
|
4
|
ОБЩО:
|
68,20
|
49,30
|
55,96
|
|
|
В приложение 2 са дадени данни за стокообмена на страната по страни, по продуктови групи и по валутни постъпления като е отчетена и конкурентоспособността на българските търговски партньори.
2.5. Пазар на труда, заетост и безработица. За периода от 2001 г. до август 2004 г. регистрираната безработица в страната намалява от 19.2% до 12.1%. Структурно 60% от безработните са хора с ниско образование и без квалификация или специална професия. Процентът на заетост на населението в трудоспособна възраст е 52.5 или с над 10 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС 25 (62.5% през 2003 г.).
2.6. Банковата система е почти 100% частна, стабилна и с висока капиталова адекватност, според изискванията на стандарта "Базел І". Поради нарастването на депозитите от населението и нерезиденти (средно с 30-40% ежегодно от 2002 г. до момента) банките разполагат с достатъчно финансови ресурси за кредитиране. Условията за получаване на кредит от неправителствения сектор се подобряват непрекъснато, но страната продължава да бъде оценявана като рискова и съответно банките определят лихвени равнища по кредитите със значителен диференциал по отношение на международните лихви.
През 2004 г. лихвите по депозитите остават стабилни, а намаляват лихвите по кредитите. Кредитната експанзия към нефинансовите институции (бизнеса) нарастват средно с около 55% на годишна база, а към населението за потребителски цели и ипотечно кредитиране с около 50%. Въпреки това, обемът на предоставените кредитни ресурси представлява сравнително малка част от активите на банките (52% през 2003 г.).
2.7. Основните макроикономически рискове в краткосрочен план са няколко.
Първият е ниският ръст на БВП в страните от Европейския съюз, който за 2004 г. се очаква да бъде 1.6% като това се дължи не толкова на икономическото възстановяване на ЕС15, а на по-високите темпове на растеж в десетте новоприети страни (Приложение 1). В сравнение с предходната година (0.4% за 2003 г.) той е значително по-висок. Ефектът от забавеното развитие в страните от Европейския съюз, които поемат 61% от износа на България, би могъл да окаже негативно влияние върху търговския баланс на страната и увеличението на търговския дефицит.
Вторият фактор са нестабилните и непрекъснато повишаващи се цени на петрола и природния газ, отразяващи се в търговското салдо и текущата сметка на платежния баланс на страната. Поради голямата енергоемкост на българската икономика този фактор може да доведе до високи инфлационни нива на потребителските цени.
Възможното проявяване на тези рискове доведе до коригиране на прогнозата за ръст на БВП на България от 5.3% на 5.0% за 2004 г. Въпреки това през годината страната ще покаже стабилно развитие, което се дължи преди всичко на ръста на приходите от услуги, с преобладаващ дял на туризма.
През последните две години частично поради увеличеното жилищно кредитиране и намаляване на свободните пари в обращение, инфлацията се очаква да не надхвърли 5% за 2004 г. на годишна база.
Третият сериозен фактор е затварянето на 4 от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" (два от тях вече са затворени и два ще бъдат затворени през 2006 г.), което ще предизвика сериозни социални и регионални проблеми.
Основна трудност и риск пред българската икономика е отделянето и влагането на финансови ресурси за изпълнение на европейските изисквания за създаване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията, сертификацията на системите за управление на качеството и околната среда във фирмите и спазването на екологичните стандарти. За привеждане на производствата на българските предприятия в съответствие с екологичните стандарти на ЕС е необходимо да се извършат разходи от над 9 млрд. евро, които като "зелени" инвестиции са предимно без пряк ефект върху интензификацията на производствата.
3. Позиция на България - източници на конкурентоспособност
3.1. Вследствие ниската база, от която се оттласква България, тя притежава значителен потенциал за усъвършенстване и растеж. Основните фактори на конкурентоспособността са инфраструктурата, човешките ресурси и финансовият капитал, качеството на институциите и тяхната стабилност, както и геополитическото положение на страната.
3.2. По-висок темп на растеж на БВП в сравнение с ЕС. За периода 1999 - 2003 г. в реално изражение БВП нараства с близо 23%, инвестициите в основен капитал със 112%, а производителността на труда - с 25%5. Процесът на растеж на българската икономика не спря в последните две години, при положение, че основните търговски партньори на страната имат забавен темп на растеж.
3.3. Увеличаване на производителността на труда и потенциал за подобряване използването на работната сила. Поради ниския процент на заетост в България в кратко- и средносрочен план има нереализиран потенциал за увеличение на броя на заетите. В дългосрочен план е необходимо преструктуриране на икономиката и повишаване производителността на труда.
3.4. Чуждестранни инвестиции. След постигнатите потоци от над 1.5 млрд.щ.д. за 2003 г. и очаквани 2.2 млрд.щ.д. за 2004 г. чуждестранни инвестиции, от които голяма част "на зелено" и за разширяване на съществуващи вече предприятия, България е потенциален бенефициент от "втората вълна" инвестиции в Централна и Източна Европа.
3.5. Обновяване на производството и продуктовата листа на страната. Поради обновяването на физическия капитал се повишават потенциалните възможности за растеж на българската икономика. През 2003 г. са усвоени и предложени на националния и международните пазари 100 нови продукта.
Възможности за повишаване на експортната конкурентоспособност на страната при специализираните пазарни ниши и в големите, развиващи се пазари. Поддържане на традицията от съществуващи търговски взаимоотношения за внос на инвестиционни стоки от страни с висок ранг на технологично развитие като Финландия (1); Швеция (3); Дания (4); Швейцария (7); Исландия (8); Норвегия (9).
Възможност за избор на сектори за развитие и създаване на стратегически съюзи (данни за периода 1998 - 2003 г.)
Аналитичната графика показва връзката между ръста на износа в световен мащаб и на национално равнище и осъществените преки чуждестранни инвестиции в страната като показва потенциала на икономиката и секторите, в които може да се очакват разширения на инвестиционните намерения. Съществен потенциал се очаква да се усвои през следващите години в енергетиката, където се прогнозират около 6 млрд.щ.д инвестиции. България се утвърждава като енергиен център на Югоизточна Европа.
3.6. Постепенно преминаване към икономика на услугите, основана на познанието, чрез използване на наличните природни и човешки ресурси и приоритетно развитие на сектора "Туризъм", в който бе извършено обновяване на материалната база. Услугите формират 58.8% от БВП на страната, като средногодишния прираст на приходите от туризъм през последните 6 години надхвърля 15%, а туристопотокът нараства средно с 15-20% годишно.
4. Недостатъци и пречки пред развитието
4.1. Ниска база, от която тръгва България. БВП на човек от населението в паритетна покупателна способност за страната е под 30% от това в ЕС15.
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
EU25
|
90,806
|
90,90
|
91,00
|
91,30
|
91,40
|
91,70
|
BG
|
23,80
|
24,00
|
24,50
|
26,00
|
26,40
|
28,10
|
4.2. Нереформирана образователна система, подготвяща кадри и специалисти, чиито професии не са актуални и поради това не могат да се реализират на пазара на труда, прекъснато е съответствието между образователната и професионалната подготовка на работната сила и търсенето на труд.
Прекъсната е връзката образование - наука - иновации. Намалява броят на персонала, зает с научно-изследователска и развойна дейност: за период от шест години броят на заетите в тази област спада с над 30%.
Персонал, зает с НИРД по институционални сектори (източник: НСИ)
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
Персонал в хил.
|
21.908
|
21.766
|
18.451
|
16.853
|
16.671
|
15.362
|
Сектор предприятия
|
3.909
|
3.751
|
2.806
|
2.273
|
1.972
|
1.488
|
Държавен сектор
|
12.99
|
13.409
|
11.544
|
11.353
|
10.974
|
10.470
|
Сектор висше образование
|
4.821
|
4.449
|
4.02
|
3.166
|
3.616
|
3.315
|
Сектор НПО
|
0.188
|
0.157
|
0.081
|
0.061
|
0.109
|
0.089
|
Недостатъчни са инвестициите в оборудване, подкрепящо извършването на НИРД, както и публичните разходи за образование и наука.
Публични разходи като процент от БВП7
|
1992
|
1993
|
1994
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
НИРД
|
0,44%
|
0,37%
|
0,34%
|
0,28%
|
0,18%
|
0,44%
|
0,45%
|
0,40%
|
0,43%
|
0,33%
|
0,37%
|
0,35%
|
Образование
|
6,06%
|
5,74%
|
4,77%
|
4,04%
|
3,15%
|
3,93%
|
3,86%
|
4,16%
|
4,22%
|
4,03%
|
4,19%
|
4,37%
|
4.3. Износ на стоки с висока капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост, ниска степен на преработка, малка добавена стойност и иновативен потенциал. През целия преход от административна към пазарна икономика България поддържа отрицателно търговско салдо, като то е най-голямо през 2003 година, достигайки до -12.5% от БВП. Във вносната продуктова листа на страната преобладават суровините и материалите (около 38% средно за периода 1999 - 2003 г.) и инвестиционните стоки (около 26% средно за периода 1999 - 2003 г.), а в износната - основен е делът на суровините и материалите (около 42% средно за периода 1999 - 2003 г.). Качеството на българския износ е предимно физически обем, който не носи достатъчен доход на производителите/износителите и страната. (Приложение 2).
4.4. Влошаване на качествата на човешкия капитал и работната сила. Средната възраст на населението в страната е 40.5 години (Приложение 3). Трайна е тенденцията на намаляване на населението в подтрудоспособна възраст, т.е. на децата и младежите до 16 години. Коефициентът на трудова активност, измерен като отношение между работоспособното и цялото население, в разгледания исторически период се увеличава. Като се отчитат демографските и емиграционни процеси през изминалата декада, се прогнозира намаляването на процента население в трудово активна възраст. Намалението на индекса ще влияе негативно върху потенциалния прираст на брутния вътрешен продукт, в случай че не се компенсира с повишение на производителността на труда, която да погаси този тренд.
Население под, във и над трудоспособна възраст8
Увеличават се сезонните миграции на хора в трудоспособна възраст, излизащи временно (за срок под 6 месеца) за работа в чужбина.
Емиграционната вълна за периода след промените по експертни данни е на 700000 души в трудоспособна възраст, от които около 500000 с университетско образование или с висока професионална квалификация и поставя много въпросителни. На практика емигрантския ресурс се превръща в нов сектор на икономиката. Голямата част от тези средства се насочват към потреблението (18% ръст за 2003 г., 40% ръст на продажбите на нови леки автомобили и т.н. ), но освен за потребление през 2004 г. тези средства се насочват към редица инвестиционни проекти. Този икономически "феномен" все още не е достатъчно изследван за разнопосочното му действие в различните сектори на българската икономика.
Като цяло през 2003 г. е спряна тенденция за влошаване на демографската картина в страната. Равнището на възпроизводство ще повлияе върху броя и структурата на населението, и степента на застаряване на нацията.
В приложение 3 са дадени сравнителни данни за средната възраст на населението в ЕС и България.
4.5. Степен на въвеждане на стандартизацията и сертификацията в българските фирми. Показателят оказва пряк ефект върху качеството на продукцията и конкурентоспособността на българските стоки и услуги в страната и чужбина. Въвеждането на системите за контрол на качеството в българските фирми е най-добрият тест за тяхната готовност да се превърнат в конкурентоспособни производители и износители. Фирмите от страната все още изостават при прилагане на системите и стандартите за управление на качеството - на мениджмънта, околната среда, условията на труда.
При над един милион активни стопански единици9, от които 170 хиляди са капиталови, издадените сертификати по ISO са едва 121610 или 160 сертификати на 1 милион от населението. По този показател все още продължаваме да сме далеч назад в сравнение със страните от Европейския съюз (както с ЕС-15, така и с разширения ЕС-25) и Румъния.
Брой на сертифицираните по ISO 9000 фирми на един милион от населението11
Страна
|
1998 г.
|
1999 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2002 г.
|
Австрия
|
406
|
428
|
478
|
500
|
512
|
Белгия
|
307
|
338
|
364
|
452
|
457
|
Германия
|
293
|
368
|
396
|
508
|
437
|
Ирландия
|
751
|
816
|
876
|
974
|
749
|
Италия
|
314
|
366
|
527
|
835
|
1063
|
Словения
|
250
|
259
|
419
|
510
|
484
|
Унгария
|
166
|
328
|
467
|
636
|
925
|
Чехия
|
141
|
147
|
378
|
552
|
832
|
|
|
|
|
|
|
България
|
12
|
24
|
32
|
57
|
76
|
Румъния
|
12
|
21
|
46
|
74
|
110
|
Турция
|
25
|
26
|
36
|
46
|
61
|
Хърватия
|
27
|
45
|
67
|
92
|
131
|
5. Заключение - Какво е необходимо?
5.1. България е в период на преход от краткосрочна към средносрочна конкурентоспособност, т.е. от конкурентоспособност базираща се на ресурсите към конкурентоспособност, основаваща се на технологичното обновление. Целта в бъдеще би трябвало да бъде постигането на дългосрочна конкурентоспособност при реализиране на националния потенциал за знания и инвестиции
5.2. Приемане и изпълнение на програма за действие в съответствие със стратегията от Лисабон 2000. Данни за показателите по изпълнение на Лисабонската стратегия, брой на заявленията за патенти и търговски марки са дадени в приложение 4.
5.3. Възможностите за повишаване на конкурентоспособността на страната и фирмите е чрез последователното прилагане на стратегиите и политиките, които могат да подсигурят растежа:
-
Осигуряване на конкурентни предимства с иновации, а не на основата на цените;
-
Възстановяване на връзката образование - наука - иновации;
-
Свободен пазар на технологии- увеличаване на трансфера на технологии и патенти към фирмите. Използване на възможностите на лицензионните съглашения;
-
По-голяма дисциплина - в трудовите и обществените взаимоотношения;
-
Обучение през целия живот и развитие на човешките ресурси;
-
Повишаване на квалификацията и капацитета на фирмените мениджъри
-
Подобряване на базисната инфраструктура и опазване на околната среда;
-
Системен подход при адаптирането и приспособяването на предприятията и продуктите към изискванията и стандартите на ЕС;
-
Създаване на мрежи от производства, основани на продуктов или географски принцип за постигане на синергичен технологичен и производствен ефект;
-
Балансирано и устойчиво регионално развитие, вкл. развитие на земеделието и селските райони, модернизация на селското стопанство, окрупняване на земеделските парцели.
5.4. България и Европейският съюз. Пред страната възникват въпросите по прилагането на общите политика на съюза и съответно подготовката на бизнеса и обществото за тези процеси.
Разширяването на ЕС на изток води до повишаване на обема на инвестициите за инфраструктурни проекти, което подпомага развитието на икономиките на съответните страни.
Пред България стои предизвикателството за облекчаване на средата за бизнес, редуциране на криминогенните фактори, привличането на частни инвестиции (вкл. публично-частни партньорства).
6. Изследване на Българската стопанска камара
за конкурентоспособността на страната на макро и микро ниво
Ежегодно Българска стопанска камара изчислява годишен индекс за състоянието на конкурентоспособността на България. Индексът е интегрален многокритериален количествен измерител (индикатор) за състоянието и изменението на конкурентоспособността.
Резултатите представляват интерес: за бизнеса; за правителствените институции, разработващи и осъществяващи държавната икономическа политика; за публичното пространство (медии, неправителствени организации).
Мониторингът подпомага Българска стопанска камара при оценка на конкурентоспособността и при отстояване на интересите на бизнеса в отношенията му с правителството, синдикатите, обществеността.
Под конкурентоспособност се имат предвид средата, условията, в които се осъществява бизнесът. Разграничават се макросреда и микросреда.
Индексът измерва състоянието и развитието (изменението) на конкурентоспособността. Наблюдават се избрани характеристики на конкурентоспособността. Всяка от наблюдаваните характеристики се измерва чрез съответен индивидуален показател. От индивидуалните показатели се изчислява интегрален показател (индекс) за конкурентоспособността на страната през наблюдавания период.
При избора на характеристики и индивидуални показатели се спазват следните принципи:
-
Характеристиките да бъдат представителни за конкурентоспособността
-
Да са измерими количествено
-
Показателите да не са корелирани помежду си
-
Да се разполага с надеждна и достъпна информация за определяне на конкретните стойности на показателите.
След обстоен анализ, като са взети предвид посочените принципи, са избрани следните характеристики:
6.1. Наблюдавани характеристики на конкурентоспособността - макросреда:
1. Инвестиции - местни и чуждестранни
2. Заетост
3. Износ
4. Валутно салдо: а) външно-търговско салдо и б) салдо от услуги
5. Вътрешен пазар
6. Индивидуално потребление
7. Стабилност на банковата система
8. Външен дълг
9. Ниво на престъпност
10. Ефективност на съдебната система
11. Ефективност на арбитража
12. Корупция
13. Инфлация
14. Размер на "сивата" икономика
15. Доверие в банките
16. Кредитен риск
6.2. Наблюдавани характеристики на конкурентоспособността - микросреда:
1. Регистрирани нови стопански субекти
2. Достъп до кредити
3. Натоварване на производствените мощности
4. Ниво на запасите от готова продукция
5. Осигуреност с поръчки: а) за износ и б) за вътрешния пазар
6. Финансови проблеми (в промишлеността и строителството)
7. Затруднения с конкурентен внос
8. Данъчно осигурителна тежест: а) данъчна тежест; б) осигурителна тежест и в) неданъчни плащания
9. Потребителско търсене
6.3. Индекс на конкурентоспособността за периода 2001 - 2003 г.
Индексът на Българската стопанска камара за конкурентоспособността на страната за 2003 г. е 103,5 (положителен прираст 3,5) и показва известно подобрение на условията за бизнес в сравнение с 2002 г. Индексът за конкурентоспособност на макросредата е 105,5 (положителен прираст 5,5) и за конкурентоспособност на микросредата - 100,8 (положителен прираст 0,8).
Характерни за 2003 г. са:
За макросредата - положително развитие на инвестициите и износа, засилване на доверието в банките, увеличаване на индивидуалното потребление, влошаване на външнотърговското салдо, нарастване на външния дълг;
За микросредата - подобрен достъп до кредити, повишена осигуреност с поръчки за вътрешния пазар, намаляване на финансовите проблеми в промишлеността и строителството и заедно с това продължаващи затруднения с конкурентния внос и увеличаване на неданъчните плащания.
Индексите потвърждават съществуващото в бизнес средите и в публичното пространство впечатление за известно раздвижване на икономиката и подобряване на макросредата и за съвсем скромни положителни изменения в микросредата.
Ако се съпоставят индексите за 2001, 2002 и 2003 г., се очертават положителна тенденция, по-ясно изразена при макросредата и затихваща при микросредата.
Обезпокояваща е нестабилността в развитието на микросредата.
Обобщаващият извод е, че през 2003 г. доминират положителни изменения в конкурентоспособността на икономиката на страната, но състояни ето на микросредата е нестабилно и няма основания да се приеме, че е започнало осезаемо и трайно положително развитие и стабилизиране на бизнессредата и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Сподели с приятели: |