ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС
Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.
Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Не се попълва Катедра <катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>
Катедра по славянска филология
Професионално направление (на курса) <в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.
Филологии
Специалност(и) <наименование>1
Славянска филология (сръбски и хърватски език)
ОПИСАНИЕ
1.Наименование на курса <текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>
История на сръбската и хърватската литература (Първа част)
2.Код на курса <вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>
Не се попълва от преподавателя
3.Тип на курса <задължителен, избираем, факултативен>
задължителен
4.Равнище на курса (ОКС) <едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>
ОКС „магистър”
5.Година на обучение <1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>
3-4
6.Семестър <номер на семестър, в който се провежда според плана>
VІ-VІІ
7.Брой ECTS кредити <естествено число>
7
8.Име на лектора <акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>
доц. д-р Дарина Дончева
9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели) текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина ще знаят ...
Успешно завършилите обучението по тази учебна дисциплина ще познават основната информация за динамиката на процесите в сръбската литература; за смяната на литературноисторическите формации и за тяхното съдържание; за личностите и творбите от сръбската литература, формиращи нейния литературен канон.
ще могат ...
Ще могат да четат и тълкуват текстове от сръбската литература, вкл. и литературната критика, прилагайки както информационния комплекс от лекционния материал, така и компенсаторни стратегии като например контекстуални и илюстративни интердисциплинарни опори за постигане и по-задълбочена аргументация на заключенията си.
10.Начин на преподаване текст (общо описание), напр. аудиторно
Основно място и значение по време на курса има класическата аудиторна лекция. Нейните функции обаче след първите десет занятия започват се допълват с беседи и презентации върху предварително уточнени моменти от текущия учебен материал. С приближаването на тематиката на материала към съвременността, студентите са поощряват да работят самостоятелно с различни видове източници.
11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)
За по-пълното и ползотворно постигане на целите на курса по История на сръбската и хърватската литература І част е желателно студентите да са удовлетворили изискванията на курсовете по Увод в литературната теория, Българска литература (от стара до съвременна), Антична и западноевропейска литература и Славянски литератури. Четенето в оригинал на литературните творби предполага създадени умения и навици за това по време на занятията по Сръбски език.
12.Препоръчани избираеми програмни компоненти текст (общо описание)
Всеки един курс с литературна насоченост може да бъде в полза на обучението по История на сръбската и хърватската литература І част.
13.Съдържание на курса текст (общо описание)
Периодизация на старата сръбска литература. Жанрове, развитие на житийния жанр. Литературният живот след Косовската битка. Писатели в емиграция. Рускославянски и славяносръбски период. Сръбският барок. Йован Раич, З. Орфелин. Рационализъм и Просвещение. Д. Обрадович. Преромантизъм и романтизъм. Негош, Радичевич. Второ поколение романтици. Драматургия – Якшич, Стерия, Костич. Реализъм в сръбската литература – обща характеристика, групи представители. Б. Нушич и развитие на сръбската драма. Войслав Илич. Модернизация на сръбската селска проза в началото на ХХ в. Б. Станкович. Модернизъм в сръбската литература. Хегемония на критиката. Първа модерна. Й. Дучич. Втора вълна на сръбската модерна. В. Петкович – Дис. Авангардни направления. М. Църнянски. Сръбски сюрреализъм - между авангарда и социално ангажираната литература. Иво Андрич. Литературата през 60-70 години на ХХ в. Постмодернизъм – М. Павич. Проблематика и изразност в най-новата сръбска литература (Г. Петрович, Д. Албахари, С. Селенич, Р. Петкович, М. Пантич).
14.Библиография (основни заглавия) <списък библиографски източници>
1. Деретић, J. Историjа српске књижевности, Београд, „Требник”, 1996.
2. Деретић, J. Пут српске књижевности, Београд, СКЗ, 1996.
3. Живковић, Драгиша. Европски оквири српске књижевности, Београд, "Просвета", 1970.
4. Зайцев, В.К. Между львом и драконом. Минск, 1969.
5. Jеремић, Љ. Проза новог стила, Београд, "Просвета", 1976.
6. Милосављевић, П. Теориjа књижевности, Београд, Завод за уџбенике и наставна средства, 1997.
7. Павић, Милорад. Историjа српске књижевности, т. I - IV, Београд, "Научна књига", 1991.
8. Палавестра, П. Послератна српска књижевност 1945-1970. Београд, "Просвета", 1972.
9. Пековић, Слободанка. Српска проза почетком двадесетог века, Београд, "Просвета", 1997.
10. Поповић, Миодраг. Историjа српске књижевности, т. I-II, Београд 1968.
11. Скерлић, J. Историjа нове српске књижевности, Београд, 1974 (или други издания, вкл. електронни).
12. Станисављевић, Вукашин. Прилози настави књижевности, књ. 1-4, Београд, "Наука", 1996 (или други издания).
13. Трифуновић, Ђ. Азбучник српске средњовековне књижевности, Београд, 1996.
14. Трифуновић, Ђ. Стара српска књижевност, Београд, "Филип Вишњић", 1995.
15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците
Лекции, семинари (през VІІ семестър), курсова работа и колоквиум по темите на курсовите работи за заверка на VІ семестър.
16.Методи и критерии на оценяване <завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)
Работата по дисциплината приключва с писмен изпит (след VІІ семестър). В оценяването на студента се включва както постижението от изпита, така и оценката от курсовата му работа и участието в семинарните упражнения.
17.Език на преподаване <списък, вкл. 'български' и световни езици>
български, сръбски
18.Стажове/практика текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително
не са предвидени
19.Изготвил описанието <акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>
доц. д-р Дарина Дончева
13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2 а) лекции (списък от теми или текстов файл)
1. Литературата на средновековна Сърбия. Във византийско-славянския кръг. Особености на средновековния тип художественост. Периодизация на старата сръбска литература. Сава Сръбски и Стефан Първовенчани. Доментиан и Теодосие. Архиепископ Данило и учениците му. Литературата след 1389 г. Ефимия. Деспот Стефан. Григорий Цамблак и Константин Костенечки. Книжовна дейност по време на турското робство.
2. Барокови тенденции в сръбската литература. Рачанска школа. Гаврило Стефанович Венцлович, Джордже Бранкович. Руско-славянски и славяно-сръбски писатели - Христофор Жефарович, Йован Раич, Захарие Орфелин.
3. Културноисторически предпоставки за развитие на идеите на рационализма и Просвещението в сръбската литература. Доситей Обрадович. Литературен живот по времето на Доситей - Милован Видакович, Йоаким Вуич. Сантиментализъм и класицизъм - Лукиян Мушицки. Литературата в Сърбия по време на въстанието.
4. Преромантизъм в сръбската литература. Вук Караджич и значението му за националното възраждане. Сима Милутинович Сарайлия и неговите последователи. Сантиментално-дидактична проза. Школа на "обективната лирика". Класицистична критика. Йован Стерия Попович и начало на сръбската драма. Петар Петрович Негош.
5. Сръбската литература по пътя на романтизма. Бранко Радичевич и победата на Вуковата реформа. Литературен живот през омладинската епоха. Втора романтична генерация. Йован Йованович Змай, Джура Якшич, Лаза Костич. Други романтици.
6. Реализъм в сръбската литература. Яков Игнятович. Фолклорен реализъм - Стефан Митров Любиша. Светозар Маркович и Любен Каравелов. Селски разказвачи - Милован Глишич, Лаза Лазаревич, Янко Веселинович. Симо Матавул и Стеван Сремац. Спътници и епигони. Войслав Илич и войславизъм. Бранислав Нушич и развитие на драмата. Модернизация на селската проза. Светолик Ранкович. Радое Доманович. Литературна критика.
7. Модернизъм в сръбската литература. Хегемония на критиката - Богдан Попович, Йован Скерлич. Парнасизъм и символизъм - Алекса Шантич, Йован Дучич, Милан Ракич, Сима Пандурович, Владислав Петкович Дис, Милутин Боич. Продължение на реалистичната линия - Иво Чипико, Петар Кочич, Борисав Станкович, Светозар Чорович. Пролетарска поезия - Коста Абрашевич. Постреалистична проза - Милутин Ускокович, Велко Миличевич, Велко Петрович, Исидора Секулич.
8. Сръбската литература между двете световни войни. Авангардни направления - експресионизъм, зенитизъм, суматраизъм. Опитът от войната. Милош Църнянски, Душан Василев, Драгиша Васич. Растко Петрович, Любомир Мицич. Фолклорен модернизъм - Ранко Младенович, Момчило Настасиевич. Неоромантизъм - Раде Драинац, Велибор Глигорич. "Женска" литература - Десанка Максимович, други писателки. Сръбският сюрреализъм - между авангарда и социалната ангажираност. Марко Ристич, Милан Дединац, Душан Матич; Александар Вучо, Оскар Давичо. Социалноангажирана литература в Сърбия и Черна гора - Павле Бихали, Джордже Йованович, Радован Зогович.
9. Литературният живот в Босна между двете световни войни. Исак Самоковлия, Бранимир Чосич. Иво Андрич.
10. Сръбската литература след Втората световна война. Литературна критика. Развитие на прозата. Данило Киш, Драгослав Михайлович. Слободан Селенич. Меша Селимович. Милорад Павич. Развитие на поезията – Бранко Милкович, Иван Лалич, Стеван Раичкович, Миодраг Павлович. Съвременна сръбска драма.
11. Проблематика и изразност в най-новата сръбска литература. Поезия, проза, драматургия.
б) семинари (списък от теми или текстов файл)
1. Стара сръбска литература. Развитие на житийния жанр. Сава Сръбски, Теодосие, Данило ІІ.
2. Стара сръбска литература. Косовски цикъл. Стефан Лазаревич.
3. Доситей Обрадович и идеите на Просвещението в сръбската литература. „Живот и приключениjа Димитриjа Обрадовића”, „Љубeзни Харалампиjе”, „Басне”.
4. Делото на Вук Караджич и значението му за националното Възраждане. „Житиjе хаjдук-Вељка Петровића”. Бранко Радичевич. "Ђачки растанак”, „Кад млидиjах умрети”, „Туга и опомена” и др.
5. Йован Стерия Попович и начало на сръбската драма. „Тврдица” (Кир Jања). Петар Петрович Негош. „Горски виjенац”.
6. Второ поколение романтици. Йован Йованович Змай („Ђулићи”, „Ђулићи увеоци”, гражданска и сатирична поезия), Джура Якшич („Орао”, „На липару”, „Поноћ”, „Jа сам стена” и др.) Лаза Костич („Међу jавом и мед` сном”, „Певачка химна Jовану Дамаскину”, „Спомен на Руварца”, „Santa Maria della Salute и др.)
7. Реализъм в сръбската литература. Милован Глишич. „Прва бразда”, Глава шећера”. Лаза Лазаревич. „Први пут с оцем на jутрење”, „На бунару”, „Ветар”. Стеван Сремац. „Поп Ћира и поп Спира”.
8. Сръбският символизъм. Йован Дучич („Jабланови”, „Залазак сунца” „Сунцокрети”, „Песма”, „Коб” и др.). Милан Ракич („Искрена песма”, „Долап”, „Наслеђе”,„Jасика” и др.) Владислав Петкович Дис. („Тамница”, „Нирвана”, „Можда спава” и др.
9. Сръбската литература между двете световни войни. Растко Петрович. „Људи говоре”. Милош Църнянски. „Суматра”; „Сеобе”. Поезията на Десанка Максимович. „Тражим помиловање”.
10. Иво Андрич. „На Дрини ћуприjа”, „Травничка хроника”, „Проклета авлиjа”, новели.
11. Данило Киш. „Гробница за Бориса Давидовића”. Драгослав Михайлович. „Када су цветале тикве”.
12. . Съвременна сръбска поезия. Миодраг Павлович, „87 песама”, Стеван Раичкович. „Камена успаванка”. Васко Попа. „Кора”, „Манасиjа”, „Каленић”.
13. Съвременна сръбска проза. Горан Петрович, Давид Албахари, Слободан Селенич, Радослав Петкович, Михайло Пантич.
14. Съвременна сръбска драма. Душан Ковачевич.
в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)
г) практикуми (списък от теми или текстов файл)
д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)
13.В. Техническо осигуряване на обучението текст (общо описание)
Филологически факултет :: 01 септември 2017 г. :: :: Стр. от .
Сподели с приятели: |
