Ects формат на учебен курс; файлът е създаден на



Дата07.09.2017
Размер126.31 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 25/9/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


История на литературата и сравнително литературознание

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Българска филология (РО)

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


МИТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Факултативен курс (литературоведски)

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


първи курс

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


първи семестър

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


2

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


гл. ас. доктор Дияна Николова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Курсът Митология и литература за сцециалност Българска филология (РО) полага основни знания за индоевропейската митология (елинска митология, германо-скандинавска митология, келтска митология), за културата на Античността и литературата на Западна Европа до XX век. Той кореспондира пряко с изучаваната от студентите в БФ 1 курс 2 семестър дисциплина Антична литература, както и с изучаваната от тях във втори курс Западноевропейска литература (в два семестъра).

Изгражда у студентите базисна представа за митологията – мита като специфична форма на възприятие и осмисляне на действителността; значението на мита за литературата и изкуството (актуализацията на мита в съвременното изкуство – литература, кино).

Студентите получават базисни представи за мита и митологията на европейските народи – знания, които да прилагат при изучаването на литературните дисциплини по време на следването си.

Успешно завършилите курса студенти ще познават елинската митология, германо-скандинавската митология, техните специфики; ще познават и творчеството на основни творци от западноевропейския литературен канон – автори от античността, Средновековието, XX век. Тези базисни знания ще им послужат и при изучаването на сродни литературни явления в западноевропейската, българската, руската и славянските литератури.


ще могат ...


Ще могат да боравят с класически литературни текстове от различни жанрове и епохи, с основни литературни понятия, ще познават и основни специфики на културата на Западна Европа до края на XX век, емблематични автори и творби от западноевропейската литература.

Успешно завършилите курса студенти ще познават основните специфики на старогръцката митология, на германо-скандинавската и келтската митологии; основните научни концепции в изучаването на мита и фолклора; значението на мита за литературата и изкуството, ролята му в съвреманната култура.


10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


аудиторно, лекции (30 ч.) и самоподготовка (45 ч.).

Лекционният курс се състои от 30 лекционни часа и завършва с текуща оценка, оформена на базата на индивидуална работа на студента по време на лекциите и финален изпитен тест.

В преподаването се използват и визуални средства за обучение: албуми с художествен илюстративен материал (скулптура, вазопис, архитектура, живопис).

На студентите в началото на лекционния курс се дават програма и библиография към лекционния курс, както и препоръчителни сайтове с художествени и научни текстове, web галерии и др.

Предлага се и възможността да се подготвят курсови работи.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Лекционният курс е базиран:

- на най-общите знания на студентите за митология (елинска митология), за историята на Стария свят, историята на Западна Европа; за античната и западноевропейската литература (изучавани в средния и в гимназиалния курс на обучение), за Артуровия цикъл (изучаван в 9.клас)

- на университетския лекционен курс Увод в литературната теория, изучаван в първи курс, 1 семестър;

- на лекционния курс по старогръцка литература (изучаван в 1 к.);

- на лекционния курс по български фолклор (изучаван в 1 к.)

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Препоръчителни са лекционните курсове по:

- Български фолклор (изучаван в 1 семестър на 1 курс – за БФ, ФФ)

- Стара история, История на религиите – към ФИФ на ПУ, спец. История (изучавани в 1 курс)

- Философия на Средновековието и Ренесанса (към ФИФ на ПУ, спец. Философия)


13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Лекционният курс представя основните митологически системи на индоевропейските народи, оказващи влияние за развитието на литературата в Елада, Рим, както и на западноевропейската литература (английска, френска, немска, италианска). В центъра на внимание са старогръцката митология и германо-скандинавската митология.

Основна цел на курса: да даде представа за мита като специфична форма на възприятие и осмисляне на действителността; значението на мита за литературата и изкуството (актуализацията на мита в съвременното изкуство).

Основни аспекти на анализ са: пространствен модел на света, космогония, есхатология, теогония, божествен пантеон и основни митологични персонажи, основни митически цикли и сюжети.

Курсът е насочен към формирането на базисни представи за мита и митологията (на европейските народи), които стоят и в основата на следващите лекционни курсове на студентите филолози (във ФФ на ПУ „П. Хилендарски”), изучаващи антична и западноевропейска литература (Античност и Средновековие – в 1 курс, 2 сем.; Западноевропейска литература – във 2 курс). Лекционният курс е обвързан с основни литературни произведения от различни епохи (до XX-XXI в.) и връзката им с елинската, келтската и германо-скандинавската митологии.

Курсът е базиран и на общите знания, които студентите филолози получават в 1 курс, 1 семестър и от лекционните курсове Български фолклор и Увод в литературната теория.

Курсът запознава студентите със спецификите на мито-поетическото съзнание, особеностите на мита, митологията на Елада, германо-скандинавската митология; основните научни концепции в изучаването на мита и фолклора; значението на мита за литературата и изкуството, ролята му в съвременната култура.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


І. Антични автори – литературни текстове

ОМИР. Илиада. С., НК, 1976. ОМИР. Одисея. С., НК, 1981.

ХЕЗИОД. Теогония. Дела и дни. С., 1988.

ОВИДИЙ. Метаморфози, С., НК, 1981.

Антични трагедии. Сб., НК, 1977. (Есхил, Софокъл, Еврипид, Сенека)

Аполодор. Митологическа библиотека. С., НИ, 1992.



II. Средновековна литература - литературни текстове:

Староисландски саги и митове. С., „Народна култура”, 1989, прев. Михаил Минков.

Песен за нибелунгите. С., „Емас”, 2005, прев. Борис Парашкевов.

Кретиен дьо Троа. Ланселот, рицарят на каруцата. Библиотека за европейска средновековна литература „Ариел“, София, Народна култура, 1986.

Томас Малори. Смъртта на Артур. С., 1989, библ. „Ариел“.

Крал Артур. С., ИК „Анубис”, 2001 (съкатено, адаптирано учебно издание – по романа на Т. Малори), коментарна част и критически фрагменти – Д. Николовa.

Беоулф. // http://www.russianplanet.ru/filolog/epos/beowulf/index.htm

Съдба не се сменя. Викингска поезия. Сб., състав. М. Минков, С., 2002.

Беовульф. Старшая Эдда. Песнь о нибелунгах. М., 1975.

III. ИЗСЛЕДВАНИЯ:

А) за мита и античната култура

Георги Батаклиев. Антична митология. Речник, С., 1989, 1994, 2011.

Антична литература. Енциклопедичен справочник. С., 1988.

Е. Мелетински, Поетика на мита. С., 1995.

Дияна Николова, Светла Черпокова. От разказа към мита. П., ИК „Хермес“, 1997.

Мирча Елиаде. Сакралното и профанното. С., 1998.

Иван Маразов. Човек, мит, култура. С., 1993.

Богдан Богданов. История на старогръцката култура. С. 1983.

Богдан Богданов. Мит и литература. С., 1985.

Б) за средновековната култура и литература

С. Хаджикосев. Западноевропейска литература: І част. С., ИК „Сиела”, 2000.

Учебник по литература за 9. клас. Б. Богданов и колектив. С., „Анубис”, 2000, 2001.

Христоматия по литература за 9. клас. С., ИК „Анубис”, 2002.

Калин Янакиев. Светът на Средновековието – генезис, история, общество (университетски курс лекции). С., „Комунитас”, 2012.



Жак льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. С., ИК „Акага”, 2004.

А. Гуревич. Средновековый героический епос германских народов.  // Беовульф, Старшая Эдда и Песнь о Нибелунгах. М., 1975.


Е. М. Мелетинский. Скандинавская мифология как система. // http://www.ruthenia.ru/folklore/meletinsky10.htm



15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции и самоподготовка.

Предлага се и възможност за подготвяне на курсови работи и реферати (най-добрите от тях имат възможност да се представят и като доклади на ежегодните национални научни конференции за докторанти, студенти и средношколци, провеждани в ПУ „П. Хилендарски”),

-конспекти по отделни теми (по изисквания на преподавателя),

-индивидуална работа със студенти (по теми, които да стоят и в основата на бъдещите им дипломни разработки).

Курсът завършва с изпитен тест. Тестът проверява базисните знания на студентите, степента на усвоеност и познаване на заложените базисни знания в рамките на лекционния курс (и задължителната литература, посочена към него в библиографията).

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Студентите получават комплексна оценка за работата си.

Изисква се заверка по дисциплината (от преподавателя, водещ лекциите);

Текущата оценка от дисциплината се получава от изпитен тест в края на лекционния курс.

Критерии на оценяване:

- да познават спецификите на мита, елинската митология, германо-скандинавската и келтската митологии; специфичното им присъствие в текстове от античната и средновековната литератури, от литературата на Западна Европа в XX век

- да боравят с основни литературни понятия

- да са усвоили умения за наблюдение, анализ и интерпретация на художествен текст

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително


не

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


гл. ас. доктор Дияна Николова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


ПРОГРАМА:

Митологията като обект на научно изследване. Специфика на понятието мит. Митология и литература. „Първичен” – „вторичен” мит.

Индоевропейска митология: обща характеристика.

Пространствен модел на света в индоевропейската митология. Космическото дърво и световната планина (ос на света) в митологията; структурната ос небе – земя (майка – баща, горе – долу).

Концепцията за време и пространство в митовете. Космогония и теогония. Инцест, култове на плодородието. Есхатологични митове. Основни митически опозиции: небе/земя, горе/долу, светло/тъмно, огън/вода, богове-хора-животни.

Героически митове. Герой, културен герой, трикстер. Персонажи на небесното, на земното и на отвъдното пространство: небесни божества, божества на отвъдното; героят - унищожител на чудовища (змееборец).

Варианти на индоевропейската митологична система.

ЕЛИНСКА МИТОЛОГИЯ. Обща характеристика. Теогония и космогония. Олимпийски пантеон. Времето и пространството в елинската митология. Основни цикли в героическата елинска митология. Ранен героизъм: Херакъл, Персей, Тезей, Белерофонт. Късен героизъм: троянски герои, Едип, Одисей, Орфей.

ИТАЛИЙСКА И РИМСКА МИТОЛОГИЯ. Основни божества: Юпитер, Марс, Вулкан, Нептун, Аполон, Юнона, Минерва, Диана, Веста, Флора, Церера; фавни и нимфи.

КЕЛТСКА МИТОЛОГИЯ. Обща характеристика. Древни митологични представи на континенталните и островните келти. Триадата: Esus – Taranis – Teutates. Регионални богове: в Галия – Епона (Epona), Цернун/Кернун (Cernunnos), Суцел (Sucellus), Нантосвелта (Nantosvelta), Розмерта; в Британия и Ирландия – Ноденс/Нуаду (Nodens), галската Бригантия/ирл. Бригита, Мапонус. Островите на блажените. Феи, елфи (алви) и гноми (джуджета). Богове и герои: Луг, Бран, Мананан, Мапонос, Кухулин (Cu Chulainn), Фин (ирл. Fionn, англ. Finn), Ойсин/Осиан (Oisin, Ossian). Сказанията за Артур и Мерлин, за Авалон.

ГЕРМАНО-СКАНДИНАВСКА МИТОЛОГИЯ. Обща характеристика, теогоничен и космогоничен модел. Есхатология. Пространствен модел на света: ясенът Игдрасил (Югдрасил); Асгард – Мидгард – Утгард; Валхала, Нифлхайм (Нифелхайм) и Хел (Хелхеймар). Основни богове и герои: Аси и Вани; Один, Тор, Локи, Фриг, Идун (Идиун), Фрейя, Фраюр; Балдур, Браги, валкюри, норни; гноми и алви (елфи), хтонични чудовища.

МИТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА. Въпросът за т. нар. първичен и вторичен мит. Митът в литературата. Елинската митология в литературните текстове. Келтската и германо-скандинавската митология в литературата на Западна Европа. Неомитологизмът XX век. Фентъзи жанрът в литературата и киното на XX - XXI век. Романите на Толкин „Хобит” и „Властелинът на пръстените”.


б) семинари (списък от теми или текстов файл)


не

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)


-

г) практикуми (списък от теми или текстов файл)


-

д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)


-

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


На студентите са осигурени материали, които могат да ползват по време на семинарите и лекциите, както и за самоподготовка:

- албуми с репродукции,

- илюстрирани истории на изкуството, енциклопедични издания, речници и справочници,

- книги (основни произведения, включени в задължителната литература към курса) – по 1 екз., осигурени от учебната библиотека, създадена от екипа преподаватели по антична и западноевропейска литература в ПУ „П. Хилендарски”, катедра ИЛСЛ.



1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 07 септември 2017 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница