Ects формат на учебен курс; файлът е създаден на



Дата29.11.2017
Размер129.97 Kb.
#35703

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 17/1/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


История на литературата и сравнително литературознание

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.



Специалност(и)

<наименование>1


Магистърска програма Превод и интеркултурна комуникация

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Европеска цивилизация (Западна Европа)

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен курс

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС Магистър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


пети

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


първи

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>



8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


гл. ас. доктор Соня Александрова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Курсът по Европейска цивилизация (Западна Европа)

изгражда у студентите базисна представа за културата на Западна Европа от античността до края на XX век. Студентите се запознават с канонични образци на съответните национални литератури, основни художествени стилове и исторически събития, довели до днешното състояние на културата. Обяснява се формирането на представа за общоевропейска принадлежност в цивилизационен план.


ще могат ...




Успешно завършилите курса студенти ще позноват процеса на развитие на европейската цивилизация, еволюцията на идеите и приемствеността през различните периоди, довели до оформянето на съвременния мироглед, култура и социална представа на европееца.Ще могат да си обяснят различни интеркултурни ситуации и ще бъдат облекчени при превода на идеи и мотиви на различни европейски езици.



10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


аудиторно, лекции.

Лекционният курс се състои от 30 лекционни часа.

В преподаването се използват и визуални средства за обучение: албуми с художествен илюстративен материал, онагледяващ артефакти от култура на античността, Средновековието и културата на Западна Европа от Ренесанса до края на XX век (скулптура, вазопис, архитектура, живопис; на основни художествени стилове и др.).

На студентите в началото на лекционния курс се дават програма и библиография към лекционния курс и семинарите, както и препоръчителни сайтове с художествени и научни текстове, web галерии и др.


11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Лекционният курс по Европейска цивилизация (Западна Европа) е базиран:

- на най-общите знания на студентите за историята на Стария свят и историята на Западна Европа от Средновековието до наши дни; за античната и западноевропейска литература, (изучавани в средния и в гимназиалния курс на обучение),

- на лекционния курс по фолклор, изучаван в 1 курс;

- на основните знания по литература, придобити в бакалавърска степен;



- на основни знания по чужди езици и култури.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Като допълващи знанията дисциплини и естествено продължение на курса са препоръчителни:

  1. Европейска цивилизация (Източна Европа).


13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Лекционният курс Европейска цивилизация (Западна Европа) е насочен към студентите в магистърска програма Превод и интеркултурна комуникация и представя основните периоди на развитие на обществото в Западна Европа от античността до наши дни. Застъпени са големите културни преходи античност – Средновековие – Нови времена с основните характеристики на всяка отделна епоха. Сред тях са базисните идеи за света, социалното устройство, религиозните представи, образователни модели, художествените стилове, представителните литературни текстове. Проследяват се емблематични мотиви и сюжети, белязали изкуството и в частност литературата на Западна Европа. Извежда се еволюцията на културата на Европа, за да се достигне до съвременното й състояние.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


    1. Критически изследвания:

Бахтин, Михаил. Въпроси на литературата и естетиката, С., изд. Наука и изкуство, 1983.

Бицили, Пьотр. Европейската култура и Ренесансът,С., изд. Анубис, 1993.

Бицили, Пьотр. Класическото изкуство, С., изд. Анубис, 1995.

Богданов, Богдан. История на старогръцката култура, С.,1989 // или на адрес: http://www.bogdanbogdanov.net/pdf/13.pdf

Богданов, Богдан. Европа разбирана и правена, С., изд. на НБУ, 2001.

Буркхард, Якоб. Културистория на Гърция, С., изд. Клио, 1998.

Винкелман, Йохан. История на изкуството на древността, С., изд. Български писател,1970.

Гоф, Жак льо. Цивилизацията на средновековния Запад, С., ИК “Акага”, 2004.

Гоф, Жак льо. Европа, да се запознаем, С., Рива, 2007.

Гуревич, Арон. Средновековният свят. Културата на мълчащото мнозинство. С., УИ „Климент Охридски”, 2005.

Гьоте, Йохан. За литературата и за изкуството, Т. I-II, С., изд. Наука и изкуство 1979.

Дидро, Дени. Естетика и теория на изкуството, С., изд. Наука и изкуство,1981.

Еко, Умберто. История на красотата, С., изд. Кибеа, 2006.

Елиаде, Мирча. История на религиозните вярвания и идеи, Том І., гл. X, XI, XV, изд. „Сонм“, С., 2009.

Кун, Николай. Старогръцки легенди и митове,С., изд. Наука и изкуство, 1979.

Лотман, Юрий. Поетика. Типология на културата, С. изд. Народна култура,1990.

Маразов, Иван. Човек, мит, култура, С., изд. Български художник, 1993.

Паси, Исак. При изворите на модерната естетика, С., УИ „Климент Охридски”, 1987.

Ружмон, Дени дьо. Любовта и Западът, С., изд. Лик, 2003.

Ръсел, Бъртранд. История на западната философия, том І. (От предсократиците до Плотин), С., 1994.

Ръсел, Бъртранд. История на западната философия, том 2 (Средновековна католическа философия. От църковните Отци до „Залеза на папството”), С., 1994.

Ръсел, Бъртранд. История на западната философия, том 2 (Съвременна философия. От Ренесанса до логическия анализ), С., изд. Христо Ботев, 1994.

Тронски, Йосиф. История на античната литература, С., изд. Наука и изкуство, 1982.

Шилер, Фридрих. Естетика, С., 1980.

    1. Художествена литература:


Албер Камю Чужденецът.

Гюстав Флобер Мадам Бовари.

Даниел Дефо Робинзон Крузо.

Данте Алигери Божествена комедия.

Джовани Бокачо Декамерон.

Йохан Гьоте Фауст.

Мигел де Сервантес Дон Кихот.

Омир Илиада.

Софокъл Едип цар.

Уилям Шекспир Сонети.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


лекции,

самоподготовка,

индивидуална работа със студенти

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Дисциплината Европейска цивилизация І-ва част (Западна Европа) протича в един семестър, за 30 лекционни часа (без упражнения), предвижда време за самоподготовка и завършва с изпит. За да се постигнат добри резултати е необходимо присъствие на лекции, което се удостоверява със заверка (подпис на преподавателя) при минимум 80% аудиторно присъствие. Друго условие е запознаването с препоръчителната критическа и художествена литература като част от самоподготовката на студента.

По време на семестъра и сесията всеки студент се подготвя за изпита, който ще протече под формата на курсова работа по предварително зададена от преподавателя тема. Основни изисквания за положителното й оценяване са: самостоятелна и задълбочена изследователска дейност, правилно позоваване на достоверни източници, аналитична мисъл, спазване на композиционите и стилистични изисквания. Всяко преписване от вече съществуващ електронен или книжен текст автоматично анулира работата.


17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително


не

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Гл. ас. доктор Соня Александрова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)

б) семинари (списък от теми или текстов файл)


  1. Античност – Същност и специфика на античната култура – бвързаност с празника, устно разпространение, традиционни ценности. Митологични представи и сюжети – еталонно минало, обществен коректив, синкретично знание. Периодизация на античната култура: Крито – Микенски период (ХVI – ХII век пр. Хр.) Първите ахейски племена на Балканския п-в – Микена и дорийското нахлуване. Тъмни векове (ХІІ – Х век пр. Хр.) Геометрична епоха (Х – VIII в. пр. Хр.) Поява на буквеното писмо и Омировата поезия. Представителен текст: Илиада на Омир. Архаика (VII – VI пр. Хр.) Епохата на голямата колонизация, развитие на полисната система. Класика (V – ІV в. пр. Хр.) Представителен текст: Едип цар на Софокъл. Полисът – основна геополитическа единица.Атинската демокрация и разцветът на атическата трагедия и комедия. Естетика на тъждеството. Елинизъм (ІV – I в. пр. Хр.) Времето на монархиите. Индивидуализъм и универсализъм. Гръко–римски период (І – V в. сл. Хр.) 529 г. – затварянето на Платоновата школа в Атина от Юстиниан.

  2. Римски период – Същност и специфика на римската култура – подражателност, вторичност, синтез между три култури: на етруските, елините и римляните. Робовладелство и републиканско управление. Периодизация на римската култура: Царски период (VIII в. пр. Хр. – до 508 г. пр. Хр.) – възход на Рим при етруските. Републикански период (509 г. пр. Хр. – 1 в. пр. Хр.) – завладяване на Северна Африка, Европа, Мала Азия, Пунически войни. Императорски период (27 г. пр. Хр. – V в. сл. Хр.) – Златен век на римската литература, упадък на Рим. Отражения на старогръцката култура – влияние на литературата (Омир, Еврипид).

  3. Средновековие – Същност и специфика на средновековната култура – доминация на христианската религия, феодално общество, монархически режим, теоцентризъм. Периодизация на средновековната култура: Ранно Средновековие (V в. сл. Хр. – Х в. сл. Хр.) – църковна книжнина, крепостно селячество, социално-класова структура. Зряло Средновековие (ХI в. сл. Хр. – ХІІІ в. сл. Хр.) – основни програми на обучение, възникване на Университетът, светска литература. Късно Средновековие (края на ХІІІ в. сл. Хр. – до началото на ХVІ в. сл. Хр.) – липса на Късно Средновековие в Италия (Предренесанс), оформяне на националните езици и самосъзнание, готически стил. Представителен текст: Божествена комедия на Данте Алигери.

  4. Ренесанс – Същност и специфика на Ренесансовата култура – отражения на старогръцката и римската култура, антропоцентризъм, развитие на живописта и литературата. Ренесанс в Италия (ХІV – ХVI в. сл. Хр.) – напредък на науката, изкуството и междукултурните отношение, развет на поезията, икономическа доминация на Италия. Представителен текст: Декамерон на Джовани Бокачо. Ренесанс в Испания (ХV – ХVIІ в. сл. Хр.) – Реконкиста, разцвет на драматургията, бароков стил, икономическа доминация на Испания. Представителен текст: Дон Кихот на Мигел де Сервантес. Ренесанс в Англия (ХVI – ХVIІ в. сл. Хр.) – разцвет на английската култура, икономическа доминация на Англия, обособяване на англиканската църква. Представителен текст: Сонети на Шекспир. Ренесанс във Франция (ХVI в. сл. Хр.) – начало на абсолютизма, поява на Ренесансовия роман, поява на възпитателното есе. Реформация в Германия (ХVI в. сл. Хр.) – начало на протестантството.

  5. Просвещение - Същност и специфика на просвещенската култура (ХVIII в. сл. Хр.) – култ към знанието, идеята за “естествен човек” и за “обществен договор”, енциклопедизъм, възпитание, гражданственост на всяка човешка личност. Основни особености на епохата в Англия, Франция и Германия – рационализъм и сантиментализъм. Прървата научно техническа революция, буржоазните революции, появата на капитализма. Представителен текст: Робинзон Крузо на Даниел Дефо и Фауст на Гьоте.

  6. 19 век - Същност и специфика на романтизма в културата на Западна Европа – конфликтът човек/общество, култ към прекрасното, изолационизъм, месианизъм, гротескна образност. Отражения на Средновековната култура – поява на готическата литература. Същност и специфика на реализма в културата на Западна Европа – отражение на действителността в изкуството, историческосоциален детерминизъм. Представителен текст: Мадам Бовари на Гюстав Флобер. Същност и специфика на натурализма в културата на Западна Европа – биологичен детерминизъм, доминация на темперамента, интерес към болното, патологичното и пристрастеността. Краевековие – декаданс, символизъм.

  7. 20 век - Същност и специфика на модернизма в културата на Западна Европа. Поява на различни антитрадиционалистични направления – футуризам, сюрреализъм, имажизъм, кубизъм, дадаизъм. Проблемите за отчуждението, аутсайдерството и загубата на идентичност. Световните войни – възход и падение на Европа. Философията на абсурдизма – представителен текст: Чужденецът на Албер Камю. Глобализацията – масовата култура, субкултурите, културното клише, „бързата” култура.


в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)


не

г) практикуми (списък от теми или текстов файл)


не

д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)


не

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


На студентите са осигурени следните помагала, които могат да ползват по време на семинарите и лекциите, както и за самоподготовка:

албуми с репродукции (изкуството на Елада и на Западна Европа),



илюстрирани истории на изкуството, енциклопедични издания, речници и справочници, книги (основни автори и произведения, включени в задължителната литература) – по 1 екземпляр, осигурени от учебната библиотека, създадена от екипа преподаватели по антична и западноевропейска литература в ПУ „П. Хилендарски”.

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 29 ноември 2017 г. :: :: Стр. от .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница