Ects макет на учебен курс пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Adelina Strandzeva Balgarski folklor doc



Дата14.03.2018
Размер76.01 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 16/10/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример:

Adelina_Strandzeva_Balgarski_folklor.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


История на литературата и сравнително литературознание. Филологически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1

Специалност(и)

<наименование>1


БеАе, БеРе, БеИ, БеНе, БеФр.е, БеИсп.е, БеНвгр, БеКе, БеТе, БеИталЕ.

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Български фолклор

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


първа

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


първи

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


3

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Главен асистент доктор Аделина Странджева

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по български фолклор ще знаят дефиниционните характеристики (съвременни и в миналото) и виждания за фолклора и мястото му в обществените науки; ще усвоят предмета и задачите на фолклористиката като наука за него. Ще знаят генеалогията и спецификата на българското народно творчество – празничната култура и словесното фолклорно изкуство на българите. Ще са запознати с основните жанрове и видове на словесния фолклор и техните поетологически особености.

ще могат ...


Успешно завършилите обучението по български фолклор ще могат да откриват влиянието му върху новата българска художествена литература – жанрово, поетологично и функционално; ще разграничават явленията фолклоризация и фолклоризъм в модерното изкуство. Ще могат също така и да преподават основни понятия, свързани с фолклора, в учебните програми за прогимназиалния и гимназиалния курс на обучение в училище.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Основно аудиторно чрез лекционен курс; извънаудиторно – чрез посещение на етнографски експозиции и специализирани изложения.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


От средното образование – да могат да разграничават особеностите на фолклорното от авторското изкуство; да са способни да диференцират творби в мерена и немерена реч; да владеят базисни литературоведски понятия като стих, тропи и стилистични фигури; да имат най-общо понятие от историята на България през Средновековието и Възраждането.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Увод в литературознанието; История на България през Средновековието; История на България през епохата на Възраждането.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът запознава студентите със спецификата на фолклора като вид изкуство в художествено-патриархалната култура, с поетологията и функциите му; очертава близостите и различията между мит и фолклор, фолклор и литература. Дава представа за неговото място в системата на хуманитарното познание, за задачите на фолклористиката и другите сродни науки, които се интересуват от него. Разглежда първите прояви на родната фолклористика като рефлекс на националното себепознание и търсенето на българската идентичност през епохата на Възраждането. Запознава с генеалогията и основните етапи в развитието на българския фолклор, влиянията върху него и своеобразието му в контекста на балканските и славянските културни общности. Излага основните характеристики на празничната култура и обичайно-обредната система на българите. Прави обстойна характеристика на основните словесни фолклорни творби по видове и жанрове.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


Динеков П. Български фолклор. Ч. І. С., 1990.

Арнаудов М. Очерци по българския фолклор. Т. І и ІІ. С. БП. 1996.

Българска митология. Енциклопедичен речник. С. 1994.

АВС на етнологията. С. Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, т. І, ІІ и ІІІ (1992, 1999, 2001).

Маринов Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. БАН, 1994.

Проп Вл. Исторически корени на вълшебната приказка. С. изд. Прозорец.

Старева Л. Български светци и празници. С., ИК Труд, 2009.

Фолклор, традиции, култура. Сб. В чест на Стефана Стойкова. Ак изд. „Марин Дринов”, С., 2002

Стойкова Ст. Български пословици и поговорки. С., Колибри, 2007

Шарланова Валентина. Български традиционни празници и обичаи. С., Ентусиаст, 2010.




15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции – 30 часа

Самоподготовка – 60 часа

При лекциите се прилагат интердисциплинарен подход на преподаване, анализ и интерпретация.

Посещение на Етнографски музей и Археологически музей в Пловдив, придружено с беседа от музейни работници – общо 4 часа.

При самоподготовката се дава възможност на всеки от студентите да направи проучване на специфични за родния си край словесни фолклорни творби или обичайни практики, съхранени до днес, и да оформи кратка курсова разработка по темата, която предоставя преди изпита.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с изпит, който се провежда в писмена и устна форма. Писмената част е върху два от въпосите от програмата. Устната – събеседване върху резултата от писменото изложение и върху допълнителни въпроси от други теми по конспекта.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Главен асистент доктор Аделина Странджева

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


  1. Понятието фолклор; същност на фолклора като вид изкуство; основни характеристики на фолклора. Фолклористиката като наука – предмет и задачи. Връзката й с други науки.

  2. Исторически път на българската фолклористика; първи прояви на интерес към фолклора от чужди и наши книжовници; фолклористични проучвания до и след Освобождението. Значението на СбНУ.

  3. Генеалогични особености на българския фолклор. Основни знаци и символи, културни категории – своеобразие и влияния. Проблемът за класификацията. Специфика на словесния фолклор.

  4. Календарнообреден песенен цикъл:

4.1.Зимни празници и песни.

4.2.Пролетни празници и песни.

4.3.Летни празници и песни.

4.4.Есенни празници и песни.



  1. Семейнообреден песенен цикъл:

5.1.Песни при раждане и ранно детство.

5.2.Песни при встъпване в брак

5.3.Песни при смърт.


  1. Жанрово-тематични песенни цикли; поетика на българската народна песен:

6.1.Юнашки песни.

6.2.Исторически песни.

6.3.Хайдушки песни.

6.4.Митически песни и балади.

6.5.Битови песни.

6.6.Трудово-професионални песни.

6.7.Хумористични песни.

7. Народна проза – видове и специфика:

7.1.Приказна проза:

7.1.1.Приказки за животни.

7.1.2.Вълшебни приказки. Теорията на Проп.

7.1.3.Битови приказки. Хумористични приказки.

7.1.4.Басни и анекдоти.

7.2.Неприказна проза:

7.2.1.Исторически предания – видове.

7.2.2.Легенди – видове.

8. Кратки фолклорни жанрове; видове; функции; поетика.

9. Детски фолклор – произход и старинност. Въпросът за класификацията и създателите му. Характеристика на основните видове.



10.Проблемът фолклор – литература. Мистификация и фолклоризация.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)


при хибридните специалности дисциплината е без семинари

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


проектор

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 14 март 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница