Ects макет на учебен курс пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво
Изтегляне 66 Kb.
|
| ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС
Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Konstantin_Kutsarov_SBE.doc ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>Катедра по български език Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.2. 1. Филология Специалност(и)<наименование>1Етнология ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>Съвременен български език 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>Задължителен 4.Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>ОКС „бакалавър” 5.Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>Втора 6.Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>Трети семестър 7.Брой ECTS кредити<естествено число>3 8.Име на лектора<акад. дл. н. зв. име фамилия>Доц. д-р Константин Куцаров 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...Студентите, издържали успешно курса на обучение, ще имат цялостна представа за съвременната организация на българския език. Ще бъде усвоен фонемният състав на езика – брой гласни звукове, съгласни звукове, сонори. Ще са наясно с причините за настъпващите фонетични изменения в реална реч, даващи отражение и върху правописните закони. Ще знаят какво е книжовна норма. Ще имат представа за лексикалния запас на съвременния български език. Ще имат задълбочен поглед върху граматическата му структура, след като бъдат изяснени фундаментални лингвистични понятия – морфема, грамема, граматично значение, морфологична категория, част на речта. Ще знаят за специфичните прояви в българската граматична система – задпоставена членна морфема, преизказност, умозаключителност и др. В синтактичен план ще има светлина върху същността на словосъчетанието, изречението, предикативната и атрибутивната връзка, съчинението и подчинението, частите на изречението. ще могат ...Завършилите успешно курса студенти ще могат да анализират езиков текст на фонологично, морфологично и синтактично лингвистично ниво. Тези техни умения значително ще улеснят и подобрят преводаческата им дейност с опора български език. Ще бъде повишена езиковата им култура. 10.Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноПреподаването на курса е аудиторно в класическия си вариант. 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)Необходима е като минимум много добра езикова култура – правилно да се прилагат съвременните български правописни и пунктуационни норми. Сериозно предимство е познаването на стила и езика на класически български писатели. От съществено значение е усвояването на материала от курсовете по Увод в общото езикознание. 12.Препоръчани избираеми програмни компонентитекст (общо описание)Добре би било студентите да посещават курсове по чужди езици, творческо писане, редактиране на текст, компютърна грамотност. 13.Съдържание на курсатекст (общо описание)Курсът е единственият в програмата на специалността, свързан с проблематиката на съвременния български език. Затова приоритет в преподаването е да се опишат трите основни нива на езика – фонетично, морфологично и синтактично. Обръща се внимание и на въпроси, касаещи лексикалната структура на езика. Задълбочено се разглежда нормативността в българския език. Сериозно се набляга на практическото прилагане на знанията върху материал от художествена или ежедневна лексика, както и върху умението да се формообразува в парадигматичен аспект. 14.Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>ЛИТЕРАТУРА
Андрейчин Л. Основна българска граматика. София, 1944, ІІ изд. София, 1978. Бояджиев Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, 1998. Георгиев Ст. Българска морфология. В. Търново, 1991. Граматика на българския книжовен език. т. I, ІІ, III. София, 1983. Зидарова В. Български език. Теоретичен курс с практикум. Пловдив, 2002. Куцаров Ив. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997. Куцаров Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007. Ницолова Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008. Пашов П., Р. Ницолова. Помагало по българска морфология. Глагол. София, 1976. Пашов П. Помагало по българска морфология. Имена. София, 1978. Пашов П. Българска граматика. Пловдив, 1999. Стоянов Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964. Тилков Д., Бояджиев Т. Българска фонетика. София, 1981. Чакърова Кр. Помагало по българска морфология. Пловдив, 2000.
Андрейчин Л., Н.Костов, Е.Николов. Български език (за институтите за начални учители). София, 1972. Андрейчин Л., Ст. Стоянов, К. Попов. Граматика на българския език. София, 1977. Аронсон Г. Морфология болгарского словоизмененя. Москва, 1974. Бакалова В. Синтактични особености и функции на междуметията. - В: Език и литература, 1975, кн. 6. Бондарко А.В. Грамматическая категория и контекст. Ленинград, 1976. Бондарко А.В. Теория морфологических категорий. Ленинград, 1976. Българо-полска съпоставителна граматика. Т.ІІ. Семантичната категория определеност/неопределеност. София, 1990. Т.ІІІ. Семантичните категории количество и степен. София, 1994. Т.ІV. Семантичната категория комуникат. София, 1993. Валтер Х. Личните глаголни форми в българския език. София, 1988. Велчева Б. Наречието като част на речта. - В: Известия на Института за български език, XIX, 1970. Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва, 1959. Георгиев Вл., Ив. Дуриданов. Езикознание. София, 1978. Георгиев Ст. Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи). София, 1983. Герджиков Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984. Даскалова Д., Е. Добрева. Думите-заместители в съвременния български език. - В: Помагало по българска морфология. Имена, Шумен, 1998 /под редакцията на Ал. Александров и Р. Русинова/. Иванчев Св. Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978. Иванчев Св. Проблеми на аспектуалността в славянските езици. София, 1971. Константинова В. Предлозите в българската граматична литература. София, 1985. Кръстев Б. Морфологията на българския език в 187 типови таблици. София, 1984. Куцаров Ив. Едно екзотично наклонение в съвременния български език. София, 1994. Куцаров Ив. Очерк по функцонално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985 (ІІ изд. – 1989). Куцаров Ив. Преизказването в българския език. София, 1984. Куцаров Ив. Проблеми на българската морфология. Пловдив, 1993. Куцаров Ив. Актуална морфология. Пловдив, 2011. Куцаров К. Следходността в българския език. Пловдив, 2010. Маслов Ю.С. Граматика на българския език. София, 1982. Маслов Ю.С. Морфология глагольного вида в современном болгарском литературном языке. Москва, 1963. Москов М. Проблемът за частите на речта. - В: Български език и литература, 1986, кн. 2. Мурдаров Вл. Съвременни словообразувателни процеси. София, 1983. Николаев Б. Числителните - основно средство за изразяване на количество. - В: Български език, 1976, кн.1-2. Ницолова Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София, 1984. Ницолова Р. Българските местоимения. София, 1986. Пашов П. Българският глагол. София, 1966. Пашов П. Практическа българска граматика. София, 1989 (ІІ изд. 1994). Пашов П. По някои въпроси на числителните имена като част на речта. - В: Помагало по българска морфология. Имена, София, 1978. Първев Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975. Радева В. Българското словообразуване. София, 1987. Станков В. Българските глаголни времена. София, 1969. Станков В. Глаголният вид в съвременния български книжовен език. София, 1980. Станков В. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981. Стоянов Ст. Словообразуването в българския език. София, 1977. Стоянов Ст. Членуване на имената в българския език. София, 1965. Тодорова Ел. Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, 1987. Чакърова Кр. Аспектуалност и количество. В. Търново, 2003. Чолакова Кр. Частиците в съвременния български книжовен език. София. 1968.
Библиотека “Родна реч омайна”, кн. 1-28. Списание “Български език” – от 1952. Списание “Език и литература” – от 1946. Списание “Съпоставително езикознание” – от 1976. Годишник на Софийския университет “Климент Охридски” – Факултет за славянски филологии. Известия на Института за български език. Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, т.5, Филологии – от 1977.
Българска електронна лингвистична библиотека: http://www.belb.net 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|