Ects макет на учебен курс пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Adelina Strandzeva Balgarski folklor doc



Дата25.02.2018
Размер121.07 Kb.
#58770

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 10/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример:

Adelina_Strandzeva_Balgarski_folklor.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


История на литературата и сравнително литературознание. Филологически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1

Специалност(и)

<наименование>1


Българска филология

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Български фолклор

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


първа

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


Първи и втори

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


7 (първи семестър – 3 и втори семестър – 4)

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Главен асистент доктор Аделина Странджева

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по български фолклор ще знаят дефиниционните характеристики (съвременни и в миналото) и виждания за фолклора и мястото му в обществените науки; ще усвоят предмета и задачите на фолклористиката като наука за него. Ще знаят генеалогията и спецификата на българското народно творчество – празничната култура и словесното фолклорно изкуство на българите. Ще са запознати с основните жанрове и видове на словесния фолклор и техните поетологически особености.

ще могат ...


Успешно завършилите обучението по български фолклор ще могат да откриват влиянието му върху новата българска художествена литература – жанрово, поетологично и функционално; ще разграничават явленията фолклоризация и фолклоризъм в модерното изкуство. Ще могат също така и да преподават основни понятия, свързани с фолклора, в учебните програми за прогимназиалния и гимназиалния курс на обучение в училище.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно чрез лекционен курс и чрез семинарни занятия.

Извънаудиторно – чрез посещение на етнографски експозиции и специализирани изложения.


11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


От средното образование – да могат да разграничават особеностите на фолклорното от авторското изкуство; да са способни да диференцират творби в мерена и немерена реч; да владеят базисни литературоведски понятия като стих, тропи и стилистични фигури; да имат умения за анализ и интерпретация; да имат най-общо понятие от историята на България през Средновековието и Възраждането, на съседните балкански страни и на славянскитге народи.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Увод в литературознанието; История на България през Средновековието; История на България през епохата на Възраждането.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът запознава студентите със спецификата на фолклора като вид изкуство в художествено-патриархалната култура, с поетологията и функциите му; очертава близостта и различията между мит и фолклор, фолклор и литература. Дава представа за неговото място в системата на хуманитарното познание, за задачите на фолклористиката и другите сродни науки, които се интересуват от него. Разглежда първите прояви на родната фолклористика като рефлекс на националното себепознание и търсенето на българската идентичност през епохата на Възраждането. Запознава с генеалогията и основните етапи в развитието на българския фолклор, влиянията върху него и своеобразието му в контекста на балканските и славянските културни общности. Излага основните характеристики на празничната култура и обичайно-обредната система на българите. Прави обстойна характеристика на основните видове и жанрове словесни фолклорни творби.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


Динеков П. Български фолклор. Ч. І. С., 1990.

Арнаудов М. Очерци по българския фолклор. Т. І и ІІ. С. БП. 1996.

Българска митология. Енциклопедичен речник. С. 1994.

АВС на етнологията. С. Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, т. І, ІІ и ІІІ (1992, 1999, 2001).

Маринов Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. БАН, 1994.

Проп Вл. Исторически корени на вълшебната приказка. С. изд. Прозорец.

Старева Л. Български светци и празници. С., ИК Труд, 2009.

Фолклор, традиции, култура. Сб. В чест на Стефана Стойкова. Ак изд. „Марин Дринов”, С., 2002

Стойкова Ст. Български пословици и поговорки. С., Колибри, 2007

Шарланова Валентина. Български традиционни празници и обичаи. С., Ентусиаст, 2010.

Крумова-Цветкова Лилия. Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културно наследство. С., ИК „Емас”, 2009.

Попов Р. Светци и демони на балканите. Пловдив, Летера, 2008.

Старева Л. Светци и демони на Балканите. ИК „Труд”, С., 2009.

Тодорова-Пиргова Ивета. Баяния и магии. С., Ак. изд. „Марин Дринов”, 2003.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции – 75 часа (І сем. 45 ч., ІІ сем. 30 ч.)

Семинарни занятия – 15 часа – само през ІІ сем.

Самоподготовка – общо 120 часа (І сем. 45 ч. И ІІ сем. 75 ч.)

При лекциите се прилага интердисциплинарен подход на обучение.

При семинарните занятия се използват анализ, интерпретация и интерактивно преподаване.

При самоподготовката се дава възможност на всеки от студентите да направи проучване и записване на специфични за родния си край словесни фолклорни творби или обичайни практики, съхранени до днес, и да оформи кратка курсова разработка по темата, която предоставя преди изпита. Посещение на Етнографски музей и Археологически музей в Пловдив, придружено с беседи от музейни работници – общо 4 часа.


16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с изпит, който се провежда в писмена и устна форма. Писмената част е върху два от въпосите от програмата. Устната – събеседване върху резултата от писменото изложение и върху допълнителни въпроси от други теми по конспекта.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Главен асистент доктор Аделина Странджева

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


І. Фолклорът и неговото място в системата на познанието. Преглед на основните научни постановки.

1. Същност на понятието фолклор. Преглед на дефиниционните характеристики и вижданията за фолклора. Съвременни възгледи.

2. Фолклористиката като наука. Исторически преглед на развитието й и споровете около нейното съществуване.. Мястото й в системата на обществените науки. Взаимоотношения с етнографията, етнологията, културната антропология, социологията и др.

3. Основни школи и техните позиции относно произхода, старинността и същината на фолклора.



ІІ. История на фолклористиката в България.

1. Първи прояви на интерес към фолклора. Ролята на европейското културно влияние и дейността на чужди изследователи като стимул за пробуждане на интереса към нашето народно творчество. Вук Караджич, Юрий Венелин, Петър Безсонов, Огюст дозон и др.

2. Фолклорът като обект на интерес от страна на българската възрожденска интелигенция. Първи програми за проучване, събиране и популяризиране. Ролята на Васил Априлов, Марин Дринов, Георги Раковски. Принципи на съставяне и систематизация на първите фолклорни сборници. Иван Богоров, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Веркович, Константин и Димитър Миладинови, Петко Славейков, Найден Геров като събирачи на фолклор.

3. Българската фолклористика след Освобождението: академичен период. Делото на Иван Шишманов – научна програма, изследвания, развойни насоки; ролята на СбНУ. Приносът на Михаил Арнаудов.

4. Българската фолклористика от втората половина на ХХ век до наши дни. Етапи на развитие; изграждане на научни институции, свързани с интереса към фолклора. Бележити изследователи и техният принос. Виждания за съвременното битие на фолклора.

ІІІ. Специфика на българския фолклор.

1. Генеалогия и основни етапи в развитието на българския фолклор. Своеобразие и влияния.

2. Проблемът за класификацията на фолклора: критерии, становища, видове класификация.

3. Фолклорът и мястото му в културата на всекидневието. Обичайно право, морал.

4. Празнична култура. Обичайно-обредна система при българите. Календарнообреден фолклор. Семейнообреден фолклор. Основни символи, знаци и културни категории.

ІV. Словесен фолклор.

1.Специфика на народното поетическо творчество. Словесният фолклор и взаимоотношенията му с музикалния, танцовия, миметичния и пластичния фолклор. Понятието текст във фолклора.Функция и статус на словото при устността.

2. Мит и фолклор - близост и различие. Основни митологеми и митически конструкти, отразени в повествователния фолклор.

Видове словесен фолклор. Основни методологически принципи на класификация: функционални, циклично-обредни, тематични и жанрови специфики.

4. Песенен фолклор. Видове.

4.1. Поетика на българската народна песен.

4.2. Епос. Български юнашки песни. Тематични кръгове, герои, особености на поетиката.

4.3. Исторически и хайдушки народни песни. Основни мотиви. Тематични подгрупи.

4.4. Митически песни и балади; битови, трудово-професионални и хумористични песни. Поетика.

5. Народна проза. Основни видове и социална функция.

5.1. Приказна проза.

5.1.а. Приказки за животни и басни. Генезис. Проблемът за антропоморфизма. Своеобразие на структурата им и функции на зооперсонажа.

5.1.б. Вълшебни приказки. Генезис и инициационен ритуал. Възгледите на Проп за морфологичната им структура. Образи и особености на поетиката.

5.1.в. Битови приказки и анекдоти. Тематични кръгове и мотиви. Образът на Хитър Петър.

5.2. Неприказна проза.

5.2.а. Предания и легенди. Видове, поетологически особености.

5.2.б. Фабулати и меморати. Особености на устния разказ.

6. Фолклорни паремии.

6.1. Пословици, поговорки, благопожелания, благословии, гадания и клетви. Самостойна и несамостойна функция.

6.2. народни гатанки. Видове и опити за класификация. Поетологическа специфика.

7. Детски фолклор. Произход и старинност. Въпросът за авторството. Класификационни принципи. Спецификата му като „народна педагогика” и развлечение. Основни видове.

V. Фолклор и литература.

1. Близост и различия между словесния фолклор и литературата. Авторът във фолклора и в литературата. Особености на връзката автор-творба-изпълнител-възприемател. Проблемът за генезиса на творбата, за авторовата анонимност, за вариабилността.

2. Взаимоотношения фолклор – литература.

2.1. Мистификации на фолклорни творби. Въпросът за „Веда Словена” и Стефан Веркович.

2.2. Фолклоризация на литературни творби.

2.3. Фолклоризъм принципи на употреба и моделиране.

2.4. Явления между фолклор и литература. Проблемът за народните книги през Възраждането и в по-късни времена.

3. Типове влияния на фолклора върху литературата: жанрови, поетологични, функционални и др.

4. Фолклорът в развитието на българската литература. Развойни тенденции.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)


1. Българската възрожденска интелигенция и фолклорът. Първи програми за събиране, изследване и популяризиране на народното творчество у нас.

2. Основни символи, знаци и културни категории във фолклора.

3. Генеалогия на българския фолклор. Дифузни процеси, двоеверие, етапи на развитието му.

4. Празничната култура на българите. Календарнообреден фолклор.

5. Семейнообреден фолклор.

6. Поетика на българската народна песен.

7. Юнашки, исторически и хайдушки песни – мотиви, образи, стихосложение.

8. Лиро-епически народни песни. Мотивът за вграждането в българската фолклорна балада.

9. Битови и трудово-професионални песни. Мотиви и деи.

10. Морфологични конструкции във вълшебната приказка. Функции и персонажна система ( по Проп).

11. Зооперсонажът в приказката за животни и в баснята. Ролята на алегорията.

12. Особености на устния разказ от неприказен тип. Съотношение реалност-измислица.

13. Паремии – самостойно и несамостойно функциониране.

14. Поетологическа специфика на Детския фолклор.



15. Взаимоотношение фолклор-литература. Фолклоризъм, фолклоризация.

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


проектор

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 25 февруари 2018 г. :: :: Стр. от .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница