Един час с бога лари Лий Как да прекараме един час в молитва



страница1/8
Дата16.03.2017
Размер1.47 Mb.
#17067
  1   2   3   4   5   6   7   8



ЕДИН ЧАС С БОГА

Лари Лий

Как да прекараме един час в молитва
Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете,

защото това е Божията воля за вас в Христос… (І Солунци 5:17-18).
На корицата:

По-скоро неприятно усещане отколкото наслада асоциира необходимостта от едночасова молитва в много от християните днес. Но това чувство може да бъде променено, ако разгърнете страниците на тази книга, в която ще откриете конкретни напътствия на Лари Лий по този въпрос.

Решителна промяна в живота на Лий настъпва, когато Бог му разкрива същността на тъй популярната Господна молитва (Матей 6:9-13).

В началото той с покорство започнал да рецитира добре познатите думи на Господната молитва. Това му отнело точно двадесет секунди. Веднага Бог го подтикнал да стори това отново, но това да стане бавно и сега дълбоко да вниква в съдържанието на думите. Така започнал да открива, че всяка една фраза от Господната молитва е с дълбоко духовно съдържание, очертаващо ясна посока в поклонението ни пред нашия Бог. Тази книга е издадена в САЩ под заглавието „Не можахте ли да бдите поне един час” и става бестселър по онова време. Така Лари Лий споделя своята опитност в изграждането на личен молитвен живот.

Чрез тази книга вие ще разберете как ежедневно да прекарвате в молитва по-дълго време. Ще откриете и пътя, който ще ви отведе в реалното Божие присъствие, което ще промени вашия живот. Лари Лий е основател на „Църквата на канарата” в Рокуел - Тексас, САЩ. Започва с 13 човека, като в момента наброява над 20 000. Много от членовете на тази църква са приели Христос като личен Спасител, идвайки от други градове на страната. Феноменалното израстване на църквата и нейното влияние сред обществото се дължи на застъпническата молитва на нейните членове. Лари и неговата съпруга Мелва имат три деца - John, Joanna и Joy.
ЛАРИ ЛИЙ е основател на „Църквата на канарата” в Рокуел – Тексас САЩ. Започва с 13 човека, като в момента наброява 20 000. Много от членовете на тази църква са приели Христос, като личен Спасител, идвайки от други градове на страната. Феноменалното израстване на църквата и нейното влияние всред обществото се дължи на застъпническата молитва на нейните членове.

Лари и неговата съпруга Мелва имат три деца – Джон, Джоана и Джой.


Книга на Лий е разпалваща искра за растежа на църквите и оказва огромно влияние върху молитвения живот на хиляди християни.”

Yoido Full Gospel Church bulletin, Seul, Korea



Съдържание:


Съдържание: 2

ПРЕДГОВОР 2

1 - Неговото име не е Хенри 3

2 - Радикална промяна 5

3 - Чети написаното с червено и се моли за сила 7

4 - Най-важното от всички призвания 9

5 - Божествена прогресия 12

6 - Господи, научи ни да се молим! 14

7 - Неможеш ли да прекараш един час? 16

8 - Присвояване на Божиите имена 18

9 - Придобиване на Божиите обещания 22

10 - Божието царство в теб и твоето семейство 27

11 - Божието царство в твоята църква и нация 31

12 - Да бъдеш в Божията воля 35

13 - Да посрещнеш Божиите изисквания 38

14 - Изправни отношения с всички 41

15 - Обличане Божието всеоръжие 45

16 - Изграждане на защитна ограда 50

17 - Подчинение на най-динамичната Божия заповед 52

18 - Поставяйте първите неща на първо място 55

19 - Образци за следване 59

20 - Заради десетимата 62



ПРЕДГОВОР


През студената и черна нощ на Христовото предаване, учениците Му не можаха да бдят един час в молитва с Него. В Гетсиманската градина, докато Исус се молеше усърдно в такава агония на духа, че потта Му се стичаше на земята като големи капки кръв, Неговите ученици, неосъзнаващи вечната стойност на произтичащите събития, заспаха.

Страдащ и тъжащ в Духа, Исус събуди учениците Си и ги попита: „Не можахте ли да бдите с Мене един час?” (Матей 26:40).

В тази трагична сцена е отразено състоянието на църквата днес. Исус, нашият Ходатайстващ Първосвещеник се моли, Неговите ученици спят и сатана печели битка след битка, поради неизпълнение на техните задължения. Не е възможно да бъдат изброени неуспехите, провалените репутации, пораженията, разрушените домове и множеството други трагедии, които биха се избегнали, ако вярващите бяха се молили.

Не е възможно да се измерят унищоженията, които можеха да се предотвратят и осъждението, което можеше да се отмени само, ако Божиите хора бяха отделяли време да се молят. За това сме виновни както аз, така и ти.

Но аз не написах тази книга, за да изпратя някого на изправително пътуване. Написах я, защото знам какво означава да бъдеш преследван от призвание за молитва и защото знам какво е да позволиш на спънките и умората да потъпчат това призвание. Бог ме е преследвал шест години с призванието за молитва, преди аз най-накрая да се подчиня на Неговия апел да прекарвам един час всеки ден в молитва. Но когато го направих, моят живот и служение бяха революционизирани.

Искам да те уверя: когато се молиш един час на ден, нещо свръхестествено ще се случва. Това няма да бъде постигнато за една нощ, но бавно и неусетно ЖЕЛАНИЕТО за молитва ще посява солидно в почвата на твоето сърце от Святия Дух. Това желание изскубва плевелите на апатия и небрежност, и узрява в ДИСЦИПЛИНА за молитва. Тогава, един ден ти откриваш, че молитвата не е вече задължение или непосилна работа; вместо това, дисциплината в молитва е донесла плода на НАСЛАДАТА. И ти откриваш, че с нетърпение очакваш ежедневното си време с Бога.

Свръхестествената работа на молитвата продължава и тя завладява и променя всяка сфера на твоя живот. Забелязваш, че сърцето ти не е вече лишено от присъствието и обещанията на Бога. Разбираш как да подреждаш и поддържаш Божиите приоритети в живота си; научаваш как да присвояваш Божието продоволствие за личните си нужди. Животът се придвижва в едно ново измерение, когато започваш да изпитваш по-голяма радост и реализиране в отношенията си с хората.

И когато ходиш в сферата на Духа, а не в сферата на плътта, ти откриваш как да се движиш в Божията сила и да стоиш в победата, която Исус спечели за тебе.

От къде знам? Знам, защото това се случи с мен, когато се подчиних на призванието за молитва. Знам, защото то се случи и с вярващите след Христовото възнесение.

Помисли за момент: кое преобрази дремещите ученици, обезсърчените вярващи и нерешителните последователи, описани в последните глави на Евангелията, в решителна, амбициозна и обединена армия в Деяния на апостолите? Кое ги превърна в мощна духовна армия, която срещаше трудности и ги обръщаше във възможности; една армия, характеризираща се със здрав разум и смели решения, а не с неясно мислене и объркване; една армия, която в едно поколение обърна света с главата надолу за Исус Христос?

МОЛИТВАТА. Молитвата, която развързва силата на Бог и черпи от Неговите вечни източници.

Кое ще преобрази дремещите ученици, обезсърчените вярващи и нерешителните последователи днес в една мощна маршируваща армия с освобождение за нейна песен и изцеление в ръце?

МОЛИТВАТА. Молитвата, която изтръгва победите, спечелени от Исус за нас от лакомите сатанински зъби. Молитвата, която с устрем напада адовите порти.

Ако не се молиш системно един пълен час всеки ден, но би искал да се научиш, вземи тайните на молитвата, на които Святият Дух ме е научил и започни да ги практикуваш. Когато започнеш да се молиш така, както Исус ни учеше, твоят молитвен живот няма вече да бъде безполезна и случайна опитност; напротив, прекарването с Господа един час в молитва ще стане лесно и естествено.

Не би ли преклонил глава в молитва точно сега: „Господи Исусе, вложи в сърцето ми желание за молитва. Помогни ми да изграждам едно ежедневно, постоянно време за молитва. Трансформирай молитвата ми от задължение в наслада. Направи ме мощен войник в Твоята молитвена армия”? Амин.

Моли ли се с тази молитва? Съгласен ли си с нея? Тогава по-добре е да извадиш униформата си от нафталина, да лъснеш медните си копчета и да приготвиш обувките си, защото, войниче, Божията армия вече марширува.



1 - Неговото име не е Хенри
През 1968 г. бях седемнадесет годишен, когато тежките врати на психиатричната болница „Майка Франсис” в Тайлър, Тексас, се затвориха и заключиха зад мен.

Имах чисто нова кола кабрио, имах прекрасна приятелка; бях играчът на града по голф със стипендия; живеех в голяма къща. (Целият втори етаж беше мой - две спални, две бани и кабинет.) Имах много неща. Но в тази обстановка влязох силно депресиран умствено, защото външно имах всичко, а вътрешно - нищо.

Седмици преди това потърсих помощ от баща ми, който печелеше пари от бизнес с петрол и газ в Тексас.

„Татко, помогни ми” - помолих го аз.

Но баща ми беше алкохолик и не познаваше Исус; неговото сърце беше празно като моето. Всичко, което направи, беше да ме погледне за момент втренчено с недоверие и да извика гневно: „Лари, всяко дете, имащо всичко, което ти имаш, трябва да има нещо общо с наркотиците, ако е депресирано.”

Майка ми, която беше християнка, се намеси в моя защита. „Моят син не взема наркотици - възрази тя, шокирана от обвинението на баща ми. - Може би има мозъчен тумор или нещо друго.”

През това ужасно време на депресия една неделя сутрин отидох на църква, търсейки нещо реално. Толкова много се нуждаех от помощ, че в края на службата отидох в предната част на църквата, наблюдаван от всички мои приятели, седящи на задните редове, и казах на пастора: „Господине, можете ли да ми помогнете по някакъв начин? Не съм добре умствено и не зная каква е причината.”

Знаеш ли какво направи пасторът? Той просто ме потупа по рамото и прошепна успокояващо: „Ще се оправиш, сине. Ти си добро момче. Ето, попълни тази карта.”

Всичко, което моят баща ми предлагаше, беше пари, а всичко, което църквата имаше за мене, беше карта за попълване. Аз не знаех накъде другаде да се обърна, така че когато майка ми продължи да настоява, че имам някакъв физически проблем, аз отидох на лекар. След като обстойните прегледи не откриха физическа причина за моите дълбоки емоционални проблеми, аз бях приет в една психиатрична клиника и започна серия от психологически изследвания.

Скоро докторът влезе в стаята ми и каза с недоумяващ тон: „Ти си депресиран, нали? Това ще ти помогне.”

Той ми подаде четири успокоителни таблетки и следващото нещо, което знаех, беше, че на всеки четири часа някой ми носеше четири малки хапчета. Аз загубих блещукащите светлини на реалността и вместо тях се търколи мъглата. Лекарите наричаха това нервно разстройство, но всъщност то беше „греховно разстройство”. Бях грешник, който не разбираше Христовото изкупление от греха. Не знаех, че животът можеше да има цел.

За шестте седмици в тази клиника аз дори не видях слънцето. Част от времето лежах упоен със затворени очи. Когато идвах в съзнание, мислех, че черната жена, която миеше пода, беше майка ми, а пациентът на отсрещната страна на стаята беше докторът. Това бях аз - наследник на богатство, но изгубил ума си.

Моите покрусени родители неохотно правеха постъпки за приемането ми в градската психиатрична болница. Но преди да бъда прехвърлен, един ден се разхождах извън стаята си из една зала, където забелязах някакво разпятие. Беше някак куриозно, но аз го откачих от стената и напрегнах очите и мислите си, за да разчета латинския му надпис, INRI. Съвсем объркан аз се чудех, вървейки из коридорите на тази католическа болница, колекционираща разпятия и обмислях тези заплетени букви.

Разбира се, когато монахините ме видяха с разпятията, притиснати до гърдите ми, се спуснаха, за да си ги вземат. В разгорещената гонитба със сестрите моето унесено бръщолевене се превърна в смутен вик, достатъчно силен, за да бъде чут от целия свят: „Неговото име не е Хенри… Неговото име не е Хенри! Неговото име е Исус!”

Няколко дни по-късно изглежда бях дошъл на себе си. Паднах на коленете си в моята стая и започнах да викам: „Исусе! Исусе! Милостиви Исусе!” Това не беше много религиозна молитва. Аз просто призовавах Бога отново и отново, умолявайки Го, плачейки и хлипайки.

Изведнъж чух един вътрешен глас да говори в моя дух. Той каза: „Сега ти си Мой син. Ти ще вземеш Моето известие до това поколение. Ще бъдеш Мой говорител и Мой служител.” Тогава Бог ми каза, че мога да стана и да си отида вкъщи.

Аз бях добре, но не можех да изляза, защото ме бяха заключили. Докторът дойде на следващия ден и попита машинално: „Как си, Лари?”

„Сега съм по-добре” - отговорих аз.

Изненадан, докторът се поколеба, тогава попита прозаично: „Защо мислиш, че си по-добре?”

Отвръщайки на неговия втренчен поглед, аз казах: „Защото вчера разговарях с Бог.”

Докторът повдигна веждата си и промърмори скептично: „Да, добре.” Но неспособен да отрече мира, заместил вътрешното ми терзание, той скоро ме изписа от болницата.

Тази психиатрична клиника беше странно място за започване на моя живот с Господа. Но когато извиках към Него, Исус премина през заключената врата и решетките, влезе в сърцето ми и отреди призвание за моя живот - да служа на поколението си. Като новородено конче на една седмица, преплитайки крака, аз излязох от болницата и се върнах обратно към живота. Но тогава не вървях сам. От този момент никога не съм бил извън Неговата грижа.

Защо отгръщам тези мрачни страници от моя живот и споделям тази история с теб? Защото моята мизерия е забравена, преминала и на нейно място пребъдва непоклатим мир и Божествена цел. Аз вярвам, че ти си част от тази цел. Бог ни е привлякъл заедно, за да можеш и ти да участваш в благодатта, която бе показана към мен.

Аз не зная при какви обстоятелства моите преживявания ще се срещнат с твоите или по какъв начин Словото на Господа ще дойде до теб, но това ще стане - и Истината ще те освободи. Навиците, които те задържат от Божието най-добро, неправилното ти виждане по отношение на самия теб и другите, безжизнените традиции, които се стремят да те контролират, въпреки че много отдавна истината ги победи - всичко това ще бъде унищожено от Божия Дух, Който прави нещата нови.

Аз те поканвам да участваш в дадената ми благодат и да научиш нежните и приятелки напътствия на Святия Дух, които аз съм узнал чрез болезнените и все пак скъпоценни опитности на моя живот.

Как е при теб? Така отчаяно ли е твоето положение, както беше моето? Достигнал ли си до място, от където няма изходен път? Може би още не си стигнал до там; може би още си в състояние на духовно униние. Вече нищо не ти изглежда ново. Бил си спасен преди години и сега си сигурен, че си чул всичко ново, което Бог е казал на някого.

Добре. Нека ти дам един съвет: престани да мислиш за твоя проблем или да чакаш да се разреши. Моли се за неговото разрешение.

Твоето положение може би е отчаяно, а може би не е, но само, когато си достатъчно отчаян, за да паднеш на коленете си, да изповядаш нуждата си от Него и да призовеш името Му, Той ще даде мир на теб и на проблема ти. Това е твоята следваща стъпка. Направи я сега, приятелю. Направи я сега!

И когато Го призовеш, помни: Неговото име не е Хенри. Неговото име е Исус!

2 - Радикална промяна
Бяха изминали почти две десетилетия от този ден в психиатричната клиника, когато изплаках мъката си в Христовото присъствие и Неговият мир потопи цялото ми същество.

Сега зная какво ме изцели. За първи път в живота си аз проумях, че Бог ме е познавал и виждал там, където бях, че се е нуждаел от мен и е имал цел за моя живот, както и аз се нуждаех от Него.

Същите тези три нужди са основни за всяко едно човешко същество, включително и за теб. Ти имаш нужда някой да те вижда, някой да се нуждае от теб и търсиш нещо, на което да посветиш живота си. Да посветиш живота си на друго човешко същество не е достатъчно. Да се отдадеш на кариера и трупане на материални неща - това няма да задоволи крещящата нужда на твоето сърце. Винаги ще има една празна следа, блещукаща в прозореца на твоята душа.

Когато намерих Исус, животът ми сякаш започна да пулсира със значение и цел. Аз не можех да задържа това само за себе си. Трябваше да споделя какво бях намерил. Но имаше един проблем. Пасторите не ми бяха разрешили да проповядвам в църквите, защото мислеха, че нямам достатъчно познания, затова проповядвах в салона за сладолед или някъде, където хората можеха да слушат.

Най-накрая намерих своя шанс, когато ми разрешиха да проповядвам, макар и само веднъж, в Първа Баптистка църква в Килгър, Тексас, моя роден град.

Тази неделя там седеше едно хипи и ме слушаше да проповядвам. По празните му очи разбрах, че или беше затормозен умствено, или беше принуден да дойде тук в църквата против волята си. По време на службата осъзнах, че хипито беше Джери Хауел, изпълнителят на клавир от един рок състав, наречен „Черното око и фантетата”. (Джери беше едно от фантетата.) Групата имаше „песен номер едно” в класациите на Далас по онова време. Местните деца идолизираха Джери, но родителите им го считаха за утайката на обществото.

В края на службата Джери се приближи до мен и неочаквано отбеляза:

„Аз наистина бях засегнат от това, което каза днес.”

„Джери, какво правиш на църква, човече?” - попитах аз и стиснах протегнатата му ръка.

Той въздъхна: „Баща ми умря преди шест месеца и на смъртното легло аз му обещах, че ще се връщам от университета в Тексас всеки уикенд и ще водя брат си на църква. Просто спазвам думата си пред баща ми.”

Джери замълча и понижи глас: „Твоите думи са първото нещо, което съм чул тук през последните шест месеца и което има смисъл за мен.”

След тази среща не можех да изкарам Джери от ума си. Знаех, че той търсеше ръка за помощ, затова му телефонирах и му предложих да дойде на църква с мен.

„Джери - започнах аз колебливо, - тук е Лари Лий.”

Мъртва тишина от другата страна на линията.

„Ей, Джери… Сега аз съм младежки директор към Първа Баптистка църква в Ню Лондон.” (Не добавих, че това беше единствената баптистка църква в малкия град.)

„Джери - продължих по-убедително, - защо не дойдеш да свириш на органа по време на службата ми? Ти можеш да свириш „О, милост чудна” (Amazing grace), нали? Аз ще пея, а ти ще свириш и ще имаме чудесна служба с всички младежи.”

„Аз? - попита той. - Ти искаш да свиря на орган в църква?”

Съвсем не предполагах, че в продължение на четири години Джери Хауел всеки ден е употребявал голяма доза наркотици. По-късно научих, че когато телефонът е позвънил, Джери е бил в задната част на градината, броейки стръкчетата трева и опитвайки се да задържи главата си на раменете.

„Виж, Джери, аз се нуждая от помощта ти - уверявах го аз. - Ти имаш голям талант и Бог може да те употребява. Той те обича, човече, и има план за твоя живот. Ще мина и ще те взема тази вечер. Ще ти определя среща” - добавих аз, чакайки неговия отговор.

„Среща! - избърбори той. - С момиче от църквата?”

В седем часа аз отидох да взема Джери за службата. Той беше облечен в неговите износени сини джинси и риза с буквата „Ф”. Имаше руса коса, стигаща до кръста му, но беше плешив на темето. Неговият стар фургон с набрани пердета и поставена на прозорците стерео уредба, свиреща силно рок от Джими Хендрикс и „Лед Цепелин” беше почти на пътя.

Аз седях там с моята късо подстригана коса, с касетката на Джим Наборс, пеещ „Господната молитва” и с фамилната Библия на автомобилното табло. Когато Джери се качи в колата ми, очите му се стрелкаха от Библията към мен, обратно към Библията и напред. Той беше мълчалив. Пътувахме известно време и взехме няколко момичета, но Джери трудно казваше дума на някого.

Щом влязохме в църквата, аз кимнах с глава към платформата и казах: „Джери, ето го органът. Ти знаеш какво да правиш.”

Джери свири „О, милост чудна” по начин, по който не беше свирена преди, а и след това. Аз пях и проповядвах, и изкарахме службата.

Беше 23:30 часа, когато го закарах обратно до неговата улица, след като бяхме оставили момичетата. Джери поговори за първи път тази вечер:

„Лари, какво да направя, за да се спася?” - попита той сериозно.

Аз трудно можех да му отговоря, защото беше объркан, депресиран и пристрастен към наркотиците, но се помолих за помощ.

През първата част на нашия разговор тази вечер Джери зададе много въпроси, на които аз не можах да отговоря. Понякога често му признавах: „Не знам, Джери.” Но Бог вложи думи в устата ми и аз продължих да му говоря за Исус.

Когато прекратихме разговора, беше 3:30 часа сутринта. Джери започна да се отпуска, въздъхна и попита: „Добре, как да го получа?”

Така аз, задълбоченият християнин, опитният в печеленето на души, казах: „Това, което трябва да направиш, е, да отвориш Библията си на Матей пет, шест и седем (защото това беше единствената част от Библията, която знаех), да паднеш на колене и да започнеш да викаш: „Исусе! Исусе! Исусе!” - когато бъдеш засегнат, ще знаеш, че си го получил.”

Тази нощ Джери Хауел направил нужното и още преди да прегъне коленете си, Бог го спасил, освободил го от четиригодишното му пристрастяване към наркотиците и го призовал да проповядва.

Когато това станало, Джери се запътил към къщата на най-добрия си приятел, Макс, барабаниста на техния състав. Било 6 часа на 4 юли и Макс бил отзад в градината, за да нахрани зайците си. (Това бяха странни хора.)

Когато Джери стигнал ъгъла на къщата, Макс го погледнал и възкликнал изненадан: „Човече, какво е станало с тебе?”

Джери се усмихнал и обяснил: „Срещнах този обаятелен дребен тип на име Лари Лий и с него разговаряхме цяла нощ за Исус.”

„Ей, как мога и аз да имам това, което имаш ти?”

Джери започнал смело: „Отвори Библията си на Матей пет, шест и седем, тогава коленичи и…”

В 7:30 часа сутринта телефонът ми иззвъня. Беше Джери:

„Лари, аз го получих, получих го. Отидох и говорих на Макс за това и той също го получи. Но знаеш ли колко странен е той? Най-добре е да дойдеш да го видиш.”

Това не беше единственото телефонно обаждане на Джери Хауел през този ден. Местният бръснарски салон беше затворен през почивните дни, но Джери позвънил на бръснаря вкъщи.

„Господин Бък - казал той, - тук е Джери Хауел. Можете ли да ме подстрижете?”

Господин Бък не се замислил изобщо. Бърз като светкавица, той отговорил: „Разбира се, синко. Ела тук.” Не могъл да се сдържи и добавил: „Толкова дълго съм чакал да ти подстрижа косата.”

Шест седмици по-късно гладко избръснат, с късо подстригана коса, Джери Хауел отиде в Библейския колеж заедно с обаятелния дребен човек на име Лари Лий. Един ден Джери съобщи: „Лари Лий, Бог ме призовава да проповядвам и аз трябва да проведа евангелизационен поход.”

Така и направи. За шест месеца след неговото обръщане, Джери Хауел приведе при Бога хиляда души.

Сега той е пастор в Църквата на канарата в Килгър, Тексас, същото място, където някога беше считан за утайката на обществото. Как стана тази радикална промяна? Исус дойде и каза: „Аз те виждам, Джери Хауел, скрит там зад твоите стени и имам нужда от теб за една специална работа. Имам нещо, на което ти можеш да отдадеш живота си. Всичко, което бих искал да чуя от теб, е, че и ти се нуждаеш от Мен.”

Сега искам да ти задам един важен въпрос. Как стоят нещата при теб, приятелю мой? Нуждаеш ли се от радикална промяна в твоето сърце? В твоя дом? В твоите взаимоотношения? Боледуваш ли, поради съмнението и неверието си? Исус те вижда точно там, където си. Той има нужда от теб за нещо специално, което само ти можеш да направиш. И ти също се нуждаеш от Него. Исус промени Лари Лий, едно 17-годишно момче в психиатричната клиника.

Исус промени едно тексаско хипи на име Джери Хауел. Той може да промени и теб. Дори не е необходимо да четеш Матей пет, шест и седем. Просто падни на колене и призови Исус.

Не се тревожи! Когато бъдеш засегнат, ти ще знаеш, че си спасен.

3 - Чети написаното с червено и се моли за сила
Джери Хауел и аз, двама новородени и израстващи новообръщенци, бяхме съквартиранти и учехме в Далаския баптистки колеж. Освен посещаването на лекциите, през тези три години ние четяхме написаното с червено и се молехме за сила. Поглъщахме думите на Исус, които бяха написани с червено мастило в Библиите ни.

Джери и аз бяхме пленени от Христовите чудеса, съчувствие и сила да помага на безпомощните. Ние желаехме това, което Той имаше. Копнеехме да вършим, каквото Той вършеше. Гладувахме и жадувахме да имаме повече от Него Самия.

Една нощ аз излязох от стаята и отидох на разходка. Беше тиха и ясна нощ и светлините, отразяващи се в езерото, близо до колежа, бяха спокойни и неподвижни. Аз се скитах по върха на хълма и разговарях с Бога.

След малко спрях и вперих поглед в звездите, но изгарящото желание на сърцето ми се простираше далече зад тези блещукащи светлинни точици.

„О, Боже, - аз се молех с лице, мокро от сълзи, - аз искам всичко, което Ти имаш за мене. Моля Те, Отче, ако има сила в Евангелието, дай ми я! Дай ми я, Господи…”

Предполагам знаеш, че е опасно да се молиш с подобна молитва. Следващото нещо, което помня, беше, че слисаните ми уши чуха моите заекващи устни да говорят на език, който никога не бях учил. Шокиран, аз сложих ръка на устата си и възкликнах: „Но, Боже, ние не вярваме в това!”

Това срутва ли твоята теология? Не се безпокой, то срути и моята. Аз не разбирах какво ставаше, но то страшно приличаше на онова, което учениците бяха преживели в Деяния на Петдесятница.

За известно време не позволявах това да се повтаря, но една вечер посетих дома на един служител, който се моли над мен. Достатъчно уверено моят нов молитвен език излезе звънливо от устата ми. Този път аз просто го оставих да тече. Знаех, че това беше Святият Дух и че Той беше изпълнил и наводнил цялото ми същество в отговор на тази искрена и решителна молитва. Бог кръсти и Джери в Святия Дух.

Въпреки че се опитахме да не предизвикваме разногласия и да не правим голям въпрос от нашите опитности, приказката за две момчета със смешни молитвени езици скоро обиколи повечето от четиристотинте баптистки проповедници от нашето общежитие. Техните реакции бяха смесени: от ледено равнодушие и топъл интерес до нажежена враждебност.

През нощта, когато с Джери коленичехме до леглата си и започвахме да се молим, ние чувахме скърцащи врати да се отварят из целия коридор. Можехме да чуем как нечии бягащи стъпки спираха невъзмутимо пред нашата врата. Една нощ Джери тихо се изправи, пропълзя предпазливо по пода и отвори вратата. Там, стълпени пред прага, стояха няколко изненадани и смутени студенти.

Всички се смяхме за това и момчетата научиха, че въпреки, че Джери и аз понякога се молехме в нашата стая на езици, различни от английския, не бяхме там, висящи на лампата или търкалящи се по пода. Просто преживяхме хвалението и ходатайството в едно ново, по-силно измерение. И момчетата, които бяха заинтересувани, скоро откриха, че ние бяхме готови да говорим за нашата нова опитност, ако те искаха да рискуват.

За известно време изглеждаше, че Джери и аз щяхме да съжителстваме добре с повечето от тези баптистки момчета - проповедници, но един от моите професори в колежа научи за кръщението ми в Духа и се опита да разговаря с мен.

„Сине, - каза той, - ако искаш да говориш на твоя молитвен език в личната си молитва, добре. Но не тръби наоколо за твоята опитност и не казвай на другите как да я получат.”

Моите очи се напълниха със сълзи и аз тихо отговорих: „Не мога да направя това, сър.”

Неговата челюст се стегна и предпазливите му и забавени думи пронизаха сърцето ми като с нож: „В такъв случай, Лари, ти нямаш служение.”

Този професор не беше единственият заинтересуван за моето кръщение в Святия Дух. Когато баща ми научи за новата ми опитност, той ме предупреди: „Лари, ти отиваш много далеч и няма да завършиш добре.” За малко време изглеждаше, че той беше прав.

1972 година беше велика година за мен: завърших колежа, ожених се за моята съпруга Мелва Йо, а Хауард Конатсер, пастор на Баптистката църква в Бевърли Хилс в Далас, ме изненада с великодушната си покана да стана негов младежки служител.

Аз оценявах предложението му, но никак не желаех да бъда младежки служител. Моето желание беше да стана като телевизионния евангелизатор Джеймс Робинсън и казах това на пастор Конатсер.

Той ни най-малко не се разтревожи. „Моли се за това, Лари” - убедително се провлечи неговият скрибуцащ бас.

Молих се и за мое учудване Господ ме водеше да приема предложението.

Тогава аз не бях човек, който говори със заобикалки. Когато научих, че младежката група в Бевърли Хилс се вълнува само от каране на кънки, барбекюта, партита с лоши склонности и пътувания до парка за забавления, аз застанах пред критично втренчените петдесет чифта младежки очи и съобщих: „Всички вие вече няма да правите тези глупости. Ще четем написаното с червено и ще се молим за сила.”

Откликът беше невероятен. За една вечер младежката група стана от 50 на 14 души. Феноменален „растеж”!

Като капак на всичко, едно момиче се приближи към мен със самодоволна усмивка на лицето и пламък в очите и ме заплаши: „Слушай, ако не правиш това, което искаме да правиш, ще те изритаме, както изритахме четиримата младежки ръководители преди теб!”

Аз задържах дъха си, заповядах на моите вътрешности да спрат да треперят, помолих се тя да не забележи вълнението на гласа ми и й предложих право да избира.

„Сестро - казах аз, като я гледах право в очите, - вие не можете да ме изритате, защото не вие сте ме поставили. Аз съм тук, защото Бог ми каза да бъда тук и няма да напусна. По-лесно ще бъде ти да смениш членството си в друга църква, отколкото аз да си преместя багажа!”

Това беше краят на този разговор и началото на един нов ден за много млади хора.

Групата от четиринадесет души започна събрания във вторник, сряда, четвъртък и неделя вечер. В края на първото лято ние нараснахме от 14 на 140, а в края на втората година имахме 1000 юноши на нашите младежки служби и се прибавяха още повече на християнските концерти, които ние спонсорирахме. Бог зачиташе моята покорност на Неговия повик и ревностното свидетелство на тези млади хора. (Много от тях сега са членове на Църквата на канарата.)

Но едно от най-опасните неща, които могат да се случат на всеки служител, се случи и на мен. Аз станах успяващ проповедник, без да развивам моя собствен молитвен живот. Не ме разбирайте погрешно; аз често се молех ревностно и усърдно, но молитвеният ми живот беше откъслечен и непоследователен.

Отвън всичко изглеждаше чудесно. Всеки месец проповядвах на тълпи деца. Имахме концертно служение, което привличаше хиляди юноши всяка седмица и беше излъчвано по телевизията в продължение на пет години. Но нещо ставаше вътре в мен. Моето собствено проповядване ме осъждаше. Отново и отново, след като съм служил, аз оставах сам в една задна стая на църквата, викайки към Бог и покайвайки се за непоследователния си молитвен живот.

Това бяха някои от най-мизерните дни в моя живот. Но Бог беше готов да ми даде шанс да се покоря на друго призвание - най-важното от всички призвания.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница