Един народ е богат преди всичко със своите синове, а народът, който е родил Левски, трябва да се счита за един от най-богатите в света!”

Плач на траурни гарвани смътно

прилича.
Ти си предан,

Иван Цанев

Известен като Васил Левски и Апостола на свободата, идеолог и организатор на българ-ската национална рево-люция, основател на Вътрешната революци-онна организация (ВРО) и на Българския револю-ционен централен коми-тет (БРЦК), български национален герой.

Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Кара-иванова. Има двама бра-тя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка.

Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилен-дарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдив-ското класно епар-хийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопот-ския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митро-полит Паисий го ръко-полага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон на свобо-дата Васил Левски.

През 1866 г. на румън-ска земя се движи в сре-дите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се сре-ща с Раковски.

През 1867 г. по предло-жение на Раковски е определен за знамено-сец в четата на Панайот Хитов, която се подго-твя за прехвърляне в България. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867–1868).

След разтурянето й преосмисля изминатия път. Стига до убежде-нието, че трябва предва-рителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до П. Хитов съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, "в което ако спечеля, пече-ля за цял народ, ако за-губя,губя само мене си".

Организиране на революционни комитети Първата си обиколка из българските земи Лев-ски започва в началото на януари 1869 г с цел да се запознае с услови-ята и възможностите за революционна дейност. На 24 февруари се за-връща в Румъния. След двумесечен престой на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си оби-колка в българските зе-ми с изходен пункт Ни-копол. Сега той е снаб-ден с революционна прокламация и пълно-мощно, които удосто-веряват, че Левски не е случаен човек, а изразя-ва мнението на българ-ската политическа орга-низация в Румъния, подпечатани с печат на "Привременното пра-вителство на Балкана". По време на тази оби-колка Левски поставя началото на изграж-дането на вътрешната революционна органи-зация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. Втората оби-колка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдиг-нато толкова скоро. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на БРЦК. Стреми се да убе-ди емиграцията, че цен-търът на подготовката на предстоящото въста-ние трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да раз-читат на своите собстве-ни сили. До края на 1871 г. успява да създаде гъс-та мрежа от революци-онни комитети със сто-лица на ВРО Ловеч. Когато работата нара-ства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски - Димитър Общи и Ангел Кънчев. Изработва програма и проектоустав на БРЦК. Залавяне  На 22 септември 1872 г. Димитър Общи органи-зира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Ники-форов. Левски решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен при Къ-кринското ханче. Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 фе-вруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. при-съдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се на-мира в центъра на днеш-на София, където е из-дигнат негов паметник. През 1956 г. при архео-логически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в цен-търа на София е разкри-то погребение, около ко-ето избухва спор дали това не е тялото на Лев-ски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Поле-миката периодично затихва и се възобно-вява през годините, до-като през 1986 г. БАН взема решение да поста-ви паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес. Прякори Левски е най-малко из-вестен с истинското си име (Васил Кунчев) и с духовното си име (дякон Игнатий). Самият той се подписва в протоко-лите Дякон Левский („Левски“ идва от „лъв“), а съратниците му го наричат Васил Дя-кона или само Дякона. Други прозвища са Гла-вния книжар, Тропчо, Драгойчо или армен-ското Ованес. Има и ня-колко турски псевдони-ма, като Аслан Дервишо-олу Кърджалъ (доку-мент на БРЦК — Буку-рещ, 16 юни 1872 г.; „аслан“ значи „лъв“), ефенди Аслан Дервишо-олу и Джин гиби . След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в ши-рока употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Две следи във снега. Две човешки следи.

Кр. „Млад журналист”