Един от най-привлекателните за мен модели на личност е този на пълноценно функциониращата личност според феноменологичната теория на Карл Роджърс
Изтегляне 16.11 Kb.
|
|
Един от най-привлекателните за мен модели на личност е този на пълноценно функциониращата личност според феноменологичната теория на Карл Роджърс. Основна идея в този модел е това, че човек трябва да разчита само на единствената реалност, която е способен да познава – собствения си опит. Собственият опит на човека като вътрешно субективно преживяна реалност е основа, върху която личността да изгражда автентичното си и пълноценно живеене във външния свят. Движещата сила на развитието на личността тук е напълно съзнателното преживяване на себе си и света, без съобразяване с условностите на външни или подсъзнателни сили и процеси, които не можем да контролираме. Според автора на модела Карл Роджърс същността на личността може да бъде разбрана само като изследваме нейната собствена гледна точка за субективния й свят. Според Роджърс тенденцията към себеактуализация обхваща целия ни живот. Тя е вродена и свързана с физиологичните и психологичните аспекти на растежа. Тази тенденция е израз на една единствена фундаментална потребност. Удовлетворението на тази потребност стимулира личността да се стреми към автономия и зрялост и да увеличава напрежението, вместо да го намаля, търсейки сигурност и предсказуемост. Според този модел целта на развитието и на живота като цяло е личността да се себеосъществи в контекста на динамиката на променящата се среда. Да успее да стане това, което трябва да стане въпреки понякога не съвсем благоприятните условия. Концепцията за автентичната, себеактуализираща се, здрава личност обрисува процеса на себеактуализация като продължителен, бавен, болезнен и продължаващ през целия живот. Този стремеж кара човека да върви постоянно напред, да опознава собствената си личност, да избира автентично и креативно как да живее. Да търси, да проверява, да разширява, надгражда и трансформира. Пълноценно функциониращата личност може да води смислен, богат и пълен живот и да определя своите ценности без условия, без да бъде скована от психологичните си защити, маски и роли. Според мен този модел на личност, основавайки се на изследване на вътрешния изцяло субективен свят на човека и приемайки идеята за живеене в субективно преживявана реалност, е същевременно изключително адекватен на „реалната реалност“. Тъй като пълноценната личност не изкривява реалността, позовавайки се единствено на предубеждения, стереотипи, социални предписания и забрани. Напротив – пълноценната личност се осланя както на вътрешното си възприятие, израз на интелектуални, емоционални, съзнателни и безсъзнателни процеси, така и на релевантните за ситуацията фактори, когато трябва да вземе някакво решение. Друга черта на пълноценно функциониращата личност според този модел, която е привлекателна за мен и бих искала да развия като умение, е креативността във всички нейни аспекти. Креативността като спонатнно самоизразяване, като постоянно израстване и намиране на нови начини да реализираш потенциала си в постоянно променящата се среда. Или пък като начин да се отпуснеш в потока на живота и да позволиш на една по-голяма креативна сила да се излива чрез теб. Да проявяваш тази сила във всички свои действия и проявления във външния свят и взаимодействието с околните. Непресъхващата екзистенциалност като израз на стремежа да се живее пълноценно и наситено във всеки един момент и във всеки аспект на битието също е черта, която ме привлича и смятам за необходимо човек да я усвои и „прилага“ постоянно. Но не като израз на „правя си каквото си искам, един път се живее“, а като дълбоко уважение на самия процес, на самата същност на Живота. И уважавайки факта, че сме получили възможността да ни има „тук и сега“, да изживеем този миг възможно най-пълноцеено, разгръщайки себе си. И след това да го направим в следващия момент, и после в по-следващия. Вместо постоянно да витаем в миналото, оставяйки се на негативните опитности да ни дърпат назад или пък да гледаме към бъдещето с тревожност, сковани от страхове и очаквания. Друга черта на пълноценната личност по този модел, която според мен е изключително полезно човек да притежава, е да умее свободно да се наслаждава на емоционално-чувствения си свят, без страх, срам, предубеждения и стереотипи. Когато сме скрити зад своите психологични защити, роли и предпазни маски, ние сме ригидно сковани и не умем да разпознаваме и изразяваме свободно нито своите емоции и преживявания, нито тези на другите. Пример за пълноценно функционираща личност, който ми изниква, докато мисля за феноменологичния модел на Карл Роджърс, е един мой познат, който е треньор по личностно и бизнес развитие. Защо? Защото той е много свързан с вътрешния си свят и се ръководи от това как вижда и особено как чувства нещата. Докато говори, вниманието му е насочено в тялото му, вътрешното му преживяване и начина, по който се чувства докато изказва мислите си. Умее да представя общоизвестни концепции от света на психологията, философията или чисто прагматични принципи на бизнеса по нов начин, едновременно емоционално наситен, но и разбираем. Понякога използва похвати, близки до актьорски етюди и всичко това не е добре заучено и следващо някакви рамки, а по-скоро импровизирано в потока на случващото се. Отдадено на чистата радост и удоволствие от това, което правиш и стремежа да го „донесеш“ до другите, така че да го грабнат и да го направят свое, да го обогатят и надградят по най-добрия начин. Същевременно, когато става въпрос за по-сериозни ситуации, които изглежда, че изискват опит, знания и логика относно бизнес процеси, структури в корпоративната организация и други подобни неща, които са по-„суха“ материя, той успява да види и разбере фините психологични фактори, които движат нещата. Успява да балансира много добре всички фактори, така че да получи най-доброто възможно за ситуацията решение. Винаги се опитва да добие възможно най-реална представа за нещата, без изкривяване в някаква подвеждаща фалшиво положителна или отрицателна посока. Друга черта на този мой познат, която откривам в модела на Карл Роджърс, е това, че пълноценно функциониращата личност не робува на неща като „ирония на съдбата“ и „предопределености“. Той изгражда сам своята реалност, като много добре познава желанията, целите и стремежите си. Знае как да ги направи адекватни на реалността. Но не просто на тази реалност, която е подвластна на стереотипи, ограничения, забрани и хорско мнение. А на тази, която човек наистина може (има способността и ресурса) да създаде. Тук под изграждане на своята реалност разбирам не просто натрупване на някакви материали блага или изграждане на социален статус, а по-скоро реализиране на своята мисия чрез нещата, с които можеш да си полезен на другите. Докато правиш това, което обичаш, което ти носи радост и удовлетворение. За мен това е един труден, но и възнаграждаващ процес на развитие на личността. Изисква и креативност, и доверие и вяра в себе си и в живота, и желание да живееш пълноценно всеки миг. И всичко това, като можеш и знаеш как да изразяваш спонтанно и открито своите чувства и емоции. За мен това изглежда хем ясно и лесно, хем много трудно. Но със сигурност е модел на живеене, който бих искала да мога да прилагам в процеса на живота си и развитието на своята личност още по-добре. Защото вярвам, че личността се развива през целия живот. Изтегляне 16.11 Kb. Сподели с приятели:
|