Единадесета: общо пазарно равновесие и благосъстояние структура на

Общо пазарно равновесие: същност, предпоставки (условия). Елементарен модел на общото пазарно равновесие. Равновесие в размяната. Равновесие в производството и потреблението. Ефективност по Парето и подобрение по Парето.

Икономикс на благосъстоянието: функция на благосъстоянието, криви на общественото безразличие, оптимум на общественото благосъстояние. Алтернативни функции на общественото благосъстояние.

Резюме

Проблематиката относно постановяването на общо пазарно равновесие, е приближение към реалната икономика дотолкова, доколкото дори и за най-елементарното стопанство могат да се идентифицират поне два сегмента: продуктов и ресурсен пазар. Естествен е интересът към условията, при които единичните равновесни състояния могат да се съчетаят, както и до последиците от установяването на общото равновесие – изразено в термините на ефективността. Така постановената задача е интерпретирана в съответната глава на учебника по микроикономика.

Икономическата ефективност не е еквивалентна на социалната справедливост. А последното е израз на определен ценностен набор, възприет от обществото. В този смисъл проблематиката относно общото пазарно равновесие изисква да бъде разгледан въпросът за отношението на икономическата ефективност към социалната справедливост. Това става във втората част на съответната тема в учебника по микроикономика – посредством нормативния подход на теорията на благосъстоянието.

Основни понятия

а). общо пазарно равновесие;

б). икономика на размяната;

в). договорна крива (по Еджуърт - Боули, за модела „икономика на размяната”);

г). оптимум по Парето;

д). подобрение по Парето;

е). производствена ефективност;

ж). алокативна ефективност;

з). „Х”-ефективност (респективно “Х”-неефективност);

и). крива (граница) на възможната полезност;

й). икономикс на благосъстоянието;

к). криви на обществено безразличие;

л). замяна на равенство и ефективност (“принцип на анонимността”);

м). оптимум на функцията на благосъстоянието („точка на принудително блаженство”);

1. Характеристика на фирмата в условията на производствена ефективност, при което тя може да генерира свръх печалба, единствено ако е в състояние да намери иновативни подходи за по-икономично изразходване на ресурсите, т.е. за снижаване на разходите за производство.

2. Теоретична абстракция (помощна фигура), при която икономиката се състои само от пазар на блага (т.е. няма пазар на производствени фактори, а самото производство е екзогенна за модела величина).

3. Нормативно изведена крива, която е получена чрез придвижване по договорната крива, показваща какво е максималното равнище на полезност за единия индивид при дадено равнище на полезност за другия, при условие че наличните производствени ресурси са разпределени по точно определен начин между производството на двете блага.

4. Състояние, при което ресурсите на една икономика са така разпределени, че подобряването на положението на даден пазарен субект задължително води до влошаване на състоянието на друг пазарен субект.

5. Състояние, при което ресурсите на една икономика са така разпределени, че подобряването на положението на даден пазарен субект не води до влошаване на състоянието на кой да е пазарен субект.

6. Принцип, според който обществото (като цяло) е в състояние на безразличие (на равно предпочитание), ако при заместването на полезност между групи домакинства не се стига до изменение на общественото благосъстояние.

7. Състояние, при което ресурсите се използват изцяло, а произвежданите комбинации от стоки са предпочитани от потребителите и те заплащат за тях възможно най-ниска алтернативна цена.

8. Състояние, при което е налично едновременно равновесие на всички и между всички пазари.

9. Крива (конструирана според модела „икономика на размяната”), която илюстрира всички варианти на разпределение, извън които постигането на ефективност не е възможно.

10. Наука за избора, който обществото прави между различни алтернативи за постигане на икономическо ефективно и социално справедливо разпределение на ресурсите и благата.

11. Вдлъбната спрямо координатното начало крива, представляваща алтернативни комбинации от разпределени между домакинствата блага, за всяка от които равнището на общественото благосъстояние (като цяло) остава непроменено.

12. Такова разпределение на ресурсите, при което се произвежда максимално възможният обем от продукти, при най-ниски алтернативни разходи за ресурси.

13. Равновесна точка (състояние), получена от допирането на кривата на възможната полезност с най-високо лежащата (спрямо нея) крива на обществено безразличие и което състояние представя комбинации от производство, размяна и разпределение, които водят до максимум достижимо обществено благосъстояние.

а). оптималното (ефективното) разпределение на благата;

б). оптималното (ефективното) разпределение на ресурсите;

в). едновременно а и б;

г). алтернативно а или б;

д). Подобряването на положението на едни стопански субекти без това да е за сметка на други стопански субекти;

а). равновесие в двете отделни подсистеми – на потреблението и на производството;

б). равновесие между отделните подсистеми;

в). максимизиращо поведение на стопанските субекти;

г). всичко изброено;

д). няма верен отговор;

а). са спазени условията за производство на равновесен обем продукция, т.е. при изравняване на пазарната цена на продукта с пределните разходи за производството на този продукт;

б). е избрана ефективна комбинация от производствени фактори, т.е. при изравняване на пределния приход от продукта с пределния приход от него;

в). едновременно а и б;

г). алтернативно а и б;

д). пазарното количество се равнява на предлаганото количество и е по-голямо от търсеното количество;

а). се осъществява максимизация на полезността на потребителя и печалбата на производителя;

б). се изравнява пределната норма на продуктовата трансформация и пределната норма на заместване на благата;

в). обемът на благата, които производителят желае да произведе, е равен на обема на тези, които потребителят желае да закупи при равновесни цени;

г). всичко изброено;

д). няма верен отговор;

а). такова разпределение на ресурсите, при което се произвежда максимално възможния обем от продукти, при най-ниски алтернативни разходи за ресурси;

б). състояние, при което ресурсите се използват изцяло, а произвежданите комбинации от стоки са предпочитани от потребителите и те заплащат за тях възможно най-ниска алтернативна цена;

в). отг. а и наличие на Х-ефективност;

г). отг. б и наличие на Х-ефективност;

д). всичко изброено;

а). състояние, при което ресурсите се използват изцяло, а произвежданите комбинации от стоки са предпочитани от потребителите и те заплащат за тях възможно най-ниска алтернативна цена;

б). такова разпределение на ресурсите, при което се произвежда максимално възможният обем от продукти, при най-ниски алтернативни разходи за ресурси;

в). отг. а и наличие на Х-ефективност;

г). отг. б и наличие на Х-ефективност;

д). всичко изброено;

а). производителите да използват напълно ресурсите, чието разпределение помежду им лежи върху договорната крива (по Еджуърт - Боули);

б). потреблението е разпределено между потребителите съгласно избора по договорната крива;

в). налице е производствена и алокативна ефективност;

г). всичко изброено;

д). няма верен отговор;

а). винаги, когато е налице производствена неефективност;

б). винаги, когато е налице алокативна неефективност;

в). само когато едновременно са изпълнени хипотезите в отг. а и отг. б;

г). няма вярно твърдение;

д). всички твърдения са верни;

а). гладко изпъкнала спрямо координатното начало;

б). гладко вдлъбната спрямо координатното начало;

в). конструирана в съответствие с договорната крива по Еджуърт - Боули;

г). редуцирана крива на кривата на производствените възможности;

д). няма вярно твърдение;

а). степента на заместване на благата;

б). максималното равнище на полезност за единия индивид при дадено равнище за другия;

в). отг. а и отг. б;

г). отг. а и отг. б при наличието на обективни показатели за сравнение на индивидуалните предпочитания;

д). минималното равнище на полезност за единия индивид, при възможно най-високо равнище за другия;

а). се редуват зони с възможност за Парето-подобрение и зони на Парето-оптималност;

б). всяка точка е Парето-оптимална, въпреки че освен преразпределение на полезността, при движението по кривата се променя и разпределението на ресурсите;

в). всяка точка е Парето-оптимална, поради което не произтича каквото и да е преразпределение на полезността, нито преразпределение на ресурсите;

г). в зависимост от зоните – на Парето-оптималност или на Парето-подобрение, съответства хипотезата в алтернативите на отг. б или отг. в.;

д). преобладават зони с възможност за Парето-подобрение;

а). за справедливото разпределение на ресурсите и благата;

б). за ефективното разпределение на ресурсите и благата;

в). освен изброеното, дава представа и за възможните алтернативи за разпределение на дохода;

г). за справедливо разпределение на ресурсите и ефективно разпределение на благата;

д). всичко изброено;

а). на обществото станат известни потърпевшите от преразпределението на ресурсите и благата.;

б). на обществото стане известно в чий интерес и извършено преразпределението на ресурсите и благата;

в). отг. а и отг. б;

г). спрямо съществуващото положение, резултативно спрямо извършеното преразпределение, се приложи целенасочено действие за постигане на справедливост;

д). обществото не се интересува от преразпределението на ресурсите, а има интереси, свързани само с благата;

а). е емпирично изведена и се представя чрез кривите на обществено безразличие;

б). е емпирично изведена и затова не може да се представя чрез кривите на обществено безразличие;

в). е нормативно изведена и се представя чрез кривите на обществено безразличие;

г). е нормативно изведена и затова не може да се представя чрез кривите на обществено безразличие;

д). няма верен отговор;

а). ресурсите са разпределени ефективно и е налице производствена ефективност;

б). благата са разпределени ефективно, т.е. налице е алокативна ефективност;

в). отговаря на критерия на Парето за оптималност;

г). може както алтернативно комбиниране на отг. а или отг. б – с отг. в, така и кумулация на алтернативите а, б и в;

д). работната заплата е стойността на работната сила;

а). тази по Бергсън – Самуелсън;

б). тази по Бентам;

в). отг. а и отг. б;

г). няма посочен верен отговор;

д). тази по Коб - Дъглас;

а). само полезността, произтичаща от количествената определеност на потреблението;

б). освен условието в отг. а се отчита и синергичен ефект от конкретния начин на комбиниране на благата при тяхното потребление;

в). освен условието в отг. а се отчита и синергичен ефект от конкретния начин на комбиниране на благата при тяхното потребление, но само за функцията по Бентам;

г). няма посочен верен отговор;

д). нормата на натрупване на основен капитал;

а). ако репрезентатират утилитарна функция на благосъстояние (по Бентам), са винаги изпъкнали спрямо координатното начало;

б). ако репрезентатират функцията на благосъстояние по Бергсън - Самуелсън, са винаги прави линии с отрицателен наклон;

в). могат да бъдат както изпъкнали спрямо координатното начало, така и да са прави линии с отрицателен наклон – в зависимост от подхода относно степента на субституция на полезностите за отделните групи;

г). отг. а и отг. б;

д). са вдлъбнати спрямо координатното начало;

а). подобряването на общественото благосъстояние е възможно само чрез подобряването на благосъстоянието на бедните;

б). доколкото общественото благосъстояние е винаги фиксирано към определен момент, дотолкова благосъстоянието на двете групи (бедни и богати) са съвършено допълващи се (до размера на цялото);

в). кривите на общественото безразличие са L - образни;

г). всичко изброено;

д). абсолютната загуба на благосъстояние от бедните слоеве не трябва да се компенсира с редуциране на благосъстояние на по-богатите слоеве на обществото;

а). една и съща стойност;

б). само нулева стойност, защото за всяка точка от дадената крива на обществено безразличие, равнището на благосъстояние остава непроменено;

в). както положителни, така и отрицателни стойности – в зависимост от зоната на субституция;

г). отг. в и според нетния ефект от индивидуалните изменения на полезността (благосъстоянието) на алтернативните групи;

д). положителни и отрицателни стойности;

1. Разпределението на благата се определя като ефективно (в модела „икономика на размяната”), когато пределните норми на заместване между които и да са техни комбинации са еднакви за всички потребители.

2. Договорната крива (по Еджуърт - Боули) включва комбинации от двете блага, всяка от които е само Парето - оптимална.

3. В теоретичния модел на затворена частна двусекторна икономика (т.е. икономика с включен пазар на потребителски блага и пазар на производствени фактори) общото пазарно равновесие се постига при изравняване на пределната норма на продуктова трансформация и пределната норма на заместване на благата.

4. Кривата на производствените възможности, която представлява границата на производствените възможности, интерпретирана в двумерно пространство (т.е. за два производствени фактора или две групи продукти – алтернативно), е същевременно и крива на продуктова трансформация.

5. Възможно е едновременното наличие на производствена ефективност и алокативна неефективност.

6. Всяка точка от кривата на производствените възможности репрезентира такова разпределение на благата, което е Парето-оптимално.

7. Фундаменталните теореми на икономикса на благосъстоянието, са изведени на базата на солидна емпирична аргументация (доказателство).

8. Функцията на общественото благосъстояние по Бергсън - Самуелсън е адитивна (т.е. общата функция на благосъстоянието е сумарна величина на индивидуалните функции на полезността), както и тази по Роулс, докато тази по Бентам не е.

Задачи

Задача 1. Докажете, че всяка от точките на договорната крива по Еджуърт -Боули отговаря на изискването за оптимум по Парето.

Задача 2. Представете графично конкурентното равновесие, като използвате хипотезата за тъждественост между кривите на производствените възможности и продуктовата трансформация – от една страна, а от друга – картата на кривите на безразличие.

Задача 3. Представете графично оптимума на общественото благосъстояние според подхода на Бергсън - Самуелсън.


Казуси и въпроси за дискусия:
1. Алокативната ефективност изисква ли непременно наличие и на производствена ефективност? Аргументирайте се.

2. Противоречи ли икономическата ефективност на социалната справедливост? Илюстрирайте вашите разсъждения с графичен анализ, като използвате инструментариума на кривата на възможната полезност и картата на кривите на обществено безразличие.

Верни твърдения – 1, 2, 3, 4, 5, 6.