Една длан се равнява на широчината на ръката с прибрани пръсти

Един пръст бил широчината на един пръст. Четири правели една длан, 24 – един аршин.

Исползвали са мерките на възрастен, но все пак едни са по-едри, други по-дребни. Затова един аршин бил между 40 см и 50 см.

Очевидно трябвало да се измислят по-свестни мерни единици. И така векове наред хората използвали английските. Сред тях имало и една, наречена фут, която се основава на дължината на… стъпалото на крака (по онова време хората не били много изтънчени.)

Разбира се, пак ставали грешки…

За да няма недоразумения, задали определена дължина на фута, която се използвала и от малки, и от големи. А за да измерват и по-къси неща, разделили фута на дванадесет части и ги нарекли „инчове”.

Тъй като не вървяло да измерват по-дълги неща във футове, въвели „крачката”, като за еталон въвели големината и при нормален ход.

Разбира се , крачката също не била точна и с времето я изместил „ярдът”. Един ярд е равен на три фута (колкото дължината на една голяма крачка на възрастен човек).

Но футовете и ярдовете били къси и неудобни за измерване на разстояния между селища. Затова древните римляни решили проблема, като въвели „милята”. Бедата е, че римската миля се равнява на 1000 римски крачки, а за да объркат нещата още повече, римляните брояли ДВЕ крачки за една.

Нека обобщим:

12 инча =

1 фут

1 ярд

1 миля

Една причина да обичаме французите: метричната система, която улеснила цял свят с опростените си мерки, била създадена именно във Франция. Преди всичко французите трябвало да определят дължината на метъра. Решили, че той – естествено – ще представлява една десетмилионна част от разстоянието между екватора и Северния полюс, сметнато по меридиана, който минавал през Париж.

Форматирал: <Трите Ви имена>

Мерни единици за дължина

В древноста хората използвали за мерни единици понятия, основани на познаниятаим за човешкото тяло.

Един аршин било разстоянието от лакатя до върха на пръста на ръката.