Едноличен търговец

Изготвил:

Русе 2011 г.

Смисълът на Търговското право е да регулира особения режим на имуществените отношения на търговците. За това е необходимо първо да се определи кои правни субекти са търговци. Това става чрез понятието за търговец. Това е легално, законодателно панятие, дефинирано в ТЗ, чл.1 и 2 и не съвпада със социално-икономическото понятие за търговец. Понятието за търговец се изгражде чрез два подхода - по материален и по формален критерий. При използването на материалния критерий законът обявява за търговци всички правни субекти, извършващи дейност, която законът счита за търговска, т.е. от значение е само дейността, която лицето извършва. При формалният критерий законът обявява за търговци две категории правни субекти, независимо от дейността, която извършват. Тука принадлежността към даден вид правен субект прави лицето търговец. Използват се и двата критерия. Този смесен подход е възприет и в нашия ТЗТърговец по смисъла на ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки, изброени в закона.

Едноличният търговец може да стане търговец на основание чл. 1, ал. 1 или 3 от Търговския закон (ТЗ). Освен че трябва да извършва сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ или да организира дейността си по търговски начин, едноличният търговец трябва да е дееспособно физическо лице, което има местожителство в страната. Общата правна уредба на едноличния търговец се съдържа в чл. 56-60а ТЗ.

Понятие: за Едноличен търговец:

В чл. 56 е дадено легално определение на едноличния търговец: Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. На базата на това определение могат да се изведат следните особености на ЕТ:

ЕТ могат да бъдат само физически лица, като няма ограничение за гражданството – български граждани, чужди граждани, лица с двойно гражданство. В последните 2 хипотези е необходимо и да имат разрешение и за постоянно пребиваване в страната според чл. 3, ал. 2 ЗЧИ.

Търговци могат да бъдат дееспособни физически лица. Правоспособността е общата способност на едно лице да бъде носител на права и задължения - чл. 1 ЗЛС. Когато търговец почине, наследниците трябва да продължат дейността му. Тъй като българският закон не урежда фигурата на непълнолетен търговец, непълнолетните наследници не могат да продължат търговската дейност. Дееспособността е признато и гарантирано от закона качество на физическите лица да извършват правомерни правни действия, насочени към възникване, изменение или прекратяване на гражданско-правни права и задължения Дееспособни са пълнолетните (навършилите 18 години - чл. 2 ЗЛС) физически лица, които не са поставени под запрещение - чл. 5 ЗЛС.

Физическото лице трябва да има местожителство в страната. Всяко физическо лице може да извършва търговски сделки и да бъде страна по търговски правоотношения. То може да ги извършва и по занятие, но ако не се впише в търговския регистър и не води счетоводство, носи административно-наказателна отговорност. Иначе извършените сделки от него са действителни. Това е така дори и да се изисква разрешение или регистрация за извършване на дадена категория сделка по занятие. Значението на търговското качество е друго - лицето е длъжно да се впише в търговския регистър; да води счетоводство²; сделките, които то сключва, се уреждат със специални правила; то може да бъде обявено в несъстоятелност, то подлежи на данъчен режим, различен от този за нетърговците и т.н. ЕТ не е нов правен субект – при него независимо, че има обособяване на търговското предприятие от останалото имущество, той отговаря с цялото си имущество за задълженията на търговското предприятие. Лицата сключили граждански брак трябва да бъдат вписани в регистрите на населението на някое населено място на територията на България. За лицата, които не са български граждани е необходимо разрешение за постоянно пребиваване в България (то се дава от МВР по условия и ред, определени от закона за пребиваване на чужденци в Република България). Включването на личното и фамилното (бащиното) име в търговската фирма на едноличния търговец е израз на разбирането на законодателя, че едноличният търговец не е нов правен субект, а същото физическо лице.

В закона (чл. 57) има забрани, кой не може да е ЕТ: Лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност – започнало е производство по несъстоятелност, но несъстоятелност не е обявена. Щом има производство по несъстоятелност значи лицето е търговец. Касае се до хипотеза, при която едноличният търговец не е обявен в несъстоятелност, но за него е налице висящо производство по несъстоятелност. В този случай едноличният търговец не е още изгубил търговското си качество - тази последица настъпва едва след обявяването му в несъстоятелност - чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1, чл. 710 ТЗ. Едноличният търговец не може да придобие втори път търговско качество. Това следва от втория закон на формалната логика (закона за противоречието - две противоположни мисли за един и същ предмет в едно и също време и отношение едновременно не могат да бъдат истинни). Физическото лице или е търговец, или не. Неприложимостта на ограничението на чл. 57, т. 1 ТЗ следва и от изричната забрана на чл. 58, ал. 4 ТЗ лицето да се вписва повече от веднъж като търговец.

 Лице, което е невъзстановен в правата си несъстоятелен – бил е обявен в несъстоятелност, а при това ТЗ предвижда ред отрицателни последици, една от които е, че не можеш да станеш ЕТ ако не си реабилитиран по специалния ред на ТЗ.

Лице, което е осъдено за банкрут – става дума за престъпление свързано с несъстоятелността. Няма значение дали лицето с присъдата е лишено от право да упражнява търговска дейност. Правата на длъжник, осъден за банкрут, не могат да бъдат възстановявани в производството по глава петдесет и първа на ТЗ - чл. 749 ТЗ. Ако обаче осъденият е амнистиран (чл. 83 НК) или е реабилитиран (чл. 85-88а НК), той се освобождава от последиците на осъждането. В последните два случая осъденият може да извършва търговска дейност като едноличен търговец.
От правилото на чл. 58, ал. 2 ТЗ може да се остане с впечатление, че е налице още една пречка за придобиване на търговско качество - лишаване от право да се упражнява търговска дейност. Подобно заключение е погрешно.
В специални закони могат да бъдат уредени и други основания, при наличието на които не може да се придобие търговско качество.
В редица нормативни актове е уредена друга забрана - забранява се на еднолични търговци да бъдат длъжностни лица или лица, упражняващи свободни професии. Така съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за адвокатурата едноличен търговец не може да бъде адвокат. Член 195, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт забранява на едноличен търговец да заема длъжност като съдия, прокурор или следовател. При нарушаване на подобна забрана едноличният търговец не губи търговско качество, а е налице основание за освобождаване от длъжност или за упражняване на свободна професия.

 Според ал. 2 на чл. 58 не може да е ЕТ и лице, което е лишено от правото да упражнява търговска дейност в влязла в сила присъда или друг акт.

С декларация се удостоверява, че лицето не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е невъзстановен в правата си несъстоятелен. Със свидетелство за съдимост се удостоверява, че не е осъдено за банкрутство.

При регистриране бъдещият ЕТ трябва да представи декларация освен за посочените по-горе обстоятелства, но и за това, че няма регистриран друг ЕТ.

За разлика от търговските дружества ЕТ придобива търговско качество и без да е вписан – по чл. 1 ал. 1 и 3. Веднъж придобил качеството търговец на материално основание ЕТ има задължение да се впише в търговския регистър по чл. 4. Поставя се въпросът добре ами ако не е придобил на материално основание качеството търговец, а се е вписал – по-правилно според Кацарски е разбирането, че търговското качество се придобива от момента, в който първо настъпи едното или другото обстоятелство.

Чл. 58: (1) Едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват: 1. името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер; 2. фирмата, под която ще се извършва дейността; 3. седалището и адресът на управлението на дейността; 4. предметът на дейност. (2) Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност. В закона не е казано, че образецът от подпис трябва да бъде нотариално заверен, но според Калайджиев това е необходимо. Вписването на ЕТ в търговския регистър има оповестително действие и не се обнародва. Вписването в търговския регистър само декларира едно съществуващо качество. Вписването няма конститутивно действие, защото липсва изрично правило, което да го урежда то има обаче оповестително действие и действие на обществено доверие. Лицето е длъжно да се впише в търговския регистър, в противен случай носи административно-наказателна отговорност. За вписването е необходимо писмено заявление, придружено с подпис на лицето, че отговаря на изискванията на закона. За едноличният търговец се води отделен регистър. Вписването става в коръжния съд по местоживеенето. Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност и не е регистрирал друга фирма като едноличен търговец - чл. 58, ал. 2 от ТЗ. Законодателят изисква за вписване в регистъра индивидуализиращи данни както за физическото лице - име, постоянен адрес, единен граждански номер, така и за неговото търговско предприятие - фирма, седалище и адрес на управление, предмет на дейност.

1/по занятие;

2/поради устройството на дейността си;

Фирмата е наименование на дейността на търговеца.Няма отъждествяване на предприятието с фирмата. Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Подписването не е съществен елемент. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е “търговското име” на търговеца и търговското предприятие.

Както всяко име търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при формирането на търговската фирма (подобно на името на физическото лице). Законът предвижда за търговската фирма необходимо съдържание - всяка фирма включва елементи, които са легално определени (различни при различните търговци).

Фирмата на ЕТ трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото (чл. 59). Това е задължителен елемент от фирмата, но тя може да съдържа и други елементи. Субективното право на фирма възниква от регистрацията (и това се приема еднозначно за разлика от търговското качество) и трае до заличаването, тъй като то зависи от изпълняване на формална предпоставка, която е гаранция за публичност. Законът (чл. 60) съдържа специални правила за прехвърлянето на търговската фирма на ЕТ. Има 2 хипотези:

Когато се прехвърля търговското предприятие, с договор за прехвърляне на търговското предприятие може да се прехвърли и търговската фирма на ЕТ. Прехвърлителят трябва да даде съгласие за прехвърлянето на търговската фирма, което трябва да бъде включено в самия договор или да е отделно, но в същата форма (писмена форма с нотариална заверка на подписите).

Новият чл. 60а урежда случаите на заличаване на ЕТ от търговския регистър. Това, което е особеното е, че когато ЕТ прекрати дейността си не се извършва ликвидация както при ТД, защото няма разлика в правосубектността. Когато ЕТ прекрати дейността си той като физическо лице запазва имуществото на търговското предприятие, целта на ликвидацията при ТД е да се разпредели имуществото след прекратяването им. Ако дейността на ЕТ се прекрати поради смъртта му, то се предвижда наследяване на търговското предприятие. Чл. 60а: Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър: 1. при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негова писмена молба до съда; 2. при смъртта му - по писмена молба на наследниците; 3. при поставянето му под запрещение - по писмена молба на настойника или попечителя.

Фирмата на едноличния търговец се състои от :

- задължително съдържание : името на физическото лице (лично и фамилно или лично и бащинско);

- допълнително съдържание (избира се свободно).

Едноличният търговец може да прехвърля цялото си предприятие. При смърт на едноличния търговец наследниците на търговското предприятие могат да запазят фирмата, но са длъжни да впишат и своите имена в търговския регистър.

- смърт на търговеца;

- загуба на дееспособност (поставяне под запрещение);

- заличаване в търговския регистър. Не се извършва производство по ликвидация.

Фирмата на ЕТ може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му.прехвърлянето трябва да се уговори между страните по сделката.

Едноличният търговец може да прехвърля цялото си предприятие. При смърт на едноличния търговец наследниците на търговското предприятие могат да запазят фирмата, но са длъжни да впишат и своите имена в търговския регистър. Фирмата се прехвърля и при наследяване, ако има наследници, които могат да продължат търговското предприятие, те могат да запазят търговската фирма на своя наследодател.

И в 2те хипотези към прехвърлената или наследена фирма се добавя името на новия собственик. Прехвърлянето на фирмата се вписва в търговския регистър и се обнародва.

Правният режим на едноличния търговец публично предприятие са съдържа в ТЗ и закона за публичните и държавно общинските предприятия, в правилник за реда на упражняване на правото на собственост на държавата, закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество.

1. Правно организационна форма на търговската дейност на общината и държавата.

Държаната е общината не извършват директно търговска дейност, а чрез дължавните или общински юридически лица (предприятия). Има два вида дружества : ООД и АД. Когато цалото дружество е държавно, говорим за ЕАД и ЕООД. С влизането в сила на ТЗ на 1.07.1991 г. са заварени много фирми, действащи по указ 56.

Закон за БДЖ ® БДЖ е юридическо лице, което е отделено от държавата и за което не се прилагат нито ТЗ, нито указ 56.

ДСК и ДЗИ са особени държавни предприятия, действащи по аналогични остарели закони от преди повече от 20 години.

ТД са дружества, чрез които държавата и общината осъществяват дейност. Прилагат се всички правила на ТЗ за дружества, както и някои специфични. Еднолочен собственик на капитала е държавата или съответната община.

® ЕАД с общинско имущество : образуването и прекратяването стават от общинския съвет. Управлението се осъществява или от общинския съвет или от кмета на общината, когато той е специално овластен.

® ЕАД с държавно имущество : управляват се от МС или овластени от него органи.

® ЕАД с дълготрайни активи по-голями от 70 млн.лв. : образуването им става от комисии от министри иби председатили на комитети.

® ЕАД с балансова стойност по-голяма от 70 млн.лв. : решение за образуване се взима единствено от МС.

® ЕАД с държавна собственост се управлява от надзорния министър, текущото управление се извълшва директно от МС. МС е конституционно овластен да извземе функциите на дадения министър или комитет.

АД-акции и ООД-имуществото е разделено на дялове. Прехвърлянето на дяловете и акциите от държавна собственост на трети лица става единствено чрез приватизация по определен начин от упълномощения орган (СОАП, АП).

Едно от задълженията на едноличния търговец е да се води търговско счетоводство. Това е задължение на всеки търговец.

Допустимо е едно лице да регистрира само една фирма като ЕТ. Това не засяга възможността на сдноличния т-ц да образува клонове в друти населени места извън седалището му.

Фирмата на ЕТ: трябва да отговаря на изискването за истинност т е да съдържа без съкращения имената на лицето. Допустимо е ф-та на ЕТ да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятисто му. Прехвърлянето става в писмена форма с ноталиална заверка на подписите. Наследниците могат да запазят Фирмата, но както и при прехвърлянето са длъжни да прибавят своите имена.

Прехвърлянето се вписва в ТР и се обнародва в ДВ. Така се известяват заинтересованите трети лица и кредиторите.

Заличаване на ЕТ в Т Рег : Извършва се от окр.съд по писмена молба на самия т-ц, или при смърт от наследниците му. При поставянето му под запрещение, съдът действа по молба на настойника или попечителя. Изисква се Данъчната администрация да бъде уведомена преди искането за заличаване да бъде внесено в съда. Доказателство за уведомяването се прилага към молбата.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. 
   ТЪРГОВСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ, ПРОФ. Г. СТЕФАНОВ, АБАГАР, 2011 Г.
   
2. 
   ЛЕКЦИИ НА ПРОФ. А. КАЛАЙДЖИЕВ
   
3. 
   ЛЕКЦИИ НА ПРОФ. Д. ТОКУШЕВ