Едропанелното строителство в България има над 40 години живот. След експерименталния етап в началото на 60-те, в периода 1965 1975 г започна масова индустриализация на строителния отрасъл
Приложение 3 Приложение 3 Исторически обзор на жилищното строителство в България, изпълнено по строителна система – ЕПЖС
Едропанелното строителство в България има над 40 години живот. След експерименталния етап в началото на 60-те, в периода 1965 – 1975 г. започна масова индустриализация на строителния отрасъл. Едропанелното строителство беше прието за приоритет на жилищната политика от онова време. Последва изграждането на 30 домостроителни комбината (ДК) в бившите окръжни (сега областни) центрове.
В резултат от провежданата политика и производството на ДК, до момента в страната са изградени 707441 панелни жилища в 18900 сгради. Данните от последното преброяване (към 1.03.2001 г.) представят следната обобщена картина за наличния панелен жилищен фонд в България:
Жилища
сгради
обитатели
Общо България
707441
18900
1779086
Общо градове
695431
13076
1758248
Общо села
12010
5824
20838
След като производството на ДК задоволи нуждите от големи жилищни комплекси (около 120), панелни сгради започнаха да се появяват и в селищните среди на малки градове и дори села. Сред общините с център – град, само Алфатар, Борово, Брегово, Вълчедръм и Шабла са останали без нито едно панелно жилище.
В градовете – областни центрове е разположен 82.3 % от общия панелен фонд. Най-голям дял се пада на София (28.5% - 200579 жилища). Следват Пловдив (8.2% - 57468 жил.), Варна (8.1% - 56821 жил.), Бургас (4.9% - 34714 жил.) и Русе (4.2% - 29378 жил.). Втези пет града са съсредоточени 53.8% (378960 жил.) от всички панелни жилища (707441 жил.).
Разпределението на панелните жилища по области е крайно неравномерно и отразява мащабите на количествената жилищна нужда, породена от урбанизацията в “панелния” период. От данните се вижда, че броят на панелните жилища варира от 3391 (Смолян) до 201020 (София - град).
Друг съществен аспект е делът на панелните жилища в общия фонд на съответните селища. Всяко трето жилище в градовете на България е панелно. Относителният дял на панелите в жилищния фонд на градовете ни варира от 11% в Смолянска област до 41.7% в област София – град. На ниво отделен град, този дял дори надхвърля 50% в Козлодуй и Правец. В долната таблица е представена десятката на “панелните рекордьори” (по относителен дял, а не по абсолютен брой):
Козлодуй
57.2%
Пловдив
43.2%
Правец
50.8%
София
42.7%
Белене
48.7%
Русе
42.1%
Радомир
45.1%
Варна
41.4%
Бургас
44.2%
Видин
41.4%
Разпределението на панелния фонд по области и номенклатури е представено в следната синтезирана таблица, в която е включен само панелният фонд в градовете: