Египетски пирамиди
Изтегляне 55.5 Kb.
|
| Пирамиди
Египетски пирамиди Египетските пирамиди са голяма мистерия, която буди интерес и до днес. Как са били построени огромните блокове само с човешки усилия и прецизната им точност са загадка за нас. Открити са 138 египетски пирамиди прес 2008г. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги. Най-ранните известни такива пирамиди са открити в Сакара, северозападно от Мемфис. След 2600 г. пр.н.е. в Египет били построени много пирамиди. В строителството им участвали хиляди роби. Учените не са установили причината, поради която гробниците на фараоните имат пирамидална форма. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са били съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите били свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставяли в историята траен знак за своето съществуване и могъщество. Най-прочути са пирамидите от некропола в Гиза, в покрайнините на Кайро. Няколко от тях са сред най-големите сгради, строени някога. Най-голямата от тях еХеопсовата пирамида. Кой е бил Хеопс Хеопс, (също Хофу или Хуфу) е вторият фараон от четвъртата династия, син на Снофру и баща на Хефрен. По време на неговото 23 годишно управление е построена великата пирамида в Гиза. Сведения за неговото родословие черпим от папирусът Уесткар. Някои надписи в облекчаващите камери над Камерата на царицата в Хеопсовата пирамида подпомагат датирането на строежа. Описание дава и древногръцкият историк Херодот. Пълното му име Хнум-Хофу означава "защитен от бог Хнум". Син на фараона Снофру и кралица Хетепхерес I, той продължава политиката на баща си за разширяване на държавата и съсредоточаване на централната власт в ръцете на фараона, за сметка на съсловието на жреците. Въпреки качествата си на държавник, Хофу ще остане в историята най-вече с мащабното строителство, характерно за целия период на IV династия. Хеопсоват а пирамида Най-голямата в света „Всичко се бои от времето, само времето се бои от пирамидите”. Старата арабска поговорка най-добре изразява чувтвото на страхопочиние, кето човек изпитва, застанал пред изкуствените планини от каменни блокове. Най-невероятните постройки в човешката история-пирамидите от платото Гиза-са построени преди близо 4600г. От фараоните на IV-та династия. Сред тях се издига едно от седемте чудеса на древния свят-последното оцеляло до днес-Хеопсовата пирамида. Първоначалната и височина е била 146,60 метра. Днес е с 9 метра по-ниска, защото върхът и е съборен през вековете. По заповед на фараона Хеопс е издигнат не само най-високият, но и най-загадъчният строеж в човешката история. Според общоприетото мнение, макар и да няма неоспорими доказателства за това, тази невиждана по размери пирамида е гробница, която трябвало да съхрани във вечността съкровищата и мумията на владетеля. Освен това, според тайните знания на жредците, гигатската каменна конструкция трябвало да осигури на мъртвия фараон нужната енергия, за да премине в одвъдния свят и да живее вечно на небето като бог. Някои съвременни изследователи не са убедени, че става дума само за религиозни представи. Те разглеждат пирамидата като огромна машина, която е произвеждала енергия в буквалния смисъл на думата. Много разпалени умове виждат в нея дори доказателство, че земята е обитавана от извънземни пришълци. Трябва да признаем, че когато Хеопсовата пирамида е била завършена, тя наистина е изглеждала като постройка от друг свят. Била е облицована с блокове от бял варовик, изключително прецизно полирани и съединени практически без фуги помежду им. Изчезналият днес връх, е бил издялан от един камък. Той също е имал форма на пирамида-висока 9 метра и с основа 10кв. метра. Според някои легенди този връх е бил оформен от огромен къс черен оникс, според други е бил от позлатен варовик. Така или иначе, Хеопсовата пирамида е блестяла ослепително на слънцето, а тъй като стените и били огледално гладки, тя сияела и на лунна светлина. Древни свидетелства я описват като огромен кристал. На земята не съществуват такива съвършенни форми. Това е чиста математическа абстракция, построена от камък-от изключително много камък-2 300 000 варовикови блока с обща тежест приблизително 6 500 000 тона. Основата и е квадрат със стени от около 230 метра. Обемът и е 2 600 000 кубически метра и вътре могат да се поберат 5-те най-големи катедрали в света. Или ако използваме „българска мерна единица” – в Хеопсовата пирамида може да се помести 30 пъти катедралата „Св. Александър Невски” Какво се е случило в древен Египет, за да протече тлкова стремителна технологична революция? Древните легенди ни дават много сранен отговор на този въпрос. Според тях египтяните просто усвоили наследени от по-древна цивилизация знания. Дори е запазено името на този, който ги разкрил пред тях-Имхотеп. Пирамидата на Хефрен Пирамидата на Хефрен е по-малка от Хеопсовата пирамида, но по-голяма от тази на Микерин. Тя е единствената, която все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Подобно на останалите е построена от големи каменни блокове, тежащи средно 2 тона. Била е украсена с розов гранит, който сега вече не съществува. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215 метра, а височината 136 метра Свинксът
Глава над пясъка Сфинксът в древногръцката митология е чудовище, дете на Тифон и Ехидна. Той има лице и гърди като жена, тяло на лъв и крила на птица. Живеел е в гората, близо до град Тива. Той задавал на всеки преминаващ въпроса: „Кое е това същество, което сутрин върви на 4 крака, денем на 2, а вечер на 3?“ и който не отговарял вярно, бивал убит. Много хора загинали така, включително и сина на цар Креонт. Съкрушеният от мъка цар обявил, че ще даде ръката на дъщеря си Йокаста на този, който отърве града от това чудовище. Със задачата се справил Едип. Отговорът бил човек в трите различни етапа на своя живот-като е бебе ходи на 4 крака, като е в зряла възраст-на два, а като остарее си помага с бастун. Побеснелият сфинкс скочил в пропастта и умрял. Този мит обаче е по-късната версия на първоначалния, в който се казва, че чудовището се наричало Фикс. Живеело в гората Фикион, в Беотия. Името Сфинкс възникнало по-късно, може би от близостта с глагола удушавам, а самия образ-под малоазийско влияние е придобил вида на полужена-полулъвица. Древната Фикс била свирепо чудовище, което било победено от Едип (отново), но в жестока битка с оръжие в ръка. Свинксът от платото Гиза е най-известният символ на неразгаданите тайни в човешката история. Той е и най старото, запазено до днес, произведение на монументалното изкуство. „Пазителят на пирамидите” е лъвска фигура с човешко лице, издялана от една скала. От 1998 г. колосалната статуя с дължина 73 метра и височина 20 метра блести след последната си реставрация. Изронените лапи са изградени в първоначалната им форма, а високата 5 метра глава е допълнително укрепена. По време на реставрацията не са възстановени кобрата, която първоначално е украсявала челото на фараона и дългия почти 2 метра нос, който според легендата е бил мишена за оръдията на мамелюаците-най-свирепите арабски войни. Части от него, както и парчета брадата, могат да се видят днас в Британския музей в Лондон. Той е наистина уникален паметник. В района на Гиза са построени около 80 пирамиди, но има само една такава статуя. Очевидно е имал огромно значение за древните египтяни. Странно е обаче, че наблюдателният Херодот не е споменал Свинкса след пътуването си в Египет. Изглежда невероятно да не се забележи подобна статуя. Всъщност обяснението е много просто-той наистина не я е видял. Тялото на Свинкса е издълбано в скалата под нивото на платото Гиза. Първоначално само скалният къс, от който е моделирана главата, се е издигал над повърхността. Вероятно той е имал някакво подобие на лъвска глава, затова се е превърнал в място за древни религиозни култове. Гробът на Озирис Според древни легенди Свинксът и Хеопсовата пирамида са свързани с тунел. През Февруари 2000 година близо до лъвската статуя е открит вход към подземна шахта. Та се спуска дълбоко надолу в скалата, където археолозите навлизат в сложна система от гробни камери. Първият „етаж” е празен, нова шахта води надолу до помещение с 6 издълбани в стените ниши. В две от тези камери лежат гранитни саркофази с тежина от по наколко тона. Вероятно там са били погребани египетски аристократи, но анализът на костите показва, че погребенията не са от времето на Хеопс, а от 500 г. пр.Хр. На последниая етаж, на 30 метра под земята археолозите правят сензационно откритие-под светлината на лампите те виждат нещо, което до тогава е смятано за фантазия на гръцкия историк Херодот. Той разказва за подземни покои, в които сред водата се издига остров. Там бил погребан Хеопс. Археолозите откриват зала, където върху символичен остров, наистина обкръжен от вода, лежи празен саркофаг. Ръководителят на разкопките д-р Захи Хауаз твърди, че това е символичният гроб на Озирис-бога на мъртвите. Според древна легенда богът на земята Акер пази над гроба в образа на Свинкс. Той охранява границата между света на живите и света на мъртвите. Дали новооткритото помещение е „Залата на знанията”, за която се твърди, че е разположена дълбоко под Свинкса? Лицето от марс Марс е най-блезката планета до земята. Изследването и обаче е съпроводено с необикновени трудности. Първите неуспешни опити до бъде достигната Червената планета с космически апарати предприемат руснаците през 1962 година. А девет години по-късно „Марс-3” извършва първото меко кацане на планетата, но сигналътот апарата прекъсва внезапно 20 секунди слид началото му. Марс се „предава” чак през 1975 година, когато два американски спътника- „Викинг.1” и „Викинг-2”, влизат в орбита около планетата. Два марсохода се приземяват на повърхността, а космическите спътници започват да изпращат към Земята огромен брой снимки. На 25 юли 1976 година, уморениот унилия пейзаж на Марс, операторите от Центъра за управление на полета обработили поредната снимка, постъпила от борда на „Викинг”. Тя била направена в северното полукълбо на Марс, над област, наречена Сидония и получила номер 35А72. Когато я разгледали, двамата млади учени не можели да повярват на очите си. От повърхността на далечния Марс ги гледало огромно женско лице, издялано в скалите. На снимката съвършено ясно се виждало каменно образувание, което по очертанията си наподобявало човешка глава. Наистина очите, устата и носът са толкова симетрични, светлосенките са толкова антропоморфни, че трудно може да не се мисли за изкуствения произход на този феномен. Портретът е дълъг около 1500 метра, а височината му е приблизително 550 метра. По-късно след много проучвания учените установили, че около „лицето” има множество скални образувания, които приличат на пирамиди. През годините е имало различни мнения по този въпрос: че това е дело на извънземни или, че е създадено от природата (което някои учени тази теза е правдоподобна, защото гравитачията на Марс е 1/3 от тази на Земята). Но коя теория е вярна ще покажат бъдещите експедиции и полети до Червената планета. Изтегляне 55.5 Kb. Сподели с приятели:
|