Ехинококоза на латински: Echinococcosis, наричана още Кучешка тения



Дата04.02.2017
Размер263.44 Kb.
Ехинококоза (на латински: Echinococcosis, наричана още Кучешка тения, е типична зооантропонозна хелминтоза, на която половозрялата форма паразитира в червата на някои видове месоядни бозайници. Ларвната форма се развива във вътрешните органи на бозайниците, включително и човека. Не е възможно заразяване човек - човек. Заболяването има хроничен характер, води до значителни загуби в животновъдството и частична загуба на трудоспособност сред населението. Жизненият цикъл на паразита преминава през краен гостоприемник, каквито са представителите на семейство Кучета и по-рядко други хищни бозайници и междинен гостоприемник - тревопасни бозайници, гризачи и човек. Поради спецификата на развитие на ларвната форма във вътрешните органи на междинните гостоприемници се наблюдават и клиничните признаци на заболяването.Стопанско и социално значение има Echinococcus granulosus, който е широко разпространен сред селскостопанските тревопасни животни и домашните кучета. Широкото разпространение на паразита, липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването, както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехинококозата да е актуално заболяване за страната за първото и началото на второто десетилетие на 21 век.[1] Ехинококозата е пример за неконтролируемо увеличаване на заразени хора в сравнение с 1976 година, когато България се е нареждала на второ място по ограничаване на ехинококозата сред населението. Към 2011 година България е на първо място по заболеваемост сред страните в Европейския съюз и надвишаваща с пъти регистрираните за година случаи в следващите страни, посочени в статистиката.[1]



Черният дроб е извънредно подходящ за произвеждането на водни мехури, защото от време на време в животните, които се заколват, тази вътрешност се намира запълнена с мехурчета, съдържащи вода.



Най-широко разпространен от петте вида паразита, причиняващи ехинококоза, е Echinococcus granulosus. Видът се среща повсеместно, като някои части на планетата се характеризират с висока степен на ендемизъм.Проучванията за разпространението и контролът на ехинококозата в България сред животните и хората преминават през няколко основни етапа. Първият период е от 1950 до 1962 година. През този етап ежегодно са регистрирани средно по 497 нови случая, като само в Разградска, Кърджалийска и Смолянска области ръстът на заболеваемост е под 2,5 души на 100 000. През този период опаразитеността сред овцете в някои окръзи на южна България се е движила около 61 - 71%, при говедата 39 - 57%, а при свинете едва 2,1 - 2,9%. В други части на страната процентът на опаразитеност е бил сходен - до 78% при овцете и до 58% при говедата. Опаразитеността при крайните гостоприемници - домашните кучета е достигала до 44% от поголовието в България.[30] Факторите за безпрепятственото разпространение на паразита са слабата информираност сред населението, липсата на ефективен ветеринарен контрол в кланиците, липсата на обезвреждане на заразените вътрешни органи, свободният достъп на крайните гостоприемници до опаразитени органи при клане и не на последно място липсата на адекватно здравно образование.

След 1989 г. в България настъпва скок в разпространение на заразата сред хората и за периода 1991 - 2010 г. е страната с най-много заразоносители в Европа.[32] В периода 1990 - 2003 г. в ЕС и Централна Азия само Узбекистан и Казахстан имат повече регистрирани случаи от България,[33] напълно в противовес с другата крайност за 1976 г., когато България е с най-малко заразени в света след Исландия, със заболеваемост 1.24%ооо (140 оперирани).[28] За сравнение, през 2007 г. в целия ЕС (останалите 26 страни) има общо 373 души срещу 461 за България.[29] Въпреки че от 2005 до 2009 г. броят на заболелите от ехинококоза хора намалява, процентът спрямо останалите граждани на ЕС се движи от 50 до около 30%, а относителният дял на заболели към 100 хил. души е с пъти по-висок от останалите членки на Евросъюза.[1][34]

През 2011 година високата степен на заразени хора остава все така висока, средно по 500 души на година (за 10 години са заболели 5 хил. български граждани).[35][36][37]

И през трите периода основният дял на заразени хора се пада на тези в активна възраст от 30 до 60 години. Сериозен е и делът на опаразитяване на децата и юношите. Наблюдава се рязко увеличаване на случаите на опаразитеност сред децата след десетгодишна възраст. Значителен е и делът на заразените от 5 до 9-годишна възраст. През последните години в България около 20% от всички регистрирани случаи в страната са при деца.[38]




Статистиките сочат, че 78% от овчарските кучета у нас носят паразита. Те го хващат от сурово месо, най-често вътрешности на овце, които при всеки селски курбан по право се падат на тях. И по правило ги получават сурови. Тази традиция докара заразата в града“

Проф. Росица Курдова — завеждащ отдела по паразитология и тропическа медицина към Националния център по заразни и паразитни болести.[29] [32]
Не се наблюдава рязка разлика сред опаразитените хора по пол. И през трите периода представителите на двата пола боледуват почти по равно. Наблюдава се обаче сериозен ход на ехинококозата от селото към града. През 1960-те години повече от 70% от заболелите са жители на села. Сходни са резултатите и през втория период. В края на 1980-те години обаче заболелите жители от градовете вземат превес над тези, които обитават селата и са в близък контакт с опаразитени животни.[31]

В България има единични сведения за наличието на Echinococcus multilocularis при животни крайни гостоприемници. Съобщава се за находки при гризачи в Северен Пирин. Установена е интензивност на инвазия при ръждивата горска полевка - 2,65% и при снежната полевка - 0,98%.[39] Споменава се и за случай на нетипична алвеоларна ехинококоза при теле във Видинска област.[40]

Диагностиката, профилактиката и контролът на заболяването ехинококоза при хората в България са регламентирани с Наредба от 2006 г.[41] Заболяването се регистрира, съобщава и води на отчет съгласно друга Наредба от 2005 г.,[42] а болните се диспансеризират съгласно реда в трета Наредба от 2004 г.

Всяка от ларвните форми има специфична локализация и морфология. Растежът и особеностите при междинните гостоприемници определят три вида на ларвната форма:[53]

Кистна ехинококоза (еднокамерен ехинокок). Това е ехинококоза, най-често срещаната в хората. Причинява се от Echinococcus granulosus и Echinococcus shiquicus при животните.

Алвеоларна ехиникокоза (алвеокок). Проявява се по-рядко при хората и се причинява от Echinococcus multilocularis. Известна е и като лепнещ венец на черния дроб (воднист венец).

Поликистна ехинококоза (многокамерен ехинокок). Известна е и като многокистна, водниста, неотропична ехинококоза. Среща се значително по-рядко от останалите форми и се причинява от Echinococcus vogeli и много рядко от Echinococcus oligarthrus.

Еднокамерен ехинокок




Еднокамерни ехинококови мехури в бял и черен дроб

Ларвната форма на Echinococus granulosus е сред най-разпространените паразитози, които предизвикват клинична форма на заболяването ехинококоза сред междинните гостоприемници на паразита. Нарича се Echinococus unilocularis Среща се при тревопасни и всеядни бозайници, включително и при селскостопански животни и човека. При мишевидните гризачи, свине и коне, често се локализира в черния дроб, а при преживните животни - в белите дробове.[54] Представлява кълбест, еластичен, млечнобял изпълнен с безцветна, прозрачна и леко опалесцираща течност еднокамерен мехур с ендогенно намножаване. Последната е продукт на самия паразит или на гостоприемника. Стената на мехура е изградена от две обвивки - външна, наречена кутикула и вътрешна, която се нарича герминативна и представлява зародишната част на мехура.

Външният слой се нарича кутикулен (membrana cuticularis). Повърхността му е гладка и е с млечнобял цвят. Дебелината е различна и варира от 2 до 5 µm. и отново зависи от пластичността и елестичността на органа, в който се развива. Функцията на слоя е защитна. При допир вътрешната ципа е грапава, а кутикулата е гладка, значително по-дебела, еластична и хитинизирана.

Вътрешният слой се нарича герминативен (membrana germinativa). Той е по-тънък, жълтеникав на цвят и с грапава повърхност. Герминативният вътрешен слой е най-съществената част от ехинококовия мехур. От него посредством пъпкуване се образуват сколекси и зародишни мехурчета. Зародишните мехурчета са видими с просто око. Големината им е колкото песъчинка или маково зърно с млечнобял цвят. Сколексите и зародишните мехурчета се откъсват от герминативната обвивка и плуват свободно в хидатидната течност. По тежките от тях се събират на дъното на мехурчето и образуват т.нар. хидатиден пясък. В някои от мехурите се образуват вторични (дъщерни), а в тях пък третични (внучни) мехури. По този начин могат да се образуват десетки хиляди сколекси, способни за се развият в бъдещи възрастни тении.

Като реакция за защита на организма от мехура той образува също обвивка, която се нарича влакнеста. Тя обгръща мехура и е с дебелина около 5 mm.

Когато ехинококовият мехур остане в стадий на единичен мехур, се нарича Echinococus simplex. При по-нататъшното му развитие може да се наблюдава и образуване на вторични, дъщерни мехури. То се дължи едновремено на ендогенното образуване на дъщерни мехурчета или екзогенното внедряване в паренхима на дъщерни мехурчета. Ендогенните вторични мехури са по-често срещани при човека.

Когато ехинококовият мехур остане в стадий на майчин мехур с дъщерни, двуслойни мехури, без да се развият сколекси по повърхността, същият се нарича стерилен. Подобни мехури са характерни най-вече за говедата и при консумация от куче те не биха могли да го заразят и в него да се развият възрастни тенииди. Противоположната форма на тези мехури е фертилната. Характеризира се с образуване на сколекси по герминативния слой на мехура. Подобни мехури се срещат най-много при овцете и в по-малко количество при свинете.

Някои ехинококови мехури може да не образуват сколекси и поради тази причина се наричат стерилни. При говедото 90 - 95%[54] от мехурите са такива. Мехурите, които образуват сколекси, се наричат фертилни. При овцата 92% от мехурите са фертилни, при свинята са 80%, а при говедото само 10%.

Ларвната форма на Echinococcus shiquicus е също еднокамерен ехинокок. Тя е със сравнително малки размери и се развива в черния дроб на междинните гостоприемници. Съдържат напълно развити зародишни мехурчета със сколекси.[53] За разлика от Echinococus granulosus ларвната форма на Echinococcus shiquicus не образува дъщерни и внучни мехури.[55]

Алвеоларен ехинокок

Ларвната форма на Echinococcus multilocularis е известна като алвеокок. Развива се главно в черния дроб и по-рядко в други вътрешни органи. Представлява многокамерно, твърдо, инфилтративно растящо образувание, което при различните видове гостоприемници е с различни размери. Съставен е от голям брой кистоидни образувания с диаметър 0,1 - 0,6 mm.[56] В периферията на мехура отделните камери са ясно оформени, а в дълбочина преградите между тях не са запазени и съдържанието от мехурчетата се слива в обща некротична маса. Подобно на злокачествен тумор може да метастазира в други вътрешни органи, а развитието му е по-бързо от еднокамерния мехур.[56]



Многокамерен ехинокок

Ларвните форми при неотропичните видове са поликистозни образувания, които при Echinococcus vogeli са с тенденция да се превърнат в многокамерни мехури. Големината на кистата е с размери 2 - 8 mm. Развиват се във вътрешните органи и мускулатурата на междинните гостоприемници. Разполагат се поединично или са в конгломерати от множество мехурчета, всяко от които е със собствена обвивка. Ендогенно от герминативния слой се образуват протосколекси и нови мехури, които по-рядко са свързани помежду си в обща камера.[53] Възможно е и екзогенно нарастване, но то зависи основно от вида на междинния гостоприемник. Сходството в ларвните форми при двата вида може да се отдиференцира по морфологията на сколексите - основно по големината на кукичките на ростелума.[53]



Съдба на ехинококовия мехур

Ехинококовите мехури се развиват бавно и са дълголетни, като през целия си живот нарастват. В много редки случаи може да настъпи спонтанно излекуване вследствие умирането на ехинокока. Друг вариант на излекуване се наблюдава при спукване на мехур, който се намира в орган с изход навън от организма като храносмилателна система, бронхи, бъбреци. В първия случай се нарича асептична инволуция, докато във втория обикновено настъпва нагнояване. И в двата случая обаче мехурът постепенно се свива, част от него се резорбира от организма, а останалата част се вплътнява и калцифицира.[53]

В случай, че ехинококов мехур се спука и течността му се излее в някоя от кухините на организма, то сколексите се разпространяват залавят се на нови места и се развиват във вторични мехури. Този процес се нарича вторична ехинококоза.[53] В голяма част от случаите обаче вследствие на алергизирането на организма е възможно да настъпи анафилактичен шок и смърт.[57]

Гостоприемници



Биологичен цикъл на Echinococus



Вълците и елените поддържат природната огнищност на Echinococcus granulosus



Лисиците могат да пренесат Echinococcus multilocularis от горски огнища към градска среда



Овцете и домашните кучета поддържат биологичния цикъл на паразитите след одомашнените животни и в близост до човека

Както повечето паразитни инфекции, заразяването е със сложен цикъл. Цикълът на развитие е непряк. Паразитът се нуждае от междинен и краен паразитоприемник. Крайните паразитоприемнци са обикновено хищници, хранещи се с (домашни) животни. Хората се разглеждат като случайни паразитоприемници и като такива не оказват влияние за разпространението на паразитите. Човешата дейност обаче е една от причините за разпространението на паразитите сред домашните животни, а оттам и към дивата среда. Това определя и три основни цикъла на развитие на ехинококите[58]. Най-често той е синантропен, като двата гостоприемника се явяват одомашнени животни. Като частен случай се явява попадането на паразита в домашни кучета посредством необезвредени кланнични отпадъци. Следващият вид цикъл е наречен „горски“. При него и двата гостоприемника са диви животни. При третия модел на цикъла на развитие един от гостоприемниците е диво животно, а другото е одомашнено. Примери за такова са хищничество сред стада домашни животни.[58]

Крайни гостоприемници

Крайни гостоприемници са хищни бозайници от семейства Кучета, Котки и Хиени.[58]

За Echinococcus granulosus най-честите крайни гостоприемници са домашното куче, вълкът, динго, черногръбият и златистият чакал, хиеновото куче, червена, капска и патагонска лисици, енотовидно куче, петниста хиена и лъвът.

Най-разпространеният краен гостоприемник е домашното куче, най-вече пастирските и безстопанствените. Това определя и вида на цикъла на развитие на паразита, като най-чест се явява синантропният.[58] В отделните части на света има и видова възприемчивост сред хищниците - например за Северна Америка крайни гостоприемници са койоти, за Австралия - динго, а за Африка - лъвове и хиени. Сред щамовете на Echinococcus granulosus съществува известна възприемчивост при човека. Така например до момента не са известни случаи на опаразитяване с ехинококи от щам G4. В същото време опаразитеността с щам G1 е най-голяма.[16]

При Echinococcus multilocularis крайните гостоприемници са червената и полярната лисица, домашното куче, койот, вълк, корсак, енотовидно куче, домашната и дивата котки, евроазийски рис. Най-честите крайни гостоприемници ка червената и полярната лисици в зависимост от географската ширина на разпространение на паразита. В други части на ареала на разпространение крайни гостоприемници могат да бъдат и друи видове лисици, а в Източна Азия и енотовидното куче.

Крайните гостоприемници на Echinococcus oligarthrus са ягуар, пума, ягуарунди, котка на Жофроа, оцелот, пампасна котка, храстово куче и скитащи домашни кучета.[16]

За Echinococcus vogeli крайни гостоприемници са храстово куче и домашно куче.[16]

Единственият известен краен гостоприемник за Echinococcus shiquicus е тибетската лисица.[10][11]



Междинни гостоприемници

Междинни гостоприемници са преживни, еднокопитните животни, свине, гризачи, зайцевидни, хищни бозайници а също и човекът.

При Echinococcus granulosus междинните гостоприемници са големи копитни бозайници, много от които са одомашнени, като по този начин поддържат синантропния цикъл на развитие на паразита. Второстепенно значение имат дребните гризачи и зайцеподобните. Най-разпространеният междинен гостоприемник е домашната овца, по-рядко говеда, биволи и коне, и още по-рядко свине. Причина за това е начинът на отглеждане на животните и особено съвместното съжителство с краен госоприемник домашното куче. От дивите бозайници междинни гостоприемници могат да бъдат различни видове кози, говеда, коне, камили, антилопи, елени, свине, двуутробни, жирафи, хипопотами. Междинни гостоприемници могат да бъдат и хищни бозайници, както и човек.

Основните междинни гостоприемници при Echinococcus multilocularis са гризачите и зайцевидните. При различните изолати се срещат и характерни само за определен район. Така например при европейските изолати на паразита междинни гостоприемници са и различни видове маймуни, домашни и диви свине, кучета. При изолати от Хокайдо е установено, че инвазират коне. Всички изолати са инвазиоспособни и за човек. От гризачите най-чести междинни гостоприемници са представители на семейство полевки, но се инвазират и представители на семействата земеровкови, къртицови, катерицови, хомякови и скачащи мишки, а от зайцевидните най-чести междинни гостоприемници остават сеносъбирачите. В ендемичните райони, където е разпространена Echinococcus multilocularis, припокриващи се с районите на интродукция на ондатрата, е установено, че и типичните за Южна Америка големи гризачи могат да бъдат междинни гостоприемници и да участват в цикъла на развитие на паразита[58].

Двата неотропични видове ехинококи са с междинни гостоприемници различни видове централно и южноамерикански гризачи, а единственият засега известен междинен гостоприемник на Echinococcus vogeli е черномуцунестият сеносъбирач.[10][11]

Епизоотология



Наличието на контаминирани с яйца фекалии на пасищата повишава опасността от инвазия у междинните гостоприемници при паша



Игра в пясъчници, където преди това са дефекирали инвазирани с ехинококи кучета, може да повиши риска от заразяване при децата



Източник на инвазия са крайните гостоприемници в тънките черва, на които се развиват възрастните форми на причинителя.[59] Широко разпространена е във всички континенти. Echinococcus granulosus е с най-широко разпространение в страните с развито овцевъдство. Кучето е най-благоприятният краен гостоприемник в България. Едно куче може за бъде носител на около 20 000 възрастни тении. Те от своя страна дневно могат да отделят заедно десетки и стотици половозрели членчета посредством фекалиите, а всяко от членчетата носи около 800 яйца.[59] По този начин едно куче се превръща в източник на инвазиране на хиляди животни на голяма територия. По-често са заразени скитащите и овчарските кучета, отколкото ловните и домашните. Полова зрялост на тенията у кучето настъпва на около 47 дни, а продължителността на живота им е около седем месеца.[59] Високата плодовитост на паразита обяснява защо в даден район са инвазирани значително по-голям брой междинни гостоприемници, отколкото крайни.

Разпространението на онкосферите става по разнообразен начин. Поради движенията на освободените членчета в областта на аналната област се предизвиква сърбеж, който поражда чесане. При този акт членчетата се разкъсват, яйцата се освобождават и полепват по козината. Друга част от членчетата попадат с фекалиите в околната среда. Разкъсват се от копрофагни бръмбари или други насекоми, дъжд и вятър и яйцата полепват по растения, плодове или попадат във вода. Във външната среда яйцата се запазват за около година при температура от 4 до 15 °C.[59]

Междинните гостоприемници се инвазират при паша на контаминирана трева или плодове, пиене на заразена с яйца вода. При селскостопанските животни заразяването може да стане и в обора при консумация на контаминирано сено.[59] Сред селскостопанските животни ехинококозата е констатирана най-често при овцете, по-слабо при говедата и най-слабо при свинете. Овцете са в най-тесен контакт с кучетата. Те често се колят в двора или на полето, а ехинококовите мехури се хвърлят на кучетата. Не на последно място се изтъква и факта на големия процент фертилни мехури при тях. Поради тази причина в България за синантропната ехинококоза причинена от Echinococcus granulosus основна роля в епидемиологията имат кучето и овцата.[59] Роля в силватичната ехинококоза в България имат вълка и представители на семейство Еленови. Второстепенна роля имат чакалът и зайците..[59]

Епидемиология

Хората се заразяват с хидатидна тениоза през устата при консумация на замърсени с онкосфери и неизмити плодове и зеленчуци (алиментарен път), пиене на контаминирана вода (воден път), а също и при непосредствен контакт с опаразитено куче (контактен път).[60] Заразяване с паразита може да се получи и при обработка на животински кожи, тъй като яйцата се запазват дълго време по космената покривка.[61]



Патогенеза

Алергените отделени от ехинококовия мехур водят до уртикария и кожен сърбеж

Патогенната роля на тениите в тънките черва на крайните гостоприемници е сравнително слаба. Дори високи инвазии от по няколко хиляди индивида протичат без съществени промени.[57]

Освободените в червата онкосфери пробиват чревната лигавица и чрез порталната вена (vena portae) се пренасят до черния дроб. Онкосферите, прескочили капилярната мрежа на черния дроб, по кръвен път през дясната половина на сърцето попадат в белите дробове, където също могат да бъдат задържани. Прескачайки тази мрежа, чрез лявата половина на сърцето посредством кръвообращението те могат да бъдат разнесени по цялото тяло. След като се локализират, започват да нарастват. При това ехиноковият мехур упражнява травматично въздействие на околните тъкани и органи. В резултат на притискането на паренхима им се получава компресионна атрофия,[62] притискат се канали на жлези и кръвоносни съдове. В зависимост от функцията, която изпълнява поразената тъкан, настъпват различни функционални смущения. Разстройва се общата обмяна на веществата и отделянето на жлъчката при инвазия на черния дроб. При засегнат бял дроб настъпват смущения на дишането, а зрението се нарушава при локализация на мехур в близост до очите. Друго въздействие на мехура е токсичното, в резултат на освобождаваните токсини от мехура и онкосферите. То се изразява в локалното или общото въздействие върху организма. Проявява се в разтройство в храносмилането, анемия, загуба на телесно тегло, а при животните и продуктивност. Накрая завършва със смърт. Тези хронични процеси водят до отслабване и на имунната защита на организма и появата на вторични заболявания или пък влошават хода на други придобити хронични заболявания.[62] Освен отделянето на токсини, от мехура се отделят и алергени, които предизвикват алергизиране на организма.[57] Проявява се с признаци на уртикария, сърбеж на кожата, еозинофилия.[61]



Клинични признаци

Чревна ехинококоза

Чревната или стробиларна ехинококоза е болестното състояние при хищното животно краен гостоприемник на паразита. Обикновено протича без забележими болестни явления. Вследствие на сърбеж от членчетата в областта на ануса и перинеума се наблюдава чесане, триене и близане на задницата. При експериментално заразяване на кучета са наблюдавани диария, редуваща се със запек, колики, подуване на корема, повръщане, извратен апетит.[63] Въпреки тази експериментална клинична картина от куче с тегло 8,5 kg са били изолирани над 5000 възрастни паразита и не е наблюдавана клинична картина.[64]



Хидатидна ехинококоза

При животните: Жълтеницата може да бъде сиптом при локализация на ехинококов мехур в черния дроб и притискане на жлъчните пътища

Клиничната картина е твърде разнообразна и се намира в зависимост от локализацията на ехинококовите мехури, давността на процеса, на инвазията и общото състояние. В повечето случаи тя е нетипична и обикновено протича скрито. Ето защо тази инвазия се открива след настъпване на смъртта при аутопсия или при кланничен преглед. При слаба и средна инвазия хидатидната ехинококоза при животните протича субклинично.[54] Обикновено клиничните признаци са изразени най-добре при говедото и то при масивна инвазия.[65] Така например, ако е засегнат белия дроб, се наблюдава хроничен задух, слаба и продължителна суха кашлица. Животните слабеят при запазен апетит. При продуктивните се наблюдава намаляване на млекодобива. При засягане на черния дроб се наблюдават нарушения в храносмилането, изразяващи се със спиране на преживянето и тимпания на търбуха. След продължително отслабване животните накрая умират. Овцете са по-чувствителни на инвазията. Вълната им става суха и чуплива и въпреки доброто хранене бързо отслабват и умират.[65] Когато мехурът е в бъбрека, се установяват смущения в отделянето на урина, а в сърцето - влошена сърдечна дейност.[63]



При хора: При хората ехинококозата протича условно в три стадия:[66]

Първи стадий (скрит). Нарича се латентна ехинококоза и протича скрито без симптоматика и продължава години. Обикновено болните нямат оплаквания.[67]

Втори стадий. Подразделя се на „стадий на субективните оплаквания при обща клинична симптоматика“ и „стадий на обективните оплаквания при симптоматика свързана с появата на признаци от инвазирания орган“.[68] Това е стадий на клинична симптоматика на неусложнена ехинококоза. Общата симптоматика се дължи на токсико-алергичното действие на паразита и се изразява с отпадналост, безапетитие, раздразнителност, втрисане, алергични прояви като уртикария или бронхоспазъм. Локалните симптоми зависят от поразения орган. Най-честият симптом обаче е тежест в областта на засегнатия орган. При засягане на черен дроб са появява жълтеница, а постоянна мъчителна кашлица, слузести храчки примесени с кръв и болки при дишане при засягане на бял дроб.

Трети стадий (стадий на усложнения). Наблюдават се усложнения като абсцедиране на мехур, спукване (руптура) и настъпване на анафилактичен шок.

Диагноза

Откриването на наличието на възрастни паразити при крайните гостоприемници е лесно. Посредством стандартни паразитологични методи се откриват яйца на тениите, както и членчета от тях, отделени посредством фекалиите.[51] При междинните гостоприемници обикновено наличието на ехинококов мехур се открива по време на клане или аутопсия.

Най-добре разработени са методите за диагностика на ехинококозата при човека. Тя се базира основно на използване на серологични тестове откриващи антитела в организма и образна диагностика, която да локализира мястото, големината и броя на ехинококовите мехури в организма.

Образна диагностика

Ехинококовата киста при рентгеново изследване може да бъде единична или множествена. Представлява хомогенна сянка с кръгла или овална форма, която се очертава рязко на фона на поразения орган. При вдишване и издишване сянката в белия дроб се променя. Ако мехурът е спукан, се получава хидроаерична сянка. Засенчванията наподобяват желатинозна маса с плътна структура. Ако инвазията е множествена, е възможно да се промени положението на диафрагмата при засягане на бял или черен дроб и нейните синхронни движения. При рентгеново изследване е нужно заболяването да се диференцира от тумори, абсцеси или туберкулоза.[69]



Компютърната томография и ехографията са изключително ефективни за откриването на кисти в организма.[70]

Серологични тестове

Серологичните тестове обикновено са съпътстващи методи за диагностика, които допълват и потвърждават резултатите от радиологичните методи.[14] Сред серологични методи преобладават процедури, основаващи се на индиректна хемаглутинация, имуноблот или ELISA. Най-често използваният тест е ELISA, с помощта на който се доказва наличието на антитела в организма, образувани в резултат на имунна реакция срещу антигени от хидатидната течност на паразита. Серологичните тестове потвърждават произхода на наблюдаваните при образната диагностика кисти.[71]



Лечение

Лечението на чревната ехинококоза е лесно и достъпно за всеки стопанин на месоядно животно. Прилагат се лекарствени препарати с антитрематодо действие предлагани на пазара в съответната страна в представените в листовката дози. Прилагат се инжективно или през устата, с малко храна или във форми позволяващи апетитното им приемане от животното. Редица страни са въвели и задължително изискване за обезпаразитяване срещу ехинококоза, преди да влязат животни крайни гостоприемници на тяхна територия.[72]



Хидатидната ехинококоза е сериозно заболяване и прогнозата не винаги е добра. Ето защо лечението трябва да се извършва навреме и да се приложи подходяща схема удачна за всеки от пациентите. Принципите на лечение при болни са основно три:[73]

Оперативен. Откритият ехинококов мехур се изрязва от поразения орган по оперативен път. Този начин на лечение крие риск от спукване на мехура при отстраняване и крие опасност от развитие на вторична ехинококоза.

ПАИР терапия. Нарича се терапия пункция, аспирация, инжекция, реаспирация. Това е сравнително нов метод, въведен в последните десетилетия. Представлява въвеждане на игла в ехинококовата киста под направлението от ехограф. Съдържанието от кистата се изтегля със спринцовка и на негово място се впръсква чист спирт или 25% разтвор на натриев хлорид. Спиртът престоява около 8 минути, а солевият разтвор около 20. Манипулацията завършва с изтеглянето на въведения алкохол или солев разтвор заедно с хидатидния пясък. Процедурата е кратка, а възстановителният ефект е бърз.[74]

Химиотерапия. Това е медикаментозно лечение основно с препарата Албендазол, при доза от 10-15 mg/kg, но не повече от 800 mg дневна доза.[75] Курсът на лечение продължава 30 дни и може да се прилага от 1 до 4 пъти при почивка от 15 дни. След оперативно лечение се прилагат два терапевтични курса. По преценка на лекар курсовете могат да бъдат увеличени. Прилага се и терапия с друг сходен препарат - Мебендазол в дози от 40-50 mg/kg за 3-6 месеца.[76]

Алвеококозата е заболяване с далеч по-сериозни последствия за пациента. Оперативното отстраняване е единственият надежден метод за лечение. Чести са случаите, при които се налага извършването на чернодробна трансплантация.[16] Химиотерапевтичното лечение е със същите препарати в същите дози, но при усложнени случаи често лечението се провежда до края на живота на пациента.[77]

Народната медицина предлага също свои алтернативни методи за лечение. В своите книги,[78] Петър Димков препоръчва за белия и черния дроб няколко вида смеси от природни и билкови продукти. Същите не целят трайно излекуване на пациента, а подобрение на общото състояние на организма. Самостоятелно лечение не се препоръчва от автора.[79]

Профилактика

Плодовете и зеленчуците трябва обилно да се измиват

За успешна профилактика на ехинококозата е нужно да се прекъсне биологичният цикъл на паразита или звена от епизоотологичната верига. Съгласно прилаганите методи, условно профилактиката на паразитозата може да се подраздели на лична и обществена.[80][81][82]

Лична профилактика:

Недопускане на контакт със скитащи и безстопанствени кучета;

Измиване на ръцете преди всяко хранене;

Обилно измиване с вода на плодове и зеленчуци, преди да се консумират;

Спазване на стриктна хигиена при отглеждане на кучета;

Редовно обезпаразитяване на домашните кучета.

При обработка на кожи от животни да се ползват ръкавици и защитно облекло;

Обществена профилактика:

Просвета сред населението за същността на заболяването;

Опазване на населението от инвазиране и опазване от заразяване на кучетата и селскостопанските животни, включително недопускане на кучета в сгради, където се отглеждат други животни;

Отстрел на подивели и скитащи кучета;

Залавяне и настаняване в приют на безстопанствени кучета;

Избягване на безсистемно развъждане на кучета в стопанства и домакинства;

Да не се допуска хранене на кучетата с необезвредено термично месо;

Паспортизация и регистрация на кучетата и редовно обезпаразитяване;

Недопускане на скитащи и домашни кучета до детски площадки, плажове, паркове и градини, в обекти за хранене;



Осигуряване на ветеринарно-санитарен контрол при клане на животни в домашни условия. При констатиране на опаразитени органи се изрязва ехинококовия мехур, а при масивна инвазия поразеният орган се обезврежда по подходящ начин.

Диспансеризация

Болните и оперираните от ехинококоза лица се съобщават задължително на Районните здравни инспекции (бившите ХЕИ, наследени от РИОКОЗ) и се диспансеризират за срок от 2 до 5 години. Периодично на всеки 6 месеца на лицата се извършват контролни прегледи и имунологични изследвания. При тази диспансеризация се цели евентуално ранно откриване на рецидиви на болестта. Всички членове от семейството на откритите болни подлежат на клиничен преглед, рентгенологично, ехографско изследване и имунодиагностика за установяване на семейна ехинококоза.[80]
Каталог: Zdravni%20temi
Zdravni%20temi -> Бесът е остро заразно заболяване, поразяващо централната нервна система. Човек се заразява при ухапване, одраскване или олигавяне със слюнката на животно, болно от бяс. Причинява се от вирус
Zdravni%20temi -> Роля на комарите като преносители на малария
Zdravni%20temi -> Лечение с природни продукти(билки) на паразитните инвазии Морков Основно действие
Zdravni%20temi -> Ентеробиоза
Zdravni%20temi -> Профилактика на остеопороза какво представлява остеопорозата?
Zdravni%20temi -> 19-ти май Европейски ден за борба със затлъстяването се превръща в епидемия не само сред възрастното население, но и сред децата в България
Zdravni%20temi -> Генитален херпес
Zdravni%20temi -> Бластоцистис хоминис
Zdravni%20temi -> Семейно планиране и контрацепция


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница