Екологична характеристика и природни ресурси на община бяла



Дата18.06.2018
Размер114.85 Kb.
#74710

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.

ЕКОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ НА ОБЩИНА БЯЛА

Христина Иванова Карамфилова*

*Технически университет – Варна, 9000 Варна, България, ул. “Студентска” № 1, Е-mail: hisito_x@mail.bg

Резюме. Община Бяла се намира в централната част от Българското Черноморско крайбрежие. Територията на общината се характеризира с хълмист релеф. Бреговата линия е слабо разчленена. Брегът е скалист и се срещат редица акумулационни форми, най – типични от които са плажните ивици. В гр. Бяла може да бъде видян непрекаснат геоложки профил с геохроноложка граница Креда – Терциер и съпътстваща я иридиево – редкоментална аномалия. Гр. Бяла е четвъртото място в света, където са откити следи за гигантския космически катаклизъм на границата Креда – Терциер, довел до края на ерата на динозаврите и дал шанс за развитието на бозайниците.

Ключови думи: Натура 2000, природна забележителност, ресурси.

УВОД

Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик /Варненска област/ и на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Територията й е 162 кв.км. В национален план обхващат 0,15 % от територията и 0,04 % от населението на страната. Общината включва 6 населени места – гр. Бяла, с.Горица, с.Господиново, с.Дюлино, с.Попович, с. Самотино и е с административен център гр. Бяла. На територията и живеят 3370 души. Самият град Бяла се намира почти на равно отстояние от двата областни града - Варна (50 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град, на разстояние 5 км, е Обзор, община Несебър.


.1Географска характеристика и природни ресурси

.1.1.Местоположение, граници и място в административно-териториалната и регионалната структура


Община Бяла влиза в състава на област Варна и Североизточния район на планиране. На юг, чрез границите си с община Несебър, Бяла граничи с област Бургас и съответно с Югоизточния район на планиране.

Бяла е обявена за град на 5.ІХ. 1984 г. Село Самотино е обезлюдено, при последното преброяване през 2001 г. са регистрирани трима човека.Местоположението на община Бяла обуславя добрите й транспортни връзки с Варна и Бургас


.1.2.Релеф


Съвременният релеф на община Бяла е резултат от сложното съчетание на геоложкия строеж, тектонските движения на земната кора, климата и антропогенната дейност. За формиране на релефа по бреговата ивица определена роля е изиграла и дейността на морето.

Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5 %. Средната надморска височина на територията на общината е 150 м. Най-високата точка е в западната част на общината и е 269,3 м (връх Таук тепе). Надморската височина на град Бяла е 42 м.

Бреговата линия се характеризира със слаба разчлененост. В северната й част се намира слабо вдадения навътре в морето Черни нос, а на юг - по-слабо изразените Изсипания нос и нос Канарата. Наред със скалистия бряг се срещат редица акумулационни форми, най-типични от които са плажните ивици. . Плажовите ивици край Бяла река, град Бяла и между град Бяла и град Обзор са кварцови с незначителен примес на останки от черупки на миди и охлюви. Наблюдават се останки от най-старите морски тераси, разкриващи се на височина от 100 до 150-170 м над морското равнище. Подводният релеф също е резултат от вълновия процес и свързаните с него пясъчни акумулационни форми.

.1.3.Климат


Община Бяла е една от малкото черноморски общини, на територията на която няма климатични станции. Поради тази причина климатичната характеристика на общината се разработва на основата на данни от т.нар. "климатични станции-аналози". Като такива могат да бъдат използвани климатичните станции Старо Оряхово и нос Емине, както и на климатична станция в Горни Чифлик. Тези три станции са разположени в непосредствена близост до община Бяла и дават климатична информация за територии с физикогеографски условия - сходни на тези за община Бяла.

По отношение на климатичното райониране, община Бяла попада в обхвата на Черноморската климатична област.



Валежният режим за община Бяла не се отличава съществено от този в останалите общини, попадащи в Черноморската климатична област и е с характеристики валидни за умерено континенталния и за преходноконтиненталния климат. Годишните валежи са 564 мм. Снежната покривка се задържа за кратко време.Ветровият режим на територията на община Бяла може да се характеризира като сравнително правилен.

.2Природни Ресурси

.2.1.Води

.2.1.1.Повърхностни естествени водоизточници (водоеми)

Общата дължина на реките, имащи отношение към водния потенциал на община Бяла възлиза на 111.5 км, но само 49 км (44 %) от речната мрежа преминава през територията на общината. Гъстотата на речната мрежа е около средната за страната - 0.6 км/км2, но по-голямата част от нея се формира от сухи дерета или периодично пресъхващи малки рекички, поради което този показател може да се ползва по-скоро за оценка разчленеността на релефа, отколкото за наличието на воден потенциал. Гъстота на речната мрежа в бреговия участък е 0.69kм/kм2. Останалите реки имат по-малки наклони, но достатъчни за почти безпрепятствено отвеждане на високите води.Общата водосборна площ на реките, преминаващи през община Бяла или попълващи оттока си от нейна територия, възлиза на 640.7 км2, но само 168.1 км2 (26 %) се включват в територията на общината.На територията на общината липсват естествени езера.Изкуствените водохранилища са представени от 1 микроязовир "Господиново", изграден на р.Перпередере. Язовирът е изграден през 1960 г, със следните параметри:

кота корона

230 м

кота преливник

229 м

височина на стената

8.2 м

тип на стената

земно-насипна

предназначение

напояване

пълен обем

632 хил. куб. м

мъртъв обем

99 хил. куб. м
.2.1.2.Подземни естествени водоизточници

На територията на община Бяла има един подземен воден източник за снабдяване с питейна вода. Това е тръбен кладенец, разположен в терасата на р.Двойница, до с. Дюлино. Водоизточникът е каптиран и включен в експлоатация. Дебитът му в най-сухия месец на годината (при обезпеченост 95 %) се оценява на около 6 л/сек.Наблюдава се епизодично замърсяване на водоизточника с манган, чиито източник засега не е идентифициран. Вероятна причина за замърсяването му е употребата на химикали и торове или друга замърсяваща дейност в прилежащия му водосбор (излизащ извън границите на общината), което се дължи на неспазване на изискванията на Наредба № 2 за санитарно-охранните зони в пояс "Б" и "В".

По обща оценка територията на община Бяла е бедна на питейни води и не може да разчита на собствени водоизточници за задоволяване на потребностите си от питейна вода, което налага почти изцяло външно водоснабдяване от съседни общини.


.2.2. Геоложка среда, почви, поземлени ресурси и баланс на териториите


Крайбрежието на област Варна е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно - абразионни, свлачищни и акумулационни форми. На територията на Варненска област са регистрирани едни от най-големите древни и съвременни свлачищни процеси. За проявяването на свлачищните процеси оказват влияние следните природни фактори:

  • Геоложки строеж (повсеместно разпространение на мощни сарматски глинесто-мергелни и глинесто-песъчливи седименти; наклон на пластовете; физико-геоложки качества на глинесто-мергелните седименти);

  • Хидрогеоложки условия (наличие на няколко водоносни хоризонта в сарматските седименти и на плитки подпочвени води с динамичен характер);

  • Морско вълнение (морска абразия и литодинамична активност);

  • Сеизмична дейност;

  • Изветряне, денудация и суфозия.

В последно време, обаче една от главните причини за активизирането на свлачищата е антропогенната намеса, която е свързана със засилената урбанизация и се изразява в: допълнително натоварване със статични и динамични товари на склоновете; подсичане на склоновете; увеличаване на инфилтрацията на води; препречване на повърхностния и подземния отток; изграждане на сгради и съоръжения, несъобразени с инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия; липса на канализационна мрежа; течове във ВиК мрежата и други. Проявяващата се свлачищна активност понастоящем е привързана преди всичко към съвременния ерозионен базис и антропогенно въздействие. Най-сериозните свлачищни процеси се проявяван южно от град Бяла на територията между пристанището и къмпинг Луна. Свлачището представлява пряка заплаха за преминаващия в непосредствена близост път 1-9, Варна – Бургас.

.2.3.Минерални суровини


Територията на община Бяла е добре проучена в геоложко отношение. В резултат е установено, че тя е бедна на полезни изкопаеми. В землището на с. Горица (в района на Карадере), в близост до морския бряг е установено находище на манганови орудявания. По съдържание на манган, както и по състав, те са сходни с тези от находищата, разкрити на територията на община Долни Чифлик.

.2.4.Биологично разнообразие


Биологичното разнообразие на територията на община Бяла представлява съществен фактор, който може да повлияе характеристиките на развитието.
.2.4.1.Горски фонд

Горските територии заемат най-голяма част от територията на общината – 8956.6 ха или 55,3 % от общата територия. Горите на територията на община Бяла са локализирани в Камчийската планина, достигайки до Черноморския бряг и са представени предимно от дъб издънков, дъб високостъблен, по-малко други широколистни видове като източен бук, габър, липа, ясен, благун и др. и незначително участие на иглолистни видове (главно черен и бял бор). Естествените гори са 66% от горските масиви, а издънковите 34%. Подрастно-подлесния етаж е повсеместен, живата почвена покривка е средно гъста и се състои от разнотревие. Възрастовата структура определя преобладаването на младите горски екосистеми.
.2.4.2.Животински видове

Според оценките в края на 1995 г. в района има елени, сърни, муфлони и диви свине, заек, лисица и благороден елен. Местообитанията им са в района между м.Горска барака, с.Господиново, с.Попович и с.Дюлино. Нарастването на дивеча се подпомага с подхранване, създаване на условия за естествена защита, водопой и спокойствие.
.2.4.3.Морски видове

Бреговата зона на община Бяла, поради ограничената по характер и интензивност експлоатация, е екологично чиста. Най-често срещаните риби са: калкан, паламуд, лефер, сафрид, трицона, попчета, акула,рапан. Рапанът е аквакултура, която се среща в съжителство с черната мида, която той използва за храна. От извършените предварителни проучвания, подходящи за изкуствено отглеждане на рапани и черни миди, са заливите Св. Атанас и Черни нос, както и северно от централния плаж в Бяла. Разполагането на съоръжения, обаче, би попречило на свободното движение на рибните пасажи към таляните, затова следва при вероятно проектиране на такива съоръжения, тази опасност да бъде взета под внимание. Няма данни замърсяване, което промишленото отглеждане на рапани би предизвикало.
.2.4.4.Защитени територии

В община Бяла се намират две защитени територии:

  • Природната забележителност "Белите скали" с обща площ 14,2 ха, намираща се в землище на гр. Бяла;

  • Защитена местност с наименование "Горска барака" с обща площ 93.4 ха, намираща се в землището на с. Господиново

Природната забележителност “Белите скали” представлява непрекъснат скален геоложки профил с геохроноложка граница Креда- Терциер и съпътстваща я иридиево- редкоментална аномалия. Това е първата Креда- Терциер граница в България и по думите на проф. Прайзингер /ръководител на експедицията по разкриването им/, те са буквално на “една ръка” разстояние. Бяла е четвъртото място в света, където са открити следи за гигантския космически катаклизъм на границата Креда - Терциер, довел до края на ерата на динозаврите и дал шанс за развитието на бозайниците.

В границите на природната забележителност са забранени всякакво строителство, разкриване на кариери и геологопроучвателни и добивни работи, алпинизъм, нарушаване целостта на скалните образувания и всякакви други дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.Белите скали се намират на бреговата линия, като са достъпни от страна на плажовата ивица. Демонстрационен център “Белите скали” е изграден през 2001 г. по проект на Сдружение “Приятели на Бяла”.


.3Териториално устройство


В зависимост от близостта до морето, територията на община Бяла може да бъде разделена на две части – “морска” и “тилна”. Като “морска” територия може да бъде определена зоната с излаз на бреговата ивица, като в дълбочина тя обхваща частта между брега и първокласен път І-9.

.4Анализ на състоянието и общи тенденции на ресурсите

.4.1.Анализ на географска характеристика и природни ресурси


Въз основа на направения преглед на наличните природни ресурси и тяхното състояние могат да се интерпретират като фактор за социално-икономическото развитие.

Природната среда, съчетаваща планински и полупланински релеф и морски бряг, е разнообразна и привлекателна за комбиниране на различен вид туризъм. Като нейни предимства могат да се отбележат наличието на гори с рекреационно значение. Предимство са и горите със стопанско значение, които са важен фон на рекреационната дейност.



Таблица 1.

Силни страни

Слаби страни

Добро географско местоположение на общината;

Много добра транспортна достъпност на населените места м общината;

Благоприятен климат, подходящ за развитието на туризма и селското стопанство;

Наличие на микроязовир с възможност за изкуствено напояване, както и естествени водоизточници за напояване;

Богато биологично разнообразие и защитени природни територии.


Слабо представени, тесни плажни ивици;

Липса и недостатъчност на наличните собствени водоизточници на питейна вода;

Наличие на свлачище, макар и условно стабилизирано;

Остарели и неактуализирани устройствени планове на населените места.



Възможности

Рискове / Заплахи

Развитие на процес на агломериране между град Бяла и град Обзор.

Активизиране на свлачища вследствие на засилената урбанизация и морското вълнение;

Ограничаване на инвестиционните възможности или повишаване на специалните изисквания за тяхното осъществяване при евентуалното включване на големи части от територията на общината в Националната екологична мрежа до 1 януари 2007 г.



Почвените условия и климатичните фактори благоприятстват развитието на селскостопанския сектор. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи е приключено, като почти 90% от обработваемата земя е частна собственост

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в ЕС. Съгласно възприетото от него деление, територията на страната ни попада в 3 биогеографски района – Алпийски, Континентален и Черноморски. Изграждането на мрежата се поставя като изискване пред страните кандидатки за присъединяване към ЕС. България трябва да състави списък от потенциални места до декември 2006, които след датата на присъединяване – януари 2007 г. да станат част от Европейската мрежа Натура 2000. За местата от списъка се изготвя информация за видово разнообразие, географско положение и други данни, заедно с картен материал, отговарящ на изискванията поставени от Европейската комисия. България се стреми към инвентаризирането на потенциални защитени зони, обхващащи над 34% от територията на страната, за които има предварителна аргументация, че отговарят на критериите.

От публикуваните картни материали на потенциалните Натура 2000 места в България е видно, че почти цялата територия на община Бяла попада в обозначените области за вече проучени територии или такива, които предстои да бъдат проучени.

Като проучена територия е отбелязан Плаж Шкорпиловци с обща площ от 1120.57 ха, разположен в землището на град Бяла, село Самотино и село Ново Оряхово (община Долни Чифлик). Отбелязаните видове са птици (постояннообитващи) и мигриращи, които използват местността за размножаване, зимуване и преминаване.



ЛИТЕРАТУРА

[1] Общински план за развитие на Община Бяла 2005г. – 2013г.

[2] www.byala.org

[3] http://www.natura2000bg.org/natura/bg/database/cards.php

[4] Заповед № РД-486 от 17.04.2003 г. за обявяване на природна забележителност "Белите скали" Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г.

[5] Указ № 2907 от 5.09.1984 г. за признаване на села за градове и за административно-териториална промяна, Обн., ДВ, бр. 71 от 7.09.1984 г., в сила от 7.09.1984 г.

[6] Закона за регионално развитие



Каталог: tu-varnascience -> images -> stories -> statii tom2
statii tom2 -> Върху някои аспекти свързани с пробонабирането на почви и дървесина от урбанизиран район на град варна
statii tom2 -> Езерата атанасовско и сребърна – разнообразие и проблеми
statii tom2 -> Биосорбция на тежки метали от води чрез зелени и кафяви водорасли
statii tom2 -> Обзор на възможностите и класификация на съществуващите технологии за компостиране на биоразградими отпадъци
statii tom2 -> Обзор на възможностите и класификация на съществуващите съоръжения за компостиране на биоразградими отпадъци
statii tom2 -> Еутрофикация на морско-езерните води основен екологичен проблем на Варненско езеро и Варненски залив
statii tom2 -> Глобални проблеми-преодоляване и перспективи на екологичния проблем
statii tom2 -> Микробиологичен анализ в горски и агроекосистеми
statii tom2 -> Съдържание инж. Диана Илиева Минкова – „Размити множества и техните приложения ”
statii tom2 -> Замърсяване на водите на черно море с нефт и нефтопродукти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница