Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление

1.ВЪЗДУХ, КЛИМАТИЧНИ ФАКТОРИ - ИЗЯСНЯВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО СЪСТОЯНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

1.1Климатични фактори

• 
  Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина
  

Средната месечна температура през най-студения месец в годината- януари е между 1,5 - 2,8ºС под нулата. При устойчиво антициклонално време след студени нахлувания на континентални или полярни въздушни маси при наличие на снежна покривка, температурите на въздуха достигат до минус 20-25ºС.

Въпреки студената зима, благодарение на малката надморска височина и на бързо нарастващия ден през пролетта, тя настъпва тук сравнително рано. Средно около средата на март средната температура на почвата на дълбочина 5-10см. се покачва над 5ºС, а в началото на април тя вече е над 10ºС. Паралелно с това се повишава бързо и температурата на въздуха. Средната денонощна температура на въздуха преминава устойчиво над 5ºС около 12 март и над 10ºС в началото на април. Средната месечна температура за централния пролетен месец април е около 12ºС. Около 20-22 от дните на април са със средноденонощна температура над 10ºС и около 8-10 над 15ºС.

Лятото е топло със средни юлски температури около 23ºС. При по-интензивни летни затопляния максималните температури достигат средно до 29,1 - 29,6ºС. При преобладаване на малко облачно и слънчево време в условията на слабоподвижен антициклон, температурата на въздуха може да достигне до 42,4ºС. Средно 80% от дните през летните месеци (юни, юли и август) са с максимална температура над 25ºС и през 40% над 30ºС.

Есенното понижение на температурите в този район става малко по-бързо в сравнение с пролетното повишение, като средните месечни температури за централния есенен месец октомври са с около 0,5ºС по-ниски отколкото априлските. Температурата на въздуха спада устойчиво над 10 градуса средно в края на октомври и под 5 градуса в края на ноември.

В годишния ход на относителната влажност максимумът в равнинните райони изпреварва минимума на температурата на въздуха. През декември, когато добре овлажнената почва все още не е замръзнала, въздухът все още се обогатява с водна пара за сметка на изпарението. Близостта на р. Дунав също е предпоставка за относително високата степен на влажност на въздуха. Минимумът на влажността е през август и е 62-63%, когато средните месечни температури на въздуха са близки до максималните и се проявява добре изразено засушаване, което възпрепятства обогатяването на въздуха с влага.

Разглежданата територия попада в район, характеризиращ се с целогодишно преобладаване на ветрове от запад и северозапад. Средната месечна скорост на вятъра има добре изразен годишен ход. Най-ветровито е времето през зимата и началото на пролетта, като максимумът на скоростта на вятъра е през април, когато средната месечна скорост на вятъра е около 3 м/с. Усилената динамика на атмосферата през пролетните месеци обуславя и най-малката честота на случаите с тихо време. Процентът на затишията през април в различните части на района е средно около 14-20%. Намалената атмосферна циркулация и преобладаването на антициклонален тип време е причина за най-малки средни месечни скорости на вятъра в края на лятото и началото на есента около 2м/с. Същата причина обуславя и максимумът на случаите с тихо време през октомври - 23%.

Годишният валеж в района е около 600 мм и е един от най-ниските в страната. Той е неравномерно разпределен през годината. Максимумът на валежите е юни - 80мм. Лятната сума на валежа е 200мм. Най-малки са валежите през зимата около 113 мм, като минимумът е през февруари - 32мм. Средно през годината има 85 дни с валежи, като най-голям е техния брой през май-юни около 10 дни, а най-малък през август-септември около 5 дни. През зимните месеци има средно 6-7 дни с валеж като в 4-5 от тях валежите са от сняг.

• 
  Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина
  

В този климатичен район зимата е най-сухият сезон, със средна сума на валежите 111мм, което е 20% от годишния валеж, което подчертава континенталния характер на климата. Първата снежна покривка обикновено се образува към средата на месец декември. В отделни изключителни години първата снежна покривка може да се образува значително по-рано - още в първата половина на ноември. Въпреки студената зима снежната покривка общо взето е нестабилна и се задържа главно през отделни периоди от по няколко дни. Само в по-студени снеговити зими тя може да се задържи непрекъснато до 30 и повече дни и поради натрупването й може да надхвърли 100-120см. В нормални зими през януари средната й височинна не надвишава 15-20см.

Характерна за този сезон е високата покритост на небето с облаци - средната месечна облачност през зимата е от 6,5 до 7 бала. От тук и продължителността на слънчевото греене е най-ниска - 150ч.

Пролетта настъпва сравнително рано. Още в средата на март средната денонощна температура на въздуха преминава над 5С, а в средата на април над 10С. Все пак през пролетта е малко по-прохладна отколкото в по-западните части на тази климатична област поради сравнително по-голямата надморска височина и под влиянието на черноморските депресии. Средната денонощна температура за месец април е 11С. Пролетната сума на валежа е по-висока от есенната и е 150мм.

През лятото, поради по-голямата надморска височина температурите са сравнително по-ниски като средната температура за юли 21,4С, а броят на дните със средна денонощна температура над 25С е 5-10. Лятото е сезонът с най-голяма сума на валежа - 187мм.

Есенното понижение на температурите става приблизително със същия темп както пролетното им повишение. Средната денонощна температура на въздуха спада под 10С в третата декада на октомври, а под 5С през втората половина на ноември. Есента е почти толкова суха като зимата със средна сезонна сума на валежа 117мм.

• 
  Предбалкански климатичен район
  

Зимата тук е студена. Средната месечна температура за януари е около –1,9С. В условията на антициклонално време след студени североизточни нахлувания температурите могат да спаднат до -13С. Характерна особеност на термичния режим през зимата в района са периодичните прояви на фьон, поради което максималните температури са относително по-високи (с около 3-4С) от тези в други части на страната със същата надморска височина и достигат до 13-16С

Около 70-80% от валежите през зимата са от сняг. Снежната покривка е относително по-устойчива поради по-ниските температури средно през зимния период. Тук има средно 50-60 дни със снежна покривка. Първата снежна покривка се образува през средата на ноември и изчезва в средата на третата десетдневка на март. Зимните валежи тук са около 143мм, като се явяват най-ниски в сравнение с другите сезони. Средната зимна обща облачност е над 7 бала.

Относителната влажност през зимата е висока и е в граници 77-85%. Този факт има значение за замърсяването на въздуха, тъй като при такава влажност може би протичат трансформационни процеси с амоняка и серния двуокис изхвърляни от предприятието.

Пролетта е относително по-прохладна със средна температура за централния пролетен месец – април – 11,6С. Сезонната сума на валежа през пролетта е 236мм, като най-валежен месец за годината е май със средна месечна сума на валежа около 112мм. През този сезон облачността намалява и е около 6 бала. Наблюдава се слаб спад на относителната влажност през този сезон като средните и месечни стойности са в граници 68-72%.

Лятото тук не е така горещо както в другите по-отдалечени от планината и по-ниски части на Дунавската хълмиста равнина. Средната месечна температура през юли е около 22С, като в условията на устойчиво антициклонално време температурата на въздуха може да достигне до около 35С. Орографското влияние на Стара планина обуславя нарастване на летните валежи, които за района са малко по-високи от пролетните и са – 246мм. Общата облачност през лятото спада от около 5 бала за юни до около 3 бала за август, което е и най-ниската средна месечна стойност за годината. Средната месечна относителна влажност също намалява, но се задържа над 58%.

Есента е относително мека със средна месечна температура за октомври 12С, което е малко по-висока стойност от тази за симетричния му месец април. През септември и октомври максималната температура може да достигне съответно до около 32С и 27С. Средната сума на валежа за есента е 186мм.

Тъй като вятърът е един от метеорологичните елементи, най-силно влияещ на дифузията и разпространението на примеси в атмосферата, то ще направим кратък анализ на режима на вятъра в района.

Средната месечна скорост на вятъра от 1,3 m/s през август до около 2 m/s през зимните месеци. Най-ветровит период от годината се наблюдава от февруари до май, а най ниски са средните месечни скорости в края на лятото и началото на есента. От показаните рози на вятъра се вижда, че както през представителните за сезоните месеци, така и средно за годината преобладаващи са ветровете от NW и SE. Най-голям е процентът с тихо време през октомври – 64,2% и януари – 61,4%, а най-нисък през април – 50%. Общо за годината случаите на тихо време са 57,2%.

• 
  Климатичен район на хълмистите и нископланински части в Западна Средна България
  

Зимата в района е студена и относително бедна на валежи, но без много ниските минимални температури, които се регистрират в съседните котловинни полета поради честите температурни инверсии при антициклонално време. Средната януарска температура в района е около –3,3. Тук средните от най-ниските минимални температури, са с около 2 до 4-5 по-високи от тези в съседните котловини. Средната минимална температура за централния зимен месец януари е –8,7, а абсолютната минимална –21,5. Зимата е сезонът с най-висока атмосферна влажност. Въпреки студената зима при нахлуване на по-топли въздушни маси максималните температури могат да достигнат до около 10-14. Относителната влажност през зимните месеци се движи в граници 81-84%. При средна месечна облачност за зимните месеци около 7 бала зимната на валежите са около 120мм. Съобразно с относително по-голямата надморска височина снежната покривка в района се задържа относително по-дълго време – общо 60 до 80 дни.

Пролетта в района настъпва относително късно – средната денонощна температурата се задържа устойчиво над 5  средно към края на март и ли началото на април. Преобладаването на наклонени терени в този район създава по-благоприятни условия по отношение на формирането на последните пролетни и първите есенни мразове. Пролетните валежи са 160мм.

Лятото в района е сравнително прохладно със средна температура за централния летен месец юли около 18. Средните максимални температури през лятото са в граници 23-26, като при отделни синоптични обстановки може да надхвърлят 32. Затова тук за периода на устойчиво задържане на температурата над 10 се натрупва температурна сума 2200-2800.

Относителната влажност е 72-76%, а общата облачност 3,7-5,7. Хълмистият нископланински терен е благоприятен за развитие на вътрешно-масова облачност и чести краткотрайни валежи. От друга страна районът на попада в сянката на западна Стара планина по отношение на при северозападни нахлувания. Лятната сума на валежа е около 180мм. В резултат летните валежи значително надвишават зимните с около 14-15% от годишната сума на валежите. По този показател климатът в района е с изразен умерено-континентален характер. По този показатели климатът тук се доближава до умерения континентален характер на климата в Дунавската хълмиста равнина. От друга страна температурните условия в хълмистият нископланински район се доближава до характерните особености на планинския климат – хладно лято и малка годишна амплитуда на температурата. Изобщо съчетаването на невисоките летни температури с относително големите летни валежи са предпоставка за добро овлажняване на почвата през летния сезон.

Средната месечна температура през централния есенен месец октомври е около 9, относителната влажност е 70-80%, а облачността е в граници 4-7 бала.

• 
  Климатичен район на високите полета на Западна средна България
  

Морфографските условия налагат своя отпечатък особено през зимата. Въпреки, че районът е разположен южно от Стара планина и до известна степен е защитен от по-слабите североизточни нахлувания, зимата тук е твърде студена. Причина за това освен котловинната форма на терена е и надморската височина. Тези фактори напълно компенсират относително по-южното положение на района. По същите причини пролетта и лятото са относително по-хладни в сравнение с другите равнинни райони на страната.

Близкото съседство на планините води до - увеличаване на лятната конвективна облачност и вътрешно масовите валежи; ветровете са слаби със сравнително голям процент затишия; при подходяща циклонална обстановка се проявява фьон, който е характерен за студената част на годината; голяма честота на температурните инверсии.

Средната годишна температура на въздуха в тази част на полето е в граници 9,6 - 9,9С. През най-студения зимен месец - януари, средната месечна температура е около -2С. В следствие котловинния характер на полето се създават благоприятни условия за задържане на студен въздух и допълнителното му радиационно изстиване. По тази причина при антициклонално време, след студени нахлувания, могат да се отбележат изключително ниски температури под -30С.

Преходът от студено към топло време е сравнително плавен. Средното месечно междудневно изменение на температурата на въздуха през зимните месеци е около 2С. Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. В около 70% от зимните дни се наблюдават температурни инверсии във въздушния слой до 2000м надморска височина. Средната мощност на приземните инверсии е 350-400м . Продължителността на задържане на инверсиите зависи от синоптичната обстановка и може да е от няколко часа до няколко денонощия без прекъсване. При мощни стационарни антициклони има случаи на задържане на инверсията до 15­-20 последователни денонощия. Броят на дните, когато водата замръзва през зимата са около 27.

Максимумът на относителната влажност се наблюдава през зимните месеци декември и януари , когато средната денонощна влажност е над 80%. Денонощните колебания на влажността са значително по-малки, като сутрин тя варира от 85 до 90% , а в часовете около пладне от 75 до 80%.

През цялата година преобладават западните , а след това източните и северозападните ветрове. Максимумът в годишния ход на скоростта на вятъра е в периода януари ­април, когато средноденонощната скорост на вятъра се колебае от 3 до 4,5 m/s. Характерна особеност за района през зимния сезон е проявата на фьонов вятър. Броят на дните със силен вятър е най-голям през февруари, март и април -2,0, 1,2 и 1,4 дни , средно за годината той е 9,9 дни.

Зимните валежи в района са най-малки – общата им сума е около 80-120мм. През януари 60% от валежите са от сняг. Ниските температури в комбинация с относително големия процент снеговалежи обуславят формирането на устойчива снежна покривка, която се задържа около 50-60 дни, като за Самоковското поле сняг има през около 80 дни.

Поради относително голямата надморска височина на полето пролетта е прохладна със средна месечна температура през април около 9,7С .Характерен климатичен белег на района е твърде късното прекратяване на пролетните мразове - към края на април. Дните с топене при наличие на лед или сняг, през пролетта са 4. Пролетните валежи в района са най-общо в граници 146-170мм.

Лятото в разглеждания район е значително по-прохладно в сравнение с другите райони на страната. Средната месечна температура през най-топлия летен месец - юли е около 20С. Средните от максималните температури през най-топлите месеци юли и август са около 23,6-26,3С. В отделни горещи години могат да се отбележат изключително високи температури достигащи до около 40 С.

През лятото също се наблюдават температурни инверсии, но за разлика от зимата те са с малка мощност - средната им дебелина е около 200м, като най-чести (60% от случаите) са с дебелина 100-200м. Летните температурни инверсии обикновено са радиационни и се образуват през нощта , а се разрушават сутринта.

Въздухът е най-сух през август, когато средната денонощна влажност се колебае от 60-65% .Сутрин относителната влажност е по-висока и варира от 72-78 % . По пладне тя е значително по-ниска - 40-45%.

Летните валежи са от порядъка на 170 - 210мм. Тяхното количество заедно с относително ниските летни температури характеризира района като такъв с по-слаби летни засушавания, отколкото низините в северна и средна България. Разликата между летните и зимните валежи е средно около 15% и се доближава по стойност до тази на Дунавската равнина.

Въпреки относително голямата надморска височина на полето есента е относително мека със средна месечна температура през октомври около 10-11С . Мощността на температурните инверсии през есента се увеличава до 300м , като се случват периоди без разрушаване на инверсията до 3-4 денонощия. В 40­метровия въздушен слой през 90% от нощите през есента има инверсии.

Характерен климатичен белег на района е твърде ранното започване на мразовете през есента - през първата половина на октомври. Дните с топене при наличие на лед или сняг през есента са средно около 2. Броят на дните, когато водата замръзва са 13 през есента. Датите на начало и край на периода с устойчиво задържане на температурата над 0С са съответно 16.II. и 16.ХII, а над 10 - 15I., 20.Х. Есенните ва лежи в района са около 130-150мм

За много задачи е необходимо да се познава режимът на силните ветрове. Под силен вятър са разбира скорост на вятъра по-голяма или равна на 14 m/s. Под ден със силен вятър се разбира ден, в който поне веднъж в сроковете на наблюдение скоростта е била равна или по-голяма от 14 m/s. Максимална честота имат западните силни ветрове, 40%, следвани от северозападните (35%). Изключително опасни за задържане на замърсители в атмосферата са случаите на тихо време , както и честотата на ветрове със скорости по-малки или равни на 2 m/s . Случаите на тихо време са 48% средно за годината, следвани от слаби ветрове от изток - 12%, югоизток и юг - 9%.

• 
  Планински климатичен район
  

Като цяло зимата тук е студена със средни януарска температура е около 4 - 6 под нулата. Дните с отрицателна средна денонощна температура през зимния сезон около 60 - 80%. Въпреки твърде ниските средноденонощни температури, абсолютните минимални не падат толкова ниско колкото в Софийско поле. Тази особеност е следствие от спецификата на формиране на топлинните условия по склоновете, където на се създават условия за задържане на въздушни маси и допълнителното им радиационно изстиване. В отделни изключително студени дни абсолютната минимална температура може да спадне под -170С, а при затопляния може да достигне до 7-8 0С над нулата.

Поради ниските средни денонощни температури и голямата надморска височина тук се формира устойчива снежна покривка. Максималната дебелина е около 180см., а на отделни места е и повече. Валежите през зимата са 198 мм Годишния брой на дни със снежна покривка е 164. От декември до средата на април тя се задържа устойчиво.

Пролетта настъпва късно, като централният за сезона месец април има зимен характер - с ниски температури и снеговалежи. Активната динамика на атмосферата през този сезон го определя, като най-ветровит. Средните месечни стойности на вятъра са от 2 до 3 m/s.

Лятото е относително хладно със средни температури от 10 до 16.5 С0. Най-ниските температури през сезона могат да достигнат до 1-2 0С. Средните от абсолютните максимални температури са около 23-26 0С. Облачността през тези месеци е променлива, като средно-месечната е обща облачност е от 3 до 5 бала. Максимумът на валежите е в края на пролетта (май) и началото на лятото (юни) и е съответно 150 и 133mm. През лятото времето е най-тихо като средните месечни скорости на вятъра достигат до 1.9 m/s на открито.

Есента е мека и сравнително суха. Средните месечни температури за м. октомври са около 40С, а общата облачност е само 3.8 бала, което очертава сезона като изключително удобен за спорт и туризъм. Валежите през трите месеца на есента сумарно са 286 mm.

Континенталния характер на климата най-ясно проличава от контраста между значително по-малките зимни валежи в сравнение с тези през лятото. Така например разликите между зимните и летни валежи е около 10% от годишната им сума, а в отделни години тази разлика може да достигне до 20%. Това се обуславя главно от изострянето на студените фронтове през топлата част на годината поради засилване на вертикалните движения на въздушните маси по склона на планината и относителното размиване на топлите фронтове през студената част на годината.

Елементите на физико-географската среда оказват разнопосочно влияние върху степента на замърсяване на въздуха при фиксирана система на активни или евентуални (аварийни) източници на замърсяване

В пониженията на релефа през ясни и тихи нощи ще се формират различни по дълбочина инверсии на температурата, които от своя страна са неблагоприятни за задържане на замърсители от източници с малка височина разположени в дъното на релефната форма. Обратно през деня там се получава прегряване на въздушните маси, което от своя страна спомага за изнасянето на праховидните замърсявания във височина.

Долините и деретата могат да играят ролята на естествен аерационен канал усилващ въздушните течения ориентирани по геометрията им.. В зависимост от синоптичната обстановка при поява на димен (прахов) факел, ако има такъв, той ще е насочен предимно по посока съобразена с тази особеност, което спомага за пренасянето на примеси на по-големи разстояния от източника. От друга страна при безветрие се създават условия за инверсионно разпределение на температурите, което може да доведе до натрупване на замърсители в приземния въздушен слой, което от своя страна също може да има опасни последици, пак при условие че има изхвърляне на замърсители в атмосферата.