Екотуризмът – инструмент на устойчивото развитие



Дата23.09.2017
Размер88.95 Kb.
Екотуризмът – инструмент на устойчивото развитие
Първото определение за екотуризъм е дадено през 1991 г. от Международната асоциация за екотуризъм (TIES): “Екотуризмът е отговорно пътуване до природните райони, което опазва околната среда и допринася за благополучието на местните хора.”

Малко по-разширеното понятие, дадено от Световния съюз за опазване на природата (IUCN) през 1996г., разглежда устойчивия характер на екотуризма във взаимовръзка със социално-психологическите и икономическите му аспекти, както и връзката му с културния туризъм: “Пътуване или посещение, отговорно към околната среда, до сравнително непокътнати природни територии с цел удоволствие и възприемане на природата (и всички съпътстващи я културни забележителности – както минали, така и настоящи), което подкрепя опазването на природата, при което посетителите оказват ниска степен на негативно въздействие, и което осигурява активно и рентабилно социално-икономическо развитие на местото население”.

Това определение за екотуризъм дава възможност да се изведат неговите основни елементи и характеристики:


  • той допринася за опазване на биологичното разнообразие - извършва се екологично планиране и оценка на антропогенното въздействие, разписват се мерки по третиране на отпадъците и опазване на водата, качеството на въздуха, енергийната ефективност; минимално нарушаване на дивата природа и участие на туристите и местното население в опазване на околната среда;




  • поддържа благополучието на местните хора, защото поставя ударение върху местното участие, собственост и бизнес-възможности - провеждане на квалификационни курсове и осигуряване на инструкции и критерии за управление на хотели, къщи за гости и ресторанти по екологично отговорен начин; Екотуризмът е инструмент за развитие на устойчиви форми на поминък в отделни региони, предимно селски и малки населени места, и е свързан с ефективното използване на земята.

- включва познавателни компоненти - използване на така наречените „меки инструменти” (soft instruments) – осигуряване на екологична информация, екологично обучение и консултантски услуги; присъждане на награди и провеждане на съревнования в природозащитни мероприятия;

- включва отговорно поведение от страна на туристите и туристическия отрасъл – засилване на екологичното съзнание и създаване на нагласи то да се трансформира ефективно в отговорни действия;



  • изисква възможно най-ниско потребление на невъзобновяеми ресурси като услугите се предоставят предимно от малкия бизнес на малки туристически групи, с което се избягва свръхконсумацията;

  • интегриран с културния туризъм, допринася за опазване на културното наследство;

  • дава възможност за превръщането на дадена държава и регион в привлекателна дестинация, обединяваща природата с културното наследство.

Политиката за развитие на екотуризма се основава на насоките, приети в Декларацията от Квебек през 2002 г. (обявена от ООН за Международна година на екотуризма). Те се отнасят до:

  • стратегическите аспекти на екотуризма;

  • законодателната рамка, която да осигурява стимули, както и да уреждат сътрудничеството между секторите на екотуризма, културния туризъм и другите видове туризъм;

  • развитие на продукта, маркетинга и рекламата, основаващи се на международните системи на сертифициране и стандарти;

  • мониторингът и оценката на изпълнението на целите на екотуризма.

Екотуризмът се заражда в Северна Америка, в средата на 80-те години, в следствие на развитието на пътувания в най-отдалечените места със съхранена природа. Тласък в неговото развитие дава концепцията за устойчиво развитие. Разбирането за туристическата интерпретация на природните ресурси, приемния капацитет на териториите като туристически дестинации, както и степента на допустимата промяна, която се явява като последствие от развитието на туризма определят подходите при създаването и реализацията на екологичните туристически продукти.

Първоначално под екологичен туризъм се разбира всяко организирано туристическо пътуване, което включва в продуктовата си структура природни забележителности и защитени територии. Повишаването на интереса и мотивацията на туристите към подобни пътувания поставят природните обекти в центъра на специализирани форми на туризма, което по-нататък прераства в ангажираност на туристите в дейностите по опазване на природната околна среда. Разработват се кодекси за поведение на туриста, които се възприемат и от туристическите агенции. Стремежът е всяко туристическо пътуване да бъде екологично съобразено.

Най-много и най-разнообразни програми за екотуризъм се срещат в страните с голямо биоразнообразие, в които природата има впечатляващи измерения, национални паркове и местни общности, съхранили своите традиции. Екотуризмът е развиващ се сектор на международно ниво – международните тенденции в екотуризма като цяло изпреварват тенденциите в общия годишен ръст на туризма.

Страни като Коста Рика, Австралия, Нова Зеландия, Бразилия, Танзания, се превръщат във водещи дестинации на екологичния туризъм. Повишава се интересът към държави, на територията на които се намират обекти от Списъка на ЮНЕСКО за Световното природно наследство и от програмата “Човек и биосфера”. В международен план се наблюдава процес на окрупняване и консолидация на този специализиран пазар, наред със създаването на ново поколение продукти и туроператори.



Добри практики

Степента на развитие на екологичния туризъм в България не съответства на уникалната природа на страната и значителния потенциал, който създават природните туристически ресурси. Институционалното управление, интересът на туристическия бизнес и екокултурата на туристите и местното население не допринасят в необходимата степен за утвърждаването на страната като екодестинация. Основни причини са наложилите се консуматорски модели на потребление и породените от тях неустойчив масов туризъм, нерегламентирана сеч на горите и бракониерство. Това застрашава ресурсния потенциал, води до неустойчиво развитие и бъдеща деградация на редица атрактивни природни територии. Примери за това са курортното строителство по българското Черноморие, както и развитието на основните планински курорти – Банско, Витоша, Пампорово.

Определените стратегически цели и приоритетни действия в Националната стратегия за развитие на екотуризма не се изпълняват задоволително. Екотуризмът не е включен дори концептуално в зоните на Натура 2000. Стоят за решаване важни проблеми като разработване на маркетингова стратегия, изграждане на мрежа за предлагане на екотуристически услуги, както и регионални клъстери ( положено е начало по инициатива на БААТ), местни и регионални програми за обучение, разработването на проекти за финансиране от европейски и национални програми, стандарти за сертифициране на екотуристическия продукт.

Едно от важните условия за утвърждаването на устойчивото развитие на екотуризма е координирането на политиката и сътрудничеството между отделните правителствени институции, както и определяне на ролята му в националните и регионалните планове за развитие.

Координираните усилия на държавно ниво с тези на неправителствените организации трябва да бъдат насочени към изграждането на международен имидж на страната като екотуристическа дестинация.

Целесъобразно е да се институционализира постоянно звено за развитие на екотуризма и се разработи и приеме подходящо законодателство и нормативна уредба с цел постигане на оптимална връзка между регионалните и местни данъци и такси, и подкрепата в полза на планирането, развитието и инфраструктурата на екотуризма

От съществено значение е развиването на трансгранично сътрудничество в областта на екотуризма и опазването на природата - на международно ниво се оценяват различните аспекти и предимства на трансграничното опазване на природата и културното наследство и сътрудничеството в областта на екотуризма и културния туризъм. Тези програми са средство за управление на трансграничните екосистеми, опазване на видовете и пътищата за миграция на дивите животни, както и за стимулиране на развитието на маршрутните пътувания.

За развитието на екотуризма, освен на национално, са важни и действията на институционалното, бизнес и териториално управление на регионално и местно равнище:

- маркетинг, промоция и реклама на екотуризма на международните и вътрешни пазари до изграждането и ефективното включване на местните и регионалните институционализирани структури по туризъм;

- прилагане на стратегически регионален подход за еко-туристическо развитие – децентрализация на управлението; подкрепа на моделите на местните власти; данъчното облагане да се обвърже с местните натрупвания на приходи; създаване на регионални бизнес-асоциации и на инвестиционен пакет;

- стимулиране на местните и регионалните модели – програми за обучение на мрежите и споделяне на успешните модели на развитието на екотуризма; ;

- интегриране на целите на екотуризма в регионалните и общинските планове за развитие.

Туристическата интерпретация и включването на защитените територии във формите и продуктите на екотуризма би могло да се развие в няколко направления:

- програмата “Човек и биосфера” и българските биосферни резервати. В световен мащаб България е в челните места по отношение на биосферните резервати. Те са уникален и неразработен потенциал за развитие на страната ни като дестинация за екологичен и научно-познавателен туризъм;

- проекти и програми за развитие на алтернативния туризъм в националните паркове – Асоциация “Стара планина” и проект “Пътят на слънцето”, Пирински туристически форум и развитие на екологичния, селския и културен туризъм. По отношение на националните паркове е належащо и ограничаването, и регулирането на туристическата супер и инфраструктура в района на Банско и Добринище за НП “Пирин”; при проектирането на бъдещите комплекси “Супер Боровец” за НП “Рила” и в община Габрово на НП “Централен Балкан”;

- развитие на природните паркове като туристически обекти – Витоша, Странджа, Сините камъни, Врачански балкан. Особено уязвими поради своя статут и в случай на безконтролно строителство, са природните паркове. Поуки от частичното унищожаване и невъзстановимите вреди в ПП “Витоша” и ПП “Златни пясъци, не само че не са изведени, но и отрицателните тенденции, и заплахите за околната среда се задълбочават. Необходими са незабавни реакции и регламентиране на туристическото усвояване на ПП “Странджа, където строителството в селата Бродилово и Изгрев и очертаващото се такова в с. Кости, с. Сливарово и др., би могло да излезе извън контрол. Налице са редица нерешени въпроси по туристическата интепретация на природните ресурси в ПП “Шуменско плато”, ПП “Сините камъни”, ПП Врачански Балкан и бъдещите природни паркове - Източни и Западни Родопи;

- разработване на продуктови структури на екологичния туризъм чрез включването на природните забележителности в организираните туристически пътувания. Те са неизползван стратегически потенциал и включването на част от тях в Програма “100-те национални туристически обекта” е положителна стъпка. Над 2000 природни феномена чакат своето време да бъдат включени в международни и национални туристически програми и специализирани турове.

Необходими са институционални инициативи по разширяване на участието на страната ни в Списъка на обектите на световното природно и културно наследство. До този момент има само два български обекта в този списък – ПП “Пирин” и ПР “Сребърна”. С потенциал за включване в Списъка са: НП “Централен Балкан” или части от него с резерватите, ПП “Странджа”, мрежата резервати в Западни Родопи – Мантарица, Дупката, Беглика, Червената стена, планината Славянка с биосферния резерват “Али ботуш” и др.

Освен използването на защитените територии, утвърдени в туристическата практика, има още редица многообразни форми и продукти на екотуризма.

Разпространена форма на екотуризма е наблюдаването на дива флора и фауна в естествените им среда на големи животински екземпляри в естествените условия на джунглата, във водните басейни, в полярните области. В България това могат да бъдат редица редки ендемични и реликтни животински и растителни видове в националните и природните паркове, биосферните резервати, планините, езерата и реките. Обекти по световните стандарти могат да бъдат кафявата мечка в Стара планина, Рила и Пирин, пеликаните в езерото Сребърна и посещението на резерватите Боатин, Парангалица и Баюви дупки – Джинджирица, от гледна точка на качество/възраст на компактни сектори гора.

Традиционни за България са формите, продуктите и дестинациите на планинския пешеходен туризъм. Високопланинските трекинг турове се групират по степен на трудност (категории) и форми. – изкачвания, маршрути, излети и екскурзии. Световни дестинации са Алпите, Хималаите, Андите и други. През България минават три европейски международни маршрути (Е-3, Е-4, Е-7). Разработена е мрежа от планински маршрути с национално, регионално и местно значение.

Продуктови структури на екотуризма са и формите на познавателен, научен и учебен туризъм - образователни турове, посетителски центрове, зелени училища; фотолов; лов и риболов; събиране и колекциониране на образци на живата и неживата природа с научна и учебна цел; диви плодове, билки, гъби и др.; алпинизмът и пещерният туризъм.



Съвременни туристически екопродукти са и екопътеките от Националната мрежа “Български екопътеки”.

Туризмът в екологически запазени територии трябва да допринася за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи (incoming) агенции, местни общности, асоциации, стопанисващи защитените райони, научни общности. Всички те се ангажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района. Екотуризмът се превръща в специфичен пазарен сегмент и форма на туризъм, който се основава на природата и е един от инструментите за устойчивото развитие на дадена страна.


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница