Експерти: Енергийният микс на бъдещето е в баланса между тока от аец и зелени централи

Токът има една съществена разлика спрямо всички други стоки, които купуваме. Не може да го произведеш сега, а да го ползваш в бъдеще. Електропроизводството трябва да следва потреблението. Което значи, че всички електроцентрали, освен сумарното количество произведена енергия, имат и друга важна характеристика - кога и колко надеждно могат да я произведат. Една по-дълга суша плюс облачно и безветрено  време обрича на разпад всяка система, която разчита само на слънце, вятър и вода. Енергийната система има нужда от базови мощности, които да са (относително) компактни, евтини и надеждни. Това са ТЕЦ на изкопаеми горива (основно въглища) и АЕЦ. В този контекст ТЕЦ са единствената алтернатива на АЕЦ.

Началото на вятърната енергетика в България е през 2004 година, когато общата инсталирана мощност е само 10 мегавата. Изграждането на нови мощности се извършва с нарастваща скорост, като през 2014 година инсталираните мощности вече са 679 мегавата.

През 2013г. с 681 мегавата производството на електроенергия е било 1100 гигаватчаса. Един блок на АЕЦ с мощност 1000 мегавата, през същата тази година е произвел 7000 гигаватчаса електрическа енергия.

Най-голямата централа в България е в Костиево (област Пловдив) и е с мощност 5 Мегавата. Има и други построени централи в Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска област.

В по-далечно бъдеще, а и големи надежди се възлагат на овладяването на термоядрения синтез. След разработването на тази технология, хората ще разполагат с евтина, чиста и изобилна енергия.

Все пак да поясним - приетият през 2007 година Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, приет в следствие на директива на ЕС, предвиждаше такива облекчения по отношение на инвестициите във ВЕИ, които осигуряваха инвестиционен комфорт на всички ВЕИ проекти в България, като целта беше достигане на изискването от 16% дял на ВЕИ в енергийния микс на България до 2020 година. Законът предвиждаше преференциални цени за енергията, произведена от ВЕИ, превишаващи с пъти цените на ел. енергията, произведена от традиционните централи - ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ. Това беше и основната причина за бума в предлаганите инвестиции и реално изградените проекти. Освен реализираните до 2010 г. проекти за ВЕИ, в ДКЕВР бяха депозирани молби за изграждане над 10 000 мегавата, което надвишава капацитета на енергийната система с повече от 100%. Тази ситуация предопредели приемането на нов Закон за енергията от възобновяеми източници през 2011 година, чиято цел беше да овладее бума на ВЕИ, както и решаването на някои неотложни въпроси, свързани с реалното управление на електроенергийната система на страната. Въпреки негодуванието на сектора, през 2012 г. делът на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната (електричество, енергия за отопление, охлаждане и транспорт) е достигнал 17.7%, като по този начин ангажиментът поет през 2010 година пред ЕС ние успяхме да преизпълним за 2 години.з 2010 година към ЕС за 16 на сто дял през 2020 година, успяхме да го изпълним за две години.

Конкретно за възобновяемите източници, според Американската администрация, към 2011 година 21% от произведената електроенергия в световен мащаб е била от такива източници, като прогнозата е до 2040 година този процент да достигне 25 на сто. Аз лично не бих определил това повишение като голямо, но трябва да се има предвид, че зелената електроенергията е все още доста скъпа, сравнена с конвенционалните източници и АЕЦ.  Въпреки това, страни с висок стандарт като Дания например планират 100% електроенергия от възобновяеми източници до 2050 година.

Проблемите с наличността са ясни за всеки, защото колкото и елементарно да звучи, когато няма вятър, вятърните генератори няма как да произвеждат електроенергия. Сходни са проблемите с фотоволтаичните паркове при липса на подходящото слънцегреене.