Екзокринна панкреасна недостатъчност при кучето етиологични аспекти лазарин Лазаров
Изтегляне 93.78 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Панкреатичен фермент
| ЕКЗОКРИННА ПАНКРЕАСНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ПРИ КУЧЕТО - ЕТИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ
Лазарин Лазаров Тракийски Университет, Ветеринарномедицински факултет, катедра Вътрешни болести При постъпване на храната в стомашно-чревния тракт задстомашната жлеза секретира в тънкото черво не само панкреатични ферменти, но и бикарбонати, неутрализиращи солната киселина и поддържащи алкалната среда в дванадесетопръстника, нeобходима за нормалното функциониране на ензимите. При физиологични условия панкреасът /в зависимост от масата/ образува в денонощието от 50 до 1500 ml. секрет /около 70 ml/kg.m/. Панкреасния сок представлява безцветна течност с алкална реакция /рН = 8,0-8.3/ (3, 17). Той съдържа органични вещества /белтъци/ и неорганични компоненти /бикарбонати, електролити, микроелементи/, а също така и слуз от изводните канали. Ферментната част на секрета се образува в ацинарните клетки на панкреаса, а течната /водно-електролитната/ муцин и бикарбонати – в епитела на каналите. С помощта на панкреатичните ферменти /липаза, амилаза и протеаза/, играещи ключова роля във външносекреторната функция на панкреаса става разграждане на хранителните вещества /табл. 1/ (3, 17). Болшинството от ферментите се намират в неактивна форма във вид на проензими, които се активират в дванадесетопръстника от ентерокиназата /фиг.1/. В активна форма се секретират липаза, амилаза и рибонуклеаза. Амилаза се секретира не само в панкреаса, но и от слюнчените жлези. Двете и форми имат приблизително еднаква активност и участват в разграждането на скорбялата и гликогена. Амилазата от слюнчените жлези може да усвои скорбялата още преди постъпването и в тънкото черво и преди контакта с панкреасната амилаза. Амилазата хидролизира a-1,4-гликозидните връзки на скорбялата и гликогена, но не е в състояние да раздели a-1,6 връзки, които се хидролизират от ферментите на интестиналния тракт. Панкреатичната липаза катализира разделянето на триглицеридите от храната до двумастни киселини и моноглицерид. Своето действие тя осъществява заедно със жлъчната киселина и колипазата на панкреаса (17). Протеазите се синтезират от жлезата във вид на проензими, които се актвират в дванадесетопръстника. В резултат на действието на всичките пептидази /трипсин, химотрипсин, еластази, карбоксипептидази/ се образуват олигопептиди, разграждащи се по-нататък под въздействие на свободните аминокиселини и ферментите от интестиналния тракт.
* Тези ферменти се секретират от панкреаса в неактивна форма /проферменти / и се активират в дванадесетопръстника. Табл.1: Храносмилателни ферменти на панкреаса Активността на панкреатичните ферменти зависи от условията на съществуване на организма и има адаптивен характер(3). Регулирането на секрецията на сока на панкреасът е сложен процес, в който участват нервно-хуморални механизми, при което важна роля се отрежда на хуморалните фактори-гастроинтестинални хормони /секретин, холецистокинин-панкреозимин/, активиращи се под действието на релизинг пептидите, секретиращи се в лигавицата на дванадесетопръстника. Секретина засилва продукцията на течната част на сока, а холецистокинина стимулира ферментативната активност на задстомашната жлеза. Инсулин, гастрин, бомбензин, солите на жлъчните киселини, серотонин също усилват секреторната активност на последните. Отделянето на панкреатичния сок се подтиска от глюкагон, калцитонин, соматостатин и др. (3, 17). 
Фиг.1. Активация на панкреатичните пептидази Екзокринната дисфункция на панкреаса се среща при различни заболявания и може да е следствие на общо или изолирано намаление на ферментната активност. Нерядко дефицитът на ферментите се обуславя от нарушаване на тяхната активация в тънкото черво. Вследствие на дисфункция на панкреаса съпроводена от дефицит на ферменти /малдигестия/, често се развива нарушение на всмукването на хранителни вещества /малабсорбция/, /табл.2/ (1, 3, 9, 14).
Табл.2: Основни причини за малдигестия при кучетата Известно е, че панкреаса има големи компенсаторни възможности, и нарушаването на секрецията му се проявява само при тежки нарушения. Клинично изявената екзокринна недостатъчност е сигурен индикатор за наличие на напреднали морфологични промени в панкреаса, стадий в който 90-95% от секреторния паренхим е заместен с фиброзна, функционално инертна тъкан (5, 6, 11, 15). Стеаторея и креаторея се открива в случаи когато секрецията на панкреасна липаза и трипсин намалява повече от 90% (2, 7, 11). В основата на екзокринната недостатъчност на панкреаса лежат следните механизми (1, 3, 9, 12, 13, 14, 17):
В зависимост от механизма, лежащ в основата на развитие на външносекреторната недостатъчност на панкреаса, се различават абсолютна панкреасна недостатъчност /табл.3/, която се развива при намаление на обема на функциониращия паренхим на задстомашната жлеза (4, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 14, 16), и относителна панкреасна недостатъчност, която е обусловена от причини несвързани непосредствено със задстомашната жлеза: намаление на интрадуоденалното рН /по-малко 5,5/, моторна дисфункция на дуоденума, ускорен пасаж на чревното съдържание, излишък на бактериален ръст в тънкото черво, дефицит на жлъчка и ентерокиназа /табл.4/ (3, 13, 17).
Табл.3: Причини за абсолютна екзокринна панкреасна недостатъчност
Табл.4: Причини за относителна екзокринна недостатъчност на панкреаса Поради тясната анатомо-физиологична и функционална връзка на панкреаса с другите органи от храносмилателната система, той много лесно бива въвлечен в патологичния процес при заболявания на дванадесетопръстника, жлъчния мехур, жлъчните канали и черния дроб (3, 10). В зависимост от характера и продължителността на тези или други въздействия върху панкреаса, панкреасната недостатъчност може да протече както с общо намаляване на производството на ферментите, така и с изолирано намаляване само на един от тях и да завърши с развитие на остър или хроничен панкреатит. В таблица 5 са показани групите основни заболявания съпровождащи се с екзокринна недостатъчност на панкреаса (6, 7, 12, 14, 16).
Табл.5: Заболявания съпровождащи се с екзокринна недостатъчност на панкреаса Болшинството от авторите, работещи върху заболяванията на панкреаса, посочват хроничния панкреатит като най-честата причина за развитие на ЕПН (3, 14, 17). Той често протича заедно със захарен диабет, който може да предхожда началото на ЕПН (8). Инцидентността на хроничния панкреатит като причина за развитие на ЕПН и/или диабет при кучетата не е добре изучена, поради трудната му прижизнена диагностика. Литература:
Изтегляне 93.78 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||