Елефас Леви „Учение и ритуал на висшата магия

Зад булото на всички свещени и мистични алегории на древните учения, през мрака и причудливите изпитания на всички посвещения, по печата на всички свещени писания, сред руините на Ниневия и Тива, по разядените от времето камъни на старинните храмове, върху потъмнелия лик на египетските и асирийските сфинксове, в чудовищните или чудесни рисунки, които представят на вярващите индуси свещените слова на Ведите, в старинните емблеми на нашите стари алхимични книги, в церемониите при приемането, които практикуват тайните общества – навсякъде се съзират следите на едно учение навсякъде еднакво и навсякъде грижливо скрито. Очевидно окултната философия е била кърмилница или кръстница на всички религии, неизчерпаем извор на интелекруална мощ, ключ към всяка божествена тайна и пълновластна повелителка на цялото обществп в онези далечни времена, когато са я пазели най-вече за обучението на жреци и властелини.

Елефас Леви „Учение и ритуал на висшата магия”
По-нататък в това встъпление към книгата си, последният истински европейски маг, в типичния си многословно описателен стил дава да се разбере, че става въпрос за Тайното учение, което всички ние наричаме с популярното име магия. Това, че Леви открива следите и влиянието й навсякъде около нас си е лично негов проблем. Всеки има право да вярва в каквото си иска.

„ Ако ти читателю, си от хората, които смятат, че всички приказки за магии са абсолютни глупости”, моля те, остави тази книга, тя няма да ти хареса. Ако си от тези, които гледат с насмешка на магията, опитай да се забавляваш доколкото можеш с приключенията на героя. И накрая, ако си от хората, които са готови да допуснат, че „не всичко, което съществува им е познато” и които искат да се запознаят с един загадъчен и много тайнствен свят, приготви се да участваш в разбулването на истинска и напълно реална магическа загадка. Казвам реална в смисъл, че при определени обстоятелства всичко това би могло да се случи наистина. Разбира се, героят и приключенията му са измислени, но историята е построена върху реални факти. Древноегипетските каменни плочки с магически рецепти, вуду магьосниците и сатанистките кланове наистина съществуват. Друг е въпросът дали имат някакви магически сили или не. Това пък си е техен проблем.

Вече почти чувам как тук-там се надигат недоволни мърморения. „Тоя какво се опитва да ни будалка. Я ми покажете някой, който да е виждал истинска магия!” Едва ли ще намерите такъв. Магията не е средство за забавление и истинският маг НИКОГА И ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ ПРАВИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ само за да задоволи нечие любопитство.

Основният закон на Тайното учение гласи: „знай, умей, смей и мълчи!” или преведено на съвременен език, необходими са: познания, умения, смелост и опазване на тайната. „Още по-точно казано, магията сама се защитава от посегателството на невежите.”

Всички книги написани от древните, велики магьосници са почти неразбираеми и при повърхностен прочит изглеждат глупави и изпълнени с противоречия. За да ги проумее, човек трябва да бъде много упорит и изключително търпелив. Мъдреците на всички тайни школи винаги са твърдели, че „... умният сам ще разбере”. Няма нито един магьосник, било то древен жрец или съвременен „учен”, който да не е пострадал при опита си да „преподава на тълпата”. И все пак магическите познания се разпространяват. Бавно и предпазливо, само чрез хора, доказали своите способности и умения.

Вторият факт е написването на тези две книги от поредицата. Бях обещал, че ще ги направя още в края на месец май, но по една или друга причина винаги, когато се захванех сериозно с тях, се случваше нещо, което ме прекъсваше. Работата потръгна едва, когато във встъплението към „Часът на вещицата” написах, че „САМО ЩЕ ВИ ПРЕДСТАВЯ РИТУАЛНАТА МАГИЯ ТАКАВА КАКВАТО Е И НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ ПРАКТИКУВА, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЯМА ДА УЧА НА МАГИЯ”. Както вече казах – магията сама може да се защитава.

Не искам да разбирате погрешно думите ми. Не се опитвам да ви заблуждавам, „че виждате ли, аз разбирам от магия, ама няма да ви разправя за нея”. Интересите и познанията ми се разпространяват само в границите на малко по-силното любопитство към тайнствените неща. Присъствал съм на някои наистина впечатляващи ритуали, но признавам си, че за нито един от тях не мога категорично да определя дали е истинска магия, фокуснически трик или проява на неосъзнати екстрасенски способности.

Тук е моментът да уточня една много съществена подробност. Екстрасенс и магьосник са две много различни неща. Екстрасенсите имат Способности, които никой не може да отрече. Магьосниците имат Познания и Умения, които невинаги са достъпни и разбираеми за обикновения наблюдател. Екстрасенсът обикновено активно използва Силата си. Магьосникът никога не демонстрира публично уменията си. Изключително рядко силният екстрасенс може да стане истински магьосник. Причината не е в някаква „несъвместимост на Силата и Учението”, а в чисто човешките слабости гордост и самомнителност.

Обикновено този, който притежава Сила, смята себе си за избраник на съдбата и в повечето сличаи наистина е такъв, но вместо да признае, че едва е стъпил върху прага на Познанието, той започва да си измисля теории и философии и настоява веднага да стане Учител. Едни разговарят с „богове”, други с „извънземни”, трети само обявяват „божествения” си произход и т.н.

Толкова по въпроса. Нямам намерение да критикувам някой или отричам каквито и да е факти, били те истински или измислени.

И да завърша в същия стил – ДАЛИ ЩЕ МИ ПОВЯРВАТЕ ИЛИ ЩЕ МИ СЕ ПРИСМЕЕТЕ, СИ Е САМО ВАШ ПРОБЛЕМ!

Сега няколко кратки указания към самата игра.

Книгата е написана по необичаен, но не кой знае колко необичаен начин. Двама герои, които не са съвсем различни, по два начин и в два отдалечени във времето момента се сблъскват с една и съща опасност. Всеки от тях ще трябва да се бори в зависимост от възможностите, които му дава неговото време. Един средновековен младеж и неговият съвременен еквивалент са принудени да се намесят в „Битката на боговете”, започнала още в зората на човешката история. В това ПЪРВО НИВО на играта героят трябва да оцелее и ... да избере страната, на която ще застане /това не става явно, а чрез поредица от действия/ и да подготви участието си в следващите еташи на „Битката”.

Към играта е приложена много важна КОДОВА ТАБЛИЦА. В шестдесет и четири квадратчета се записват поредица от кодови числа, част от които имат значение за текущата игра, а част от тях представляват връзка с паралелната сюжетна линия.

Цялата кодова таблица, ако е попълнена честно, представлява психологически тест, който постепенно „настройва” останалите нива на играта съобразно личните ви предпочитания. Това обаче не е задължително условие. Можете да „хитрувате” колкото си искате. Подробности за тест можете да намерите в „Часът на вампира”.

За да не се повтарям, тук само ще предупредя, че двете книги могат да се играят напълно самостоятелно. За общия резултат няма значение от коя ще започнете. Прочитането на едната ви дава известни преимущества в другата и обратното. Освен това имайте предвид, че ако искате кодовата таблица – тест да изпълни предназначението си, трябва при ПЪРВИЯ ПРОЧИТ ДА ИГРАЕТЕ ЧЕСТНО, без да „издирвате” продълженията, които ви се струват най-добри. В магическия свят законите на логиката губят своята сила, там е царството на интуицията.

Край на указанията! Четете, играйте и треперете.

1
Започваме с попълване на кодовата таблица. Виж кои книги от поредицата имаш и коя от тях смяташ да прочетеш първо. Ако имаш само "Часът на вещицата", направи код 31=10. Ако имаш и двете книги и смяташ да прочетеш най-напред "Часът на вещицата", направи код 31=20. Ако имаш и двете книги и вече си чел "Часът на вампира", направи код 31=15.

Наричаш се Оливър Камбре. Живееш в не особено голям град на един от Северните американски щати. Нямаш кой знае какви специални качества. Освен с неутолимо любопитство и добри професионални умения, можеш да се похвалиш единствено със способността си сякаш случайно да се натъкваш на странни събития и вълнуващи приключения. Резултатът най-често е купища неприятности, но затова пък не можеш да се оплачеш, че живееш скучно.

Всичко това е определило и избора на професията ти. Работиш в сравнително голям всекидневник, за който е пресилено да се твърди, че има някакво "национално значение", но който разполага с достатъчно средства, за да прави собствени проучвания на горещи истории.

Всъщност във вестника си съвсем отскоро. Подвизаваш се там като...

... фоторепортер. Премини на епизод 11.

... журналист-репортер. Отиваш на епизод 21.

... компютърен специалист. Заминаваш на епизод 31.

ЗАБЕЛЕЖКА! И в трите си "проявления" Оливър Камбре владее компютъра, фотоапарата и умението да вади душата на хората с въпроси. Истински специалист обаче е само в една от професиите.

... мрачно се връщаш в леглото. Преминаваш на епизод 42.

... хвърляш се към прозореца и преминаваш на епизод 3.

... хукваш навън, като пропускаш дори да се облечеш както трябва. Заминавай на епизод 13.

Ако ще се върнеш да спиш, премини на епизод 42.

Ако все пак ще излезеш да видиш какво става, направи код В7=5 и премини на епизод 13.
4
Предпазливо се оглеждаш и колебливо дръпваш дръжката на вратата. Тя леко се отваря и ти пъхваш глава в колата. Отново нищо. Няма хора, няма кръв, няма чанта, папка или каквото и да е. Разочаровано се дръпваш и... нещо сякаш привлича погледа ти. До мястото на шофьора, почти потънала между седалката и тапицерията на облегалката забелязваш малка метална кутийка.

"Някой е изгубил табакерата си — е първата мисъл, която преминава през главата ти. — Не. Много е малка за табакера. Какво по дяволите е това?"

Докато разсъждаваш, виждаш как ръката ти сама се протяга и взима кутийката. "Това е работа за полицията" — мислиш си, но въпреки всичко не можеш да устоиш на незнайната сила. Взимаш кутийката и се дръпваш назад.

Изведнъж сякаш десетки мравки полазват по врата и главата ти. Усещаш нечий тежък поглед, вдигаш очи и...

... преминаваш на епизод 32.
5
Известно време внимателно следиш действията на ченгетата, но скоро ти писва. Ония засега извършват нормалните рутинни проверки и явно чакат някой. По задълбочеността на разследванията и по броя на участващите екипи можеш да съдиш, че наистина са открили нещо сериозно.

Протягаш се и обмисляш възможността да идеш и да хапнеш нещо. Едва ли ще изпуснеш нещо, но все пак. Може би една пица от "доставки по домовете" ще ти свърши добра работа. Посягаш към телефона и... той като по поръчка започва да звъни. Вдигаш слушалката.

— Тук е домът на Оливър Камбре! В момента ме няма... — опитваш се да имитираш несъществуващ телефонен секретар, но отсреща не се улавят на номера.

— Зная, че сте там, мистър Оливър! — прекъсват те. — По-добре не си правете глупави шеги.

— Добре де. Казвай какво искаш?

— Вие имате нещо, което аз искам. Продайте ми го.

— О-хо! И какво е то?

— Една малка кутийка с... Отваряхте ли я вече?

— М-м, нямам никаква кутийка, но да предположим... само за идеята, че е в мен. И и какво, ако съм я отворил.

— Нищо. Явно не сте. Това нещо е мое.

— Така ли?

— Стига все "така ли". Предлагам ви 250 долара.

— М-м... не знам...

— 500... 1500! Слушай, изнудвач такъв, нямам повече пари!

— Искам информация!

— Съгласен! Довечера, след като се стъмни, в двора на старата фабрика. И не се опитвай да ме метнеш! Ще разбера!

— Носи и парите! Ей, чакай, бе! Що затвори? Не сме се договорили! Сега обаче е време да се появиш в редакцията на вестника си.

Имаш съвсем малко време, колкото да отвориш и да разгледаш съдържанието на кутийката.

Ако код Г6 е различен от 5 и искаш да видиш какво има вътре, премини на епизод 25.

Ако код Г6 е 5 или предпочиташ да проучиш находката си на спокойствие, отиваш на епизод 26.

... отиваш на епизод 17.

Оставяш намусения санитар на мира и...

... ако ще се върнеш в редакцията и ще преровиш информацията в компютъра, премини на епизод 36.

... ако ще потърсиш информация в полицията, давай към епизод

46.
8
Предлагаш на дамата да поговорите някъде на спокойствие и тя веднага се съгласява. Налага се да преминете през претъпканата обща зала и да изтърпиш неизбежните подмятания на колегите си. Изкушаваш се да я заведеш в някое отдалечено заведение, но накрая се спираш в малко кафене, разположено на една от съседните улички.

Разменяте задължителните "светски любезности" и когато досадно услужливият келнер най-после се маха, предлагаш на Лора да обясни какво точно иска от теб.

— Искам да дойда с теб при огледа на моргата — казва направо тя. — Повярвай ми, имам достатъчно основания.

— Да ги чуем.

— Не ми ли вярваш? О, добре де. Всъщност историята може да ти се стори доста смахната. Ще ти разправя всичко, но искам да ми обещаеш, че няма да се присмиваш и преди да ми откажеш, добре ще си помислиш. И няма да ме прекъсваш!

— Обещавам, обещавам! Няма да се смея! Няма дори да дишам!

— Вероятно не знаеш, но подобно нещо вече се случи в тази болница.

— Изчезване на трупове! Не може да бъде! Щях да...

— Обеща нещо! Моля те, така никога няма завърша. Не бяха трупове, а само един. На брат ми.

— О, извинявай, аз...

— Няма нищо! Не би могъл да знаеш. Та ставаше въпрос за Роналд. Той всъщност е доста по-голям от мен и много отдавна напусна дома ни. Бях още много малка, така че почти не го помня. Роналд вечно беше скаран с някого, най-често с нашите или с мен. Една сутрин ми позвъниха от болницата. Докарали тежко катастрофирал мъж и единственият адрес, който намерили в дрехите му, бил моят. Няма да ти разправям подробности около полицейското разследване... и не ме питай защо са го правили. Там имат един смешен тип...

— Чакай малко, нима Коломбо още тогава се е занимавал с подобни катастрофи. Но той каза, че никога.нямало жертви! Не зная за какво говориш. А лейтенантът наистина се прави на Коломбо, само че не е симпатичен като него. Както и да е. Докато полицията ме размотаваше насам-натам, от болницата съобщиха, че някой бил откраднал трупа. Онова смахнато ченге беше готово да обвини мен, представяш ли си?

— Ами, доколкото го познавам, мога. Давай по-нататък.

— Сега идва най-странното. Два дена по-късно трупът отново беше на мястото си. Изглежда, този, който го е взимал, е знаел как да го съхрани, защото Роналд направо изглеждаше почти жив. Взехме го вкъщи. Подготвяхме...

— Е-хей, Оливър, ето къде си бил, хитрецо. Сваляш мацки в работно време, а? — В кафенето нахлува един от младите ти колеги и неканен се тръшва на масата. — Бягай при шефа. Веднага! Не се шегувам, човече! Ако искаш, аз ще забавлявам дамата.

Няма как, трябва да прекратиш разговора.

Ако ще си уговориш нова среща с Лора, запиши код Г7=20 и ремини на епизод 37.

Ако смяташ, че няма какво повече да научиш от нейната история не променяй кодовете и премини на епизод 37.

— Значи ти наистина си Избрания... значи най-после Силата ще бъде... О-о, извинявай! Бъбря глупости. Уплашена съм. Не може ли да идем някъде по-далеч от това място? Аз... по-късно ще ти обясня... моля те!

Съгласяваш се с нея и преминаваш на епизод 61.
10
Отстъпваш няколко крачки назад и трескаво се опитваш да заредиш отново пистолета. Оживелите трупове, някои от които жестоко разкъсани от тежките куршуми, бавно и неотстъпно се приближават. Блъскаш с рамо заключената врата. Изпускаш пълнителя, нервно ругаеш, навеждаш се и... ненадейно точно пред теб се появява млечнобял облак. Мъглата за миг скрива от погледа ти ужасните зомбита. Чуваш ги как глухо реват и се тътрят, но кой знае защо не успяват да преминат преградата. Облекчено въздъхваш и... сега виж кодовата таблица.

Ако код А8 е равен на 5 премини на епизод 92. Никакви други условия нямат значение.

Ако код А8 е различен от 5, и...

... код Б6 е равен на 5, преминаваш на епизод 20.

... код Б6 не е равен на 5, преминаваш на епизод 30.
11
Значението на този епизод е единствено да дефинира професията ти така, както ще бъде използвана в играта. От тук нататък, само за целите на книгата, фоторепортер ще бъде човек, който с фотоапарат в ръка преследва u документира интересни събития. Ти си от типа репортери, които не обичат да ходят подир някой журналист, въоръжен с касетофон или, не дай Боже, с бележник, та по цял ден да слушат: "Я щракни това, приятел! Засне ли кадъра? Улови ли добре ситуацията?"

Работиш сам, което ти дава отлични шансове за проява, но понякога може да бъде опасно. В наше време така наречените "папараци" не са особено популярни личности. Не искам да кажа, че ти си един от тези "свръхнахалници", но... понякога работата изисква да на забелязваш чувствата на околните.

Ако приемаш това определение, запиши си код Б8=5 и премини на епизод 41.

Ако не харесваш професията, отиваш на...

... епизод 21, за да видиш как е като журналист-репортер.

... на епизод 31, за да опиташ да се справиш с компютрите на вестника.

... оставаш в банята, след което мрачно се връщаш в леглото. Преминаваш на епизод 42.

... трескаво обличаш каквото ти попадне и моментално се хвърляш към прозореца. Преминаваш на епизод 3.

... хукваш навън, като дори не си правиш труда да се облечеш както трябва. Заминавай на епизод 13.

Ако смяташ веднага да прегледаш вътрешността на колата, върви на епизод 4.

Ако най-напред ще проучиш общата обстановка и...

... ако код Б8 е 5, преминаваш на епизод 23.

... ако код Б8 е 10 или 15, отиваш на епизод 33.

... ако код Б8 е 20, преминаваш на епизод 43.

Полицаят взема "вещественото си доказателство", хвърля му един разсеян поглед и го подава на някакво униформено ченге.

— Само това ли е? Сигурен ли сте, че не сте забравили нещо?

— Това е, какво друго! Ако очаквате, че вътре има пълни и подписани самопризнания, лъжете се — казваш грубо, ядосан кой знае от какво.

— Ех, де тоя късмет! — въздъхва полицаят. — Ама нищо де, аз не се отчайвам. Все някога може... — Карикатурата на Коломбо махва с ръка, пъхва ръце дълбоко в джобовете си и ти обръща гръб.

Ти...

... решаваш да си "потърсиш белята", настигаш смешното ченге и попадаш на епизод 44.

Едно ужасно същество, по-черно от заобикалящия те мрак се изправя пред теб и моментално те сграбчва. Правиш някакъв героичен опит да се бориш, но нападателят ти е много по-силен. Усещаш как краката ти се отделят от земята. Чудовищният звяр разтваря уста. Залива те дъх на гнило месо. Лунната светлина разкрива комплект кошмарни зъби, които в същия момент се спускат и разкъсват гърлото ти.

Това вече е края на играта. За да не се чувстваш измамен, знай, че беше нападнат и убит от върколак. Вече си се срещал със звяра, когато взе кутийката. Спомни си рисунката. Информацията, разбира се, не беше пълна, а интуицията ти те подведе. Сега иди на епизод 16 и продължи играта от там.
16
Малко късно се сещаш за уговорената среща. Изкушаваш се да идеш, но идеята да се срещаш с тайнствени непознати посред нощ в стара разрушена фабрика, далече от очите на хората никак не ти допада.

Оставаш си вкъщи и преминаваш на епизод 17.

Сънен и уморен, но пълен с идеи се появяваш в редакцията. Веднага забелязваш, че всички явно те очакват. Всъщност освен обичайните поздрави и закачки, никой не казва нещо, но усещаш, че са ти подготвили някакъв номер. Примиряваш се със съдбата и минаваш зад преградата, отделяща бюрото ти от общата зала. Изненадата отново те чака там. Този път обаче не е шефът, а млада дама с доста предизвикателна външност.

— Ъ-ъ... хм... аз съм Оливър Камбре. Вие при мене ли идвате...мис...

— Лора. Наричайте ме Лора. Ако вие сте този, който ще пише за моргата, значи съм при вас.

— О, искате да съобщите нещо или...

— Извинявай Оливър, може ли да вземе... — Надниква иззад преградата един от колегите ти. — Добро утро, госпожице. Аз съм...

— Махай се, Тони! — казваш сърдито и натрапникът ухилен се измъква.

— Или какво? — поглеждате дамата.

— Ъ? Какво "или какво"?

— Вие казахте "да съобщите нещо или".

— А, да. Помислих, че може би искате да направите някакво изявление. Тогава...

— Ей, Оли, разбрах, че при теб е... О, извинявай! — Следващият любопитко изчезва, преди да успееш да си отвориш устата.

— Виждам, че много сте зает — изправя се дамата. — Може би друг път.

— А-ха. Така ще е най-добре. Обадете се пак. Но не преди да съм се разправил с тия — казваш, правиш код (Бележка: кодът би трябвало да е Г7=5) и преминаваш на епизод 37.

— Не съм зает, но тези са страшно любопитни — промърморваш. — Нека...

... да идем някъде и да поговорим на спокойствие — предлагаш й, правиш код Г7=10 преминаваш на епизод 8.

... да не им обръщаме внимание — казваш, правиш код Г7=15 и преминаваш на епизод 18.