ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
ФЕТТ
КАТЕДРА: "ЕЛЕКТРОННА ТЕХНИКА”
ПРЕДМЕТ: "Микропроцесорна схемотехника"
ТЕМА:”ЕЛЕКТРОНЕН АМПЕРМЕТЪР”
Разработил: Катерина Атанасова Пашова Ф.№ 06019794 Курс:IV Група:3
Ръководител:………………………
Гл. ас. А. Керезов
СЪДЪЖАНИЕ:
-
Задание.
-
Обяснителна записка:
-
Литературно проучване и избор на микропроцесор.
-
Синтез на блоковата схема.
-
Синтез на принципната схема.
-
Блок-алгоритъм на програмата.
-
Графична част:
-
Графичен оригинал на печатна платка.
-
Спецификация.
ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
Литературно проучване и избор на микропроцесор:
Автоматизацията на производството и научните изследвания налагат повишени изисквания към средствата за измерване: повишаване на точността, автоматизиране на процеса на измерване, получаване на резултат от измерването във вид удобен за отчитане и за обработване със средствата на изчислителната техника.
Електронните измервателни уреди са средства за измерване, които използват електронни преобразуватели и изработват информационен сигнал във внд на показание, достъпно за непосредствено възприемане от наблюдател, като непрекъсната функцияна измерваната величина.
Използването на микропроцесор в електронните цифрови уреди дава възможност за програмна обработка на информацията. Функционалните им възможности се определят от програмите записани в паметта на процесора. Дават възможност за автоматично избиране на подходящ обхват, запомнят резултатите от преките измервания, извършват необходимите изчисления и определена стоиност на измерваната величина се визуализира чрез индикаторно устройство.
В проекта се използва микроконтролер МС68НС11А8, който има вградени:
-
8к байта ROM, 512 EEPROM;
-
256 RAM памет;
-
SPI/SCI вграден интерфейс;
-
8 битово, 8 канално АЦП;
-
таймерна система;
-
3 input-capture линии, 5 output-compare линии;
-
максимална честота на външен кварцов осцилатор – 8 MHz;
Микроконтролера в проектираното устройство паботи в едночипов режим, при което се счита, че ресурсите вградени в него са достатъчни за правилното функциониране на програмата.
Синтез на блоковата схема:
Работата на проектираното устройство може да се обясни и чрез следната блокова схема:
Входният преобразувател е мястото, където неизвестнота величина се преобразува до информация подходяща за обработка от следващия блок – микропроцесора. Тук информацията се обработва и предава към блока за индикация. От блока записан като кварцов осцилатор се подават тактови импулси към процесора. И последния посочен блок е сериен асинхронен интерфейс RS232, който служи за връзка с РС.
Синтез на принципната схема:
Входната верига представлява преобразувател на измервания ток в напрежение (Rвх), схема за защита включваща два диода и съпротивление и програмируем усилвател на напрежение. Обхватите се избират посредством бутоните, като изходното напрежение (входното за АЦП) за всеки обхват варира 0 – 5 V. Тъй като. С натискане на бутон за избор на обхват включваме и съответния светодиод, който дава визуална информация за избрания обхват. Операционият усилвател трябва да бъде прецизен – с малко Uoffset, IB и др. Избирам LF156A.
Изчисленията за елементите на аналоговата част на схемата се прави по следната последователност:
Изчисляване на резисторите R7, R9, R11 и R13:
Използвани ознчения:
Ui – напрежение на входа на ОУ;
Uо – напрежение на изхода на ОУ;
Ix – токът, който ще измерваме;
AU – коефицент на усилване;
Започвам от най-голямия обхват:
Обхват: 2А
Ui=R1.Ix=1.2=2V AU=Uo/Ui=5/2=2,5V
АU=1+=2,5 =1,5
Ако R3=20k, тогава за R13=13,3k
Обхват: 0,2А
Ui=R1.Ix=1.0,2=0,2V AU=Uo/Ui=5/0,2=25V
АU=1+=25 =24
R11=800
Обхват: 0,02А
Ui=R1.Ix=1.0,02=0,02V AU=Uo/Ui=5/0,02=250V
АU=1+=250 =249
R13=82
Обхват: 0,002А
Ui=R1.Ix=1.0,002=0,002V AU=Uo/Ui=5/0,002=2500V
АU=1+=2500 =2499
R13=8
Изчисляване на точността на АЦП, вградено в микропроцесора:
Uo=5V; Nmax – 256 дискрета; Uo=ULSB.Nmax
ULSB==20mV
АЦП има точност .100%=0,4%.
За светодиодите VD1VD4 и резисторите R6, R8, R10 и R12 се правят изчисленията:
UF – пад на напрежение на светодиода;
IF – ток на консумация;
Vdd=UF+IF.R6 ще получим R6=R8=R10=R12
5=1,5+10.10-3.R6 R6=350
Избира се стандартна стойност 360.
Микропроцесорът МС68НС11А8 и е с 48 извода. Между EXTAL и XTAL се свързва кварцът, чиято честота е 8 MHz и тя се дели вътрешно на 4 2МHz е тактовата честота. Осцилатора е вграден в микропроцесора, а външно към него се включват кварцът, резисторът R17, С2 и С3. и не се използват и затова са свързани към 5V през резистор, а MODE към маса. Изводите PA0PA7 се оставят свободни. РЕ0 се свързва към изхода на ОУ, за да може полученото напрежение да се обработва от АЦП. РЕ1РЕ3 се оставят свободни. На VRH трябва да се подаде стабилно опорно напрежение – 5V, а VRL и VSS се връзват към маса. STRA също се оставя свободен, а към се включват R5, C1 и бутон К1, който ако е натиснат, кондензаторът ще бъде разреден. RxD и TxD са свързани към МАХ 232. PD2PD5 не са необходими и затова са оставени свободни, както и STRB и Е. Портовете РВ0РВ7 и РС0РС7 са свързани към буферите U6 и U5.
Зададеният интерфейс е вграден в избрания микроконтролер, като задаването на стандартните за MAX232 нива се осъществяват с външно включена схема по подходящия начин. MAX232 представлява двуканален линеен driver/resiver за всички EIA/TIA -232E и V.28/V.24 комуникационни интерфейси и навсякъде където не са достъпни ± 12V , осигуряващ скорост на обмен до 120 kbps и съдържа генератор на правоъгълни импулси, два умножителя на напрежение и четири преобразувателя на ниво. Този елемент има едно захранващо напрежение +5V. За преобразуването на напрежението в необходимите ±10V, се включват допълнителни външни кондензатори (0.1F – 1F). Преобразувателите на ниво, включени в MAX232 са два вида: с TTL входни напрежения и RS232 изходни; RS232 входни напрежения и TTL изходни. RS232 входовете са предназначени за работа с ±10V, което отговаря на стандарта RS232C. Схемата е включена по показаният начин, като кондензаторите са избрани по 0,1 uF. Тъй като не използваме и двата канала от схемата връзваме R2OUT и T2IN накъсо. Предимството на тази връзка е, че е възможно да се отчете дали е включено захранването на схемата.
Използвана е светодиодна динамична индикация, като се използват LED индикатори VQA34, свързани по схема общ катод. Тъй като портовете на използвания микропроцесор не могат да захранват с необходимия ток сегментите на индикатора, се налага включването на буферни схеми, които имат нужната товароспособност – 74LS244. Максималният ток, който тече във веригата индикация е 80 mA, ето защо транзисторите , с помощта на които избираме кои разред да свети са 2Т3108 и коефицент на усилване по ток е около 20. Ррезисторите R18-R25 са токоограничителни.
Блок-алгоритъм на програмата:
Сподели с приятели: |