Електронно издание бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 0.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 19, април 2012 г. Съдържание
- ПРАВО НА ЖИВОТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Властите са нарушили задължението си по чл. 2, като не са предоставили своевременно полагащите се безплатни медикаменти на раковоболен пациент.
- Държавата е отговорна за животозастрашаващото поведение на запасен полицай в бар, в който той прострелял барман със служебното си оръжие.
- ЗАБРАНА ЗА ИЗТЕЗАНИE И НЕЧОВЕШКО И УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 19, април 2012 г. Съдържание В настоящия деветнадесети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратко резюме на решения, постановени през април 2012 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по всички дела срещу България и по дела срещу други държави, както и подбрани дела на Съда на Европейския съюз по дела, касаещи права на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно. Подбрани и представени са решения в следните области:
Налице е нарушение на материалния и процедурен аспект на правото на живот по чл. 2 на Конвенцията при инцидент с дете в необезопасен електрически трансформатор. Националната съдебна система не е успяла да идентифицира отговорните за инцидента лица поради липсваща работеща система за идентификация на собствениците и ползвателите на съоръжения с високо напрежение, за да се осигури спазване на изискванията за безопасността им. Решение на Съда по делото Iliya Petrov v. Bulgaria (no. 19202/03) Фактите: На 16.09.1996 жалбоподателят – тогава на 11 години, пострадал сериозно от токов удар при инцидент с необезопасен електрически трафопост в детски парк в близост до дома му. Веднага след това детето изпаднало в кома. Във връзка с инцидента било образувано наказателно производство срешу техническия ръководител в съответния сектор в Националната електрическа компания за причиняване на тежка телесна повреда при условията на непредпазливост при изпълнение на занятие или регламентирана дейност. По показания на момчето вратата на трафопоста била отворена и знаците и надписите по него били ръждиви и нечетливи. Разпитани били охранител и полицейски служител, които свидетелствали, че са виждали неколкократно вратата на трафопоста отворена и деца да играят вътре. Вещо лице в производството заключило, че съоръженията за високо напрежение от момента на тяхното монтиране нямали поставени блокиращи устройства в нарушение на законовите изисквания. Това било задължение на собственика на трафопоста. В производството били разпитани и различни длъжностни лица, които твърдели, че не е ясно на кого принадлежи собствеността на трафопоста. Националните съдилища оправдали обвиняемия и отхвърлили гражданските претенции за вреди на жалбоподателя, като намерили, че техническият ръководител не е бил отговорен за осигуряване безопаснотта на съоръжения, които не са собственост на компанията или на които тя не е ползвател. Според приложимите разпоредби на вътрешното законодателство само собствениците и ползвателите на подобни съоръжения били отговорни за техническата им безопасност. Инвеститор на конструкцията било държавно предприятие и собствеността върху трафопоста не била прехвърлена по законовия ред, поради което собственикът и респективно отговорните лица за инцидента не можели да бъдат установени категорично. Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква, че е пострадал сериозно в резултат на необезопасяване на електрическото съоръжение и отговорните за това лица не са могли да бъдат установени от българската съдебна система, поради което той не е получил обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Според Съда задължение на държавата е да осигури ефективна система за идентификация на собствениците и ползвателите на рискови съоръжения, за да се осигури спазване на изискванията за безопасност, а такава не съществува към момента на събитията. Поради това отговорните лица за инцидента не са могли да бъдат идентифицирани, макар че съдилищата са намерили, че очевидно става дума за публичен обект. Според Съда липсата на контролна система за правилното изпълнение на правилата за безопасност спрямо електрически инсталации с високо напрежение е определящата причина за инцидента с жалбоподателя. Съдът смята, че властите е следвало да предприемат необходимите мерки, за да идентифицират собственика и да му наредят той да осигури безопасността на съоръжението. Съдът още отбелязва, че при посочените обстоятелства инцидент от подобно естество в парк, посещаван от деца, е бил просто въпрос на време. Поради изложените съображения ЕСПЧ намира нарушение на материалния аспект на правото на живот по чл. 2 на Конвенцията. Съдът установява нарушение и на процедурното задължение на държавата по чл. 2. Тази разпоредба на Конвенцията изисква държавата, в случаи на загуба на човешки живот при обстоятелства, които могат потенциално да ангажират отговорността й, да осигури адекватен отговор – съдебен или друг – така че законовата и административна рамка за защита на живота и здравето на гражданите да се приложи правилно и нарушението на правото на живот да бъде преследвано и наказвано. В случаи специално на опасни дейности често властите са единствените, които имат знания относно това как е станал инцидента. Когато властите не са предприели необходимите действия, за които са били задължени, бидейки въпреки това наясно с последствията и пренебрегвайки правомощията си, то тогава държавата е длъжна да отговори с наказателно преследване на виновните, в противен случай ще е налице нарушение на чл. 2. Съдът приема, че разследването в настоящия случай не е успяло да намери отговор на основния въпрос, свързан с отговорността за случилото се, а именно – кой е бил собственик на съоръжението, което не е било обезопасено. След като са установили, че електрическата компания не е собственик, те не са направили повече, за да установят кой е бил собственика на съоръжението и длъжностните лица, отговорни за оставянето му необезопасено години наред. Държавата не е изпълнила задължението да установи ефективна система за проследяване и контрол на собствениците и ползвателите на елекрически съоръжения с високо напрежение и разследването по случая не е било ефективно, поради ограничения си обхват. ЕСПЧ не намира за необходимо да разгледа оплакванията за зачитане на личния живот по чл. 8 на Конвенцията и присъжда на жалбоподателя 15 000 евро за причинените неимуществени вреди.
Турските власти не са приложили необходимото усърдие да защитят живота на 7-годишно момче, замръзнало по пътя за вкъщи след по-ранно приключване на учебните занятия поради виелица. Решение на Съда по делото Ýlbeyi Kemaloðlu and Meriye Kemaloðlu v. Turkey (no. 19986/06) Фактите: Жалбоподателите са родителите на 7-годишно момче, което замръзнало до смърт през един зимен ден на 2004 г., след като, тръгвайки си от учебните занятия, приключили по-рано този ден поради виелица, то тръгнало да се прибира пеша до дома си, намиращ се на 4 км разстояние от училището. Общинският училищен автобус, който трябвало да прибере децата, не дошъл при затварянето на училището, тъй като общинските власти не били предупредени за по-ранното приключване на занятията. Тялото на детето било открито на следващия ден, замръзнало близо до реката. Извършената проверка от дирекцията по образование заключила, че зам.-директорът на училището е извършил нарушение, като е пренебрегнал задължението си да уведоми общинската транспортна компания за по-ранното приключване на занятията. Той бил наказан с предупреждение. Жалбоподателите завели и дело за вреди срещу министерството на образованието и общината; съдилищата обаче отвърлили искането им за освобождаване от държавни такси, което било придружено със съответните доказателства за липса на средства, без да посочват определени мотиви. Впоследствие поради неплащане на съдебните такси производството било прекратено. Започнало и наказателно производство срещу директора и зам.-директора на училището и учителя на момчето. Наказателният съд оправдал подсъдимите, като намерил, че смъртта на момчето не е резултат от умишлени действия и че училищните власти не може разумно да се очаква да контролират къде са отишли 2400 ученици след приключване на учебните занятия този ден и да предвидят, че синът на жалбоподателите е можел да замръзне по пътя си към дома. Производството е все още висящо пред касационния съд. Жалбоподателите се оплакват пред ЕСПЧ по чл. 2 за това, че властите не са успели да защитят живота на техния син и да накажат виновните. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че не всеки риск за живота на някого създава задължение за властите да предприемат мерки за предотвратяването му; в случая с момчето обаче турските власти, като не са предупредили общинската транспортна компания за по-ранното приключване на занятията, не са предприели необходимите мерки, които са можели, за да предотвратят такъв риск да се материализира. Освен това относно правните средства, които са били на разположение на жалбоподателите за установяване на фактите около смъртта на детето и наказване на виновните, жалбоподателите са били лишени от едно от тези средства – по делото за обезщетение – заради отказа на съдилищата да ги освободят от съдебни такси. От друга страна, наказателното дело по случая продължава вече 8 години и е още висящо пред съдилищата, като Съдът е особено впечатлен, че 4 и половина години са били необходими на касационния съд да върне делото за ново разглеждане на по-долния съд с мотива, че един от протоколите от съдебните заседания пред долния съд не е подписан от съдебния секретар. Поради това Съдът заключава, че турските власти не са успели да накажат виновните лица и да предоставят подходаща защита на родителите на детето, поради което те на са приложили необходимото усърдие, за да защитят живота на детето, в противоречие с чл. 2 от Конвенцията. Властите са нарушили задължението си по чл. 2, като не са предоставили своевременно полагащите се безплатни медикаменти на раковоболен пациент. Решение на Съда по делото Panaitescu v. Romania (no. 30909/06) Фактите: Жалбоподателят, г-н Panaitescu, страдал от рак, но не получавал безплатно полагащите му се медикаменти. Той се обръщал към здравните власти и множество други институции за помощ, но безуспешно. Първоначално той сам закупувал нужните му медикаменти, но впоследствие поради липса на средства се включил към програма в Германия за приемане на ново експериментално лекарство. През 2006 г. той получил в своя полза решение на националния съд, който задължавал властите да му предоставят нужните му медикаменти безплатно, както и да го компенсират за направените дотогава разходи по закупуването им. В това производство властите оспорвали това му право, но безуспешно. Пред ЕСПЧ наследниците на г-н Panaitescu се оплакват по чл. 2 от Конвенцията, че румънските власти цинично са отказали на г-н Panaitescu да изпълнят решенията на съдилищата да му предоставят медикаменти безплатно, което го е поставило в риск за живота му и му е причинило дълбоко психическо страдание. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че г-н Panaitescu е имал право по силата на съответното законодателство и на съдебното решение от 2006 г. да получава безплатни медикаменти за болестта си, като забавянето при предоставянето им само е влошило неговото състояние, особено тогава, когато той вече не е можел да си плаща за лечението. Макар че е имал право на такова безплатно лечение, неговото право е било неколкократно оспорвано от страна на здравните власти, най-вече поради бюрократични причини. В резултат той не е могъл да продължи адекватно лечението си. Съдът отбелязва, че властите не могат да се оправдават с липса на средства заради неизпълнението на задълженията си да защитават живота на лицата под тяхна юрисдикция. Те са били наясно, че медикаментите, администрирани върху г-н Panaitescu, са имали позитивен ефект върху него, били са препоръчани и от медицински лица и властите е следвало да са наясно, че ако не предоставят това лечение, животът на г-н Panaitescu се поставя в реален и непосредствен риск. Поради това Съдът счита, че не може да се изключи, че бездействието на власите е допинесло за влошаване на болестта на г-н Panaitescu и следователно властите не са изпълнили задължението си да предотвратят риска за живота му, като не са му предоставили подходящата медицинска грижа, наредена и от страна на националните съдилища. Поради това е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията. Държавата е отговорна за животозастрашаващото поведение на запасен полицай в бар, в който той прострелял барман със служебното си оръжие. Решение на Съда по делото Sašo Gorgiev v. the former Yugoslav Republic of Macedonia (no. 49382/06) Фактите: Жалбоподателят, г-н Sašo Gorgiev, бил прострелян в гърдите в нощен бар от запасен полицай, който трябвало по времето на инцидента да се намира на смяна в полицейското управление. Полицаят бил напуснал управлението, без да информира ръководитеите си и се отправил към бара, в който жалбоподателят работел като барман. Следствие на изстрела г-н Gorgiev претърпял сериозна травма с опасност за живота. Наказателното производство срещу полицая завършило с условна присъда. Гражданското производство, водено от г-н Sašo Gorgiev за вреди срещу държавата, приключило с отхвърляне на иска му с мотива, че държавата не е отговорният ищец по делото, тъй като полицаят бил действал в качеството си на частно лице. Решението: Никоя от страните не оспорва, че полицаят е нарушил драстично своите работни задължения, като е напуснал в работно време полицейското управление без разрешение, под влияние на алкохол е използвал служебното си оръжие срещу другиго и е изстрелял изстрели, с които е застрашил живота на жалбоподателя. Освен това Съдът отчита, че инцидентът се е случил по време, когато полицаят е трябвало да бъде на служба, която е напуснал неправомерно. Съдът приема, че властите не са могли обективно да предвидят поведението на полицая; той обаче подчертава, че те следва да поддържат и прилагат система, която да създава гаранции срещу злоупотреба със служебно оръжие, особено що се отнася до временно назначени лица. Полицаите обаче са били длъжни по закон да носят служебното си оръжие по всяко време, независимо дали са на служба или не, а правителството не е предоставило информация нито за регулацията относно предотвратяване на злоупотреба със служебно оръжие, нито дали въпросният полицай е минал тестове относно това дали е подходящо той да разполага с огнестрелно оръжие, което е трябвало строго да бъде проверено. Поради това Съдът намира, че държавата е отговорна за животозастрашаващото му поведение в бара и поради това е извършила нарушение на чл. 2 от Конвенцията. Отдалечеността на убийствата през 1940 г. в Катин от момента на ратифицирането на Конвенцията от Русия – а именно 58 години – и липсата на процесуално-следствени действия след приемането на Конвенцията от Русия прави невъзможно да се направи връзка между онова далечно минало и настоящия след-ратификационен период; липсват и нови обстоятелства, които да са били разкрити след ратификацията, които да изискват ново разследване от руските власти. Поради това Съдът няма компетентност ratione temporis да разгледа оплакванията на жалбоподателите по чл. 2 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Janowiec and others v. Russia (nos. 55508/07, 29520/09) – виж раздел 2
Налице е нарушение на материалния и процедурния аспект на чл. 3 при прекомерна и неоправдана употреба на сила от страна на полицията върху лишен от свобода и последвало неефективно разследване по случая, приключило с отказ за образуване на наказателно производство. Решение на Съда по делото Dimitar Dimitrov v. Bulgaria (no. 18059/05) Фактите: Жалбоподателят излежавал присъда в Бургаския затвор и на 01.07.2002 г. бил откаран временно в ареста в Пловдив, откъдето щял да бъде конвоиран до София, за да присъства на съдебно заседание. В деня на конвоирането задържаните били закопчани с белезници по трима, като г-н Димитров бил закопчан с белезници между двама други задържани, тъй като полицаите имали информация, че за него съществува риск да избяга. Той поискал да му освободят едната ръка, за да може да носи вещите си. По негови твърдения, в отговор един от тримата придружаващи ги полицаи го ударил в лицето и го обидил. В знак на протест, жалбоподателят седнал на земята и отказал да върви. Тогава по думите му тримата полицаи започнали да го ритат в корема, ребрата и бъбреците, докато не можел вече да стане, заляли го със студена вода, изправяли го и го оставяли да падне пак на земята, а после го влачили до гарата. По-късно същия ден, когато вече бил в София, медицински преглед установил няколко наранявания по тялото му. След съдебното заседание г-н Димитров бил оставен 7 дни под медицинско наблюдение, след което бил върнат отново в Бургас. Скоро след това той подал жалба във военна прокуратура срещу тримата полицаи във връзка с упражненото насилие. Прокуратурата отказала да образува наказателно производство, като сметнала, че употребата на сила била в рамките на закона и с оглед осъществяване на задълженията на полицаите, поради оказана съпротива от страна на жалбоподателя. Заключенията й се основали на доклада и писмените декларации на един от полицаите, според който жалбоподателят оказал съпротива, когато той и други двама полицаи (чиито имена не са уточнени в преписката) се опитали да го закопчаят с белезниците, което наложило употребата на сила и други, неуточнени от полицая, средства. Постановлението било потвърдено и от апелативна и върховна касационна прокуратура, които отбелязали, че заключенията са подкрепени от писмени декларации от други полицаи (в документите по делото липсват имената на тези полицаи и въпросните декларации). През 2005 г. в Бургас бил докаран лишен от свобода, който също бил конвоиран с жалбоподателя през юли 2002 г. и предоставил на защитника на г-н Димитров писмени изявления, в които обяснил как жалбоподателят бил закопчан с белезници, поискал да му освободят ръката и тогава двама или трима полицаи започнали да го удрят и ритат, а после го поляли с вода. Пред Съда г-н Димитров се оплаква за нарушение на чл. 3 от Конвенцията за нанесения му побой от полицията, както и за липсата на ефективно разследване на случая в нарушение на чл. 13. Решението: Тъй като са налице противоречия в твърденията на Правителството и жалбоподателя във връзка със степента на упражненото насилие върху последния, Съдът обръща внимание на заключенията от медицинския преглед на г-н Димитров, както и на необходимостта от лекарско наблюдение върху него в продължение на една седмица след твърдения инцидент. ЕСПЧ установява, че нараняванията по жалбоподателя са достатъчно сериозни, за да попадат в приложението на чл. 3 на Конвенцията. Съдът по-нататък следва да установи дали употребената сила е била стриктно необходима и пропорционална. Като изследва осбстоятелствата по случая, ЕСПЧ отбелязва, че жалбоподателят е бил закопчан с белезници и че една част от времето е бил седнал или легнал на земята и така е бил в по-слаба позиция, а от друга страна трима полицаи са използвали сила, за да го накарат да се подчини. Като се имат предвид причинените наранявания и нуждата след това от медицинско наблюдение, очевидно употребената сила от полицаите е била прекомерна и непропорционална на евентуалната физическа съпротива, оказана от г-н Димитров. Затова е налице нарушение на материалния аспект на чл. 3 на Конвенцията. Съдът още отбелязва, че друг затворник – свидетел на събитията, е депозирал показания относно инцидента, но те не са били взети предвид от властите, което засяга процедурния аспект на разпоредбата на чл. 3 на Конвенцията и позитивното задължение на държавата в тази връзка за разследване. Освен това е бил разпитан само единият полицай и нито другите двама, нито самият жалбоподател не са били разпитани по образуваното производство. Не са били разпитани и други очевидци на събитието, макар че то се е случило в присъствието на полицейски служители и други задържани, които лесно могат да бъдат идентифицирани от властите. По делото не е било взето предвид и медицинското свидетелство, а лекарят, който е прегледал г-н Димитров, не е бил разпитван, нито пък лекуващите го през седмицата, в която е бил под медицинско наблюдение. Властите просто са възприели употребата на сила като оправдана поради оказана съпротива от страна на жалбоподателя и са се ограничили до повърхностно разследване, без да проверят неговата версия на събитията. За установените нарушения ЕСПЧ присъжда на жалбоподателя обезщетение от 3000 евро за неимуществени вреди заедно с 1280 евро за разноски.
Екстрадирането за САЩ на петима души, обвинени в международен тероризъм, не би накърнило правата им по чл. 3 нито що се отнася до условията, при които биха излежавали присъдите си в САЩ, нито що се отнася до продължителността на наложените им наказания. Решение на Съда по делото Babar Ahmad and others v. The United Kingdom (24027/0; 11949/08 ; 36742/08 ; 66911/09 and 67354/09)1 Фактите: Между 1999 г. и 2006 г. в САЩ срещу шестимата жалбоподатели - Babar Ahmad, Haroon Rashid Aswat, Syed Tahla Ahsan, Mustafa Kamal Mustafa (известен като Abu Hamza), Adel Abdul Bary и Khaled Al-Fawwaz - били повдигнати различни обвинения за тероризъм. На това основание американското правителство поискало екстрадицията на жалбоподателите от Обединеното Кралство. Те всички били задържани и лишени от свобода в очакване на екстрадицията. Жалбоподателите неуспешно обжалвали решението за екстрадиция. Решението: След решение по допустимостта от юли 2010 г. ЕСПЧ е приел за недопустими оплакванията на първите четирима жалбоподатели, че ако бъдат екстрадирани в САЩ могат да бъдат осъдени на смърт или на последващо екстрадиране в трета страна, както и оплакванията на всички шестима, че процесът срещу тях в САЩ не би бил справедлив (Съдът приема, че с оглед гаранциите, дадени от страна на САЩ, няма опасност те да бъдат третирани като вражески сили и поради това осъдени на смърт или да бъдат екстрадирани при особени обстоятелства). Предмет на настоящото решение са оплакванията, че ако бъдат екстрадирани и осъдени в САЩ по повдигнатите им обвинения жалбоподателите ще бъдат подложени на нечовешко отнасяне заради условията в затвора ADX Florence, където твърдят, че биха изтърпявали наказанията си, както и заради продължителността на възможните присъди. Съдът е отложил разглеждането на оплакването на жалбоподателя Aswat, който страда от шизофрения и се нуждае от принудително лечение, че привеждането му в затвора ADX би накърнило правата му по чл. 3. Относно условията в затвора ADX С оглед на всички доказателства, представени от двете страни, вкл. обяснения, представени от служители в затвора, както и писма от Министерството на правосъдието на САЩ Съдът е постановил, че условията в ADX не биха достигнали нивото на нечовешко третиране. По-конкретно, не всички осъдени за международен тероризъм изтърпяват наказанията си в ADX, а тези, които биват настанявани там, разполагат с достатъчно процесуални гаранции - като например изслушване пред Федералното бюро за затворите преди трансфера им в АDX, възможност за подаване на жалба по административен и съдебен ред срещу преместването. Що се отнася до строгите условия в ADX и липсата на човешки контакт за затворниците Съдът намира, че ако жалбоподателите бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения властите в САЩ ще имат пълното основание да считат, че те представляват сериозен риск за сигурността и да им наложат строги ограничения пред възможностите им за контакт с външния свят. Освен това затворниците в ADX – макар и през по-голямата част от времето да са държани изолирани в килиите си – имат осигурени възможности за контакти (телевизия, радио, вестници, книги, възможност за занимание с хоби или занаят, право на телефонни разговори, право на посещения, кореспонденция със семейството, групови молитви), които са далеч по-широки от осигуреното в повечето затвори в Европа. Също така към момента 89 от 252 затворника в ADX са в програма за намаляване строгостта на режима на изтърпяване на наказанието (“stepdown programme”). Това показва, че ако жалбоподателите бъдат осъдени и изпратени в ADX биха имали реалната възможност в рамките на една такава програма да преминат през различни нива на разрешен контакт с други хора, докато бъдат преценени за подходящи за превеждане в нормален затвор. На последно място, що се отнася да психическите проблеми на трима от жалбоподателите Съдът отбелязва, че тези проблеми не са били пречка за задържането им в строго охраняван затвор в Обединеното Кралство и че във всички случаи в ADX те биха имали достъп до психиатрична помощ и лечение. Така Съдът намира, че възможното настаняване на жалбоподателите в ADX не би довело до нарушение на чл. 3. По отношение на оплакването от възможната продължителност на наложените присъди Г-н Bary рискува да му бъдат наложени 269 присъди доживотен затвор без замяна, други четирима от жалбоподателите също вероятно биха били осъдени на доживотен затвор. Като отчита тежестта на повдигнатите им обвинения Съдът не намира, че тези присъди биха били силно непропорционални или биха представлявали нечовешко или унизително отнасяне. Следователно, ако на тези петима жалбоподатели бъдат наложени такива наказания не би имало нарушение на ч. 3. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|