Електронно издание бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 453.04 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 15, декември 2011 г. Съдържание
- ПРАВО НА ЖИВОТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ЗАБРАНА ЗА ИЗТЕЗАНИE И НЕЧОВЕШКО И УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Задържането на малолетни в транзитен център за възрастни незаконно пребиваващи чужденци в Белгия, при неподходящи условия за близо четири месеца, е нарушило правото им на свобода и сигурност.
БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 15, декември 2011 г. Съдържание В настоящия петнадесети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратко резюме на подбрани решения, постановени през декември 2011 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу различни държави, както и решения на Съда на Европейския съюз („СЕС”) по дела, касаещи защитата на правата на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно. Подбрани и представени са решения в следните области:
Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е този бюлетин да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България.
Съдът намира нарушение на позитивните задължения на Русия по чл. 2 от Конвенцията заради неадекватното планиране и провеждане на спасителната операция при атентата в московския театър „Дубровка”, както и заради неефективността на последвалото разследване на действията на властите по случая. Решение на Съда по делото Finogenov and others v. Russia (nos. 18299/03 and 27311/03) Фактите: Жалбоподатели са общо 64 руски граждани, част от които са били заложници в театъра „Дубровка” по време на чеченската терористична атака от октомври 2002 г., а останалите – техни роднини. Те се оплакват от прекомерната употреба на сила от властите при спасителната операция. Според тях операцията не е била планирана и проведена по начин, който да минимизира рисковете и употребата на сила от службите за сигурност е била непропорционална, по-специално използваният газ е причинил повече вреди, отколкото ползи. Не е била осигурена адекватна медицинска помощ, а последвалото разследване по случая не е било ефективно, то се е фокусирало само върху атентата и неговите извършители, а не върху поведението на властите при справянето с кризата. При атентата в продължение на три дни повече от 900 души са били затворени в сградата на тетаъра, в която били поставени и експлозиви. Исканията на въоръжените чеченски сепаратисти били Русия да оттегли войските си от чеченската територия. Антикризисен щаб под командването на Федералната служба за сигурност (ФСБ) при условията на пълна секретност разработил план за освобождаване на заложниците чрез употреба на военнна сила, както и за тяхната масова евакуация и медицинското им обслужване В операцията били ангажирани няколко служби за сигурност, болниците и линейките били в повишена готовност. Междувременно започнали преговори с терористите и няколко заложници били освободени, както и било допуснато внасянето на храна и вода в театъра. Няколко души обаче били убити в този период, без да са ясни точните обстоятелства около смъртта им. Според жалбоподателите терористите били склонни на по-нататъшни преговори, но на 26 октомври рано сутринта руските власти пуснали неустановен упойващ газ през вентилационната система и специален отряд нахлул в сградата. Всички терористи били убити, но при операцията 125 от заложниците също починали на място или впоследствие в болницата, а някои от оцелелите все още страдат от сериозни заболявания. Жалбоподателите твърдят, че спасителната операция е била зле организирана във всеки аспект, като се започне от евакуирането и разпределянето на хората, през транспортирането им до болниците и лиспата на достатъчно линейки, до приеманто им в лечебните заведения, където лекарите не били подготвени да окажат адекватна помощ, тъй като не били информирани за състава на използвания газ. Скоро след събитията московската прокуратура започнала разследване по случая, но отказвала да разследва действията на властите при справяне с кризата. Според нейните заключения причината за смъртта на 125-те заложници се дължала по-скоро на естествени фактори, отколкото на употребата на газа – причината били индивидуални заболявания на лицата в комбинация с причинения стрес в продължение на три денонощия и газът имал само косвен ефект. В резултат прокуратурата не смятала за необходимо да отделя повече внимание на този въпрос, определяйки операцията като цяло за успешна.
Съдът обаче намира нарушение на позитивните задължения на Русия по чл. 2 поради неадекватното планиране и провеждане на спасителната операция. Според Съда като цяло руските власти не са били достатъчно подготвени и не са предприели всички възможни предпазни мерки, за да сведат смъртта на гражданите до минимум. Въпреки че антикризисният щаб е привлякъл редица лекари и специалисти по спасяването на заложниците, координацията на работата им е била слаба. Заложниците са били изложени на въздействието на газа за повече от два часа и не е ясно защо евакуацията е започнала толкова късно и защо при това положение медиците не са били информирани за употребата на газа – ако те са били предупредени, вероятно повечето от заложниците щяха да бъдат спасени. Нарушение на чл. 2 Съдът намира и по отношение на процедурния аспект във връзка с проведеното разследване – Съдът не смята, че то е било независимо и пълно, следователни и ефективно. За разлика от разследването на самия терористичен акт, което е било задълбочено и успешно, в това на спасителната операция са допуснати редица пропуски. С най-голямо значение според ЕСПЧ е фактът, че формулата на състава на газа така и не е била разкрита. Всички документи на антикризисния щаб са били унищожени. Не са били разпитани всички членове на щаба и не е била установена значима информация, например дали броят на лекарите в готовност е бил достатъчен, какви инструкции са били дадени на линейките и градските автобуси относно транспортирането на жертвите, кои служебни лица са координирали събитията на място и какви нареждания са им дадени в тази посока, защо евакуацията е започнала едва час и половина след разпръскването на газа и нахлуването на службите и колко време е отнело неутрализирането на похитителите. Освен това разследващият екип е включвал и представители на ФСБ, както и експерти по експлозивите, пряко отговорни за планирането и осъществяването на спецакцията, и в този смисъл екипът не е бил независим и безпристрастен.
През юли 2001 г. г-н De Clippel бил приет обратно в затвора, но не в психиатричното отделение, а в общите затворнически помещения, в килия с още няколко човека. На следващия ден, след жесток спор с един от неговите съкилийници, той бил задържан в наказателна килия, а през август бил настанен в отделна килия сам. На 6 август 2001 г. г-н De Clippel се обесил в килията си. Било проведено разследване по случая, но то завършило с прекратяване на наказателното производство срещу началника на затвора и двама психиатри. Решението: По отношение на материалния аспект на чл. 2 от Конвенцията Съдът припомня, че държавите следва да предприемат адекватни мерки за защита живота на тези, които се намират под тяхна юрисдикция, като в определени ситуации имат позитивното задължение да осигуряват превантивни мерки, за да защитят лицата от атаки от други лица или от самите себе си. Съгласно практиката на ЕСПЧ Съдът изследва дали властите са знаели или е трябвало да знаят, че по отношение на г-н De Clippel е съществувал реален и непосредствен риск той да се самоубие, докато се е намирал в затвора в Гент, и ако е имало такъв риск, дали властите са направили всичко, което е било разумно да се очаква от тях, за да предотвратят този риск. Що се отнася до това дали е имало реална и непосредствена опасност от самоубийство в затвора, Съдът отбелязва, че младият мъж е бил двойно уязвим – от една страна, самоубийствата в затворите са с по-висок процент, отколкото на други места, а от друга страна, според лекуващия г-н De Clippel лекар, преди да постъпи в затвора, той е страдал от параноидна шизофрения, която обикновено е с особено висок риск от самоубийство. Съдът поради това счита, че е бил налице реален риск г-н De Clippel да опита да се самоубие и не може да се заключи, че властите не са били наясно относно този риск. Освен това по време на лечението си в психиатричната клиника през 2001 г. властите са били наясно, че той е бил агресивен към персонала и че лечението не е давало резултат, което също е трябвало да привлече тяхното внимание. Също така при повторното му настаняване в затвора той е бил агресивен към другите лишени от свобода в килията, което е било също знак за неговата нестабилност. Властите са имали достатъчно информация и индикации, за да преценят, че настаняването му в общите помещения на затвора не е било подходящо. Поради това, Съдът приема, че е имало нарушение на чл. 2 относно смъртта на г-н De Clippel в затвора. Не е намерено нарушение на процесуалния аспект на чл. 2 относно разследването на случая, тъй като Съдът е приел, че то е било ефективно. Съдът намира още нарушение и на чл. 5, § 1 от Конвенцията заради това, че по принцип задържането на лица с ментални проблеми е законно само ако се осъществява в клиника или друга подходяща институция, какъвто не е бил случая с г-н De Clippel.
Решение на Съда във връзка с масовата употреба на сила от страна на полицията в отговор на демонстрациите срещу фалшифицирането на изборите в Молдова през 2009 г. Решение на Съда по делото Taraburca v. Moldova (no.18919/10) Фактите: Младеж, задържан след протести в столицата на Молдова, се оплаква от брутално полицейско насилие, упражнено върху него при задържането му и при престоя му в ареста. Правителството твърди, че следите от насилие са от участието му в размириците, а не от употребена от полицията сила, като се позовава на факта, че нараняванията по него са констатирани едва на 14.04.2009 г., макар да е бил задържан на 7.04.2009 г. и да е бил прегледан от лекар към ареста на 8.04.2009 г. Решението: Съдът, обсъждайки аргументите на страните, приема, че фактът, че жалбоподателят не се е оплакал от полицейско насилие до 14 април, не доказва, че не е бил малтретиран. Напротив, напълно разбираемо е, че се е оплакал, едва след като се е срещнал с адвокат, на когото е вярвал, като се има предвид състоянието на несигурност в страната по това време - много хора открито са били малтретирани и унижавани, съдии са разглеждали дела в полицейските участъци съвсем формално, а адвокати са игнорирали видими следи от насилие върху телата на клиентите им. Страхът и безпомощността, изпитани от г-н Taraburca, наистина са били факт за мнозинството от твърдените жертви на полицейско насилие, описани в доклада на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията. В доклада си Комитетът е отбелязал, че повечето от оплакванията са били подавани след освобождаването от ареста или след преместване в помещения под контрола на министерството на правосъдието. Поради това Съдът намира, че е имало нарушение на материалния аспект на чл. 3. По делото е намерено нарушение и на процедурния аспект на чл. 3, тъй като разследването на оплакванията на жалбоподателя е било напълно фиктивно. Задържането на малолетни в транзитен център за възрастни незаконно пребиваващи чужденци в Белгия, при неподходящи условия за близо четири месеца, представлява нарушение на забраната за нечовешко и унизително третиране. Решение на Съда по делото Kanagaratnam and Others v. Belgium (no. 15297/09) Фактите: През януари 2009 г. г-жа Kanagaratnam, придружена от трите си деца, всички граждани на Шри Ланка, пристигнали в Белгия от Киншаса (Конго) и подали същия ден искане за предоставяне на убежище. Белгийските власти им отказали на границата влизане в страната и наредили връщането им в Конго, тъй като майката била с фалшив паспорт. Същевременно Службата за чужденците взела решение да ги задържи в транзитен център за незаконно пребиваващи чужденци. Семейството поискало от съда освобождаването си, но без успех. По-късно статут на убежище или друга защита им била отказана, тъй като властите намерили, че изявленията на майката, че ако бъдат върнати обратно, ще бъдат подложени на малтретиране, не били убедителни. Задържането на семейството в транзитния център впоследствие бил удължен. През май 2009 г., след поредна молба за освобождаване, семейството било освободено от центъра. Те подали и втора молба за убежище, поради което заповедта за връщането им в Конго била отменена през май 2009 г. През септември 2009 г. те получили бежански статус. Решението: ЕСПЧ разглежда оплакването на жалбоподателите за нечовешко и унизително отнасяне отделно по отношение на малолетните деца и отделно по отношение на тяхната майка. По отношение на децата Съдът намира, че Белгия е извършила нарушение на чл. 3 (забрана за нечовешко и унизително отношение). Той посочва, че вече два пъти Белгия е била осъждана по чл. 3 заради задържането на придружени или непридружени малолетни и непълнолетни чужденци в конкретния транзитен център, който не предоставя подходящи условия за нуждите на децата. Съдът отбелязва, че в случая децата са прекарали там близо четири месеца, освен това те са били в особено уязвимо положение, както поради самия факт на своята малолетност, така и заради това, че вече са били травмирани при пристигането си в Белгия заради обстоятелства, свързани гражданската война в тяхната родина, от която са избягали. Освен това в Белгия те са прекарали в затворена институция още 4 месеца. Фактът на тяхната уязвимост е бил признат и от белгийските власти, тъй като са им предоставили накрая статут на бежанци. Въпреки че децата са били придружени от майка си Съдът намира, че белгийските власти са ги изложили на нечовешко и унизително третиране, като са ги задържали във въпросния център и така са създали у тях чувство на безпокойство и малоценност, с което са изложили на риск тяхното развитие. Съдът стига до извода, че е имало нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Що се отнася до майката, Съдът признава, че тя със сигурност е била силно разтревожена заради невъзможността си да защити децата си срещу задържането им при тези условия. Въпреки това, Съдът счита, че тяхното присъствие до нея през цялото време на престоя им в центъра трябва да е облекчило това състояние. Поради това нейното третиране не може да се приеме, че е достигнало прага на суровост, изискван съобразно практиката на Съда по чл. 3. Поради това, Съдът постановява, че спрямо нея не е извършено нарушение на чл. 3 от белгийските власти. Съдът разглежда и оплакванията на жалбоподателите за нарушение на чл. 5 § 1 (право на свобода и сигурност), като намира, че този член също е бил нарушен. Съдът счита, че чрез поставянето на децата в транзитния център, предназначен за възрастни чужденци, в условия, които са неподходящи за тях поради изключителната им уязвимост като непълнолетни, белгийските власти не са успели да гарантират правото на децата на свобода. Що се отнася до майката, Съдът отбелязва, че задържането й е било за особено дълъг период в явно неподходящи условия за едно семейство, поради което то също противоречи на чл. 5 от Конвенцията.
Макар и Конституционният съд да е признал, че период от задържането на жалбоподателя е бил незаконен и да му е присъдил обезщетение в размер на 1470 евро за период от 8 месеца, жалбоподателят продължава да е „жертва” по смисъла на Конвенцията, тъй като присъденото обезщетението е неадекватно. Решение на Съда по делото Žúbor v. Slovakia (no.7711/06) Фактите: Жалбоподателят е бил арестуван на 24.06.2003 г. и с решение от 28.11.2004 г. районният съд е удължил задържането му до 24.01.2005 г. На 21.01.2005 г. в окръжния съд бил внесен обвинителен акт срещу жалбоподателя. Той поискал да бъде освободен и с решение от 20.04.2005 г. окръжният съд постановил освобождаването му. По жалба на прокуратурата Върховният съд (ВС) отменил решението на окръжния съд и с решение от 24.05.2005 г. постановил, че жалбоподателят следва да остане в ареста. На 27.07.2005 г. жалбоподателят подал жалба до Конституционния съд (КС) с твърдение, че задържането му след 24.01.2005 г. е незаконно. Междувременно, с решение от 15.06.2005 г. ВС продължил задържането на жалбоподателя до 24.06.2006 г. Жалбоподателят подал нова конституционна жалба с твърдение, че това задържане е в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията. Г-н Žúbor бил освободен на 31.03.2006 г. С решение от 8.03.2007 г. КС постановил, че с първото си решение ВС е накърнил правата на жалбоподателя по чл. 5, тъй като няма оправдание за липсата на съдебно решение, продължаващо задържането му след 24.01.2005 г. Той разкритикувал закона и практиката на съдилищата, според които, когато се внася обвинителен акт в съда и задържането към този момент не надвишава 2 години не се изисква да се вземе решение за продължаване на задържането на обвиненото лице. КС подчертал, че фактът на внасяне на обвинителен акт в съда сам по себе си не може да оправдае продължаване на задържането, а съдът, който разглежда делото, трябва изрично да вземе мотивирано решение за продължаване на задържането преди още да е изтекъл срокът му, разрешен на досъдебното производство. Съдът отказал да присъди на жалбоподателя обезщетение, като постановил, че констатацията на нарушение представлява достатъчна обезвреда. С решение от 6.06.2007 г. КС постановил, че с второто си решение ВС е нарушил правата на жалбоподателя по чл. 5, § 1 и му присъдил обезщетение в размер на 1470 евро. Решението: Г-н Žúbor се оплаква по чл. 5, § 1, че задържането му след 25.01.2005 г. е било незаконно и не е получил адекватно обезщетение. Съдът припомня, че периодът на задържане се счита за „законен”, ако се основава на съдебно решение; липсата на основания, дадени в съдебното решение, разрешаващи задържането за продължителен период от време, е в противоречие с принципа за защита от произвол по чл. 5, § 1. Също така, бързината, с която съдилищата заместят решение за задържане, на което срокът вече е изтекъл, е относим елемент при преценката дали дадено задържане не е произволно. В настоящия случай с две поредни решения КС на страната е постановил, че задържането на жалбоподателя е в нарушение на чл. 5 от Конвенцията, но пред Съда правителството е изразило несъгласието си с тези решения. При тези обстоятелства Съдът следва да вземе позиция по спора. Обсъждайки решенията на КС Съдът намира, че последният е тълкувал и приложил Конвенцията правилно. Съдът е съгласен с посоченото от КС, че целите на чл. 5 могат да бъдат обезпечени адекватно, ако законът предвижда задължителен съдебен контрол по същество, в рамките на който съдът постановява мотивирано решение относно задържането на лицето след внасянето на делото му в съда и, какъвто би могъл да е случая, е изтекъл срока на решението за задържане, постановено на предварителното производство. В настоящия случай правилно КС е намерил, че след 25.01.2005 г. задържането на жалбоподателя не е било законно. Що се отнася до статута на жертва на жалбоподателя, Съдът посочва, че макар КС да е признал нарушението и да е присъдил обезщетение, което само по себе си не е незначително, размерът му все пак не е достатъчен да обезщети напълно жалбоподателя. За да достигне до това заключение Съдът отчита значимостта на правото на свобода по чл. 5, продължителността на незаконното задържане и други критерии, които прилага при определяне на обезщетение по чл. 41 от Конвенцията. На тези основания Съдът намира, че жалбоподателя е бил жертва на нарушение на чл. 5, § 1. Съдът е уважил и оплакването на жалбоподателя, че КС не е разгледал своевременно жалбите му, макар правителството да е поддържало, че производството пред КС е различно и не се обхваща от гаранциите по чл. 5, § 4. Задържането на малолетни в транзитен център за възрастни незаконно пребиваващи чужденци в Белгия, при неподходящи условия за близо четири месеца, е нарушило правото им на свобода и сигурност. Решение на Съда по делото Kanagaratnam and Others v. Belgium (no. 15297/09) – виж раздел 2 Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 453.04 Kb. Сподели с приятели:
|