Електронното обучение в хтму – реалност и нагласи на студентите

Мария Тодорова

Информационната епоха се харектеризира с възможността за незабавен достъп до знанието, което позволява на всеки един индивид да се конкурира, израства и успява.Традиционното обучение базирано на учебника и преподавателя е една колосална система за придобиване на знания. Преходът от традиционното към електронното обучение изисква трансформация в образователните парадигми и нагласи, което изисква изграждането на нова култура на учене и прилагане на технологичните постижения в образованието[5].

Терминът електронно обучение (ЕО) има и друго измерение. Част от обучаемите са изправени пред психични предизвикателства, като стрес, нервност, безпокойство, които са резултат от липса на достатъчно компютърни или технически познания, трудности при възприемането на новата система на обучение, недобра инфраструктура и достъп и др.

Прекомерната и нерегламентирана работа във виртуална учебна среда, води до разнообразни проблеми, които успешно могат да бъдат решавани с помощта на ергономията [4].

Обучението в ЕО няма алтернатива. То е и “ускорител” и “улеснение”(”facilitation”) [6], както при обучение по инженерни специалности, съответно инженерни дисциплини, така и за икономически и хуманитарни специалности (респ. дисциплини).

В настоящата публикация се представят данни, анализ на резултатите от авторско изследване с обучавани (студенти бакалаври) от различни професионални направления в ХТМУ.

Целта на това изследване е проучване на предпочитанията на студентите за активно обучение в условията на електронна среда.Търсени са основните предимства, които все по-осезаемо налагат ЕО в различните форми на обучение – лекции, семинари, изпит, като и степента на използването на ЕО във всяка една от тях. Потърсено е мнението на студентите относно моментната готовност на университета за активно навлизане на ЕО.
1.Методика на изследването.

Изследването е проведено чрез специално разработена за целта карта – въпросник. Основните акценти са оценка на нагласата и очакванията на различни групи студенти към активното включване на електронните технологии в обучението. Картата съдържа следните групи въпроси:

• 
  първата група - третира какви са нагласите за използване на електронните технологии за различните форми на обучение, самообучение и контрол на придобитите познания.
  
• 
  втората група въпроси e насочена към преценка за кои дисциплини и до каква степен е удачно активното прилагане на ЕО.
  
• 
  третата група – изисква оценка за моментната готовност на университета за активно навлизане на електронните технологии в обучението (материална и софтуерна база); Квалификацията на преподавателите за ЕО е разгледана отделно.
  
• 
  зададени са и някои допълнителни и уточняващи въпроси за самооценка за студентите за техните познания за работа в WEB среда, времето което прекарват в тази среда и техническата обезпеченост.
  

Изследвани са общо 55 студента (31 жени и 24 мъже) от ХТМУ в традиционна учебна среда.

Данните са представени в табл.1. и са обобщени за всички групи изследвани лица като процент (%) на посочилите съответната оценка.

Доста категорично е мнението на изследваните лица за активното навлизане на електронните технологии в обучението. На практика единствено при лабораторните упражнения процента на негативно отговорилите надвишава този на пълно или частично одобрение. Лекциите са формата на обучение подлежаща на основно трансформиране, чрез използване на електронните технологии (94% желаят това). В семинарни занятия, одобрението за навлизането на електронните технологии е 80%. Много положителни са тенденциите които се очертават по отношение на самообучението и самоконтрола – съответно 86% и 82% одобрение, кото показва високата степен на личностна мотивация. По отношение на изпитването, преобладаващата част 74% са склонни да бъдат оценени с помощта на електронните технологии.

При конкретизация на типа дисциплини, прави впечатление, че анкетираните лицата с технически профил на обучение, смятат за най-удачно използването на електронните технологии за икономическите дисциплини и хуманитарните науки ( над 80% пълно или частично одобрение). Това най-вероятно може да се обясни с факта, че хуманитарният профил се асоциира с по-малко практика за сметка на теорията. В сравнение, процентът на пълно одобрение за използване на електронните технологии за точните науки е само 2 %, а на частичното одобрение – 58%. Резултатите за прилагане на ЕО за инженерни и технологични дисциплини, както и за чужд език почти се изравняват – одобрение около 70 %, неодобрение – около 25%, което говори в полза на новите форми на обучение.

В таблица 2. са представени данни в % на лицата, посочили съответната оценка.

Материалната база (МБ - компютри от висок клас и вътрешно университетски мрежи), както и софуерната (СБ - подготвени унивеситетски сайтове, обучаващи специализирани програми), според изследваните лица са в процес на развитие: около една четвърт от тях –22% за МБ и 24% за СБ, дават добра оценка, но същевременно ниска оценка дават висок процент - 33% за МБ и 24% за СБ. Свободният достъп до компютри и Интернет е оценен положително.

Най-оптимистична е самооценката на изследваните студенти за готовността им като познания и умения за работа в електронна среда – 82%. Този резултат сравнен с процента на пълно одобрение по отношение на квалификацията на преподавателите (31%) е доста показателен. Компетенциите на много преподаватели за приложение на ЕО явно не са на нужното или очаквано ниво. Една от основните причини е средната възраст на академичния състав, който явно не се чувства достатъчно вътрешно и външно мотивиран да надгражда своите компетенции.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Изводите от направеното изследване могат да се обобщят така :

• 
  Активното навлизане на електронните форми на обучение е необратим и предпочитан процес за обучаваните.Най-спешно е преструктурирането на лекцията – като една от основните форми на обучение в университетите.
  
• 
  По отношение на квалификацията, университетът трябва да осигури подходящата подготовка, подкрепа и ресурси за академичния и административен персонал в дългосрочен план, за да гарантира развитието и подпомагането на електронното обучение. Важна част са и непрекъснатата модернизация на материалната база, както и добре организираната информационно – обучаваща среда.
  
• 
  За запазване на високата вътрешна мотивация на студентите (висок процент на самооценка на техните познания и възможности, както и желание за самообучение и самоконтрол) е необходимо създаването на подходяща среда за учене, изискването на обратна връзка и външен контрол според нуждите, както и поставяне на реалистични цели.Необходимо и немаловажно е съблюдаването на ергономичните препоръки и норми за здравословна и комфортна работа в електронна среда.
  

ЛИТЕРАТУРА

[2] Караманска, Д., Т. Станкева, П. Карамански, (2004) Обучение в условията на компютърна информационна среда – предпочитания и реалности, Международна научно- практическа конференция “Преподаване, учене и контрол във висшето образование, стр.461-467, МВБУ, Правец, 2004, юни, ISBN 954-9432-02-5.

[3] Караманска, Д., П.Карамански, (2005), Тенденции за развитие на компютърното обучение във висшето образование, сп. “Управление и устойчиво развитие” (Management & Sustainable Development, vol. 13 ), 3-4 2005, година7, с.307-311, ISSN 1311-4506

[4] Караманска, Д., И. Йошовска, (2007), Ергономично изследване и оценка на технологично обезпечаване на инженерно обучение, Scientific Proceeding of the Scientific-technical Union of Mechanical Engineering, Vol.2(97) p255-258, V International Scientific Conference “Management and Engineering’07” Sozopol, June, ISSN 1310-3946.

[5] Lee Silvia Wen-Yu, Tsai Chin-Chung, Students’ perceptions of collaboration, self-regulated learning, and information seeking in the context of Internet-based learning and traditional learning, Computers in human behavior 27(2011) 905-914

[6] van Schaik Paul, Robert Pearson, Philip Barker (2002), Designing electronic performance support systems to facilitate learning, INOVATIONS IN EDUCATION AND TEACHING INTERNATIONAL 39(4); 286-306 NOV 2002.