Елементи за регионална стратегия на ес за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даеш Обобщение



страница1/4
Дата24.10.2018
Размер0.62 Mb.
#95596
  1   2   3   4




Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даеш

Обобщение

На 20 октомври 2014 г. Съветът по външни работи изрази решимостта на ЕС да работи за преодоляване по всеобхватен и съгласуван начин на кризите в Сирия и Ирак, както и заплахата от Даеш1. За тази цел той призова върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия да разработи всеобхватна регионална стратегия на ЕС.

Целта на настоящото съвместно съобщение е да очертае действията, които ЕС и неговите държави членки ще предприемат, за да помогнат да се възстанови мирът и сигурността в Сирия и Ирак. Действията се основават на задълбочени анализи на ситуациите в двете държави, както и на факторите, допринасящи за сегашните кризи, които включват репресивен диктаторски режим, въоръжени конфликти, дискриминационно и корумпирано управление, нарушения на правата на човека, разделяне на прослойки, усещане за лишаване от политически и граждански права на части от сунитското население, както и напрежение между регионалните сили с отрицателно въздействие върху вътрешните работи на Сирия и Ирак.

Очертаният тук отговор на ЕС се гради на съществуващите анализи и стратегии2 и с него се цели:

  • да се набележат интересите на ЕС и да се определи приносът на ЕС към по-общите международни усилия за постигане на траен мир и сигурност в Сирия, Ирак и широкия регион, както и за справяне със заплахата от Даеш;

  • да се постигне взаимно допълване между действията на ЕС и държавите — членки на ЕС, чрез съвместна отговорност за стратегията и определянето на общи цели;

  • да се разгледат общите черти на кризите в Ирак и Сирия (главно терористичната заплаха и сериозните хуманитарни последици, които тези кризи предизвикаха), както и техните особености;

  • да се насърчат държавите от региона да поемат специална отговорност за прекратяване на кризите и справяне с екстремизма, подбуждащ и използващ насилие, на Даеш и на другите терористични групировки, който заплашва най-вече самите държави в региона, и да се предложи подходяща подкрепа от ЕС за техните усилия;

  • да се признаят присъщите ограничения на намесата в областта на сигурността и борбата с тероризма, независимо колко необходими са военните действия в краткосрочен план. Реакцията на ЕС следователно подчертава необходимостта от траен и всеобхватен ангажимент, за да се отговори на скритата динамика на конфликта посредством дипломатическо участие и дългосрочна подкрепа за политическите реформи, социално-икономическото развитие и помирението между различните етноси и прослойки.

Действията, представени в настоящото съвместно съобщение, са взаимно подсилващи се и следователно трябва до голяма степен да се извършват едновременно. Точният ред на приоритет на различните предложени действия ще трябва да се определя динамично в хода на изпълнението на тази стратегия, тъй като ЕС трябва да реагира на променящите се обстоятелства на място и да търси взаимно допълване с усилията на международната общност.

За да постигне своите цели и да гарантира ефективността на своите действия, ЕС трябва да осигури устойчиво и предсказуемо финансиране, пропорционално на безпрецедентното ниво на нуждите в региона. Поради това Комисията предлага пакет от финансова помощ в размер на 1 млрд. EUR от бюджета на ЕС за 2015 г. и 2016 г. Подробности относно това предложение са изложени във финансовата обосновка, приложена към настоящото съобщение.

1- КОНТЕКСТ

Необходимост от всеобхватна рамка на политиката на ЕС за Сирия и Ирак

Близкият изток понастоящем се намира в изключително дълбока криза. Конфликтите в Сирия и в Ирак са едновременно отражение и двигател на тази криза с нарастващ потенциал да дестабилизират съседните държави и широкия регион. Тези кризи създадоха хуманитарна катастрофа, засягаща над 13,5 млн. души, принудени да изоставят домовете си (3,8 млн. сирийски бежанци в съседните държави — като Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) прогнозира, че те ще достигнат 4,3 млн. до края на 2015 г. — и 7,6 млн. вътрешно разселени лица само в Сирия), и над 17 млн. души, които се нуждаят от хуманитарна помощ (12,2 в Сирия и 5,2 в Ирак).

След повече от четири години на брутален конфликт в Сирия, обявеният от Даеш стремеж да бъде алтернативна, идеологически радикална държава се оказа привлекателен за екстремистите в региона и извън него, по-специално в областите в Сирия и Ирак, където държавната власт падна и където усещането за политическа и социално-икономическа маргинализация взе надмощие.

Като важно действащо лице в региона ЕС носи отговорност да гарантира, че използва влиянието си и многобройните си инструменти ефективно и съгласувано, за да защитава човешкия живот, човешкото достойнство и права, както и да помага за преодоляването на тези кризи в тясно сътрудничество със своите регионални и международни партньори. По-специално тази стратегия ще се основава на Стратегията на ЕС за борба с тероризма/чуждестранните бойци и Съвместното съобщение: Към всеобхватен подход на ЕС спрямо кризата в Сирия и ще ги допълва. В допълнение, съществуват наложителни причини в интерес на самия ЕС да засили своето участие в Сирия, Ирак и съседните държави. Те включват: нарушаването на всеобщо признати ценности и права, които са в основата на европейската външна политика; риска от рухване на публичната власт и политически хаос в държавите, които приемат прекомерно голям брой бежанци, като Ливан и Йордания, в допълнение към миграционния натиск в резултат от разселването на населението и свързания с това трафик на хора; контрола на Даеш върху територия, разпростираща се в две държави; риска от разпространяване на налагания от Даеш вид тероризъм в други държави и допълнително дестабилизиране на региона; заплахата за сигурността на ЕС, която представляват гражданите на ЕС (и на други държави), присъединили се към терористични групи като чуждестранни терористични бойци; алтернативните разходи при загубата на Сирия и Ирак като партньори за траен мир в Близкия изток, като търговски партньори и доставчици на енергия; както и загубата на културно наследство.



Предистория

Сирия преживя период на репресивна стабилност и съвместно съществуване на различните вероизповедания от 1966 г., когато военен преврат постави началото на автократичното управление на партията Баас. Башар ал-Асад дойде на власт след смъртта на баща си през 2000 г. с обещания за политически и постепенни икономически реформи, които не бяха изпълнени в достатъчна степен. Отварянето на сирийската икономика и растежът на частния сектор, който последва, разкриха големи социални дисбаланси. Необходимите структурни реформи, които ЕС се опита да насърчи, като предложи на Сирия перспективата за сключване на споразумение за асоцииране3, така и не бяха изпълнени докрай. Либерализацията на националната икономика доведе до икономически растеж, който облагодетелства в най-голяма степен близкия до режима елит и неговия апарат за сигурност, а не се превърна в устойчиво и справедливо развитие.

През 2011 г. сирийските мирни протестни движения с демократични стремежи, вдъхновени от „Арабската пролет“ в други държави и движени от чувството на недоволство от преобладаващия неприобщаващ политически и икономически ред, бяха жестоко репресирани от режима на Асад. Това принуди част от сирийското население да се вдигне на въоръжен бунт. Наложените от режима на Асад брутални репресии на всички протести и бунтове, масовото нарушаване на правата на човека и системното възпрепятстване на демократичните реформи, както и продължаването на конфликта без видим край, постепенно доведоха до засилване на мощта на екстремистките групи за сметка на умерената опозиция. Враждуващите страни получиха подкрепа от външни сили, което допълнително изостри ситуацията. Привлекателността и възможностите на Джабхат ан-Нусра, официалното крило на Ал-Кайда в Сирия, а след това и на Даеш, нараснаха. През 2014 г. Даеш по-специално успя да разшири своя контрол над богатите на нефт и газ райони в източна Сирия, западен Ирак и граничните пунктове по границата между Сирия и Турция, които преди това си оспорваше с други въоръжени групи.

В Ирак падането на режима на Саддам Хюсеин през 2003 г. беше последвано от нестабилност, конфликт между религиозните общности и терористично насилие, които бяха посрещнати с интензивни усилия от страна на международната общност, включително ЕС, в подкрепа на прехода в Ирак. През 2012 г. ЕС подписа Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) с Ирак. И макар че беше приета демократична конституция, нарасна производството на нефт и се подобри макроикономическата стабилност, преходът в Ирак беше възпрепятстван от продължаващото насилие, политическата нестабилност, авторитарното управление, дискриминационните политики на правителството, ширещата се корупция и липсата на структурни икономически реформи.

Тези негативни тенденции се ускориха след изтеглянето на американските войски в края на 2011 г. По-специално много сунити се чувстваха все по-отчуждени от политическото статукво след 2003 г. поради: недопускането до участие в процеса на вземане на политически решения; икономическата и социална изостаналост на сунитските райони, водеща до неадекватно предоставяне на основни услуги; произволното прилагане на законодателството за премахване на зависимостта от партията Баас; изключването на военния персонал от епохата на режима на Садам от иракските сили за сигурност; полицейското управление „с тежка ръка“ на сунитските области, включително документираното убийство на сунитски граждани; недостатъчната рамка за правата на човека; и широко разпространената корупция и непотизъм. В същото време шиитската общност постепенно намираше своето място в новия ред след години на сунитска доминация и потисничество, но правителството с преобладаващо присъствие на шиити така и не получи пълно признание в цялата страна. Сунитските терористични нападения срещу шиитското население допринесоха за задълбочаване на разделението между религиозните общности. От 2013 г. части от сунитското население се разбунтуваха срещу федералното правителство, отваряйки широко врати за активизирането на вдъхновени от Ал-Кайда терористични групи, и по-специално Даеш и необааски групи, които през юни 2014 г. завзеха обширни територии в западен и северен Ирак.

По този начин Даеш използва и експлоатира недоволството на части от сунитското население в Сирия и Ирак, за да постигне своите цели.

Заплахата от Даеш в Сирия, Ирак и съседните държави

Даеш и други терористични групи представляват нов вид заплаха за Сирия, Ирак, широкия регион и международната общност като цяло.



  • Даеш е трансграничен феномен, разпростиращ се върху две суверенни държави, с намерение да действа като самостоятелна държава (контрол над територията, организация на приходите, за да се финансира централен бюджет, налагане на данъци, предоставяне на основни услуги и др.). Терористичните и престъпните действия на организацията в Сирия и Ирак, които получават широк отзвук, са съчетани с военни действия, които наподобяват бунт. Тя получи обещания за вярност и подкрепа от единомислещи организации в няколко арабски, африкански и азиатски държави.

  • Даеш цинично експлоатира образа на Златния век в ислямската политическа история. Халифатът се представя като въплъщение на стремежите за политическо и културно единство. Даеш обяви своите амбиции за разширяване на територията си към съседните държави като Ливан, Йордания и страните от залива. Териториалните амбиции на организацията, нейните възможности, форми на дейност по места и мрежи, по-специално благодарение на вещото използване на социалните медии, са безпрецедентни. Нейните действия са привлекателни за други групи в региона, в Северна Африка и Субсахарска Африка, както и в Азия. Някои от тези групи демонстрираха вярност към Даеш. Обявяването на така наречения „Халифат“, последвано от началото на международни военни действия за справяне с тази терористична заплаха, привлякоха значителен поток от чуждестранни терористични бойци, които се присъединиха към групата в Сирия и Ирак.

  • Като част от умишлена тактика за налагане на своята власт в области, където държавната власт е паднала, Даеш извършва тежки нарушения на правата на човека, които достигат до престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително масови убийства на цивилни граждани, робство, изтезания, произволни екзекуции и широко разпространено сексуално насилие и насилие, основано на пола, насочени срещу етнически и религиозни малцинства, но също и срещу членове на сунитските общности, възприемани като заплаха. Това вече доведе до значителни разселвания на населението в региона, причини сериозни травми на разселените лица, по-специално на жените и децата, предизвика масивен приток на бежанци в съседните държави, а също така увеличи миграционния натиск към ЕС.

  • Даеш насърчава незаконните разкопки на археологически и културни обекти, както и използването на обекти на културното и природното наследство на човечеството, включително обекти, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, за военни цели, което води до постепенното им разрушаване.

  • Даеш може вече да е самостоятелно финансираща се терористична организация със собствени приходи от такива източници като незаконната продажба на нефт и други стоки, налагането на данъци, трафика на хора, незаконния трафик с предмети на културата, отвличания за откуп и грабежи (включително банкови обири), като по този начин премахва зависимостта си от дарения на спонсори в региона.

Кюрдският въпрос

Ескалацията на насилието насърчи кюрдските общности да засилят своето самоуправление или да търсят независимост, със съпътстващи последици за целостта и евентуално за дългосрочната стабилност на двете държави.

В Ирак различията между региона на Кюрдистан и федералното правителство, които бяха оставени нерешени в течение на редица години, като например приемането на постоянен механизъм за поделяне на приходите (закона за въглеводородите) и статута на оспорваните територии, сега се добавят към цялостната тежест на задачите, с които иракското правителство трябва да се справи спешно, в допълнение към усилията да се пребори с Даеш.

Кюрдите в Сирия бяха принудени от сирийския режим да стоят настрана от въстанието в Сирия от началото на 2011 г. в замяна на де факто автономия в населените предимно с кюрди райони в североизточната част на Сирия. След появата на Даеш сирийските кюрди бяха в предната линия на борбата срещу Даеш, заедно с кюрдите от съседните държави. Първо, те защитаваха населените предимно с кюрди области в Сирия (2013 г.) и в Ирак (планината Синджар през 2014 г.), както и достъпа от Сирия към останалата част на региона на Кюрдистан в Ирак. Впоследствие те също така защитаваха обсадения град Кобане и други населени предимно с кюрди, самопровъзгласили се „автономни кантони“.

Всяка подкрепа от ЕС за кюрдската въоръжена съпротива срещу Даеш трябва да бъде придружена от солидни гаранции за държавите от региона, че ЕС ще продължи да зачита тяхната териториална цялост.

Опасност от пренасяне на кризата към съседните държави

Ливан

Конфликтът в Сирия и големият брой регистрирани и нерегистрирани бежанци в Ливан (приблизително 1,2 млн. души през януари 2015 г., което се равнява на над 25 % от ливанското население) задълбочават съществуващото напрежение в ливанското общество, институции и общности, а също така оказват натиск върху оскъдните природни ресурси. И макар ливанското правителство да избра така наречената „политика на разграничаване“ от конфликта в Сирия въз основа на Декларацията от Баабда от юни 2012 г., Хизбула и сунитските терористични групи постепенно засилиха прякото си участие в конфликта. Сблъсъците между ливанските сили за сигурност и сирийски въоръжени групи във и около Арсал в източната част на Бекаа през август 2014 г., както и повтарящите се сблъсъци в Триполи подчертаха заплахата по-специално за северен Ливан.



Йордания

Йордания има далеч по-хомогенно население от Ливан, поне що се отнася до религиозната му принадлежност. Но наличието на над 600 000 сирийски бежанци в страната оказва натиск върху предоставянето на услуги и върху оскъдните природни ресурси, по-специално върху водата. Както в случая с Ливан, въпросът за достъпа до образование и възможности за работа води до рискове за бъдещето и трябва да бъде решен.



Турция

С над 1,65 млн. сирийски бежанци на турска земя (по данни на правителството) Турция е приела най-голямата бежанска общност от Сирия. Тя също така осигурява значителна хуманитарна помощ (над 4 млрд. USD от 2011 г. насам според правителствени оценки). Турция призова за засилена международна подкрепа за справяне с последствията от кризата.



2- ЦЕЛИ

Общите цели на тази стратегия е да се противодейства на заплахата от Даеш и другите терористични групи за регионалната и международната стабилност, като едновременно с това се създадат условия за приобщаващ политически преход в Сирия и трайна стабилност в Сирия и Ирак, както и в държавите в региона, които приемат бежанци, и в същото време да се облекчи човешкото страдание, причинено от продължаващото насилие и разселване.

Стратегията предвижда съчетание от дипломатически ангажимент на политическо и официално равнище, комуникационна работа и практически мерки за подкрепа. За да постигне своите цели и да гарантира ефективността на своите действия, ЕС трябва да осигури устойчиво и предсказуемо финансиране, пропорционално на безпрецедентното ниво на нуждите в региона. Поради това Комисията предлага пакет от финансова помощ в размер на 1 млрд. EUR от бюджета на ЕС за 2015 г. и 2016 г. Подробности относно това предложение са изложени във финансовата обосновка, приложена към настоящото съобщение.

Важно изискване за успеха на стратегията на ЕС е постигането на синергия и взаимно допълване между действията на ЕС и на държавите — членки на ЕС, както на политическо, така и на оперативно равнище. На политическо равнище тази стратегия следва да предостави рамка за по-добро съгласуване на дипломатическите усилия на ЕС и държавите членки. На оперативно равнище стратегията следва да предостави цялостна рамка за увеличаване на финансирането, както и координиране на донорите от ЕС и съвместно програмиране (включително чрез регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на сирийската криза, „фонд Мадад“). Държавите членки се приканват да продължат да мобилизират помощ на двустранно равнище, за да се гарантира, че техният колективен отговор най-малкото се равнява на усилията, положени чрез бюджета на ЕС.

Ще продължи да бъде предоставяна хуманитарна помощ на уязвими групи от населението въз основата на техните нужди и при пълно спазване на международно признатите хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост.

2.1 ОБЩИ ЦЕЛИ ЗА СИРИЯ, ИРАК И ДРУГИТЕ ЗАСЕГНАТИ ДЪРЖАВИ

2.1.1 Насърчаване на регионалното участие за подкрепа на сигурността и дългосрочния мир

За да се допринесе за необходимите промени, от решаващо значение са непрекъснатите дипломатически усилия на ЕС на високо равнище в региона. Страните от региона, по-специално държавите от Персийския залив, Египет, Турция и Иран, са в много отношения пряко засегнати и като се има предвид общественото мнение в Близкия изток са в по-добра позиция да допринесат в борбата срещу Даеш, отколкото по-широката международна общност. Те също имат интерес от това, тъй като всяко пренасяне на кризите в Сирия и Ирак заплашва на първо място тях. Освен това съперничеството между ключовите регионални участници е сред факторите, водещи до насилие и напрежения между религиозните общности в Сирия, Ирак и другите засегнати държави, въз основа на които Даеш процъфтява. Поради всички тези причини ЕС трябва активно да насърчава регионалните участници да поемат специална отговорност за справяне със заплахата от Даеш и насърчаване на мира в региона, като се съсредоточат върху областите, където техните интереси се сближават. ЕС също така трябва да насърчава и подсилва изразяването на умерени мнения в региона, както и да популяризира визия, алтернативна на тази на терористичните групи.



Начини за участие на ЕС:

Целенасочена политическа и дипломатическа работа с държавите от региона двустранно и колективно чрез Арабската лига, Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Организацията за ислямско сътрудничество, както и с други подкрепящи ги държави и организации. Освен категоричното осъждане на Даеш, това трябва да включва и диалог по въпросите на културното многообразие, религията и идеологията с цел противодействие на екстремизма, който подбужда и използва насилие, подкрепа за научната дипломация и други форми на междуличностни контакти, както и усилия за намаляване на погрешните идеи в рамките на ЕС по отношение на събитията в региона.



2.1.2 Изолиране и победа над Даеш като военна сила и като терористична организация и противодействие на нейното идеологическо влияние

    • Подкрепа и укрепване на силите срещу Даеш

Военният отговор на Световната коалиция за борба срещу Даеш4 предвижда въздушни удари срещу силите на Даеш, както и доставката на смъртоносно и несмъртоносно оборудване, обучение и разузнавателна подкрепа на иракските сили за сигурност, кюрдските сили пешмерга и доколкото това е възможно, за умерената опозиция в Сирия. В тази връзка Съветът не е приемал решение за участие на равнището на ЕС във военни операции. Нито пък ЕС е бил натоварен със задачата да координира или да действа като механизъм за обмен на информация относно доставката на оръжие или друга военна помощ, въпреки че това би могло да се предвиди. Освен това ЕС трябва да гарантира, че неговите собствени усилия остават достатъчно гъвкави и в отговор на протичащите военни операции.

  • Спиране на притока от чуждестранни терористични бойци, средства и оръжия за Даеш

Съгласно Стратегията на ЕС за борба с тероризма/чуждестранните бойци, която е част от тази всеобхватна стратегия за региона, ЕС ще увеличи усилията си за изолиране на Даеш и предотвратяване на притока на ресурси, от които се нуждае организацията за своите операции, съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и при пълно спазване на стандартите на ЕС и международните стандарти в областта на правата на човека. Това изисква отворен и засилен политически диалог с Турция и държавите от Персийския залив, координиран с другите партньори (включително САЩ). Този диалог ще бъде свързан с практическа подкрепа за изграждане на капацитет, за да се гарантира, че държавите от региона са в състояние да се справят ефективно със заплахата от чуждестранните бойци, а също така, че санкциите и другите мерки срещу Даеш се прилагат ефективно, чрез подобряване на граничния контрол. Допълнителна цел на тези мерки е издирването на лицата, замесени в престъпления срещу човечеството и военни престъпления, борбата с корупцията и контрабандата, от които се възползва Даеш, и предприемането на съдебни действия срещу замесените лица. Освен това ще бъде необходим засилен контрол на финансовите потоци през финансовите институции, както и традиционните финансови мрежи.

ЕС ще се стреми и към предотвратяване на екстремизма, който подбужда и използва насилие, в държавите от региона, прилагане на програми за дерадикализация и предотвратяване на по-нататъшната радикализация. Подкрепата от ЕС за изграждане на капацитет в областта на борбата с тероризма/чуждестранните бойци ще трябва да се предостави приоритетно, като се вземе предвид капацитетът на държавите партньори да изпълнят изискванията за защита на правата на човека и зачитане на гражданските и политическите свободи. Ключова област от реформата, която ЕС следва да подкрепя, е реформата на антитерористичните закони в държавите от региона.



За да може усилията за борба с тероризма да вдъхват доверие, е важно да се прави разлика между Даеш и другите терористични организации, от една страна, и групите, изповядващи ненасилствени форми на политически ислям, от друга. Една от целите на дипломацията на ЕС трябва да бъде да предупреждава за риска от радикализация на тези групи, ако те бъдат потискани. Важно е да се гарантира, че мерките за правоприлагане в държавите партньори са необходими и пропорционални и не занижават минималните стандарти за защита на правата на човека.

Начини за участие на ЕС: Ангажиментът на ЕС в тази област ще се състои от действия на държавите членки и ЕС, основани на оценка на тяхната осъществимост и променящите се приоритети. Той следва да включва ангажимент на политическо и експертно равнище със съответните институции на държавите от региона; участие на държавите — членки на ЕС; и при необходимост финансиране по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (ИСМ), Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Действията на ЕС трябва да се прилагат в съответствие с Хартата на основните права на ЕС.

Чуждестранни бойци

    • Действия, целящи спиране на потока от чуждестранни бойци към Сирия и Ирак и подход спрямо завърналите се лица (предстои да се определят по-подробно в началото 2015 г. в съответствие с целите, очертани в стратегията на ЕС за борба с тероризма/чуждестранните бойци).

    • Помощ за Турция, Ливан и Йордания за подобряване на сигурността по границите.

    • Изграждане на капацитет в региона за изпълнение на Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН, както и в областта на граничния контрол и сигурността, включително откриване на следи от експлозиви и експертен опит в областта на летищната инфраструктура и летищното устройство.

    • Засилване на полицейското и съдебното международно сътрудничество с цел: подкрепа за разследвания и съдебно преследване на чуждестранни бойци; проследяване и регистриране на движението на чуждестранните бойци, включително чрез приемането на законодателство на ЕС за обмен на резервационните данни на пътниците с основните партньори на ЕС в съответствие с принципите на пропорционалност по отношение на всякакви ограничения на правата за защита на данните; идентифициране на незаконни източници на финансиране, включително трафик на хора; пресичане на незаконни канали за доставка на оръжия и муниции, както и предотвратяване на незаконното използване на интернет за набиране на терористи и разпространение на терористични практики.

    • Разработване на съвместен подход за вътрешна и външна сигурност и свързаните с него мрежи от експерти за противодействие на методите на комуникация и пропаганда на Даеш.

    • Сътрудничество с Международния наказателен съд, включително събиране на доказателства, идентифициране на престъпници и събиране на свидетелски показания.

Противодействие на идеологическата пропаганда и противодействие на екстремизма, който подбужда и използва насилие

    • Подкрепа за комуникационни кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на Даеш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на екстремизма, който подбужда и използва насилие, и подбуждането към омраза, свързани с други групи в региона.

    • Подкрепа за борбата срещу проекти за екстремизъм, който подбужда и използва насилие, в Ливан, Йордания и евентуално други държави в региона, насочени към най-уязвимите части от населението, и по-специално младите хора.

    • Предотвратяване на радикализацията в затворите чрез интегрирана програма за реинтеграция или отделяне от съответната среда на задържани или връщащи се членове на терористични групи в региона и в ЕС.

    • Насърчаване на правителствата и съответните обществени участници в региона да предприемат целеви мерки за предотвратяване и ограничаване на радикализацията и подбудителството на обществени места (включително университетите).

Финансиране на тероризма/санкции

  • Подкрепа за санкциите на ООН, включително определяне и мерки, насочени към финансите на Даеш. Правилно прилагане и мониторинг (чрез международни консултации).

  • Подкрепа за изграждане в съседните държави на капацитет за борба с финансирането на тероризма и свързаната с него корупция.

  • Насърчаване на отправянето на искания към Комитета на ООН по санкциите срещу Ал Кайда за разглеждане на допълнително определяне на физически и юридически лица, подкрепящи Даеш, в съответствие с Резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН, например посредници на черния пазар за нефт в Сирия и Ирак.

  • Ако е необходимо, ЕС би могъл да въведе независим режим на санкции в допълнение към режима на санкции на ООН срещу Ал Кайда. Всеки такъв режим на санкции трябва да е в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и със съдебната практика по делото „Kadi“ на Съда на Европейския съюз5.

  • Насърчаване на наказателните разследвания и съдебното сътрудничество, насочени към наказателно преследване на чуждестранни бойци и организации за набиране на терористи, и конфискация на техните активи, придобити от престъпна дейност, и на техните инструменти.

Трайната подкрепа от ЕС за засегнатите от конфликта, бежанците и разселеното население (по-специално за осигуряване на поминък и образование) и полагането на усилия да се изгради устойчивостта на общността, като същевременно се посрещат основните нужди, също биха могли да представляват ефективни начини за намаляване на привлекателността на терористичните групи.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница