основно и гимназиално образование получава в София (1910);
една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-08);
през 1910-11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена;
като студентка по славянска филология в СУ (1911-15) жадно чете българска и чужда поезия и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков;
2. Литературна дейност
през 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - "Вечерна песен" и "Защо" (списание "Съвременна мисъл");
от 1921 година редовно участва в литературния живот:
сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и др.
окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927);
изявява се и като детска писателка и преводачка;
по-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др.
от 1952 година е член на ред. колегия на списание "Септември".
3. Характер на творческата нагласа на Багряна и основни характеристики на творчеството и
Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социалните сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност;
Първата и стихосбирка – „Вечната и святата” - сред представителните за този преломен период явления.;
От друга, стиховете на Багряна имат свой характерен облик, който дава основания да се говори за нова тенденция в българската следсимволистична поезия.
Елисавета Багряна очертава една нова поетическа територия, чиито основни черти са:
апологията /”възхвалата”/ на земното и чувственото;
предметизмът и сетивността;
опиянението от живота и радостната устременост към предизвикателствата изместват окайването на несподеления Аз, звучало десетилетия в българската поезия.
текстовете на Багряна са образец на това, как чрез фолклорното българската литература търси своята идентичност след „чуждопоклонническия” период на модернизма: след ксвоето рязко отваряне към световното тя се опитва да съвмести националната специфика с универсалните теми и поетически открития.
Още едно характерно явление, с което Багряна се откроява в нашата литература - налагането на СВОБОДНИЯ СТИХ /стих, чийто ритъм не е подчинен на определен стихотворен размер и рими/ като бягство от рутината на поетизмите, като разчупване на поетическата форма и доближаване до естествения, живия език.