Елисавета Багряна биографични бележки, особености на творчеството



Дата10.02.2018
Размер24.81 Kb.
#56583
Елисавета Багряна – биографични бележки, особености на творчеството
1. Биографични бележки

  • Елисавета Багряна - псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева;

  • родена на 16.04.1893 в София - умира на 23.03.1991 в София;

  • родена в чиновническо семейство;

  • основно и гимназиално образование получава в София (1910);

  • една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-08);

  • през 1910-11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена;

  • като студентка по славянска филология в СУ (1911-15) жадно чете българска и чужда поезия и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков;


2. Литературна дейност

  • през 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - "Вечерна песен" и "Защо" (списание "Съвременна мисъл");

  • в периода 1915-1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил;

  • от 1921 година редовно участва в литературния живот:

    • сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и др.

    • окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927);

    • изявява се и като детска писателка и преводачка;

    • по-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др.

    • от 1952 година е член на ред. колегия на списание "Септември".


3. Характер на творческата нагласа на Багряна и основни характеристики на творчеството и

  • Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социалните сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност;

  • Първата и стихосбирка – „Вечната и святата” - сред представителните за този преломен период явления.;

    • От една страна, това е най-яркият женски глас, появявал се дотогава в литературния живот;

    • От друга, стиховете на Багряна имат свой характерен облик, който дава основания да се говори за нова тенденция в българската следсимволистична поезия.

  • Елисавета Багряна очертава една нова поетическа територия, чиито основни черти са:

    • апологията /”възхвалата”/ на земното и чувственото;

    • предметизмът и сетивността;

    • опиянението от живота и радостната устременост към предизвикателствата изместват окайването на несподеления Аз, звучало десетилетия в българската поезия.

  • обвързаност с фолклорните образи, теми, лексика и звучене на стиха;

    • текстовете на Багряна са образец на това, как чрез фолклорното българската литература търси своята идентичност след „чуждопоклонническия” период на модернизма: след ксвоето рязко отваряне към световното тя се опитва да съвмести националната специфика с универсалните теми и поетически открития.

  • Още едно характерно явление, с което Багряна се откроява в нашата литература - налагането на СВОБОДНИЯ СТИХ /стих, чийто ритъм не е подчинен на определен стихотворен размер и рими/ като бягство от рутината на поетизмите, като разчупване на поетическата форма и доближаване до естествения, живия език.


4. Стихосбирки

- „Вечната и святата”

- „Звезда на моряка”

- „Сърце човешко”

- „Пет звезди”

- „Светлосенки”

- „Контрапункти”

- „На брега на времето”






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница