спонтанни, естествени в своя помисъл, но и в своя изказ;
поезия, която трудно може да бъде отнесена към някаква конкретна естетическа тенденция.
ІІ. Лицата на жената в поезията на Багряна – разкрити в модернистичния бунт; различните лица изразяват една и съща духовна нагласа, една и съща женска душа
Размяната на социалните роли на мъжа и жената като ключов механизъм за представяне на модерния бунт:
Мъжът е този, който мечтае за дом, за улегнал и спокоен живот;
Жената противопоставя своя свободен живот на общоприетия бит: „...няма нивга аз гнездо да свия...”;
Съдбата на жената е неин личен избор, а мъжът, който по право в патриархалното общество е този, който избира, е абсолютно безсилен, лишен от възможността за избор: „...залудо пилееш дни и нощи...”;
Мъжът се опитва да върне любимата си чрез магии – в противовес на традиционното схващане, според което при нещастна любов това е типично женска мярка;
Стесненият за мъжа свят, изразяващ се единствено в битово-семейния ред - явно противопоставен на безкрая, на света, открит пред жената, която категорично отказва да живее в което и да е затворено пространство /дом, съпружеска връзка/.
в/ фолклорни образи и мотиви
кукувицата – традиционен символ на свободата, символ, който буди едновременно и упреци, и завист
образ, който заплашва сигурността на човешкото съществуване, но и го привлича по силата на някакъв изначален копнеж по волност
ведата /вещателката/
според фолклора се свързва с прокоба, с лошо вещание и орис;
жена с магически способности, надарена с умението да прокобва;
правилото „извън нормата”, по което героинята е живяла, продължава да направлява и смъртта и;
синтез на свободата и несретите преживе.
!!! Говорейки чрез фолклорни мотиви и образи, Багряна задава и опровергава битови и поведенски модели, без обаче да излиза от границата на националната традиция: жизнената си сила тя черпи от изворите на родното.
а/ чрез друго женско лице – лицето на потомката – Багряна интерпретира темата за противоречията на приемствеността б/ в стилистично и образно отношение творбата е издържана в духа на семейното сказание:
прародителските портрети;
фамилната книга;
родът;
заветите;
древната кръв;
прабабата.
в/ емблемите на фамилната памет – представени като несвои за героинята г/ на традиционната родова история героинята противопоставя личния, почувстван разказ за произхода на своята душевност
духът на скитничеството, на личния бунт, на битийната свобода става новата родова история в опозиция на статичното фамилно наследство;
героинята е потомка на прабабата, която е изключение от традиционния ред – излязла от границите на редното, на правилното т.е. лирическата героиня не се вписва в общоприетия образец, а сама избира представата за рода си, идентифицирайки се именно с отклонението от нормата
д/ крайното обобщение на творбата „...аз съм само щерка твоя вярна, / моя кръвна майчице-земя.” – назовава истинската си прародителка – земята
първичната свързаност със земята, изначално женското е истинският „корен”, в името на който тя отхвърля едно по едно ограниченията на патриархалния морал
„Амазонка”
а/ обвързаност на сетивното ликуване с митологичната схема на поверието за жените амазонки б/ общото между героинята на Багряна и жените амазонки – преодоляват правилата на мъжкото общество в/ различие между героинята на Багряна и жените амазонки
амазонките са женски род, който живее без мъже, без брак, без любов, а Багрянината амазонка избира за свои покровители влюбените митологични съзвездия Персей и Андромеда т.е. тя не отхвърля любовта
г/ бунтът на героинята – не срещу нещо, а за нещо: за откриването и постигането на живота в цялата му пълнота – и с доброто, и със злото; и с духовното, и с плътското; и с борбата, и с любовта
Майчините ликове
а/ стихотворенията „Вечната” и „Святата” – двете икони в книгата „Вечната и святата” б/ земната Богородица от „Вечната” се оглежда в небесната Богородица от „Святата” - всеки от двата образа носи черти на другия
имената на двата библейски символа на майчинството /Мария – Богородица, майката на Исус Христос, и Анна – майката на Богородица/ даряват ореола си на земната жена, която е тъждествена на тях по силата на жертвената майчинска отдаденост
„Святата” извървява обратното движение - образът тръгва от „Богородица бледа, / с младенец осиян на колене” – /иконата е описана такава, каквато е в храма – в своя канонизиран покой/; следва - но ти чуваш: „Друг друга любете”- / и над люлката виждаш разпятие...” т.е. Богородица губи иконописния си покой и образът рязко се срива в страданието на земната майка
