Елия Атанасова



Дата10.04.2018
Размер46.52 Kb.
#65587
Елия Атанасова

III курс „Социология”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”


С КАКВО МЕ ПРОМЕНИ РАБОТАТА?
Ззззззън… зънннн …часът е 7:01 или вече е 7:10 и алармата звъни за втори път?!? Едно е сигурно - трябва да ставам за работа. В 8:07 трябва да съм вече навън, защото трамваят минава в 8:14. Не че съм пунктуалистка или нещо подобно, не че не си поспивам по още 9 минути всеки ден и че не ми се спи още 9 и още 9, нито всичко в живота ми е до минута, но ПЪРВОТО НЕЩО, на което ме научи работата беше ПОВЕЧЕ ОТГОВОРНОСТ. Това е промяната от безгрижната студентска сутрин, в която разликата между 7:15 и 10:15 е доста малка. Преди две години ставах в 7:15 за лекция, например, само и единствено за личното удовлетворение – един по-дълъг ден означава повече научено, повече видяно, повече изживяно. Все пак денят е само 24 часа, които се оказва, че никога не стигат, когато се опитваш "да спасиш света". Те са достатъчни само, за да се опиташ да спасиш отчаяно себе си - работейки, забравяйки за всичко останало. Преди две години ставах с мисълта да „спася света” и си лягах със същата тази мисъл. Всеки ден беше нов и различен, пълен с нови изживявания. Не че сега не мечтая, не че работата ме промени и ме накара да не мечтая, напротив, сега мечтая даже повече, но работата направи мечтите ми РЕАЛНИ, накара ме да мечтая за далеч по ПОСТИЖИМИ неща. Или по-точно, работата направи част от непостижимите ми мечти по-постижими.
Часът е 9:15. Време е за бърз преглед на множеството шарени лепящи листчета със задачи, които съм си оставила вчера вечерта на тръгване от офиса, а сега лежат безпомощно на бюрото и върху клавиатурата ми и чакат да бъдат „спасени”. Измежду тях изниква от време на време и нечие чуждо шарено листче, което много бърза, но посланието му трябва да бъде изпълнено непременно от мен. Какво ми трябва сега? А, да - списък с работата за днес, с всички задачи, хронологично подреден, разбира се….и едно топло, силно, двойно кафе. Работата ме променя – ставам все по-ПОДРЕДЕНА, въпреки че тази така положителна промяна не се забелязва при всички работещи.
Часът е 11:15. Минаха цели два часа…доста бързо, признавам си. Как успява времето да минава винаги толкова бързо? Едното жълто листче чака да бъде „спасено” до 11:25, а другото до 11:40. Всички наоколо работят съсредоточено, сериозно и се опитват да надбягат времето, а то спокойно си лети...Работата ме научи на повече КОНЦЕНТРАЦИЯ.
Часът е 13:00. Обяд. Работата ме научи да се радвам на времето за обяд като на един безценен подарен час. Всъщност работата ме научи да ценя ВРЕМЕТО от всяка една гледна точка, особено когато е почивка.
Часът е 15:00. Работата направо ври и кипи (понякога има и такива свойства, дори и при ниски температурни условия ) – звънят телефони, електронните съобщения направо валят (и те имат специфични свойства), срещите с колегите минават една по една. Времето продължава да лети, а аз го ценя все повече и повече. Чакат ме множество задачи – с някой се справям по-добре, с други не толкова, с трети тепърва ще се сблъскам. С течение на времето работата ме научи на все повече от онова ценно качество, наречено ТЪРПЕНИЕ. И не само това, работата ме научи да си поставям ЦЕЛИ и ме мотивира да ги преследвам.
Няма работа без хора и комуникация, по тази причина работата ни учи как да се отнасяме един към друг, за да спестим повече усилия. Това, разбира се, в повечето случаи не става, но въпросът е че постоянно се опитваме да се разбираме, или поне да не си пречим. Освен на търпение, работата ни учи на един по-специален вид ОБЩУВАНЕ, нещо като в игрите едно време, само че с повече условия, по-малко информация от нужната, повече необходима съобразителност и по-възможност - нека целта да е „за доброто на всички”, а не „за да на някой да му е по-зле, отколкото на мен”. Разбира се, работата има още много дълго да ни учи как се играе на тази сложна игра и дано да успее.
15:30 – един прекрасен момент за голямо кафе, кратък разговор с колега и разходка до машината за жизненоважната напитка. Работата ме научи да ценя всичките тези КРАТКИ МОМЕНТИ, многото чаши с КАФЕ и ХОРАТА, с които мога да си каже две, три смислени думи.
Часът е 16:00. Работата продължава да ври и кипи, независимо от всичко. Едни идват, други си отиват, забързани в ежедневните си проблеми. Имам чувството, че това трае цяла вечност.
Часът е 17:00. Никакво кафе повече, освен ако не стоя до късно на работа. Работата ме научи на повече ВОЛЯ и не само по отношение на кафето, но то е един добър пример. Аз обожавам кафе.
17:15, а бюрото вече прелива от шарени листчета. Някои от задачите са останали от днес, други са за утре, а тези шарени листчета имат способността да се множат твърде бързо. Не само това, имам чувството, че стават все по-големи. А и бюрото си има способността да прелива с разни неща, които да ти напомнят, че имаш да направиш и още нещо. Работата ме научи на повече ОРГАНИЗАЦИЯ.
Часът е 18:10. Сега въпросът е работа или лекции. Ако тръгна сега, ще стигна за последната лекция или поне за последния час от нея. Ако не – няма смисъл да ходя на лекцията изобщо. В тези ситуации работата ме научи да СТЕПЕНУВАМ нещата според тяхното значение в конкретния момент. Същото правят и жонгльорите, но при тях е доста по-очевидно. Една от топките е на път да падне първа и тя е най-важната в момента. Което и да избера – работа или учене, това трябва да е най-важното в момента.
20:00 – време е за спорт. Това е само един единствен час, но любимият, защото забравям за всичко друго! След час имам повече енергия и повече сили, дори и денят да е бил наистина дълъг. Работата ме научи да ценя тези часове само за мен много повече от преди.
21:00 е времето за … живот, или поне малкото останало време след този час. Изминал е още един цял ден, без да си давам сметка за това. Често даже с радост отбелязвам – „още един ден и е събота!”. Дори в събота да имам да правя 1000 неща, все пак събота си е събота. Дали се замислям какво остана днес, какво направих днес, за какво живях днес, мечтах ли днес? Със сигурност не спасих света, но поне направих малка крачка да осмисля времето, в което живея като запълня деня си с всичко, за което останат сили, освен работа.
Часът е 23:00 – за малко и отново пред монитора. Още малко работа и…сън. Работата ме научи да ценя времето за СЪН повече от всичко останало.
Часът е между 00:30 и 01:20 или малко повече. Заспивам . Най-накрая. Алармата ще звънне утре в 7:01 или 7:10, защото работата ме научи на ПОСТОЯНСТВО.
Работа. Тя ме научи на невероятно много неща. Не знам как успя за сравнително кратко време да ме промени така, а не мога и да си представя какво може да направи работата с мен след 20 години. Трябва да й признаем, че е добър учител, един от най-добрите. Работата ме научи на много видими и невидими за мен неща, но със сигурност ме научи да ценя деветте допълнителни минути сутрин и тази неповторима функция на мобилните телефони, кафето, времето за обед, шарените листчета, компютрите и калкулаторите, бързите маршрутни таксита от офиса до университета (особено когато вали!), вечерите, постижимите мечти, времето за спорт, времето за сън, но най-вече събота, четвъртък и най-много петък вечер (не си пилея времето тогава)…и много други малки и не толкова малки неща. Но най-вече, работата ме научи на повече отговорност, постоянство, търпение, мотивация и желание за усъвършенстване, тя ми даде мотивацията да постигна повече. Благодаря на работата за всичко това!
Каталог: winners scholarship
winners scholarship -> Надежда Аргирова
winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата?
winners scholarship -> София, юли 2004 Да дадем думата на цифрите
winners scholarship -> От уеб сайт към уеб клуб
winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата?
winners scholarship -> Международни отношения
winners scholarship -> Решение За първи път правя нещо съвсем самостоятелно За първи път
winners scholarship -> Моята кариера в българия
winners scholarship -> Моята кариера в България
winners scholarship -> Мирослав Юруков "Защо съм студент?"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница