Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух емисии на вредни вещества



страница1/3
Дата17.08.2017
Размер429.08 Kb.
#28166
  1   2   3
ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА И КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА
Ключов въпрос

Влияят ли неблагоприятно емисиите на вкисляващи вещества, озоновите прекурсори и прекурсори на финни прахови частици върху здравето на хората и екосистемите?
Ключови послания

През периода 1990 г. до 2011 г. емисиите на вкисляващи вещества (азотни, серни оксиди и амоняк), изчислени като киселинен еквивалент намаляват с 54 % от 47,57 хиляди тона до 21,83 хиляди тона. Емисиите на серен диоксид от топлоелектрическите централи са намалели от 829,4 хиляди тона през 1990 г. до 431,90 хиляди тона през 2011 г. Поради увеличената употреба на лигнитни въглища през 2011 г. те са по-високи, отколкото през 2010 г.

През периода 1990г. до 2011 г. емисиите на прекурсори на озон намаляват с 71% от 1015 хиляди тона до 294 хиляди тона.

През периода 1990 г. до 2011 г. емисиите на прекурсори на ФПЧ10 намаляват с 52%, от 897,4 хиляди тона до 427,8 хиляди тона.

Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 58% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.
Индикатори

    Eмисии на вкисляващи вещества - SO2, NОx и NH3, оценени на база техния потенциал за вкисляване. Чрез корелационни фактори се изчислява сумарният им ефект за въздействие върху околната среда, определен като киселинен еквивалент.

    Eмисии на прекурсори на озон - NMVOC, NOx , CO, CH4 , оценени чрез техния потенциалът за формиране на тропосферен озон.

    Eмисии на вещества, прекурсори на ФПЧ10 - SO2, NОx и NH3, оценени чрез потенциала им за образуване на ФПЧ10.



Ключов въпрос

Изпълняват ли се международните ангажименти на България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха?
Ключови послания

Ангажиментите на България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NO2, NMVOC и NH3 през 2011 г. са изпълнени.
През 2011 г. в сероочистващите инсталации са уловени 824,4 хиляди тона серен диоксид - за сравнение през 2010 г. са уловени 642,6 хиляди тона серен диоксид.
Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 58% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.
Индикатори

Националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха.

Представя информация по 11 сектора и обхваща следните вещества: серни оксиди (SОx), азотни оксиди (NОx), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH), диоксини и фурани (DIOX), полихлорирани бифенили (PCBs), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.

Представя информация за дяловото разпределение на основни атмосферни замърсители



КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Ключов въпрос

Достигнати ли са допустимите нива на атмосферно замърсяване за опазване на човешкото здраве?
В периода от 1990 г. до 2011 г. има значително намаляване на нивата на емисиите на всички основни атмосферни замърсители, от което следва и подобряването на качеството на атмосферния въздух.

През 2011 г. процентът на засегнатото население от нивата на серен диоксид от e 1,79%.

Все още остава висок процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над допустимите концентрации – 51% и с азотен диоксид – 22%.

Проблем представлява нивото на замърсяване с олово и арсен в Кърджали и с кадмий в Кърджали, Пирдоп, Куклен и Долни Воден.

Не съществува проблем с достигане на целевите норми за замърсяване с бензен и никел.
Индикатори

Брой на превишения на съответните допустими нива на замърсяване на атмосферния въздух по отношение на атмосферните замърсители, регламентирани в законодателството.

Процент на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване


ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА
Ключов въпрос

Какви са били температурите и количеството на валежите в България през 2011 година?

Ключови послания

20 от последните 22 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха в България спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г. (10,5 °С). За периода 1971-2011 г. средната приземна температура на въздуха в страната се е увеличила с 1,5°С;

Количеството на валежите и дебелината на снежната покривка остават относително постоянни.
Индикатори

Тенденции в средна годишна температура спрямо базисния „прединдустриален” период (1961 -1990 г.)

Тенденции в количество на валежите и максималния денонощен валеж
Ключов въпрос

Изпълнени ли са националните и международните цели на Р България, относно емисиите на парникови газове?
Ключови послания

За периода 1988 – 2011 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2011 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 66 133,28 Gg CO2-екв. или 45,75 % от емисиите през базовата година.

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,57 тона СО2- екв. през 1988 г. до 9,03 тона СО2- екв. през 2011 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз– 9,4 тона СО2-екв.

Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2011 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.




    Индикатори

    Общи емисии на парникови газове

    Емисии на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC

    Годишни емисии на парникови газове на човек от населението

    Годишни емисии на парникови газове за единица БВП

    Постигане на целите на Протокола от Киото до 2010



Управление на водните русурси и качество на водите
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И ВОДОПОЛЗВАНЕТО
Ключов въпрос

Колко са пресните водните ресурси на страната, как се формират, има ли риск от недостиг на вода?

Ключови послания

Спрямо други европейски страни България се отличава с относително значими пресни водни ресурси както по абсолютен обем, така и на човек от населението.

Водните ресурси се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната.

Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености.
Индикатори

Възобновими пресни водни ресурси

Пресни водни ресурси на човек от населението
Ключов въпрос

Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната и доколко е устойчиво управлението с оглед наличностите? Какви са различията във водовземането между регионите и страните?
Ключови послания

Посредством групови селищни водоснабдителни системи се осигурява достъп до питейна вода на 99 % от населението.

Намалява населението с режим на водоснабдяване – от 22% за 2000 г. на 1% за 2010 г. Нарастване е регистрирано през 2011 г. – на режим поради недостиг на вода е било 3% от населението в страната.

След 1990 г. водовземането в страната намалява с бързи темпове поради ограниченото напояване и цялостното преструктуриране на икономиката. След 2000 г. структурата на водоползването в страната се стабилизира, иззетите води са между 5,8 и 6,9 млрд. m3 годишно.

Натискът върху водните ресурси, измерен чрез индекса на експлоатация на национално ниво e под 10%, т.е. водовземането в България не предизвиква стрес на водната екосистема. Недостиг на вода обаче може да се наблюдава в определени региони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлените дейности.

България заема едно от водещите места по иззета вода средно на човек и е сред европейските страни, които разчитат главно на повърхностни водоизточници - поради значимите водни обеми за охлаждане в енергетиката. Средногодишно около 60% от иззетите води в страната се използват за охлаждащи процеси при енергопроизводството, които обаче след употреба се връщат обратно във водоизточниците. Териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености обуславят и значимите регионални различия вътре в страната.
Индикатори

Иззети пресни води по основни икономически дейности в България

Иззети водни ресурси на човек от населението

Индекс на експлоатация на водните ресурси на национално ниво (WEI)


Ключов въпрос:

Каква е структурата, какви са тенденциите на водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в различни сектори от икономиката?
Ключови послания

Значим спад на използваните води за периода 1990-1995 г. вследствие преструктурирането на икономиката, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране на водните количества и структурата на водоползването.

Енергетиката е най-големия водоползвател – за охлаждащи процеси се използват средногодишно около 75% от използваните водни ресурси (2000-2011 г.).

В периода 2000-2011 г. се регистрира нарастване на търсенето на вода за напояване, а в преработващата и добивна промишленост – устойчива тенденция на намаление.

От 1990 г. до 1997 г. намалява потреблението на питейна вода от домакинствата, след което се стабилизира между 90 и 100 l/ден. средно на човек. Регистрират се и значими регионални различия в потреблението.
Индикатор

Използване на водите в различните сектори на икономиката


Ключов въпрос

Какви са основните тенденции, свързани с образуването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от бита и индустрията, какви са разходите за опазване на водите и екосистемите?
Ключови послания

В периода 1990 – 1995 г. количеството на образуваните отпадъчни намалява с бързи темпове в резултат на преструктурирането на икономическите дейности, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране.

Средногодишно 58% от генерираните индустриални и 74% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в СПСОВ (2000-2011 г.).

Макар и с бавни темпове, нараства делът на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ – от 66,5% през 1995 г. на 74,0% през 2011 г.

След 2005 г. се увеличава броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води. През 2011 г. са работили 89 станции (33 повече спрямо 2005 г.), с които е свързано 55,7% от населението на страната.

От друга страна, към края на 2011 г. без СПСОВ са 33 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.

Обновяването на обществената канализация и изграждането на съвременни пречиствателни станции изисква високи инвестиционни разходи и необходимо технологично време за изграждане на съоръженията. За периода 2005-2011 г. инвестиционните и текущите разходи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води са 2057 млн. лева или общо за периода - 271 лв. на човек от населението.

са 2057 млн. лева или общо за периода - 271 лв. на човек от населението.


Индикатори

Количество и степен на пречистване на отпадъчните води

Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ)

Разходи за обновяване на обществената канализация и изграждане на съвременни пречиствателни станции


СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

Ключов въпрос

Подобрява ли се качеството на повърхностните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна - за местообитание на много видове водни организми?
Ключови послания
През периода 1996-2011 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите, но въпреки това все още има водни тела в риск, посочени в разработените от басейновите дирекции планове за управление на речните басейни (ПУРБ)1. За тези тела са изготвени програми от мерки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015 г.

За периода 1996-2011 г. концентрациите на NH4-N (Амониев азот), БПК5 (Биохимична потребност от кислород) и PO4- P (Ортофосфати) покават понижение.

За периода 1996-2011 г. без съществено изменение остават разтворен кислород и NO3 (Нитратен азот)

През 2011 г. ясно личи тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели.

Годишният обем на оттока за страната, определен на базата на наблюдаваните реки за 2011 г., е 11573,5.106 m3 . Този отток е с 25,7% по-малък от нормата изчислена за 30 годишния период 1981-2010 г. (15568.106m3). Сравнено с нормата изчислена за периода 1971-2000 г. (16236,5.106m3), годишният обем на оттока за страната за 2011 г. е с 28,7% по-малък и с 37,3% по –малък е от нормата изчислена за периода 1961-1990г. (18455,5. 106m3). В сравнение с 2010 г , 2011 г е с 57,8% по-маловодна
Индикатори

Физико-химично състояние на повърхностните води

Средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК5 (BOD5), ХПК (COD), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N) азот, фосфати (PO4)



Хидробиологично състояние на повърхностните води

Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс. Показателят е чувствителен към органично и токсично замърсяване.



Количествено състояние на повърхностните води

Годишен обем на оттока за страната, определен на базата на наблюдаваните реки


СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИ ВОДИ
Ключов въпрос

Подобрява ли се качеството на подземните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна – за подхранване на водни и сухоземни екосистеми?
Ключови послания
В периода 1997 – 2011 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Намаляване на средните годишни концентрации показват общото желязо, амониевите йони, фосфатите и хлоридите, а липса на изразени тенденции се наблюдават при нитратите, нитритите, перманганатната окисляемост, мангана и сулфатите. Процентът на пунктовете с превишения на стандарта за качество (СК) през повечето години е под 10% или по-нисък. За показателите общо желязо и манган се наблюдава значително понижаване на процента пунктове с превишения на СК след 2005 г.

За периода 2001-2011 г. седем от деветте показатели за подземни води (амониеви, нитритни йони, перменганатна окисляемост, сулфати и хлориди, общо желязо и манган) показват понижение.

Трендове на изменение на нитратното съдържание в подземни води за два тригодишни периода 2004 – 2007 г. и 2008 – 2011 г. показват преобладаване на процента на силно повишение на нитратното съдържание в разкритите подземни води; за водите от карстови извори се наблюдава силно понижение или липса на тенденция.

През 2011 г. е установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми и средномногогодишни месечни стойности и много по-добре изразена тенденция на спадане на нивата, регистрирана в 45 наблюдателни пункта.
Индикатори

Концентрации на замърсителите, определени с Наредба № 1 /2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, изм. 08.01. 2010 г. - активна реакция (рН), електропроводимост, обща твърдост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитрати, нитрити, сулфати, хлориди, фосфати, натрий, магнезий, цинк, живак, кадмий, мед, никел, олово, хром, желязо, манган, арсен, тетрахлоретилен и трихлоретилен и пестициди.

Измерените нива в кладенци и дебити на извори.
ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ И СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВИТЕ
Ключови въпроси

Колко и в какво съотношение от земеделските, горските и другите полуестествени и естествени земи се отнемат за сметка на развитието на урбанизираните територии?

Какви са тенденциите в промените в предназначението на земите - по площ и по вид?

Ключово послание

В периода 2005 – 2011 г. земеделските земи, а в по-малка степен: горските, полу-естествените и естествените територии намаляват за сметка на увеличаващите се урбанизирани територии. През последните две години се наблюдава леко увеличаване на използваните земеделски площи.
Индикатор

Представя увеличаването или намаляването на площите заети със земеделски, горски, полу-естествени и естествени земи, градски и други изкуствени земи и тенденциите в промените на земеползването (по вид и площ) - за определен период от време


Ключов въпрос

Запасеността на почвите с биогенни елементи осигурява ли тяхното плодородие?
Ключово послание

В периода 2005 - 2011 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.
Индикатор

Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот.

Индикаторът „запасеност на почвите” е включен в утнърдените от министъра на околната среда и водите „Схеми и индикатори за мониторинг на почвите”, разработени в съответствие с чл.10, ал.1 от Наредба № 4 за мониторинг на почвите. Оценката на индикатора се извършва, в съответствие с данните за съдържанието на органичен С, общ N и P в пет степенна скала (много ниско, ниско, средно, високо и много високо).
Ключов въпрос

Какви са необратимите загуби на почва вследствие на деградационните процеси?
Ключови послания
В периода 2005 – 2011 г. се наблюдава тенденция към ограничаване на водоплощната ерозия, както по отношение на площното разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби.

В периода 2005 – 2011 г. ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение и загуби на почва.

Бележка: Към 31.12.2013 г. липсват нови данни за почвено запечатване и новорегистрирани свлачища


Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Press -> Novini -> 2013
2013 -> Прилепите в България
Press -> Министерство на околната среда и водите национален
2013 -> Обществен дебат относно енергийната ефективност в България с участието на комисар Кони Хедегор
Novini -> Програма „околна среда 2007- 2013 Г
2013 -> Интересни факти за прилепите
Novini -> Единствено Боливия се обяви против Споразумението от Канкун. Председателят на Конференцията Патрисия Еспиноза, министър на външните работи на Мексико, създаде прецедент в международните преговори по климата
Novini -> 1. „Канализация на с. Бориславци с псов”, Община Маджарово брой жители 400, отпуснати по договор с пудоос 872674 лв. „Изграждане на канализационна мрежа на с. Малък извор”
Novini -> Процедура bg161PO005/08 0/01/05 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в р българия”
Novini -> Мосв и мррб подготвят законодателни промени за решаване на въпроса със собствеността във ВиК сектора 26 February 2009


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница