Емоции и емоционална регулация на поведението

1. Същност на емоционалната реакция

А) Физиологичен компонент

Б) Поведенчески компонент

В) Субективно преживяване

2. Емоциите като система

А) Базисни емоции

Б) Организация на емоционалната система

3. Участие на емоциите в регулацията на поведението

4. Обобщение и изводи

- физиологични изменения на състоянието на организма;

- поведенческо изразяване на емоционалното състояние;

- субективно преживяване.

Поради своя комплексен характер емоциите са обект на изучаване от няколко науки - невробиология, физиология, етология и психология. Невробиологията се интересува от нервно-анатомичните структури, които управляват възникването и протичането на емоционалната реакция. Физиологията изучава измененията в организма, които съпътстват тази реакция, етологията и психологията се интересуват от поведенческото изразяване и субективното преживяване на емоцията. За разбиране същността на емоционалната реакция е нужно да се познават нейните три компонента.
А) Физиологичен компонент.

Физиологичните изменения в организма, които са част от емоционалната реакция са резултат от действието на вегетативната нервна система с нейните два дяла - симпатиков и парасимпатиков, а така също от функционирането на ендокринната система. От физиологична гледна точка измененията в състоянието на организма имат общ характер и не зависят от спецификата на преживяваната емоция. Така например, ускоряване на пулса има и когато се преживява гняв, и когато се преживява радост, а той се забавя при преживяване на тъга или облекчение. Физиологичните реакции имат цялостен характер и могат да се регистрират с помощта на обективни методи. Към тези реакции се отнасят:

• 
  промяната на кожното съпротивление;
  
• 
  измененията в пулсовата честота,
  
• 
  измененията на дишането,
  
• 
  свиването или разширяването на кръвоносните съдове и съответно изменения в кръвното налягане;
  
• 
  промяната на кожната температура;
  
• 
  повишеното потоотделяне;
  
• 
  свиването или разширяването на очните зеници.
  

Биологичният смисъл на тези цялостни изменения на състоянието на организма е той да се подготви за определени взаимодействия с външните фактори. От тази гледна точка най-общо може да се каже, че отрицателните емоции подготвят организма за борба и отбрана, а положителните емоции мобилизират силите за действие или стимулират възстановяването на ресурсите.

Продължителното преживяване на отрицателни емоции (или т. нар. емоционален стрес) води до развитие на различни органични заболявания (язва на стомаха, хипертония, инфаркт на миокарда и др.). Механизмът на развитие на тези заболявания може да се обясни чрез продължителното физиологично пренатоварване на организма, което води до изчерпване на неговите ресурси или до нарушаване функциите на отделни органи.
Б) Поведенчески компонент.

Изразяването на емоцията чрез мимиката на лицето, позата и движенията на тялото са неотделима част от емоционалната реакция. Системното проучване на този компонент е поставено още от Дарвин, който в класическия си труд “Изразяване на емоциите при животните и човека” дава обяснение на произхода и функционалния му смисъл. Според него, мимическите движения на тялото и лицето са възникнали от първоначално полезни действия. Емоционалните изрази представляват или отслабена форма на тези действия (например оголването на зъбите при гняв е остатъчна реакция от прякото им използване), или тяхна противоположност (усмивката е придружена с отпускане на някои мускулни групи на лицето), или са пряк израз на емоционална възбуда (треперене, заекване). Функционалният смисъл на поведенческото изразяване на емоциите е в информиране на другия индивид за вътрешното състояние и готовност за определено действие. По този начин се улеснява комуникацията между отделните животни в групата и се спестява прякото използване на агресия (например при борбата между самците за овладяване на женската заплашителните пози в повечето случаи предотвратяват проливането на кръв).

Влияе ли сдържането на лицевия израз върху преживяваните емоции?

Изследванията са показали, че когато експериментално се индуцира определена емоция (например смях) и същевременно се фиксират тези групи лицеви мускули, които изразяват веселието изследваните лица докладват значително по-слабо субективно преживяване на веселие. Ефектът е още по-силен, ако от изследваните се иска преднамерено да направят гримаса, характерна за противоположна емоция (в случая гняв). Други изследвания пък установяват, че когато човек преднамерено направи гримаса, характерна за определена емоция това води и до нейното субективно преживяване, макар и в отслабена форма.

Тези резултати показват, че специално лицевото изразяване при човека е неделима част от емоционалната реакция. По-съвременните проучвания установяват, че лицевата мимика, която придружава различни емоции предизвиква специфични изменения в кръвния ток в мозъка, така че на физиологично равнище е налице както обща неспецифична реакция, така и специфична картина на мозъчното кръвоснабдяване. Оптимална специфична реакция е установена за усмивката. От практическа гледна точка това означава, че за поддържане на оптимално функциониране е уместно да се усмихваме по-често, дори и усмивката да е преднамерена и нагласена.

Изразяването на емоциите в повечето случаи не е контролирано и за тях може да се съди по лицевите гримаси и движенията на тялото. Дори човек да запазва сдържан израз на лицето има множество други движения и жестове, които той не осъзнава, но които издават емоционалното му състояние. Това обстоятелство се използва в практиката при провеждане на разпити, когато опитният наблюдател следи движенията на тялото, интонацията на гласа и израза на лицето, за да отгатне какво се опитва лицето да контролира и да скрие. Това наблюдение може много да се улесни ако се прави видеозапис и той след това се анализира. Много финни, едва забележими движения стават отчетливо наблюдаеми ако записът се пусне ускорено или забавено, още повече, че той позволява наблюдението да се синхронизира със съдържанието на словесната беседа. Това може да се използва както за контрол на собствената си емоционална реакция и прикриване на състоянието си, така и за наблюдаване реакциите на изучаваното лице, представляващо интерес или като индикатор за промяна в отношението между двамата. Ако записът е невъзможен, трябва внимателно да се следи поведението на лицето с което се осъществява контакт и да запомнят и най-малките движения, за да се разкрие вътрешното му състояние.
В) Субективно преживяване.

В субективното преживяване на емоцията могат да се разграничат три аспекта. Първият е емоционалната възбуда, която е свързана с мобилизационните изменения в организма. Приема се, че възникването на емоционален процес по принцип е равнозначно на поява на състояние на възбуда или на изменение на активацията на мозъчната кора. Съществува т. нар. “континуум на активацията”, върху който се разполагат всички емоционални преживявания.

Единият полюс на този континуум е състоянието на кома, което се характеризира с пълно отсъствие на чувствителност и липса на реакции дори на много силни дразнители. Другият полюс се представя от състояние на крайна възбуда, като например в случаите на пристъпи на ярост, паника, екстаз. Съзнанието е стеснено, размито, вниманието не се задържа върху нищо, ориентацията в обстановката е нарушена. Между тези полюси се разполагат останалите състояния на активация, които в порядък на нарастване са дълбок сън, лек сън, сънливост, отпуснато бодърстване, бодрост, повишена бдителност, възбуда. Измененията на равнищата на активация се придружават от изменения на електричната активност на мозъка, на състоянието на съзнанието и на организацията на поведението.

Вторият аспект на субективното преживяване е емоционалният тон. Той може да бъде положителен или отрицателен и с него е свързан знакът на преживяваната емоция. Най-общо емоционалният тон информира за характера на отношенията между индивида и факторите от външната среда. Отрицателните емоции най-общо сигнализират, че взаимодействията със средата не протичат в оптимална за организма посока и избраните временни регулативни механизми са неефективни. Функцията на отрицателните емоции е да коригират тези стратегии съобразно текущите дадености на средата. В много случаи те налагат автоматични поведенчески модели, например бягство при страх. Положителните емоции укрепват избраната посока на регулация и сигнализират успешността на поведението. Изследователите обаче отбелязват, че в определени обстоятелства положителните емоции снижават критичността във възприемането на обстановката, например задоволството от получения резултат може да ви заслепи за идващите негативни последици. Познаването на ефектите както от отрицателните, така и от положителните емоции би повишило способността ни интуитивно да се ориентираме в сложна среда и би ни предпазило от допускането на грешки.

Третият аспект на субективното преживяване е съдържанието на емоцията. То се изразява в това, че между емоции с еднакъв тон, например положителни, съществуват качествени различия. Ние с лекота различаваме удоволствие, радост, веселие, привързаност. Съдържанието на емоциите зависи от особеностите на информационните сигнали, които са предизвикали емоционална реакция. Тези сигнали могат да бъдат:

• 
  констатиращи или изпреварващи;
  
• 
  съпоставителни (от оценка на изискванията на ситуацията и наличните ресурси);
  
• 
  регистриращи (съдържащи информация за хода на регулацията).
  

Изследователите на емоциите са установили, че въпреки цялото многообразие на емоционалния живот на хората съществуват няколко основни, или базисни емоции, които са общи при човека и висшите бозайници. Всяка от тях има вродена специфична нервна основа, определен лицев израз и особено субективно преживяване. Лицевият израз на базисните емоции е еднакъв при представителите на много различни култури и изследванията показват, че хората от някои племена на Нова Гвинея, например, които още живеят в каменния век изразяват и разпознават базисните емоции по същия начин, както японците, американците или жителите на Южна Америка.

- Интерес - увлечение. Под влияние на тази емоция се повишават вниманието, любознателността и увлечеността от обекта на интереса.

- Радост. Характеризира се с чувство на увереност, на собствена значимост и на това, че обичаме.

- Удивление. За разлика от другите емоции то е винаги моментно състояние, което освобождава от предните емоции и насочва всички познавателни процеси към обекта, който го е предизвикал.

- Мъка - страдание. Придружава се с чувство на самота, изоставеност и жалост към себе си.

- Гняв. В процеса на еволюцията тази емоция е имала важно значение, но при съвременните хора се налага тя да бъде сдържана.

- Отвращение. Отвращението е свързано с желание да се избавим от някого или от нещо, което е непълноценно.

- Презрение. Появява се често в комбинация с гняв или отвращение. Тези три емоции образуват т. нар. “враждебна триада”. Една от опасностите на презрението е, че то е студена емоция, която предизвиква деперсонализация на индивида или групата, към които се отнася и може да мотивира, например, хладнокръвно убийство.

- Страх. Страхът обикновено мобилизира индивида, но когато прерасне в ужас може да блокира поведението и да остави трайни изменения в личността.

- Срам. Придружава се с желание да се скрием или да изчезнем.

- Вина. Може да се прояви в комбинация със срам, но обикновено възниква при нарушаване на морални или други норми.

Робърт Плучик посочва, че базисните емоции са свързани не само със специфични преживявания и лицеви изрази. Всяка такава емоция се предизвиква от специфични стимули или събития, активира характерни мисли, подбужда към определено поведение и насочва към постигане на специфичен ефект. Тази връзка може да се представи в следната верига:

Например това може да бъде следният цикъл:

Емоционалната сфера на личността е организирана в система, която задава някои закономерности на емоционалния живот. Една от тях е прерастването на емоциите от една в друга при вариране на външната стимулация. Така, варирането на степента на познатост на стимулите поражда последователно отегчение, скука, интерес, удивление, уплаха, ужас. По подобен начин градиента на тактилните усещания поражда спектър от емоционални реакции, вариращи от удоволствие до болка.

Друга особеност на емоционалната система е наличието на полярност между някои двойки емоции, като например радост - тъга, гняв - страх. Полярният характер на емоциите не изключва възможността за едновременното им преживяване, например когато говорим за сълзи от радост или злобно чувство (гняв, съчетан със страх).

Емоционалната система е така устроена, че позволява обединяването на две или повече базисни емоции в по-сложен комплекс. Така възникват нови преживявания, с по-тънка емоционална нюансираност, която създава богатството на емоционалния живот на човека. Сложните комбинации от емоции могат да се обозначат като чувства.

Емоционалната система поражда не само комбинации от емоции, но така също има определен капацитет, т.е. способна е да генерира и поддържа преживявания на различни емоции в един и същ момент от времето. Едновременното възникване на множество емоционални реакции е резултат от многопосочните взаимодействия с външната среда и различната им емоционална оценка. Съотношението на едновременно преживяваните емоции резултира в общо емоционално състояние на психиката, което се обозначава като настроение. То е сложно състояние, което включва резултантната от съотношението на положителните и отрицателните емоции, състоянието на активация на мозъчната кора, актуалната мотивация и протичащите познавателни процеси. Настроението има различна устойчивост, която зависи от емоционалната стабилност на личността (невротизма), от цялостното и отношение към заобикалящата я действителност (субективните модели на действителността) и от конкретните условия на живот.

Трябва да се отбележи, че емоционалната система може да бъде частично или напълно разрушена при някои органични заболявания на главния мозък, което води до тежки разстройства на поведението.

Влиянието на емоциите върху познавателните процеси се проявява в много отношения. На равнището на приемане на информация те въздействат върху вниманието. Насочеността на вниманието до голяма степен зависи от емоциогенните стимули на средата. Неговата устойчивост също зависи от преживяваните емоции. Под влияние на преживяван интерес човек е способен дълго време да задържи вниманието си върху обекта, който го предизвиква, а когато човек се чувства объркан или уплашен трудно може да задържи вниманието си върху нещо конкретно.

Силните афективни преживявания от своя страна стесняват широтата на вниманието до степен, при която човек не е в състояние да се ориентира правилно в ситуацията. Изменените състояния на вниманието влияят и върху възприятието. Емоционално значимата информация се обособява като фигура, а всички останали сигнали се възприемат като фон, на който тя се откроява. Емоциите организират перцептивния материал в образ, който отговаря на тяхното съдържание и понякога водят до илюзорно възприятие. Затова поговорката казва, че “на страха очите са големи”. Този ефект може да се използва при необходимост от запаметяване на голяма по количество и разнообразна по съдържание информация.

Емоционалните състояния оказват влияние и върху хода на мисловните процеси. Изследванията на лица, страдащи от депресия показват, че при тях преобладават мисли с негативно съдържание и те не са в състояние да контролират тяхното възникване. Освен това, от паметта се извличат предимно спомени за преживяни минали загуби и неуспехи. По подобен начин всяка по-силна емоция насочва хода на мисълта и избирателно активира различно съдържание от паметта.

Емоциите взаимодействат с мотивацията и са неразделна част от мотивационната регулация. Те свързват активираната потребност с определена представа и създават афективно-познавателна структура, която е в състояние да организира и направлява поведението. Потребността сама по себе си “не знае” какво точно да я удовлетвори, а “студеното” знание е индиферентно към нуждите на организма. Едва когато между тези две страни се установи емоционална връзка може да се разгърне мотивационния процес. По нататък той не може да протече без постоянното участие на емоциите.

Вътрешната мотивация и мотивацията за постижение се удовлетворяват от самия процес на действие, а не от получаването на конкретен резултат. В този случай положителните емоции, които придружават изпълнението служат като подкрепа на мотивираното поведение и сигнализират за неговата полезност. Субективно емоциите се преживяват като непосредствена причина за поведението, но анализът разкрива, че в действителност има независим източник на мотивация. Емоциите са средство за подкрепяне на тази мотивация. Ето защо, поддържането на висока вътрешна мотивация и вътрешен интерес към професията, например, остава единствения начин за получаване на удовлетворение и поддържане на чувството за лична ценност.

Емоциите могат и сами да бъдат източник на подбуда. При дефиниране на чувствата бе посочено, че някои от тях са нюансирани и емоционално богати преживявания и следователно могат сами по себе си да бъдат привлекателни за индивида. На тази основа възникват и се поддържат естетическите потребности, но така също и порочни наклонности. Например мазохизмът е привлекателен с едновременното преживяване на възбуда, болка и удоволствие.

Физиологичните компоненти на емоционалната реакция са отговорни и за развитието на пристрастявания от всякакъв вид. Изследванията на физиолога Ричард Соломон показват, че физиологичната реакция, която съпровожда емоцията (т. нар. А - състояние) е последвана от противоположна физиологична реакция (т. нар. Б - състояние) като последната е предназначена да върне организма в изходното физиологично състояние преди възникването на емоцията (поддържане на вътрешното физиологично равновесие). Б - състоянието при първите преживявания на емоцията възниква бавно, като всеки път става все по-силно когато повтаряме действията, които водят до А - състоянието. Второ, необходимо е по-дълго време, за да изчезне Б - състоянието, т.е. да се възстанови физиологичното равновесие. При повторение на емоционалното преживяване с течение на времето настъпва привикване и А - състоянието става все по-слабо, докато противоположното Б - състояние се усилва. Изследванията на реакциите на парашутисти добре илюстрират този модел. Непосредствено преди първия скок новаците изпитват силен страх или ужас (усилено А - състояние). След приземяването те преживяват около 10 минути облекчение и еуфория (слабо Б - състояние). При опитните парашутисти преживяванията преди скока са слабо безпокойство и напрегнатост (отслабено А - състояние), а след приземяването те в продължение на часове изпитват еуфория (усилено Б - състояние). По подобен начин след първата употреба на алкохол хората изпитват чувства на лекота, веселие и еуфория (усилено А - състояние), а след това при изтрезняването леко главоболие и слаб дискомфорт (слабо Б - състояние). Повторяемата употреба на алкохол намалява приятните преживявания и удължава неприятното Б - състояние. За да избягат от него хората са принудени все по-често да консумират алкохол и във все по-големи количества с оглед получаване на първоначалните положителни преживявания. Соломон твърди, че този модел е приложим за обяснение на толкова разнообразни пристрастявания каквито са употребата на наркотици и влюбването.

Емоциите са цялостни реакции на организма и психиката, които имат физиологичен, поведенчески и субективен компоненти.

Физиологичният компонент може да се регистрира с помощта на подходяща апаратура. Тя служи и при създаването на детектора на лъжата, който се използва в следствената практика.

Лицевото изразяване е необходимо за пълноценното протичане на емоционалните реакции. Сдържането на лицевия израз отслабва преживяваната емоция. Усмивката, дори и да е преднамерена, подобрява общото функционално състояние. Спазвайте девиза “Усмихвай се!”

Движенията на тялото подлежат на по-слаб съзнателен контрол и при внимателно наблюдение и използване на видеозаписи могат да дадат информация за действителното състояние на лицето под наблюдение.

Субективното преживяване на емоцията се състои от емоционална възбуда, емоционален тон и съдържание. Емоционалната възбуда отразява мобилизационните изменения в организма. Емоционалният тон информира за общата картина на взаимодействието индивид - среда. Съдържанието на емоциите зависи от особеностите на емоциогенните сигнали.

Съществуват 10 базисни емоции, които имат биологична основа и са общи за всички хора и за висшите бозайници. Базисните емоции активират специфични мисли, свързани са със специални лицеви изрази, автоматично включват определени поведения и са насочени към получаване на определени ефекти. Когато са достатъчно интензивни могат да направляват поведението в нежелателна от социална гледна точка посока.

Емоционалната система задава някои закономерности на емоционалния живот, които определят неговото богатство и разширяват адаптивните функции на емоциите.

Емоциите влияят върху организацията и протичането на познавателните процеси и мотивацията. Те са абсолютно необходими за протичането на мотивационните процеси, в някои случаи служат като подкрепа, а могат да бъдат и самостоятелен източник на мотивация.

Физиологичните изменения в организма при емоционално преживяване предизвикват ответна физиологична реакция, предназначена да възстанови неговото вътрешно равновесие. Двата физиологични процеса имат различни механизми на усилване и затихване, което лежи в основата на пристрастяванията от всякакъв вид.