Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
- Навигация на страницата:
- Предизвикателството на Аристотел
- Защо това изследване идва точно сега
|
Даниъл Голман ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ Американска, първо издание Автор: Daniel Goleman Заглавие: EMOTIONAL INTELLIGENCE © Петьо Ангелов, превод, 2011 © Издателство „Изток-Запад“, 2011 © http://openbooks.tk © http://ekni.ga © http://4eti.me ISBN 978-954-321-888-2 (мека подвързия) ISBN 978-954-321-889-9 (твърда подвързия) СЪДЪРЖАНИЕПредизвикателството на Аристотел 1 ПЪРВА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНИЯТ УМ 9 1. За какво служат емоциите? 9 Когато страстите владеят разума 12 Подтик към действие 14 Двете страни на нашия ум 18 Как се е развил мозъкът 20 2. Анатомията на едно емоционално отвличане 25 Вместилище на всички страсти 27 Невронният спусък 31 Емоционалният страж 33 Специалистът по емоционалната памет 36 Алармена система с изтекъл срок на годност 38 Когато емоциите действат бързо - и немарливо 40 Емоционалният диспечер 43 Хармония между чувство и мисъл 48 ВТОРА ЧАСТ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕМОЦИОНАЛНАТA ИНТЕЛИГЕНТНОСТ 52 3. Когато умното е тъпо 52 Емоционална интелигентност и съдба 55 Една различна интелигентност 59 Господин Спок и Данни: когато само знание не стига 64 Могат ли емоциите да бъдат интелигентни? 67 Коефициент на интелигентност и емоционална интелигентност: чисти типове 71 4. Опознай себе си 74 Страст и безразличие 79 Човекът без чувства 81 Възхвала на инстинкта 84 Да вникнем в несъзнаваното 87 5. Роби на страстта 90 Анатомия на гнева 94 Потушаването на пожара 101 Митът за изпускането на напрежението 103 Да облекчим тревогата: кой, аз ли се притеснявам? 104 Тревога на пълен работен ден 109 Овладяване на меланхолията 112 Да се измъкнем от калта 117 Репресори: отрицание и оптимизъм 121 6. Най-важното умение 125 Контрол върху импулсите: тестът с близалките 130 Лошо настроение - лошо мислене 134 Кутията на Пандора и оптимизмът: силата на положителното мислене 140 Оптимизмът: неизчерпаем източник на мотивация 142 Потокът: невробиология на способността да надскочиш себе си 146 Потокът и ученето: нов модел за образованието 151 7. Корените на емпатията 155 Зараждането на емпатията 159 Детето с хармонична настройка 161 Последиците от лошата настройка 164 Неврология на емпатията 166 Емпатия и етика: корените на алтруизма 170 Живот без емпатия: умът на педофила и моралът на социопата 172 8. Изкуството на социализацията 179 Проявата на емоциите 182 Изразителност и емоционална заразителност 184 Основи на социалната интелигентност 190 Как се ражда социалната некомпетентност 194 На прага на омразата 198 Един пример за емоционален талант 201 ТРЕТА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ПРАКТИКА 203 9. Интимни врагове 204 Женен или омъжена: корените в детството 206 Разломните линии в брака 212 Отровни мисли 217 Затлачването: задънената улица за брака 220 Мъжете: слабият пол 223 Семейно консултиране за Него, семейно консултиране за Нея 225 Здравословният скандал 226 Да се успокоим 228 Да проветрим отвътре 230 Да слушаме и говорим открито 230 Упражнение 233 10. Управлявай със сърцето си 234 Първа задача: критиката 237 Най-лошият начин да мотивираш някого 239 Умелата критика 242 Да не се боим от разнообразието 245 Източникът на предразсъдъците 248 Нулева толерантност към нетолерантността 250 Организационните умения и коефициентът на групова интелигентност 253 11. Ум и медицина 260 Умът на тялото: как емоциите обуславят здравето 263 Отровни емоции: клиничните данни 266 Самоубийственият гняв 268 Стрес: тревожност без мяра 274 Цената на депресията 281 Медицинската полза от положителните чувства 284 Цената на песимизма и ползите от оптимизма 285 Малко помощ от приятели: медицинската стойност на връзките 286 Лечебната сила на емоционалната подкрепа 290 Емоционална интелигентност в медицинските грижи 292 Медицината: от грижи към загриженост 296 ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: ВЪЗМОЖОСТИ 299 12. Малкият семеен ад 299 Да пробудиш сърцето 304 Основи на емоционалната интелигентност 307 Как да си отгледаме побойник 310 Тормозът: надгробният камък на емпатията 312 13. Емоциите и преодоляването на травмите 316 Ужас, врязан в паметта 320 ПТСР като лимбично увреждане 323 Обратно към здравите емоции 328 Превъзпитаването на емоционалния мозък 331 Превъзпитаването на емоциите и възстановяването от травмите 334 Психотерапията като пътеводна светлина за емоциите 339 14. Характерът не е съдба 342 Неврохимия на свенливостта 346 Нищо не ме притеснява: бодрият темперамент 349 Укротяване на превъзбудената амигдала 353 Детството като незаменима възможност 357 Възможности, които не бива да се изпускат 360 ЧАСТ ПЕТА: ЕМОЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ 364 15. Цената на емоционалнатa неграмотност 364 Болни емоции 368 Укротяването на агресията 371 Училище за грубияни 378 Предотвратяване на депресията 380 Цената на модерността: все повече депресирани хора 382 Как протича младежката депресия 385 Депресиращи начини на мислене 388 Да заобиколим депресията 390 Хранителни разстройства 393 Самотни сърца: пътят навън от училище 397 Обучение по сприятеляване 401 Алкохол и наркотици: зависимостта като опит за самолечение 402 Сбогом на оръжията: окончателен общ път към превенция 408 Само информация не стига 411 Активните съставки 414 16. Емоциите като учебен предмет 416 Урок по сътрудничество 419 Спорен момент 420 Анализът: едно сбиване, което така и не настъпи 422 Грижи на дневен ред 424 Азбука на емоционалната интелигентност 425 Емоционалната грамотност в гетата 426 Емоционалното разписание 432 Изборът на точния момент 436 Емоционалното ограмотяване като форма на превенция 438 Коренна промяна в училище: обучение чрез пример и проявяващи загриженост общности 442 Една по-обхватна мисия за училищата 443 Върши ли работа емоционалната интелигентност? 446 Характер, морал и изкуството на демокрацията 450 Заключителни думи 452 Приложение 1. Що е емоция? 454 Приложение 2. Отличителни черти на емоционалния ум 456 Приложение 3. Невронните мрежи на страха 465 Приложение 4. Консорциумът „У. Т. Грант“: активни съставки на програмите за превенция 470 Приложение 5. Науката за самия мен 471 Приложение 6. Социално и емоционално обучение: резултатите 472 Благодарности 476 Предизвикателството на Аристотел Дa се гневи е присъщо на всеки и е лесно, както и да дава пари и да прахосва средствата си, но не на всекиго е присъщо - нито пък е лесно - да знае за какво, колко, кога, заради кого и как трябва да го прави. - Аристотел, Никомахова етика* (Аристотел, Никомахова етика, кн. II, гл. 9 (3), прев. Теменуга Ангелова, Гал-Ико, С. 1993. - Б.пр.) Беше непоносимо задушен августовски следобед в гр. Ню Йорк - ден, в който всички се потят и заради това са ужасно кисели. Връшах се обратно към хотела си. Качих се на един автобус на „Медисън Авеню" и бях направо сащисан от шофьора, чернокож на средна възраст с блестяща усмивка, който ме посрещна с едно сърдечно „Здрасти, как си?" Поздравяваше всички нови пътници, докато автобусът се влачеше из трафика в центъра. Всеки пътник оставаше също толкова удивен, колкото и аз, и тъй като повечето бяха в плен на мрачното настроение, породено от жегата, малцина отговаряха на поздрава му. Но докато автобусът пъплеше из града, започна да се усеща бавна, направо вълшебна промяна. Шофьорът рецитираше някакъв безкраен монолог - жизнерадостен коментар за всичко, покрай което минавахме: в онзи магазин имало страхотна разпродажба, в музея отсреща - невероятна изложба, а чухте ли за новия филм, дето тъкмо са го пуснали в киното на съседната пряка? Удоволствието му от безкрайните възможности, които градът можеше да предложи, беше направо заразително. Когато пътниците слизаха от автобуса, те вече се бяха отърсили от мрачния си покров, с който се бяха качили не чак толкова отдавна, и когато шофьорът викнеше: „Довиждане, приятен ден!“, всеки един му се усмихваше в отговор. Споменът за тази среща не избледня почти двадесет години. Когато пътувах с онзи автобус по „Медисън Авеню“, аз тъкмо бях завършил доктората си по психология, но тогавашната наука не обръщаше почти никакво внимание на това как може да настъпи такава промяна. Специалистите не знаеха кой знае какво за механизмите на емоцията. И все пак, представяйки си как вирусът на доброто настроение, инжектиран в пътниците от автобуса, се е разпространил из града, аз разбрах, че този шофьор е един вид градски миротворец с почти магическата способност да стопи киселата раздразнителност на пътниците и да отвори сърцата им. И в груб контраст на всичко това, ето ви няколко вестникарски теми от тази седмица: В местно училище деветгодишно дете започва да буйства, разлива боя по чиновете, компютрите и принтерите и съсипва кола на паркинга на училището. Причината: негови съученици от трети клас го нарекли „бебе" и то решило да ги впечатли. Осем младежи са ранени, след като случаен сблъсък сред тълпа тийнейджъри, скупчени пред рап-клуб в Манхатън, води до сбиване, а един от участниците започва да стреля с едрокалиб- рен автоматичен пистолет срещу тълпата. В статията се казва, че подобни престрелки по на пръв поглед дребни поводи, които обаче се възприемат като актове на неуважение, са все по-често явление през последните години. Едно проучване стига до извода, че при жертви на убийство под дванадесетгодишна възраст 57% от убийците са собствените им родители, биологически или приемни. В почти половината случаи родителите казват, че просто са се опитвали „да дисциплинират детето“. Побоите с фатален край били предизвикани от „нарушения" като това, че детето закрива телевизора, плаче или цапа памперсите си. Германски младеж е даде под съд за убийство на пет турски жени и момичета в пожар, който запалил, докато те спели. Младежът членува в неонацистка група и обвинява чужденците за невъзможността да си намери работа, заради пиянството и лошия си късмет. Почти безмълвно накрая той добавя: " Не мога да изтрия чувството за вина за това, което направихме, и изпитвам безкраен срам“ Всеки ден новините изобилстват с такива разкази за разпада на цивилизацията, за яростни взривове на развилнели се зли импулси. Но новините просто отразяват по-осезаемо едно пълзящо чувство за безконтролни, разюздани емоции, което се промъква в нашия живот и в живота на хората около нас. Разбира се, никой не е застрахован срещу гневните изблици и горчивото съжаление след тях; те бележат живота на всички ни - по един или друг начин. През последното десетилетие ставаме свидетели на една усилваща се канонада от подобни случки, които говорят за епидемия от емоционално безсилие, отчаяние и ожесточение в нашите семейства и общности, в целия ни колективен живот. През тези години видяхме вълна от бяс и отчаяние, повлякла както тихата самота на децата, израснали сами, в компанията на някой телевизор, така и болката на други деца - изоставени, занемарени, насилвани, или на такива, дошли от грозната интимност на домашното насилие. Една емоционална болест набира сила и нейните следи личат в цифрите за увеличаващите се случаи на депресия по света, както и в останките от тайфуна на агресията - тийнейджъри с пистолети в училище, спречквания на пътя, завършили със стрелба, недоволни уволнени служители, избиваши бившите си колеги. Термини като „емоционално насилие“, „магистрална престрелка“ и „посттравматичен стрес“ станаха част от ежедневния ни речник през последните десет години, а пожеланията ни към другите се измениха от ободряващото „до скоро виждане“ до предизвикателното „я да те видим сега“. Тази книга е пътеводител по пътя към разбирането на безчувствеността. Като психолог - а през последните десет години и като журналист в „Ню Йорк Таймс“ - аз проследявам напредъка на научното разбиране в областта на ирационалното. Като наблюдател бях поразен от две противоположни тенденции, едната от които е сигнал за растящ безпорядък в споделения ни емоционален живот, а другата ни дава средства за неговото преодоляване и надеждата, че е възможно да го постигнем. Защо това изследване идва точно сега Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|