Енергийна пътна карта за периода до 2050 г

1.Въведение

ЕС е поел ангажимент да намали до 2050 г. емисиите на парникови газове до 80—95 % под нивата от 1990 г. в контекста на необходимото намаляване от развитите държави като цяло¹. Комисията направи анализ на последиците от това в своята Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност². Пътната карта за постигането на единно европейско транспортно пространство³ постави акцент върху решения за транспортния сектор и върху създаването на единно европейско транспортно пространство. В настоящата Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. Комисията проучва предизвикателствата, които поставя постигането на целта на ЕС за декарбонизация, като в същото време се гарантира сигурност на енергийните доставки и конкурентоспособност. Пътната карта е изготвена в отговор на искане от Европейския съвет⁴.

Политиките и мерките на ЕС за постигане на целите на „Енергетика 2020“⁵ и за изпълнение на стратегията „Енергетика 2020“ са амбициозни⁶. Те ще продължат да дават резултати след 2020 г., като ще спомогнат за намаляване на емисиите с около 40 % до 2050 г. Въпреки това те ще бъдат недостатъчни за постигане на целта на ЕС за декарбонизация за 2050 г., тъй като през съответната година ще бъде постигната едва по-малко от половината от тази цел. Това дава насоки за размера на усилията и промените, както структурни, така и обществени, които ще се изискват за осъществяване на необходимото намаляване на емисиите, като в същото време енергийният сектор запази конкурентоспособността и сигурността си.

Понастоящем се наблюдава неправилна насока на действията, които следва да произтекат от програмата за 2020 г. Това създава несигурност сред инвеститорите, правителствата и гражданите. Различните сценарии в Пътната картата за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност сочат, че ако инвестициите бъдат отложени, те ще имат по-голяма себестойност от 2011 г. до 2050 г. и ще доведат до по-големи смущения в по-дългосрочен план. Задачата за разработване на стратегии за периода след 2020 г. е неотложна. Инвестициите в енергетиката бавно дават резултати. През настоящото десетилетие се провежда нов цикъл на инвестиции, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура се нуждае от подменяне. Чрез действия сега могат да бъдат избегнати скъпо струващи промени през следващите десетилетия и да бъде намален ефектът на блокиране. Международната агенция по енергетика (IEA) показа изключително важната роля на правителствата и подчерта необходимостта от спешни действия⁷; сценариите в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. анализират по-задълбочено различни възможни пътища за Европа.

Да се предвиди далечното бъдеще е невъзможно. Сценариите в настоящата Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. проучват начини за декарбонизация на енергийната система. Всички те предполагат големи промени напр. в цените на въглеродните емисии и в свързаните с емисиите технологии и мрежи. Разгледани са редица сценарии за постигане на 80-процентно намаляване на емисиите на парникови газове, което предполага около 85-процентно намаляване на свързаните с енергетиката емисии на CO₂, в т.ч. от транспорта⁸. Комисията направи също така анализ на сценарии и гледища на държавите-членки и на заинтересовани страни⁹. Разбира се, предвид далечната перспектива във времето, е налице несигурност във връзка с резултатите от този анализ, не на последно място понеже те почиват на предположения, които сами по себе си са несигурни¹⁰. Невъзможно е да се предвиди дали ще настъпи пик в цените на нефта, тъй като неколкократно са били откривани нови залежи; до каква степен шистовият газ в Европа ще се окаже жизнеспособна алтернатива, дали и кога улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS) ще се превърне в търговска дейност, каква роля държавите-членки ще се опитват да възложат на ядрената енергия, как ще се развият мерките по света срещу изменението на климата. Социалните и технологичните промени, както и промените в моделите на поведение, също ще окажат значително въздействие върху енергийната система¹¹.

Предприетият анализ на сценариите има илюстративен характер и разглежда въздействието, предизвикателствата и възможните начини за модернизиране на енергийната система. Не става дума за варианти „или-или“, а за варианти, поставящи акцент върху общите елементи, които възникват и подкрепят дългосрочните подходи към инвестициите.

Несигурността е основна пречка пред инвестициите. Анализът на прогнозите, направен от Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни, показва редица ясни тенденции, предизвикателства, възможности и структурни промени за разработване на мерки на политиката, необходими за осигуряване на подходяща рамка за инвеститорите. Въз основа на този анализ настоящата Енергийна карта посочва основните заключения за удовлетворяващи всички участници варианти на европейската енергийна система. Това прави важно и постигането на европейски подход, при който всички държави членки да споделят общо разбиране за основните характеристики на прехода към енергийна система с ниски нива на въглеродни емисии и който да осигурява необходимите сигурност и стабилност.

Пътната карта не заменя усилията на национално, регионално и местно равнище за модернизиране на доставките на енергия, а цели да разработи дългосрочна европейска рамка, отворена за всички технологии, в която тези политики ще бъдат по-ефективни. В Пътната карта се застъпва мнението, че европейски подход към енергийните предизвикателства ще увеличи сигурността и солидарността и ще намали разходите в сравнение с аналогичните национални схеми, като осигури по-обширен и по-гъвкав пазар за нови продукти и услуги. Например някои заинтересовани страни биха показали потенциални икономии на разходи, достигащи до една четвърт, ако се прилагаше по-европейски подход за ефикасно използване на енергията от възобновяеми източници.