Енергийна революция – коя страна на барикадата ще изберем” по проект „Зелена стъпка напред: за нова ангажираност и отговорност към околната среда на българските политици”

по проект „Зелена стъпка напред: за нова ангажираност и отговорност към околната среда на българските политици”

на Българско училище за политика (БУП)
бе проведена на 31 май 2010 г. в сградата на Народното събрание.

Срещата бе открита от председателя на НС, Цецка Цачева и от ръководството на БУП – Юлиан Попов и Ирина Алексиева. Темите бяха разделени на три – глобалното предизвикателство и европейска политика, национална политика и общински практики.

По отношение на изработването на Пътна карта на Европа 20-50 (намаляване на парниковите емисии с 20% до 2050 година), Европейската фондация по климатични промени вече е разработила добър вариант, който ще бъде отчетен от ЕК. Това е много добър пример за това колко важен е неправителствения сектор и показателен за доброто ниво на управление чрез консултации и съгласие на всички страни.

Страната ни трябва задължително да се включи в мрежата от интелигентна енергия, която предстои да бъде изградена в Европа. В противен случай ще ни останат само мечтите и приказките.

Срещата в Копенхаген, по мнението на експертите, трябваше да постигне следната договорка – развитите страни да намалят скоростно емисиите си (защото те могат да си го позволят финансово), а развиващите се страни да задържат нивата, като започнат намаляване от 2030 г. За вторите социално-икономическото развитие и изкореняването на бедността в момента е по-важно и те трябва да се съсредоточат върху това. Началните позиции обаче на страните се различаваха много съществено и срещата се отчита почти изцяло като провал.

В края на 2010 г., в Мексико, ще се проведе нова среща. В подготвения за обсъждане материал са разработени конкретни мерки за отделните групи страни, като страните в преход (бившия социалистически блок) също имат своето специално място. Основни играчи в преговорите ще бъдат САЩ, Бразилия, Китай, Индия и ЮАР, тъй като те са и най-големите емитери.

Към мерките е включена и такава за въвеждане на въглеродно мито за страните, които не реализират достатъчни мерки за намаляване на парниковите емисии. Тоест цената на въглерода да бъде включена в цената на стоката, при чието производство се образува този въглерод.

Ясно е, че за всички страни не може да се отнася една и съща мярка. Например Швеция към момента е постигнала употреба на 40 % възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), а това в България не може да се случи сега. Но ние задължително трябва да станем част от тази интелигентна мрежа, за да можем да се развиваме за в бъдеще.

Европа вече е достатъчно богата, крайно време е да се замисли да спре това развитие и да запази природата.

А иначе опазването на околната среда е неразривно свързано с икономиката. В България няма енергийна стратегия, защото няма и икономическа такава. А как ще приемаме енергийна стратегия предстоящо, без да имаме преди това икономическа, това не е ясно.
Павлин Илиев, НПО: Не ядрените централи са най-важни за намаляване на парниковите емисии, а енергийната ефективност. Предвидено е след 2020 г. да се изисква задължителна за жилищните сгради енергийна неутралност.
Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите: Това, което правителството прави в момента е да конкретизира в задачи Стратегия 2020 – постигане на 20% намаляване на емисиите на вредни парникови газове, 20% дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия, 20% спестяване на енергия. Готова е енергийната стратегия, направен е ОВОС, предстои да се представи за обществено обсъждане.

35 горивни инсталации са в очакване на комплексни разрешителни за работа. За три от тях е въведена наказателна процедура от ЕК – Гълъбово, Перник и Димитровград. В момента се провеждат преговори в Гълъбово.

България е изпълнила ангажиментите си по Протокола от Киото и е намалила с 8% размера на парниковите емисии. И по тази причина на изпълнение на целите, ние имаме възможност след 2007 г. да продадем 200 млн.единици парникови емисии, като и е необходимо да „позеленим” приходите от тях. Възложено е на трима министри (МИЕТ, МФ и МОСВ) да водят преговори с банки и други институции, които искат да купят такива емисии, а решението за продажба се взима от МС. Субективизмът и в оценяването на „зелените” проекти, които ще се финансират от тези приходи също е сведен до минимум.

Само че, благодарение на предишното правителство, до края на м.юни ще ни бъде отнета акредитацията за продажба на тези емисии и най-ранният срок за възстановяването и е месец октомври.

Четири са основните направления за снабдяване с природен газ на ЕС. Този, който интересува България е Южния коридор. В него геополитическо значение се отдава на Черноморския регион, а в него ключово място заема България и Гърция. С оглед на финансовото състояние на Гърция в момента, България трябва задължително да се възползва от местоположението си.

За да се възползвам от това, което каза г-жа Кунева за важността на неправителствения сектор, ще ви кажа, че аз представлявам и един по-широк екологичен формат – „Коалиция за климата в България”. В последните месеци на няколко пъти правихме опит да се свържем с експерти от МОСВ, но всеки път ни беше отказван достъп.

Счита за добра еко-възможност подписването на конвента на кметовете, но към момента силите на общината не позволяват обвързването с подобни ангажименти.

През м.декември 2009 г. беше анонсиран меморандум в сферата на ВЕИ, който не бива да стартира преди да е ясен закона за ВЕИ.

Интересът на България трябва да се насочи към малки централи, а процедурите да се опростят максимално. В момента за да си поставиш фотоволтаична инсталация на покрива трябва да следваш процедура все едно, че строиш ТЕЦ.

Правителството трябва да окаже подкрепата си на местни компании в тази сфера и да насърчи местните инвестиции. В това отношение общините могат да изиграят водеща роля, поради наличието на големия сграден фонд, който имат.