Еорги Радомиров Парпулов принос към историята на псалтира във византия

Автореферат на дисертация за получаване на научната степен Philosophiae Doctor (Ph.D.)

защитена във Факултета по история на изкуството (Department of Art History)

на Чикагския университет (University of Chicago)

Пловдив
2006

Дисертацията представлява пръв по рода си опит за цялостно изследване на гръцките ръкописни Псалтири от IV до XV век. Сред запазените гръцки ръкописи Псалтирите отстъпват по брой единствено на Четвороевангелията. Тяхната многочисленост сама по себе си сочи важността им като източник за историята на византийската религиозност и култура.

По практически причини изледването е ограничено до Псалтирите преписани на пергамент (преобладаващата част от преписаните на хартия гръцки ръкописи датират след 1453 г., т.е. от след-византийско време). Запазените 590 такива гръцки Псалтира са изредени в приложена към дисертацията таблица, къдета са представени данни за тяхното съдържание (предисловия, тълкувания на Псалмите, библейски песни, молитвени текстове, стихотворни епиграми), кодикология (размер на листа и на писменото поле, разлиновка, брой редове на страница, сигниране на тетрадите), писмо и украса. В повечето случаи (498 на брой) описанието се основава на пряк оглед на ръкописа в оригинал или на микрофилм. В две допълнителни таблици са описани по сходен начин запазените на пергамент Часослови и Причастни последования. (Тези две книги са тясно свързани по употреба и произход с Псалтира и често се среща не като отделни ръкописи, а приложени към някой Псалтир.)

Този обширен и за пръв път системно проучен изворен материал служи за основа на монографската част на дисертацията (§ 2.1-2.15), която се състои от подредени в хронологически ред изследвания на петнадесет онагледяващи историята на Псалтира във Византия групи от ръкописи. При обособяването на тези групи следните ръкописи биват за пръв път отъждествени като произведения на един преписвач (поотделно във всеки от изредените случаи):

• 
  Йерусалим, Τάφου 53 и Рим Vatic. gr. 752;
  
• 
  Виена, Vindob. Theol. gr. 336, Aтон, Ватопед 761 и Атина, МIЕТ, Πεζάρου 50;
  
• 
  Рим, Vatic. gr. 342 и Лондон, British Library, Add. 36928;
  
• 
  Москва, ГИМ, Син. гр. 29, Оксфорд, Bodleian Library, Barocci 15 и Рим, Vatic. gr. 504;
  
• 
  Санкт Петербург, РНБ, Гр. 214, Рим, Barber. gr. 320 и (сега загубеният) Берлин, Universitätsabteilung für christliche Archäo-logie, 3708;
  
• 
  Синай, Sinat. gr. 51 и 869, Рим, Vatic. gr. 666 и София, Център «И. Дуйчев», Гр. 369;
  
• 
  Венеция, Marc. gr. II.113, Йерусалим, Τάφου 52, Атон, Лавра А 21 и (сега загубеният) Берлин, Preussische Staatsbibliothek, Gr. quarto 55.
  

За първи път са въведени в научен оборот илюстрациите на Милано, Ambros + 24, Венеция, Marc. gr. 535 и Лесбос, Μονή Λειμόνος, 295.

Хронологическият преглед на паметниците показва, че след IX в. гръцките Псалтири не претърпяват значителни изменения. (Това е още една проява на трайната приемственост, характерна за повечето страни на византийската култура въобще.) Изключения представляват обособяването на Причастното последование във формата отделни свитъци или книжки през ΧΙΙΙ в. и появата като приложение към Псалтира, пак по това време, на Богородичния Акатист. Като цяло обаче съставът, оформлението и типовете украса на Псалтирите остават постоянни, в съответствие с постоянната им функция на книги за частна молитвена употреба.

Последният извод е в разрез с досега преобладаващато в научната литература мнение, което разглежда Псалтира предимно във връзка с общественото (църковно) богослужение. Това мнение е преразгледано в аналитичната (отделна от сумираната по-горе монографска) част на дисертацията.

Встъпителната глава на тази част (§ 1.1) разглежда текстовият състав на Псалтира и е придружена от пълен каталог на всички срещащи се в гръцките пергаменти Псалтири предисловия, заглавия, молитви, песенни канони и стихотворни епиграми. (Този каталог е първи и единствен по рода си и ще е от голяма полза в изследването на гръцките хартиени и старопечатни Псалтири, които не влизат в обсега на дисертцията, както и на славянските и грузински Псалтири, които са имали за свой образец гръцките.) Членението на текста на псалмите на катизми (седални) е свързано с тяхното последователно, от начало до край, четене насаме. Такова последователно четене е невъзможно в църковното богослужение, където се използват само избрани псалми и единични катизми. Богослужебната употреба на отделни псалми или катизми никога обаче не е отбелязана в запазените ръкописни Псалтири, което води до извода, че те не са предназначени за църковна употреба. Последното би било невъзможно и поради размера на ръкописите, които са като правило с малък формат. (Изключение правят псалтирите с коментар към текста, които са понякога с големи размери, но очевидно, предвид съдържанието им, са предназначени за библиотечно, а не църковно четене.) Приложените в много ръкописи след библейските песни или след всяка отделна катизма тропари и молитви също не се срещат в общественото богослужение и трябва да са били предназначени за частна молитвена употреба. Същото важи за Причастното последование (Ακολουθα της θεας μεταλήψεως), което се състои от молитви, четени на ум преди и след приемане на причастие.

Частно-молитвената употреба на Псалтира е изяснена в следваща глава (§ 1.3) въз основа на външни источници, напр. жития на светиите, запазени от византийско време библиотечни описи, «Съветите» на Кекавмен. Първо място сред тези извори заемат пет непубликувани по-рано византийски правила за частна молитва: Глава XXIX от «Пандектите» на Никон Черногорец († ок. 1100-1110), «Начертание» (Υποτποσις) на Никита Ститат († ок. 1090), писма на цариградските патриарси Лука Хрисоверг († ок. 1170) и Филотей Кокин († ок. 1377/78) и анонимен трактат от Cod. Paris. Coislin 295. Публикуването на тези тесктове е важен принос към изчаването на византийската религиозност въобще. (За отбелязване е, че Никоновите «Пандекти» и писмото на Филотей Кокин са известни също в славянски превод.)

Три отделни глави (§ 1.2, 3.1 и 3.2) разглеждат офомлението на Псалтирите (разположение на текста върху страницата, орнамент, миниатюри) и начина, по който са работели техните преписвачи и художници. Подчертана е връзката на книжното оформление с употребата на книгата. Чрез сравнение на Псалтири, преписани от една и съща ръка, е изяснено мястото на преписвача и на поръчителя при определяне украсата на ръкописа. Сравнения между псалтирни миниатюри с еднакъв сюжет осветляват методите за работа на изпълнилите ги художниците. Така направените въз основа на гръцките Псалтири изводи са от значение в изследването на византийското изкуство като цяло.

Автобиография

на Георги Радомиров Парпулов

Роден съм в град Пловдив в семейството на германистката Златка К. Парпулова и електро-инженера Радомир Г. Парпулов. Средното си образование получих в пловдивската гимназия с преподаване на западни езици «Георги Кирков».

Завършил съм Историческия факултет на Софийския университет със специалност «История на Византия и балканските народи» и втора специалност «Английски език». В продължение на три години следвах също в Богословския факултет на СУ.

В хода на аспирантурата си съм изучавал история на византийското изкуство при Robert Nelson, Henry Maguire и Robert Ousterhout, средновековен гръцки език при Alice-Mary Talbot и Alexander Alexakis, византийска литература при Wolfram Hörandner и гръцка палеография при Ernst Gamillscheg, Otto Kresten и Agammemnon Tselikas.

“Manuscript Illumination, Byzantine” // W. Ch. Jordan, ed. Dictionary of the Middle Ages. Supplement 1 / ed. W. Ch. Jordan. New York, 2003. P. 357-363

“A Catalogue of the Greek Manuscripts of the Walters Art Museum” // Journal of the Walters Art Museum 62. Baltimore, 2004. P. 71-189

“Миниатюра «Рай»”// Греческая иллюминованная рукопись 1072 г. Деяния и Послания апостолов с Апокалипсисом / ред. Е. Н. Добрынина. Москва, 2004. С. 100-110.