Епископ константин преславски ф а к у л т е т п о п р и р о д н и н а у к и
Изтегляне 154.57 Kb.
|
Ф А К У Л Т Е Т П О П Р И Р О Д Н И Н А У К И КАТЕДРА “ГЕОГРАФИЯ И МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ” Утвърждавам: Декан: (проф. д-р Д. Енчев) У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А П О “КУЛТУРНА ГЕОГРАФИЯ” Област на висше образование: шифър 1. Педагогически науки Професионално направление: шифър 1.3. Педагогика на обучението по. . . Специалност: География и биология Образователно-квалификационна степен: Бакалавър Професионална квалификация: Учител по география и биология Форма на обучение: Редовна Срок на обучение: 4 години Катедра: “География и МОГ” Шумен
2012 г. І. Извадка от учебния план: 1. Семестър, в който се изучава: 1 2. Общ хорариум: 90 часа, от които: 20 часа лекции (АЗ) 20 часа семинарни упражнения (АЗ) 10 часа самостоятелна работа (ИРС) 40 часа студентска самостоятелна работа 3. Форма на контрол: изпит – 1 семестър 4. Кредити: 3 І. Извадка от учебния план
ІІ. Анотация Курсът “Културна география” е задължителна учебна дисциплина включена в учебния план на специалност “География и биология” на ШУ “Епископ Констатин Преславски”. Чрез учебното му съдържание се цели студентите да получат основни знания за културната география на света, съобразени със съвременното равнище на развитие на тази наука. Студентите се запознават с понятия като култура, цивилизация, културен ареал, учат се да разпознават културните феномени, да ги оценяват адекватно и да проследяват движението на културните модели във времето и пространството. Целта на курса определя структурирането и обема на учебната програма. ІІІ. Учебно съдържание Тематичен план на лекционния курс:
Общо: 20 часа Тематичен план на семинарните занятия:
Общо: 20 часа Основни демонстрационни помагала: - Мултимедийни презентации - Географски карти - Сборници с репродукции ІV. Литература 1. Бретон, Р. География на цивилизациите, София, 2002 2. Бъчваров, М. География на културата или културната интерпретация на географията. В: Социална и културна география (под ред. на П. Стоянов, М. Бъчваров, А. Дерменджиев), В. Търново, 2004, с. 57-75 3. Бъчваров, М. Сблъсък на цивилизациите или културна иконография на глобализиращия се свят, в: А. Кръстева /ред./ Общности и идентичности, София, 1998 4. Веденин, Ю. А. География исскуства, Москва, 1996 5. Винкелман, Й. Й. История на изкуството на древността, София, 2006 6. Герасименко, Т.И. Методологические и методические подходы к культурно-географическим исследованиям. В: Вестник Оренбургскаго Государственого Университета, 2004, 7, стр. 86-90 7. Джансън, Х., Джансън, А. История на изкуството, Т. I-IV, София, 2005-2006 8. Елиаде, М. Митът за вечното завръщане, София, 1994 9. Елиас, Н. Относно процеса на цивилизацията, Т. 1 и 2, София, 2000 10. Ерасов, Б. Социална културология, Ст. Загора, 1997 11. Кенет, К. Цивилизацията, София, 1977 12. Лотман, Ю. Култура и взрив, София, 1998 13. Лотман, Ю. Култура и информация, София, 1992 14. Михова, Д. Културна география или география през прочита на културата. В: Обучението по география, 2-3, 2003 15. Стефанов, И., Гинев, Д. Идеи в културологията, София, т. 1, 1990, т. 2, 1993 16. Стефанов, И. Природата на културата, София,2000 17. Уайт, Л. Науката за културата, София, 1988 18. Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите, София, 2000 19. Anderson, K. (ed.) Handbook of Cultural Geography, London, 2003 20. Anderson, J. Understanding Cultural Geography Places and Traces, Routledge, 2010 21. Duncan, J., Johnson, N., Schein, R. A Companion to Cultural Geography, Oxford, 2004 22. Duncan, J. In the Shadows of the Tropics Re-Materializing Cultural Geography, Ashgate Publishing, 2007 23. Embry, M. (ed.) Countries and Their Cultures, New York, vol. 1-4, 2001 24. Kaufmann, Th. DaCosta. Toward a Geography of Art, The University of Chicago Press, 2004 25. Sibley, D. (ed.) Cultural Geography: A Critical Dictionary of Key Concepts, London, 2005
Критерии за оценяване на самостоятелната работа Курсова работа: По т.2 от формите за самостоятелна работа: всички студенти индивидуално или в групи разработват курсова работа по зададена от преподавателя тема, свързана с учебния материал по дисциплината. В изложението се разглежда подробно географските особености и културните характеристики на дадена култура или групи култури. Критериите за оценяване на разработките: - пълнота на изложението: включени са задължителните елементи Увод (актуалност, цел, задачи, методи), Основна част, Заключение, Изводи, Библиография (15-20 т.) - добър стил и последователност на изложението (5-10 т.) - умело боравене със специфичния за дисциплината понятиен апарат (5-10 т.) - онагледяване на съдържанието (карти, репродукции, схеми, диаграми) (1-5 т.) - задълбочен анализ на изложението (5-10 т.) - добра литературна осведоменост и богата литературна справка (1-5 т.) Оценяване – Среден 3 (21 – 30 т.), Добър 4 (31 – 40 т.), Много Добър 5 (41 – 50), Отличен 6 (51 – 60 т.) Мултимедийна презентация: По т.3 от формите на самостоятелна работа: : всички студенти индивидуално или в групи изработват мултимедийна презентация, демонстрираща съдържанието на разработената курсова работа. Критериите за оценяване на презентациите: - добро оформление (1-5 т.) - последователност в изложението (1-5 т.) - умение за добро представяне на аналитичната и изводовата част (1-5 т.) - богат илюстративен материал (1-5 т.) Оценяване – Среден 3 (1 – 5 т.), Добър 4 (6 – 10 т.), Много добър 5 (11 – 15 т.), Отличен 6 (16 – 20 т.) VІ. Семестриален контрол .............................................................................. VІІ. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина)
VІІІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/ Изпитът по дисциплината Културна география е писмен и устен. На всеки студент се задават по два въпроса от конспекта на учебната дисциплина. Развиването само на един въпрос не е достатъчно условие за успешното полагане на изпита. С оглед на това, че студентите от тази специалност ще получат професионална квалификация “Учител”, се проверят уменията им за устно излагане на знанията по дисциплината и способността им да правят междупредметни връзки. При оформяне на окончателната оценка се взема предвид и успехът от изпълнението на индивидуалните задачи, поставени в хода на учебния процес, както и степента на участие на студентите в него. Фиксираният кредит по дисциплината се присъжда на студент, който успешно е положил изпит, с оценка, различна от Слаб (2). ІХ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента: Писмена част – разработване на теоретичен въпрос от конспекта:
Х. Принципи на формиране на оценката Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената оценка от писмения и устен изпит, оценката от ИРС. Развиването само на един въпрос не осигурява успешното полагане на изпита. Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът е получил оценка Слаб (2) на която и да е част от изпита. Присъждане на кредити След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити – 3 кредита. К О Н С П Е К Т за изпит по Културна география за специалност “География и биология” 1. Културната география в системата на географските науки. 2. География на културата и география на цивилизациите. 3. Географската рамка на културата. 4. Ойкумен и културни ареали. 5. Теории за еволюция на цивилизациите. 6. Видове типологии и класификации на културите и цивилизациите. 7. Древните култури - културно-географски модел и характеристики. 8. Праисторически култури. 9. Културата на Древен Египет. 10. Културата на Древния Близък Изток. 11. Егейски култури. 12. Класическата древност – културно-географски модел и характеристики. 13. Културата на Древна Гърция. 14. Културата на Древен Рим. 15. Византийската култура – културно-географски модел и характеристики. 16. Средновековната европейска култура – културно-географски профил и характеристики. 17. Европейската култура по времето на Ренесанса – културно-географски профил и характеристики. 18. Западната европейската култура след Ренесанса. 19. Източната европейска култура след Византия. 20. Европейската култура през XVIII-XX в. - културно-географски профил и характеристики. Програмата е разработена от гл.ас. д-р Ростислава Тодорова Програмата е приета на Катедрен съвет на катедра “География и МОГ” (Протокол № …/…………… г.). Ръководител на катедра: ....................................... /проф. д-р Ст. Дерменджиева/ * Шуменският университет "Епископ Константин Преславски" не носи отговорност при промяна в текста от страна на потребителите и недобросъвестно използване на документа
Каталог: tadmin -> upload -> storage storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи storage -> Лекции по Въведение в статистиката storage -> Търсене на живот във вселената увод storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език Изтегляне 154.57 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
