KONSTANTIN
PRESLAVSKY
UNIVERSITY
S H U M E N
|
|
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
|
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО
УТВЪРЖДАВАМ:
Декан на ПФ: ............................................
(доц. дикн М. Бонева)
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
ПО
дисциплината ПЕРСПЕКТИВА
Област на висшето образование: 1. Педагогически науки
Професионално направление: 1.3. Педагогика на обучението по …
Специалност: Педагогика на обучението по изобразително изкуство
Образователно-квалификационна степен : бакалавър
Форма на обучение: редовна
Срок на обучение: 4 години
Катедра: “Педагогика на изобразителното
изкуство”
Шумен
2011 г.
І. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН
НАИМЕНОВАНИЕ НА КУРСА:
|
ВИД НА ДИСЦИПЛИНАТА
|
СЕМЕСТЪР, В КОЙТО СЕ ИЗУЧАВА:
|
Перспектива
|
задължителна
|
І
|
ОБЩ ХОРАРИУМ:
|
90
|
часа
|
СЕДМИЧНА НАТОВАРЕНОСТ:
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
часа
|
3 часа
|
Семинарни упражнения
|
0
|
часа
|
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА КУРСА:
|
Лабораторни упражнения
|
15
|
часа
|
1 семестъра
|
Индивидуална работа със студентите
|
15
|
часа
|
БРОЙ КРЕДИТИ:
|
Студентска самостоятелна работа
|
30
|
часа
|
3
|
ФОРМИ НА КОНТРОЛ
|
ТЕКУЩ КОНТРОЛ:
|
СЕМЕСТРИАЛЕН ИЗПИТ:
|
тестове
казуси
дискусии
упражнения
семинари
реферат
курсова работа
проект
|
есе
работа с информационни източници
работа с нормативни документи
практика
изследване
обработка на данни
анализи
други
|
Писмен изпит
Устен изпит
Практически изпит
Текуща оценка
|
ФОРМИ НА ПРЕПОДАВАНЕ:
|
Лекции; Семинарни занятия;
|
МЕТОДИ НА ПРЕПОДАВАНЕ:
|
Беседа; Дискусия; Събеседване; Мултимедийна презентация;
Упражнение; Тренинг; Работа в екип; Други;
|
ІІ. АНОТАЦИЯ
Цел на курса:
Дисциплината ПЕРСПЕКТИВА е задължителна дисциплина в учебния план на специалност ПОИИ. Изучаването й като най-обща специфична теория на изобразителното изкуство има за цел да даде познания на студентите за способите за изобразяване на пространството върху двуизмерна повърхност, да изгради у тях начални умения за приложение на знанията в практическата художествена дейност, както и да създаде пространствени рефлекси за нуждите на обучението им по специализираните художествени дисциплини.
Студентите се запознават всестранно с основните перспективни проблеми при възприемане на действителността и в изкуството, с предмета, задачите и основните проявления за линейната перспективата. Запознават се с традиционните системи и методи за изграждане на пространствени построения, за развиване на пространственото мислене, за разрешаване на съвременните проблеми в перспективната наука. Получават следните най-общи умения: да правят необходимия абстрактен и зрителен анализ на предметите, фигурите и пространството и да ги изобразяват върху двуизмерна плоскост; да умеят да извършват перспективно построяване на данни; да правят перспективна разработка на ескиз чрез свободна употреба на перспективни данни; да извършват перспективен анализ на художествена творба и да умеят да възстановяват перспективните й данни; да прилагат знанията от перспективната теория в практическата си художествена дейност.
В процеса на обучение по перспектива в специалиста се формират качества като: пространствени рефлекси; задълбочено творческо отношение и критичност към пространствените проблеми в учебната и художествено-творческа дейност; разбиране на мястото и значението на перспективата и развитието на изобразителното изкуство; единство на знанията и практическите умения и навици; трайност на интереса към пространствените проблеми в изобразителното изкуство като цяло и в собствената художествено-творческа работа в частност.
Задачите на обучението по ПЕРСПЕКТИВА се осъществяват чрез:
-
Лекции, при които се използват доказателства, нагледни средства и демонстрации.
-
Беседи по определени перспективни казуси.
-
Практически упражнения, включващи наблюдение, перспективен анализ на обекти и рисуване по натура, перспективно построяване на данни, перспективен анализ на обекти и рисуване по натура, перспективно построяване на данни, перспективен анализ на произведения на изобразителното изкуство, извеждане на перспективни данни.
Предварителни изисквания:
Студентите да притежават предварителни знания и умения за:
-
перспективата като метод за изграждане на пространството в картината;
-
възникването и особеностите на линейната перспективата като метод за изграждане на художественото пространство и обособяването й като наука.
Очаквани резултати:
След завършването на курса се очаква студентите да имат знания, умения, компетенции в следните насоки:
-
за различните видовете перспектива и основните методи за построение на пространството;
-
за перспективен анализ на картина и възстановяване на перспективни данни;
-
за прилагане на перспективната теория в практическата художествена дейност.
ІІІ. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Тематичен план на лекционния курс
- Тематичен план на лекционния курс за I семестър:
№
|
Т Е М А
|
СУ
|
1.
|
Перспективата като наука. Цел, задачи, предмет и съдържание. Значение на перспективата.
|
1
|
2.
|
Елементи на перспективата: точка на зрение, поле на зрение, ъгъл на зрение, дистанция.
|
2
|
3.
|
Помощни равнини. Перспективен образ. Перспективен образ на точка и линия. Положение на правите в пространството - видове прави.
|
3
|
4.
|
Убежна точка на нефронталните хоризотални, наведени и прави в общо положение.
|
2
|
5.
|
Намиране на направлението на нефронталните прави, когато убежната точка се намира далеч от рамката на картината. Рисуване на предмети във формата, на които има успоредни прави.
|
2
|
6.
|
Криви линии в перспективата. Окръжност, кълбо, конус, цилиндър и техните перспективни образи.
|
2
|
7.
|
Делене на нефронталните прави и окръжности на равни пропорционални части.
|
2
|
8.
|
Измерване и делене на нефронталните прави чрез дистанчни точни и мерни точки.
|
2
|
9.
|
Перспектива на човешката глава и фигура.
|
2
|
10.
|
Перспектива при рисуване на натюрморт, интериор и пейзаж.
|
2
|
11.
|
Видове осветления. Светлосянка на ръбести и обли предмети.
|
2
|
12.
|
Перспектива на хвърлени сенки при различни видове осветление.
|
2
|
13.
|
Въздушна перспектива (сфумато) - особености.
|
2
|
14.
|
Огледална перспектива. Отражения върху хоризонтални, вертикални и наклонени огледала.
|
2
|
15.
|
Перспективен анализ на класически образци на изобразителното изкуство - възстановяване на перспективните данни.
|
2
|
|
ОБЩО
|
30 часа
|
Тематичен план на лабораторни упражнения
- Тематичен план на лабораторни упражнения за I семестър:
№
|
Т Е М А
|
ЛУ
|
1.
|
Рисуване от натура на ръбест предмет в общо положение. Маркиране на 3 други положения по въображение. Светлосянка.
|
1
|
2.
|
Рисуване от натура на цилиндър. Маркиране на три други положения по въображение. Светлосянка.
|
2
|
3.
|
Делене на прави. Построяване на данни за ограда в нефронтално положение.
|
2
|
4.
|
Метод за построение на перспективна квадратура. Построяване на данни.
|
2
|
5.
|
Метод за дистанчните и метод на мерните точки. Построяване на данни
|
2
|
6.
|
Метод на Дюрер. Построяване на данни.
|
2
|
7.
|
Хвърлени сенки. Построяване на данни.
|
2
|
8.
|
Огледална перспектива. Построяване на данни.
|
2
|
|
ОБЩО
|
15 часа
|
ІV. ЛИТЕРАТУРА
-
Григоров, Т. Перспектива. София: Просвета, 1991
-
Мецгер, Ф. Изкуството на перспективата. София: Книгомания, 2009
-
Тодорова, Р. Перспектива. I-ва част. В. Търново: Фабер, 2011
-
Тодорова, Р. Перспектива. II-ра част. В. Търново: Фабер, 2012
-
Тодорова, Р. Иконната перспектива. В. Търново: Фабер, 2009
-
Тодорова, Р. История на перспективата: от древността до Ренесанса. В. Търново: Фабер, 2012
-
Макарова, М. Н. Практическая перспектива. Москва: Академический проект, 2005
-
Норлинг, Э. Обьемный рисунок и перспектива. Москва: ЭКСМО, 2004
-
Петрова, В. В., Буткова, Т. А. Тени в перспективе: учебно-методическое пособие. Тольятти: ТГУ, 2011
-
Antonova, Clemena. Space, Time, and Presence in the Icon: Seeng the World with the Eyes of God. Farnham: Ashgate Publishing Ltd., 2010
-
Bartschi, W. Linear perspective: its history, directions for construction, and aspects in the environment and in the fine arts. Michigan University: Van Nostrand Reinhold, 1976
-
Belting, H. Florence & Baghdad: Renaissance Art and Arab Science. The Belknap Press of Harvard University Press, 2011
V. ФОРМИ НА САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА
-
Изпълнение на индивидуални проекти и задачи, свързани с учебното съдържание;
-
Запознаване със специализирана литература;
-
Индивидуална и колективна консултация;
-
Изпълнение на художествени задачи с употреба на перспективни правила и методи;
-
Участия в изложби.
VІ. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗПИТНА ПРОЦЕДУРА
До изпит се допускат студенти, които отговарят на следните условия:
-
Активно са участвали в учебния процес;
-
Представили са минимум 5 самостоятелно решени пространствени задачи;
-
Решили са минимум 2 междинни теста по време на семестъра.
Изпитът се състои в:
-
Текуща оценка, І сем. – Оценката се формира от общата оценка, поставена на студента въз основа на решените от него тестове и практически задачи през семестъра – 40 % и от оценката, получена от студента на практически колоквиум (на студента се предоставят данни за построение въз основа на изучаваните методи за изграждане на картинното пространство) – 60 %.
VІІ. СХЕМА - ЕЛЕМЕНТИ, ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТА, КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА СТУДЕНТИТЕ, ПРИСЪЖДАНЕ НА КРЕДИТИ
-
Колоквиум;
-
Допускат се до колоквиума студенти, представили поне 5 решени пространствени задачи, показали активност по време на семестъра и решили поне 2 междинни теста;
-
Процедура за провеждане на колоквиума:
-
Осигуряване на изпитващ екип от преподаватели;
-
Осигуряване на зала, билети с конструктивни данни за изграждане. Време за протичане – 2 часа;
-
Защита от студента на реализираната задача;
-
Успоредно с поставянето на оценката се присъждат кредити според изработения кредитен сертификат на дисциплината;
При успешно полагане на изпита студентът получава предвидените по учебен план кредити.
Програмата е разработена от :
1. Гл.ас. д-р Ростислава Тодорова
2. Гл. ас. Бранимира Тодорова
Програмата е приета на съвет на катедра “Педагогика на изобразителното изкуство” с Протокол № 3 от 30.11.2011 г.
Ръководител катедра:
“Педагогика на изобразителното изкуство” ……………………
/проф. д-р Бл. Папазов/
Сподели с приятели: |