Епископ константин преславски

KONSTANTIN PRESLAVSKY UNIVERSITY S H U M E N

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

Шумен

1. 
   Предмет на зоологията. Номенклатура и класификация на животинския свят
   
2. 
   Едноклетъчни животни (Protozoa) – характеристика, разпространение и значение.
   
3. 
   Камшичести едноклетъчни животни – характеристика, разпространение и значение на основни таксономични групи и представители
   
4. 
   Амебовидни едноклетъчни животни – характеристика, разпространение и значение на основни таксономични групи и представители
   
5. 
   Спорови едноклетъчни животни – характеристика, ултраморфология на спорозоитите. Биология и значение на грегарини, кокцидии и кръвни спорови
   
6. 
   Ресничести едноклетъчни животни – характеристика, разпространение и значение на основни таксономични групи и представители
   
7. 
   Тип Мешести (Cnidaria). Обща характеристика. Устройство и биологични особености на хидрозоите (клас Hydrozoa), медузите (клас Scyphozoa) и коралите (клас Anthozoa). По-важни и разпространени представители
   
8. 
   Тип Плоски червеи (Platyhelmintes). Обща характеристика. Устройство и биологични особености на клас Смукалници (Trematodа). Разпространение и значение на трематодите
   
9. 
   Тип Плоски червеи (Platyhelmintes). Обща характеристика. Устройство и биологични особености на клас Тении (Cestoda). Разпространение и значение на тениите
   
10. 
    Тип Кръгли червеи (Nemаtoda). Морфолого-анатомична характеристика. Цикъл на развитие на детска глистя (Ascaris lumbricoides), острица (Enterobius vermicularis), Ditylenchus dipsaci (стъблена нематода). Разпространение и значение на нематодите. Фитонематоди.
    
11. 
    Тип Прешленести червеи (Annelidа). Обща характеристика. Морфолого-анатомична характеристика на клас Многочетинести червеи (Polychaeta). Разпространение и значение на групата.
    
12. 
    Тип Прешленести червеи (Annelidа). Морфолого-анатомична характеристика на класовете Малочетинести червеи (Oligochaeta) и пиявици (Hirudinea). Разпространение и значение на малочетинести червеи и пиявици.
    
13. 
    Тип Мекотели (Mollusca). Морфолого-анатомична характеристика и класификация на типа. Клас Охлюви (Gastropoda) – устройство, биология и значение на охлювите. По-разпространени представители на българската малакофауна.
    
14. 
    Тип Мекотели (Mollusca). Морфолого-анатомична характеристика и класификация на типа. Клас Миди (Bivalvia). Устройство, биология и значение на мидите. Черноморски и сладководни миди в България.
    
15. 
    Тип Членестоноги (Arthropoda). Морфолого-анатомична характеристика на типа. Класификация. Значение на членестоногите в екосистемите, медицината и селското стопанство.
    
16. 
    Тип Членестоноги (Arthropoda). Подтип Ракообразни (Crustacea) – морфолого-анатомична характеристика. Класификация, екология и значение на ракообразните. По-разпространени представители от българската фауна.
    
17. 
    Тип Членестоноги (Arthropoda). Клас Паякообразни (Arachnida) – морфолого-анатомична характеристика. Класификация, биология, екология и значение на паякообразните.
    
18. 
    Тип Членестоноги (Arthropoda). Подтип Многоножки (Myriapoda) – морфолого-анатомична характеристика, класификация, екология, разпространение и значение на диплоподите.
    
19. 
    Тип Членестоноги (Arthropoda). Клас Насекоми (Insecta) – морфологични и анатомични особенности, биология на размножаването и развитието.
    
20. 
    Тип Членестоноги (Arthropoda). Класификация, разпространение и значение на насекомите. По-разпространени представители от основните разреди в българската ентомофауна.
    
21. 
    Тип Хордови животни (Chordata). Обща характеристика. Класификация и значение. Подтип Гръбначни (Vertebrata). Морфолого-анатомична характеристика.
    
22. 
    Клас Хрущялни риби (Chondrichthyes). Морфолого-анатомична характеристика. Разпространение, значение, по-важни представители.
    
23. 
    Клас Костни риби (Osteichthyes). Обща характеристика. Разпространение, значение, по-важни представители от българската фауна.
    
24. 
    Клас Земноводни (Amphibia). Морфолого-анатомична характеристика. По-разпространени представители от българската фауна.
    
25. 
    Клас Влечуги (Reptilia). Морфолого-анатомична характеристика. По-разпространени представители от българската фауна.
    
26. 
    Клас Птици (Aves). Морфолого-анатомични и биологични особености.
    
27. 
    Класификация на птиците. Основни таксономични групи и представители от българската орнитофауна. Роля и значение в природните екосистеми.
    
28. 
    Клас Бозайници (Mammalia). Морфолого-анатомична характеристика.
    
29. 
    Подклас Висши бозайници. Основни таксономични групи и представители от българската териофауна. Роля и значение в природните екосистеми.
    
30. 
    Фаунистично богатство и разнообразие на България. Заплахи и мерки за опазването му.
    

1. Реферативен преглед на литература (0-20 т.).

2. Писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по същите критерии както изпитните въпроси (0-40 т.).

3. Колоквиум в края на семестъра, включващ практическа работа и защита на протоколите от упражнения (0-20 т.).

• 
  Първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно представяне на текста, липса на основни моменти от темата, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);
  
• 
  Второ равнище (9-12 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър (4);
  
• 
  Трето равнище (13-16 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала, адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);
  
• 
  Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение да се откроят основните моменти, точност и умело боравене с терминологията, богата езикова култура – Отличен (6).
  

• 
  Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на съществени пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);
  
• 
  Второ равнище (16-24 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър (4);
  
• 
  Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала, адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);
  
• 
  Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темата с разбиране на представения материал, умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура – Отличен (6).
  

• 
  Първо равнище (3-8 т.) – представяне на недобре изготвени протоколи и неспособност да се обяснят особеностите в устройството на наблюдаваните обекти, затруднение при работа с микроскоп и при разпознаване и класифициране на безгръбначните животни – Среден (3);
  
• 
  Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изготвени протоколи, затруднение при обясняване на особеностите в устройството на наблюдаваните обекти, задоволителна работа с микроскоп и при разпознаване и класифициране на безгръбначните животни – Добър (4);
  
• 
  Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изготвени протоколи, пропуски при обясняване на особеностите в устройството на наблюдаваните обекти, добра работа с микроскоп и при разпознаване и класифициране на безгръбначните животни – Мн. добър (5);
  
• 
  Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на много добре изготвени протоколи, познаване на материала и безгрешно обясняване на особеностите в устройството на наблюдаваните животински обекти, много добра работа с микроскоп, успешно разпознаване и класифициране на безгръбначните животни – Отличен (6).
  

1. Писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание

2. Eлектронен проверовъчен тест по разделите от учебното съдържание, включени в електронния модул

3. Практическа работа в рамките на лабораторните упражнения, изготвяне и защита на протоколи.

1. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на реферат по предварително зададена тема.

2. При завършване на курса да представят протоколи от упражненията, да положат успешно колоквиума.

3. Да са получили положителна оценка на електронния проверовъчен тест по разделите от учебното съдържание, включени в електронния модул

3. Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план.
VІ. Изпитни процедури/схема/компоненти, процедура на изпита/

Изпитът по дисциплината Зоология е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в продължение на 120 минути.

Изпитът се провежда по следната схема:

• 
  Разработване на теоретични въпроси от конспекта, определени чрез изтеглен от студента изпитен билет.
  
• 
  Провеждане на устно събеседване със студента върху въпроси, неразкрити добре в писмените разработки и други въпроси от конспекта.
  

• 
  Първо равнище – притежаване на необходимия минимум от знания по дисциплината; репродуциране в “готова схема” с отсъствие на основни моменти от темата; неусвоен понятиен апарат, беден език – Среден (3);
  
• 
  Второ равнище – притежаване на добра основа от теоретични знания по дисциплината; репродуктивно – описателно извеждане на темата; допускане на неточности в използваните понятия, добра езикова култура – Добър (4);
  
• 
  Трето равнище – овладяна голяма част от необходимите теоретични знания по дисциплината; продуктивно-нестандартно извеждане на темата чрез търсене на нов алгоритъм и анализ; използване на литературни данни; адекватност на използваните понятия, налице е тяхното разбиране и осмисляне; добра езикова култура – Мн. добър (5);
  
• 
  Четвърто равнище – овладян в максимална степен необходимия обем от знания по дисциплината; творческо, самостоятелно логично извеждане на темата: обоснованост и оригинална интерпретация на литературата, творческо мислене и индивидуален стил на изразяване, изявено отношение и позиция към разкриваната тема; увереност и правилно използване на научната терминология и понятия; точност и богата езикова култура – Отличен (6).
  

След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и успешно полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити – 6 кредита.

Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената оценка от писмената част, оценката от реферата и положения електронен проверовъчен тест, които имат равностойно значение.

За студент, получил слаба оценка на изпита, оценката е Слаб /2/. Студентът се явява на поправителна сесия, като оценките от самостоятелната работа се признават.

* Шуменският университет "Епископ Константин Преславски" не носи отговорност при промяна в текста от страна на потребителите и недобросъвестно използване на документа