„ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ” – ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОИ
1.ВРЕМЕ И МЯСТА НА СЪЗДАВАНЕ – 1885 г., Пловдив
2.ПОВОДИ ЗА НАПИСВАНЕТО НА ТВОРБАТА:
2.1.Пет години след Освобождението имената на нац. герои и техните идеали са забравени;
2.2.Новите управници са обсебени от стремеж към лично финансово и материално осигуряване; те са хора”с ниски чела и дълбоки джобове”, т.е. прагматични, дистанцирани от народа и неговия живот;
2.3.З. Стоянов пише статия, в която разказва за окаяната съдба на оцелелите български революционери;
2.4.Като гражданин и творец Вазов се чувства длъжен да изтрие праха от имената на забравените герои, да им издигне паметник със силата на словото, да събуди заспалите съвести на сънародниците си , да ги подтикне към довършване на освободителното дело „Паметниците не са толкова за мъртвите….колкото за живите…..”
3.ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ТВОРЕЦА:
3.1.Шведският поет Рунеберг и френският В.Юго – от техните поеми и оди за патриоти взема формата и патоса.
4.ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА И ИДЕЯ– оди, тъй като идеята е да се възхвалят личности и събития, да се легендаризират, сакрализират.
5.ЧАСТИ:
5.1.Цикъл-по малко от стихосбирка; произведения с обща тема и идея;
5.2.12 оди – десет, посветени на отделни личности/Левски, Кочо, Паисий, Бенковски, братя Жекови….., а 2 на събития/”1876”, „Опълченците…”/
5.3.Започва с „Левски”, завършва с „Опълченците…”
5.3.1Тълкуване символиката на 12 /числото 3 е свещено……, а 12ч. разделя нощта от деня, т.е. стореното на Шипка слага край на 5-вековноторобство, на тъмното битие и слага началото на нов етап-свободата, светлото бъдеще…/
6.ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАГЛАВИЕТО:
6.1.Епопеята е разказ за велико събитие, за героична личност от древността /Омировата”Илиада”/
7.СТРОЕЖ НА ОДИТЕ
7.1.Лирико-философски увод, т.е общи размисли за героя, събитието;
7.2.Същинска част – изложение, което е разказ за делата на героя;
7.3.Лирико-философско заключение – възхвала на героя и смъртта му
7.3.1.Героите са показани в най-критичния момент от живота си, когато победени, самотни очакват смъртта, но тогава човек показва истинската си същност, духовното си мощ.
8.ВЪЗХВАЛЯВАЩА И КРИТИКО-ИЗОБЛИЧИТЕЛНА ЛИНИЯ В ЦИКЪЛА.
Сподели с приятели: |